Ключът на Соломон

LVII

— Аха! Интересно име.

При споменаването на проекта "Квантово око" Томаш едва забележимо повдигна вежди. Португалският учен знаеше, че квантовата теория има безброй приложения във всекидневния живот — от лазера до транзистора, през магнитния резонанс и още много съвременни технологии, които функционираха на базата на квантовата механика, затова разбираше интересите на ЦРУ.

— Не ми казвайте, че сте чували за проекта…

— Не, но познавам добре възможностите на квантовата физика — обясни историкът. — Представям си ползата, която странният свят на частиците би могъл да донесе на шпионската дейност. Уверявам ви, че никак не е малка.

— Точно по това работеше баща ми — каза Питър, все още седнал зад бюрото. — Като шеф на дирекция "Наука и технологии", той ръководеше развитието на нови инструменти и технологии, които биха били полезни за шпионската работа на Агенцията. Най-амбициозният от тези проекти бе "Квантово око". Затова баща ми се опитваше да го държи в тайна и въпреки напредъка, реши да не го споделя с никого. "Едва когато е готов", казваше често той. Той имаше специално отношение към "Квантово око". Това наистина вбесяваше Проклетия Фъч. Направо го изкарваше от кожата му.

— Но защо? Закъде е бързал?

— Знаете ли, през последните години Националната служба за тайни операции често търпи критика заради поредицата от провали. Агентите на Фъч не успяваха да съберат информация, с която Агенцията да предвиди атентат срещу американските интереси, кога ще се случи и къде. Дори вчера избухна бомба пред посолство на Съединените щати, рухна цяло едно крило на сградата и все още вадят загиналите от руините, а ЦРУ нямаше ни най-малка представа за планирането му. Пълен срам.

— Имате предвид атентата в Триполи? — попита Томаш. — Тази сутрин видях снимка на ямата пред посолството по първите страници на вестниците. Истински кратер.

— Триполи е просто поредният от серията провали на Агенцията. Истината е, че откакто престанахме да използваме силови методи при разпитите на затворниците в Гуантанамо и други секретни затвори, вече не можем да измъкваме информация от радикалните ислямисти. Новият президент упражнява огромен натиск върху Агенцията и особено върху Фъч. Обвинява го в некомпетентност относно методите му на ръководство. Проклетия Фъч направо място не може да си намери и съзнава, че без коренна промяна и при липсата на действителни резултати ще изгуби мястото си. Ето защо смята, че само "Квантово око" може да го спаси. Проблемът е, че баща ми, който беше доста напреднал с проекта, държеше да не го споделя с Националната служба за тайни операции, докато не го завърши. Фъч не се примири.

— Нима смятате, че той е убил баща ви, за да се докопа до проекта?

— Смятам, че това е много вероятно и го превръща в главен заподозрян — потвърди Питър. — Проблемът е, че нещата не се развиват така, както Фъч иска. Въпреки че баща ми вече с мъртъв, никой не знае къде е скрит въпросният проект. Всички усилия да го намерят, бяха напразни. — Той махна с ръка във въздуха. — Затова онези мъже са били тук снощи, разбирате ли? Искали са да претърсят апартамента, за да намерят документацията на "Квантово око". Затова пуснах слух в Агенцията, че съм открил нещо за баща си и ще го донеса в апартамента му, защото съм убеден, че хората от Националната служба за тайни операции ще се върнат тук тази нощ. Фъч се нуждае от проекта на всяка цена, за да спаси кожата си, и нищо и никой няма да го спре.

— Какво точно представлява "Квантово око"? — попита заинтригувано историкът. — Баща ви някога говорил ли ви е за него?

— Спомена за него, преди да тръгне за Женева. Стори ми се много напрегнат, прегърна ме силно и… всъщност признавам, че не обърнах особено внимание на думите му. Освен това, както вече ви обясних, моята специалност са геостратегиите, затова и работя като анализатор в отдел "Стратегически анализи" към дирекция "Информация".

— Опитайте се да си спомните — помоли Томаш, осъзнавайки, че това е изключително важно. — Какво точно каза баща ви във връзка с "Квантово око"?

Питър присви очи в опит да си припомни думите, които бе чул преди седмица.

— Беше нещо за Хигс и новите тестове, провеждани в ЦЕРН.

