Ключът на Соломон

LXXVII

Нищо не можеше да спре времето. Стрелките на часовника отмерваха безмилостно изтичащите минути. На Томаш дори му се струваше, че те се движеха все по-бързо, и това опъваше нервите му до скъсване.

Тридесет и четири минути.

Имаше по-малко от половин час да обясни загадката убедително и разбираемо, за да изпълни условията на мъжете от ЦРУ и да спаси Мария Флор. Трудна задача, но не и невъзможна.

Той се взря в четиримата американци пред себе си. Хари Фъч се бе върнал в кабинета преди минута и го наблюдаваше със скръстени ръце и предизвикателно изражение.

— Чували ли сте за усилията на физиците да изведат теорията на всичко? — попита историкът, за да разбере какви научни познания имат събеседниците му. — Запознати ли сте с проблема за съгласуването на класическата и квантовата физика?

Двамата мъже от Националната служба за тайни операции и заместник-директорът на "Наука и технологии" се усмихнаха.

— Имам бегла представа — отвърна Дън.

— По тези въпроси беше специалист Франк — обясни Халдерман. — Моята област е инженерство.

— Чувал съм за това — отговори Фъч. — Мисля, че в "Стар Трек".

Томаш разбра, че само Питър Белами познаваше материята. Нямаше да е лесно да разкаже всичко за няколко минути, помисли си той, но времето го притискаше.

— Тъй като нямаме много време, ще ви съобщя няколко твърдения, без да ги демонстрирам — предупреди той. — Те са важни, за да се схване смисълът на проекта "Квантово око". Ако вече сте чували за тях, това ще освежи паметта ви. По-късно, ако имате въпроси, може да говорите с учените, за да потвърдят информацията, става ли?

— Да започваме.

Португалецът прочисти гърлото си.

— Класическата физика, която включва откритията на Нютон и теориите на относителността на Айнщайн, се занимава с реалния и детерминистичен свят на макрокосмоса. Например, познавайки законите на класическата физика и позицията и скоростта на Луната, можем да определим къде ще се намира нашият естествен спътник след хиляда години и къде е бил преди две хиляди години. Ако имаме информация за позицията и скоростта на небесните тела, можем да преценим цялата им история — тяхното минало и бъдеще. Астероидът не се движи вляво или вдясно, защото така му е хрумнало, а защото така трябва. Задължен е от законите на класическата физика. Накратко, поведението на всички обекти в макрокосмоса е детерминистично.

— Очевидно е — каза Фъч, показвайки пистолета в кобура. — Балистиката е детерминистична. Ако знаем скоростта, с която тръгва куршумът, и пресметнем ефекта на гравитационната сила и вятъра в момента на изстрела, можем да предвидим с абсолютна точност къде ще попадне. Всъщност това правят снайперистите почти инстинктивно.

— Точно така — потвърди Томаш. — Само че учените открили, че микросветът, изучаван от квантовата физика, към който се причисляват атомите, се държи по напълно различен начин. Електроните например могат да скачат от едно състояние в друго и от висока орбитала към по-ниска, без нищо да ги задължава да преминават през междинни състояния или орбитали. Дори по-лошо — те се намират на много места едновременно и когато се преместват от точка А до точка Б, преминават по всички възможни маршрути едновременно. Има и нещо още по-невероятно, признавано от някои физици, които се основават на изчисления и проведени опити — един наблюдател днес може да повлияе на поведението на един електрон или фотон вчера, което означава, че съществуват не само няколко възможни варианта на бъдещето, но и на миналото. А още по-странното е, че материята не съществува такава, какво я познаваме, докато не бъде наблюдавана. Иначе тя има само потенциално съществуване под формата на вълна, описана от така наречената вълнова функция, символизирана от пси в уравнението на Шрьодингер. А върхът на всичко е, че реалността не просто зависи от наблюдението, но в последна сметка е обусловена от самото съзнание. Учените открили, че нашето съзнателно решение да наблюдаваме микрокосмоса, променя неговата действителност. Ако например аз реша да наблюдавам един електрон или фотон по определен начин, който ще нарека "непряко наблюдение", реалността ще представлява вълна, която се носи в пространството. Но ако реша да ги наблюдавам по друг начин, наречен "пряко наблюдение", функцията на вълната ще бъде нарушена и електронът и фотонът ще се превърнат в частици в една-единствена точка на Вселената.

— Тоест — намеси се Питър и се опита да обобщи — един електрон може да бъде вълна и частица едновременно.

— Не. Когато е вълна, електронът е само вълна. Когато се превърне в частица, той е само частица. Формата, която електронът ще придобие, зависи от вида наблюдение, който ние съзнателно избираме да проведем. Разбирате ли огромните последствия от това откритие? Това означава, че съзнателното решение да наблюдаваме частиците по един или друг начин, променя вътрешната природа на реалността.

