Ключът на Соломон

XXXII

Множество блестящи точици обсипваха небето в тази почти ясна нощ. Ярките звезди светеха върху черния небесен плащ, но сияйното петно на Млечния път оставаше невидимо, засенчено от светещия град. Луната потрепваше в последната си четвърт, а уличното осветление около сградата на фондацията спускаше много лек воал, но все пак достатъчно плътен, за да заличи нежното сияние на разсипания по небосклона звезден прах. Стараейки се да се движи в сенките, Джеймс Кронгард се прокрадваше през градината на фондацията. Вниманието му бе съсредоточено в модерната архитектура на сградата, която служеше за седалище на "Гулбенкян", в търсене на всяка подозрителна подробност, която би могла да му разкрие местонахождението на беглеца.

От уоки-токито в ръката му изведнъж се разнесе глас:

— Команчи 2 до Апачи.

Обаждаше се един от пехотинците, осъзна агентът на ЦРУ.

Тримата войници в цивилни дрехи носеха кодовите имена Команчи 1, Команчи 2 и Команчи 3, Шварц бе Бъфало, а самият той, като шеф на операцията, се нарече Апачи.

— Апачи до Команчи 2 — отвърна той, като долепи апарата до устните си. — Нещо ново?

— Да, Апачи. Засякох движение на първия етаж. Лампите светят и ми се стори, че видях някой да наднича през прозореца.

— В кое помещение, Команчи 2?

— Не знам, Апачи. Планът на сградата не е у мен.

Кронгард изсумтя. Планът бе останал у него. Погледна часовника си. Минаваше полунощ и не му изглеждаше нормално някой да се разхожда във фондацията в този час, още повече че концертът в голямата зала бе приключил. Щом някъде светеше и хора надзъртаха през прозорците, това трябваше да се провери.

— Команчи 2, къде е мястото?

— На първия етаж, на ъгъла от югоизточната страна.

Кронгард натисна останалите бутони, за да се свърже и с другите членове на екипа.

— Бъфало, Команчи 1, Команчи 2 и Команчи 3 — повика ги той. — Заемете позиции.

След като даде указания за готовност, агентът на ЦРУ приклекна в тревата и разтвори плановете на сградата. Включи фенерчето си и заразглежда чертежа на първия етаж на седалището на фондацията. Намери югоизточната част и ъгловото помещение. Залата с впечатляващи размери бе обозначена като лабораторията на Научния институт "Гулбенкян". Там бе забелязано движение, а Томаш беше учен. Това можеше да означава само едно. Мъжът отново извади радиостанцията и натисна всички бутони, за да се обади на хората си.

— Лабораторията — заяви той. — Заподозреният се намира в лабораторията!