— Вярно е. През 2012 г. ЦЕРН обяви засичането на Хигс бозона, известен още като "божията частица". Прочетох във вестниците, че ще се проведат още експерименти в Големия адронен ускорител, които отново да възпроизведат тази частица, за да се проучи по-добре поведението й. Дори ми се струва, че тестовете се провеждаха, докато бях в Женева…

— Именно на тези нови експерименти в ЦЕРН искаше да присъства баща ми — кимна американецът. — Но да си призная, все още не разбирам добре значението на този бозон. — Той тихо се засмя. — Всъщност дори не знам какво е бозон…

— Елементарна частица, която пренася фундаментални взаимодействия — обясни историкът. Фотоните например са бозони — преносители на електромагнитна енергия като слънчевата. — Той почука с пръсти по махагоновото бюро. — Частиците, които съставят материята обаче, като тази маса, се наричат фермиони. Следователно електроните, протоните и неутроните са фермиони.

— Разбирам. Хигс е вид бозон. И какво? Защо това е толкова важно?

Въпросът накара Томаш да си поеме дълбоко дъх, сякаш да събере кураж за тази толкова трудна задача. Не беше лесно да обясниш Хигс на човек, който не познава материята.

— Предполагам, знаете, че Вселената е възникнала в резултат на огромна концентрация на енергия. Този енергиен сбор внезапно се разпръснал и създал пространството, времето, енергията и материята.

— Говорите за Големия взрив?

— Точно така — потвърди историкът, съобразявайки, че не е нужно да обяснява всичко от самото начало. — Вселената възникнала от Големия взрив преди близо 14 милиарда години. В началото температурата била изключително висока, тъй като имало много енергия, концентрирана в малко пространство. Единствената сила, съществуваща във Вселената, била суперсилата. С възникването си Вселената била симетрична, което означава, че била абсолютно еднаква във всички посоки, с геометричен модел, който се повтарял ad infinitum[63] като калейдоскопско изображение, без никаква разлика. Само че след секунди и докато пространството се разширявало, а температурата падала, симетрията се нарушила. Ако сега излезете навън и погледнете небето, ще видите, че съзвездията не си приличат едно с друго и всичко е различно, прав ли съм?

— Разбира се, но аз още не разбирам какво е Хигс и какво означава…

— Ще стигнем и дотам, имайте търпение — помоли Томаш. — Важно е да разберете, че нещо нарушило вселенската симетрия и принудило суперсилата да отстъпи място на други сили, създавайки първо гравитационното взаимодействие, после силното ядрено взаимодействие и след това електро слабото взаимодействие, а от него по-късно възникват слабото ядрено взаимодействие и електромагнитното взаимодействие. Тогава започнали да се появяват първите частици, след тях и първите атоми — основно по-простите като водорода и хелия. Нещо сътворило цялата тази комплексност и илюзия за разнородност, която виждаме наоколо, скривайки факта, че Вселената е едно цяло.

— И какво е това нещо?

— Отговорът бил даден от шотландския физик Питър Хигс и му донесъл Нобелова награда за физика. Той обявил съществуването на специално поле, което по-късно става известно като поле на Хигс и обяснява първото нарушаване на симетрията във Вселената. Хигс предвидил, че когато се достигнат достатъчно високи енергийни стойности, това поле се разклаща и освобождава частица, наречена Хигс бозон, или "божия частица". Експериментите, проведени в ЦЕРН, представлявали опит за възбуждане на полето на Хигс, за да видят дали този бозон ще се появи. Предизвикали се грандиозни сблъсъци на частици, които позволили пресъздаване на условия, близки до тези на Големия взрив. Кулминацията на тези усилия идва през 2012 г. с обявяването, че Хигс бозонът наистина е открит.

Обяснението, изглежда, не оправда очакванията на Питър.

— Само това ли е? — попита разочарован той. — Толкова шум за нещо толкова маловажно?

— Вселената е едно цяло, а полето на Хигс е създало илюзията за разнородност — повтори Томаш. — Подобно нещо не ми се струва маловажно.

— Но как се е създала тази илюзия? Какво точно прави това поле?

— Придава маса на елементарните частици. Полето на Хигс изпълва цялото пространство и всички частици се движат чрез него. Забележете, Вселената е била еднакво симетрична, защото се е разпространявала във всички посоки със скоростта на светлината, нали така? Само че, когато в резултат от взаимодействието с полето на Хигс повечето частици придобили маса, те автоматично загубили скоростта си. Това нарушило симетрията и създало илюзията за разнородност. Елементарните частици престанали да се движат с еднаква скорост, защото изведнъж получили маса.