— Простете, но това ми звучи като от филма "Стар Трек" — разсмя се невярващо Фъч. — Чиста научна фантастика.

— На пръв поглед. Обаче всичко това е демонстрирано хиляди пъти в редица опити, а именно чрез експеримента с двата процепа и неговите варианти. С други думи, колкото и странно да изглежда, истинската природа на реалността е точно такава. Вселената не съществува по начина, по който я познаваме, докато не е наблюдавана, а актът на наблюдение, който се дължи на съзнанието, частично създава реалността. Колкото до резултатите от експериментите, сред днешната научна общност не съществуват големи съмнения. Разделението сред учените идва от преценяването на тези сведения, тъй като много от тях поради философски съображения отказват да приемат, че наблюдението създава частично реалността.

— И с право!

— Вижте, сега не е времето да провеждам демонстрацията, за която споменах, дори само защото по-късно може да проверите това с ваши доверени физици — настоя Томаш. — Важното е да разберете, че също като вас Айнщайн първо решил, че квантовата физика притежава някои абсурдни аспекти, които показват нейната непоследователност, но по-късно, когато се сблъскал с резултатите от експериментите, той трябвало да отстъпи. И все пак продължил да вярва, че му остава да открие още нещо, което да даде детерминистично обяснение на странното поведение на микрокосмоса, тъй като не приемал, че актът на наблюдение създава частично реалността и че нейната природа е вероятностна. Той наистина разполагал със силен аргумент — Вселената не може да бъде регулирана от различни закони на макро и микрониво. Реалността или е вероятностна, или детерминистична; или съществува, независимо от наблюдението, или е частично създавана от него. Не може да се проявява по един начин в макрокосмоса и по друг — в микрокосмоса.

— Това е очевидно — призна Дън, който без усилие следеше мисълта на историка. — Щом един атом може да се намира на много места едновременно, а тялото на всеки от нас се състои от атоми, които се държат по този начин, как да си обясним факта, че не можем да бъдем навсякъде по едно и също време? Как да си обясним, че се подчиняваме на различни физични закони от тези, които направляват атомите, от които сме съставени? В това няма логика!

— Именно това обърквало много учени — потвърди Томаш. — За да се разреши този парадокс, било необходимо да се изведе теория, която да съгласува квантовите странности, които доказано съществуват в микровселената, с нормалния свят, който виждаме около нас в макроска`лата.

Следейки разговора с нарастващо нетърпение, Фъч неспокойно се размърда.

— Всичко това е много хубаво наистина — прекъсна ги той, неспособен да се сдържи повече, — но какво общо има този безумен разговор с "Квантово око"?

— Всичко.

— Как така всичко? Аз и Уолт присъствахме на срещата в Белия дом, на която президентът нареди на Агенцията и по-специално на стареца да разработи макроскопски квантов компютър, способен за минути да разбие и най-сложния код, използван от терористите. "Квантово око" е проектът, създаден от Белами за разработката на този компютър. Никога не съм чувал да се говори за теория на всичко или нещо подобно…

Томаш разбра, че шефът на Националната служба за тайни операции бе умен мъж, но му липсваха научни познания. Не проумяваше значението на проекта на директора на "Наука и технологии".

Вижте, вече съществуват квантови компютри — обясни португалският учен. — Проблемът е, че могат да обработват най-много десет кюбита, или квантови бита. За да бъдат полезни и ефективни обаче, трябва да се справяте изчисляването на поне няколкостотин кюбита.

— Я, стига! — възкликна Фъч. — Тогава ще разработят по-големи квантови компютри!

Историкът се запита как е възможно човек с толкова оскъдни научни познания като Фъч да се издигне до заеманата от него позиция в ЦРУ.

— Един нормален компютър обработва битове, чиито отговори са нула или единица — каза той с най-спокойния тон, на който бе способен. — Квантовият компютър обработва кюбити, чиито отговори са нула и единица. Разбирате ли? — Гласът му се промени, сякаш искаше да вметне нещо. — Всъщност кюбитите работят едновременно със стойности от нула, едно, две, три, четири… — Възвърна нормалния тон на гласа си. — По същия начин, както на квантово ниво един електрон минава през процеп А и процеп Б, бидейки на две места едновременно, квантовият компютър обработва информация, съответстваща на нула и единица, "да" и "не", ляво и дясно — всичко едновременно. Освен това, както казах, той е способен да изчислява едновременно повече от две състояния в суперпозиция. Както сигурно предполагате, това го прави много по-ефективен. Проблемът е, че когато се увеличи размерът на един квантов компютър, неговата вълнова функция колапсира, което му пречи да работи на квантово ниво, разбирате ли? Увеличавайки размера на квантовия компютър, той престава да принадлежи на микрокосмоса и се превръща в макроскопски, като така става неспособен да работи съгласно квантовите правила на микрокосмоса, с изключение на свръх проводимостта.