Анализаторът от ЦРУ махна с ръка във въздуха и придоби скептично изражение.

— Нима това поле изпълва цялото пространство? — попита той. — Къде е? Никога не съм чувал за него. — Питър театрално се обърна във всички посоки. — Оглеждам се и не виждам, нито усещам някакво поле. Вие виждате ли го?

— Слушайте, ние не усещаме полето на Хигс, така както не усещаме и електромагнитното и гравитационното поле, но осъзнаваме ефекта от тях. Например оглеждаме се наоколо и виждаме разни неща, защото съществува светлина, която не е нищо друго, освен трептящо електромагнитно поле. Ходим по пода, защото гравитационното поле ни дърпа към центъра на Земята. — Томаш почука по бюрото с кокалчетата на пръстите си. — По същия начин знаем, че това писалище притежава маса, защото полето на Хигс е придало маса на частиците, които го изграждат. Частиците, които най-много взаимодействат с полето на Хигс, имат по-голяма маса, докато онези с по-слабо взаимодействие придобиват по-малка маса. Фотоните например не взаимодействат с полето на Хигс, затова нямат маса. — Историкът описа дъга във въздуха, за да покаже всичко, което ги заобикаля. — Забележете, че при всеки твърд предмет, включително и собственото ви тяло, се наблюдава поле на Хигс. Ето защо знаем, че то изпълва пространството, независимо че не можем да го видим или усетим.

Питър се облегна на стола с възглавници.

— Разбирам — каза той. — Но това не обяснява причините, поради които баща ми толкова се интересуваше от експериментите на ЦЕРН за засичане на "божията частица".

— Зависи от същността на проекта, по който е работел. Спомняте ли си нещо друго, което да е споменал за "Квантово око", преди да замине за Женева?

Събеседникът му се замисли.

— Каза, че е на път да открие най-големия квантов компютър, който можем да си представим — част от макросвета, но разбра, че аз не познавам материята, за да вникна в думите му, и замълча.

— Да открие ли? — изненада се Томаш. — Може би искате да кажете "да създаде".

— Спомням си, че каза "да открия"…

— Невъзможно. Компютърът е машина, която не е съществувала преди, тя е произведена от човека. Не е нещо, което го е имало преди и трябва да бъде открито…

— Прав сте — отстъпи американецът. — Вероятно не съм чул добре. Сигурно е казал "да създам".

— Значи, баща ви е споделил, че работи по създаването на най-големия квантов компютър, който можем да си представим? И че е част от макросвета? Това ли бяха думите му?

— Общо взето, да.

Историкът потърка брадичката си с върха на пръстите, размишлявайки върху новата информация и следствията от нея.

— По дяволите! — възкликна той. — Сега започвам да схващам какво представлява "Квантово око" и неговото значение. Нищо чудно, че този Фъч бърза да се докопа до него.

— Разбрали сте какво е "Квантово око"?

— Естествено. Вие сам го казахте, като цитирахте баща си: макроскопски квантов компютър.

— Да, и какво? Какво толкова специално има?

Томаш се разсмя.

— Нямате представа какво означава квантов компютър, нали?

— Не, но съм сигурен, че ще ме просветлите…

— Това е компютър, способен да разбие всеки код, дори най-сложния. Например публичните криптографски ключове, които са в основата на повечето криптографски системи в интернет, са еднопосочни композиции, които са лесни за създаване и трудни за разбиване, тъй като класическият компютър лесно умножава две произволни числа, но изпитва огромни затруднения да раздели сложните цифри на множители. Разделянето на дадена цифра на множители би отнело на класически компютър милиарди години, докато квантовият компютър би се справил само за няколко минути. Сега разбирате ли значението на този проект за разузнавателна агенция като ЦРУ? Баща ви е работил по създаването на светия граал на разузнаването! И не преувеличавам. В момента, в който ЦРУ се сдобие с работещ макроскопски квантов компютър, няма да има кодирано съобщение, изпратено или получено от Ал Кайда или друга терористична организация, което Агенцията да не може да прихване и дешифрира. Нито едно съобщение. "Квантово око" чисто и просто ще сложи край на атентатите. Може би именно затова проектът носи това име. "Квантово око" със сигурност представлява вид око, което вижда всичко с помощта на квантовите ефекти.

Питър подсвирна.

— Дявол да го вземе! — възкликна той. — Баща ми е работил по създаването на Биг Брадър! Сега разбирам защо Проклетия Фъч бърза толкова…

— Нека ви кажа още нещо — добави португалският учен. — Ако баща ви наистина е създал макроскопски квантов компютър, Нобеловият комитет ще трябва да направи изключение от правилото, че може да се награждават само живи хора. С това изобретение баща ви заслужава Нобеловата награда за физика дори посмъртно.

— Така ли мислите? И защо?

— Защото говорим за макроскопски квантов компютър.

— И какво им е толкова специалното на квантовите компютри? В крайна сметка компютрите са създадени преди много години, не съм ли прав?

Погледът на Томаш се спря върху трите книги на бюрото, които бе забелязал преди час. Взе трите и избра една от тях — творбата на Клод Шанън, озаглавена "Математическа теория на комуникацията".

— Става въпрос за по-различен компютър — изтъкна той, показвайки корицата на събеседника си. — Разгледайте тази книга, която баща ви с държал на бюрото си. Класическият компютър работи съгласно тук установените принципи от Шанън, според които информацията има реална физическа същност като енергията или масата. Някои от най-важните природни закони, като например Вторият закон на термодинамиката, всъщност са закони на информацията. Те регулират материята и енергията, установяват правилата на взаимодействие между атомите и тези на поведението на звездите, направляват дори и нас като живи организми, тъй като в гените ни има информация, на която телата ни реагират, и като човешки същества, защото мозъкът ни съдържа информация, управлявана от съзнанието. Когато казваме, че според теориите на относителността нищо не може да е по-бързо от светлината, това твърдение всъщност не е съвсем точно. Има неща, движещи се по-бързо, като разпространението на пространството например. Онова, което наистина има по-бавна скорост от тази на светлинната, е информацията. Природата се изразява чрез езика на информацията.

— Почакайте, най-малката информационна единица не се ли нарича бит?

— Точно така. Бит, или двоична цифра.

— Простете, но думата "двоичен" предполага наличието на две неща. Как с възможно една минимална единица да съдържа две неща?

— Всъщност понятието "двоичен" е нещо, което се състои от две части. Това не означава, че битът е съставен от две неща, а по-скоро представлява една от две възможности: да или не, ляво или дясно, горе или долу, нула или едно. Разбирате ли? Компютърът с машина за обработване на информация, тоест битове. Не сте ли забелязали, че една компютърна програма се състои от безкрайна серия от нули и единици?

— Сега, като го споменавате, да — съгласи се Питър. — Постоянно виждам редици нула-нула-едно-нула-едно-едно-едно-нула-едно-нула и така нататък. Това битове ли са?

— Именно. Класическият компютър избира винаги единия от два възможни пътя. Например, за да определи кода на сейф с шестнайсет възможни комбинации, той трябва да обработи четири двоични въпроса. Да си представим, че секретната цифра е девет. Първият въпрос, по който класическият компютър работи, е: "Правилната комбинация нечетно число ли е?". Нула е "да", едно е "не". В този случай отговорът е нула. Тогава идва вторият въпрос: "Ако го разделим на две и закръглим надолу до получаване на цяло число, то нечетно ли е?". Отговорът е "едно", което означава "не". Вторият въпрос се повтаря още два пъти. След четири въпроса, чиито отговори имат две възможности — нула или едно — класическият компютър намира верния. Както вероятно забелязахте, процесът за определяне на толкова просто число като девет е бавен. Ето защо класическите изчисления отнемат време. Квантовият компютър обаче работи по различен начин.

Нима квантовият компютър не оперира с двоична система от нули и единици?

— Разбира се, но по различен начин. Докато класическият компютър обработва данните, избирайки между "да" и "не", ляво и дясно, нула и едно, квантовият такъв обработва "да" и "не", ляво и дясно, нула и едно.

— Моля?

— Квантовият компютър не оперира с една от две възможности, а с всички едновременно. Например, докато класическият компютър трябва обработи четири въпроса с двоичен отговор, за да открие тайната комбинация на сейфа, квантовият обработва четирите като един.

Питър гледаше невярващо.

— Нима е възможно?

Разбира се. Виж, Пит, квантовият компютър работи според законите на квантовия свят. Не знам дали си наясно, но в квантовата физика елек фонът не преминава през левия или десния процеп на преградата, а през двата едновременно. На квантово ниво електроните, светлината, атомите и молекулите минават по всички пътища и се намират на всички места по едно и също време. Квантовият компютър използва тази странна особеност на квантовата физика, за да извърши огромен брой изчисления едновременно, вместо да обработва по едно изчисление като класическия. Затова квантовият компютър обработва данните много по-бързо и може за кратко време да разшифрова и най-сложния код.