Сам Дън схвана посоката, в която Томаш насочваше разговора.

— Ето защо Франк Белами се е нуждаел от теорията на всичко! — обобщи той, поразен от измерението на това предизвикателство. — Само като се открие връзката между микро и макрокосмоса, може да се създаде макроскопски квантов компютър!

— Бинго! — извика португалецът, доволен, че някой го е разбрал. — Едва след извеждането на теорията на всичко ще можем да разработим квантов компютър, който освен свръхпроводимостта, ще запази квантовите си ефекти в макровселената, а именно суперпозицията и сплетените състояния. Затова, ако е искал да изпълни заповедта, дадена му от президента на Съединените щати, Белами първо е трябвало да разреши научната загадка, която дори Айнщайн не е успял.

По лицето на сина на покойния директор на "Наука и технологии" се четеше изумление.

— Какво намеквате? Че баща ми е успял да изведе теорията на всичко?

Историкът кимна.

— Да.

— Боже! И как го е направил?

— С помощта на информационната теория на Клод Шанън. — Томаш потърка брадичката си, обмисляйки най-добрия начин да изложи мисълта си. — Цялата Вселена се подчинява на законите на информацията. Информацията определя поведението на атомите, живота и самата Вселена. Всяка елементарна частица, атом, молекула, клетка, живо същество, планета, звезда и галактика съдържат информация. Тя присъства във всяко взаимодействие, което се случва във Вселената; природата изразява себе си чрез езика на информацията.

— С две думи — отбеляза Питър, — всичко е информация.

— Всички атоми са еднакви. Един водороден атом в моето тяло е абсолютно еднакъв с всеки водороден атом в състава на Слънцето или в този на някоя далечна галактика, а разликата между тях е в информацията, която организира и структурира връзките между атомите — каза португалецът, като се ощипа по ръката. — Вие и аз може да си разменим въглеродни атоми. Например моите ще отидат във вашето тяло, а вашите — в моето, и въпреки това аз ще продължа да бъда себе си, а вие ще си бъдете вие. Онова, което ни прави такива, каквито сме, в крайна сметка е информацията вътре в нас. Също като някой от вашите отбори по баскетбол например…

— "Чикаго Булс".

— Да. Онова, което прави "Чикаго Булс", не са петима определени играчи, а съвкупността от цялата информация. Ако заменим обикновените петима играчи с други петима, ние ще продължаваме да гледаме "Чикаго Булс". — Той махна с ръка. — Така е и във Вселената. Един-единствен атом няма значение, а информацията, която структурира и свързва атомите помежду им. Ако се замислим, ще видим, че всъщност самият живот е акт на запазване и разпространение на информация. Всички ние ще умрем, но информацията, която се съдържа в нас, оцелява след смъртта ни. Голяма част от информацията в нашите гени е на милиарди години и ще продължи да съществува не само след нашата смърт, но и след изчезването на човешкия вид. Нашият мозък и гените са като хардуера за компютъра. Ето защо информацията не с нещо абстрактно, а съществува реално и физически. Тя се съдържа в гените, в думите, в магнитните полета или във въртенето на атомите. Информацията е навсякъде.

Фъч отново нетърпеливо се размърда.

— Добре, разбрах — каза той. — Вселената се състои от информация. И какво от това?

— Айнщайн предусетил тази идея, когато извел теориите на относителността, които не са нищо повече от теории на информацията или ако предпочитате, транспортиране на информация. Разликата е, че теориите на относителността тръгват от презумпцията, че реалността съществува, независимо от наблюдателя, а квантовата механика залага на това, че наблюдателят и реалността зависят онтологично един от друг. Айнщайн не приемал две основни характеристики на поведението на материята на микрониво, макар днес да знаем, че те наистина съществуват. Едната е онтологично индетерминистичната природа на квантовия свят. Той казвал, че Господ не играе на зарове. Другото, което отхвърлял, е твърдението, че реалността не съществува без акт на наблюдение. Айнщайн се опитал да докаже, че има нещо, което още не е открито, и то обяснява всички тези странности по логичен и детерминистичен начин.

— Чувал съм — каза Питър, че някои учени предполагат съществуването на граница между микро и макрокосмоса, на която се случва нещо, което превръща тези квантови странности в реалността, която познаваме.

— Вярно е. Но множеството проведени експерименти не засекли бариера, при която физическите закони се променят. Въпросът бил следният: защо ние не можем да бъдем във Вашингтон и Париж по едно и също време, а атомът може? Тази мистерия все още не е разгадана.

— А баща ми успял ли е? — попита синът на Франк Белами. — Наистина ли е намерил начин да обясни защо не съществува суперпозиция при макроматерията?

С блеснали от въодушевление очи и с ясното съзнание, че отговорът ще промени начина, по който хората възприемат Вселената, португалският учен се усмихна.

— Отговорът на този въпрос ще ви изуми.