Анализаторът от ЦРУ изглеждаше смаян.

— Боже! Ако "Квантово око" е проект за разработване на подобен квантов компютър, несъмнено сме на крачка от най-мощното антитерористично оръжие!

— Вярно е. Въпросът е, че за да се създаде макроскопски квантов компютър, първо трябва да се разреши най-важният проблем във физиката: съгласуването между неопределения вероятностен характер на квантовата физика и детерминистичната причинна природа на класическата физика. Накратко, най-напред е необходимо да се изведе теорията на всичко. Физиците отдавна преследват тази мечта, но безуспешно. Предполагам, че това е било голямото препятствие, което баща ви е трябвало да преодолее.

— Да не би да твърдите, че без теорията на всичко създаването на квантовия компютър е невъзможно?

— Не. Квантовите компютри вече съществуват, само че не могат да работят на достатъчно комплексно ниво и в макроизмерение. За да разшифрова най-сложните интернет кодове, квантовият компютър трябва да е способен да обработва няколкостотин квантови бита, наречени кюбити, но максималният брой, постигнат от учените, е десет кюбита. Съвсем недостатъчно.

— Тогава в какво точно се е изразявал проектът на баща ми? Работил е по създаването на квантов компютър, който да обработва стотици кюбити?

— В това има логика — съгласи се Томаш. — Проблемът е, че за да се случи, е необходимо данните да се свързват чрез квантовия процес на сплитане на макрониво, разбирате ли? Това е голямата пречка. Квантовите ефекти се случват на микрониво, а не в нашия макросвят. Докато в микрокосмоса отчитаме, че съзнанието създава частично реалността, а атомите се намират на няколко места и изминават всички пътища едновременно, в нашия макросвят нещата не се случват така. И защо, щом всички се състоим от атоми? След като сме създадени от квантови частици, не трябва ли да виждаме как тези странни ефекти се случват с нас и около нас? Отговорът е, че трябва, но не ги виждаме. За да се създаде макроскопски квантов компютър, достатъчно мощен, за да разшифрова най-сложните интернет кодове, баща ви първо е трябвало да разреши тази голяма загадка — толкова голяма, че досега никой не е успял да я обясни.

— Разбирам. Затова преди малко споменахте, че ако проектът "Квантово око" наистина се състои в създаването на макроскопски квантов компютър, баща ми заслужава да получи Нобелова награда за физика.

— Минимум.

С изражение, в което прозираше смесица от гордост и тъга, Питър дълго съзерцава образа на Франк Белами на груповата снимка, направена пред стълбището на сградата в Лангли. Въздъхна тежко и неуверено се обърна към събеседника си.

— Какво ще правим сега?

— Ако искам да се измъкна от приятелчетата ви от ЦРУ и да оцелея в тази бъркотия, първо трябва да разреша загадката около убийството на баща ви — отсече решително Томаш. — А за да го направя, трябва да ми отговорите на един въпрос.

Португалецът замълча, за да подчертае значението на думите си.

— Разбира се. Какво искате да знаете?

Историкът се взря в Питър, сякаш за да разгадае израза на лицето му.

— Кой е Даниъл Деър?

— Кой?

Томаш протегна ръка и взе прозрачната пластмасова папка от бюрото, която бе разгледал, докато претърсваше кабинета.

— Предполагам, че вече сте чели тези документи — каза той, разлиствайки съдържанието й. — Това е медицинска епикриза, изготвена в бостънска клиника, на името на Даниел Деър. Пише, че е болен от рак на панкреаса и му остават няколко месеца живот. — Томаш подаде документа на мъжа от ЦРУ. — Кой е този Деър?

Питър сви рамене.

— Наистина прочетох епикризата, но не знам за кого става дума. Не познавам човек с това име.

— Баща ви не го ли е споменавал?

— Никога.

— И вие не сте го чували?

— Не.

Историкът се замисли. Наведе се над бюрото, облегна лакти върху полирания махагон и потърка брадичката си, докато размишляваше. Хвърли поглед на книгите по лавиците, сякаш те можеха да говорят, и накрая се облегна назад.

— Хм… — промърмори той, като че мислеше на глас. — Само това може да е…

— Кое?

Внезапно стана като ударен от ток и се взря в събеседника си с напрегнатия поглед на човек, който е намерил решение на проблема.

— Знам кой е убил баща ви.