Ключът на Соломон

LXXIII

Предполагаше, че няма нищо по стряскащо от насочено КЪМ него оръжие. Внезапната поява на шефа на Националната служба за тайни операции и особено фактът, че в ръцете си държеше пистолет, накараха Томаш да замръзне на място. Откакто бе влязъл в комплекса на ЦРУ, се чувстваше неспокоен, напрегнат, с ясното съзнание, че всеки момент може да го заловят мъжете, които го преследваха от Коимбра. И какво направи той? Пъхна се сам в устата на вълка. В този момент, застанал в ъгъла на двора, където се издигаше Kryptos, точно когато се канеше да разтълкува посланието, оставено му от Франк Белами върху големия пентаграм, се сбъднаха най-големите му страхове.

Като домакин, синът на покойния директор на "Наука и технологии" реагира пръв.

— Какво правите, Хари? — попита Питър с предизвикателно изражение. — Защо насочвате оръжие срещу нас?

Фъч се взря в португалеца.

— Не съм се прицелил във вас — обясни той, — а в него, което не е същото.

Синът на Франк Белами направи две крачки и застана между пистолета и Томаш.

— Нали няма да ми разправяте, че професор Нороня е убиецът на баща ми?

— Не съм казал подобно нещо — каза шефът на дирекцията, която координираше агентите на ЦРУ. — Човекът, който го твърди, е собственият ви баща, помните ли? Или може би вече сте забравили посланието, което той ни остави при смъртта си?

— О, моля ви! Добре знаете, че там не пише, че професор Нороня го е убил…

— Значението е същото. Баща ви е написал, че мистър Нороня е Ключът. За мен обвинението е пределно ясно. Мистър Нороня е ключът към смъртта на Франк Белами. С други думи, той с убиеца.

Не говорете глупости.

— Това не са глупости, а факти. Мъжът, когото се опитвате да защитите, е убиецът на баща ви. Съобщението, намерено в ръцете на Франк в Женева, не оставя никакво съмнение.

Питър си пое дълбоко дъх.

— Знаете ли защо го казвам? — попита той все така предизвикателно. — Защото човекът, поръчал убийството му, сте вие.

Директорът на Националната служба за тайни операции се разсмя толкова пресилено, че не прозвуча никак убедително.

— Що за лудост! — извика той. — И защо бих направил подобно нещо? Франк Белами бе мой приятел.

Сега Питър се разсмя, също не особено искрено.

— Вие? Негов приятел? — Той поклати глава с отвращение.

— Не ставайте смешен, Фъч. Нима си мислите, че баща ми и аз не забелязвахме? Вие нямахте търпение той да се оттегли от поста си, това е факт. — Той насочи обвинително пръст срещу него. — Искахте да го премахнете, за предпочитане с добро, но ако се наложи, и с лошо, за да се докопате до "Квантово око" и така да спасите безценната си служба! Този проект ви е нужен, за да прикриете некадърността си и да сложите край на поредицата срамни провали, претърпени от Агенцията по ваша вина!

— Отново поклати глава. — Не, за вас баща ми не беше приятел, какъвто се опитвате да го представите сега, леейки крокодилски сълзи, а пречка! Обзалагам се, че дори сте отпразнували смъртта му с шампанско!

Директорът на Националната служба за тайни операции обидено отстъпи крачка назад.

— Думите ви ме оскърбяват! — запротестира той. — Само уважението към покойния ви баща ме възпира да… да се отнеса по-сериозно към поведението ви.

Очевидно не особено впечатлен от излиянията на Фъч, Питър скръсти ръце на гърдите си и го погледна презрително.

— Спрете с тези нелепи приказки! — извика той. — Махна с ръка към пистолета в ръката на Фъч. — Какво точно искате?

Шефът на агентите в ЦРУ посочи Томаш, който мълчаливо стоеше зад Питър.

— Да разпитам новия ви приятел.

— За какво?

— За смъртта на баща ви и… някои други неща.

— Какви неща?

Директорът на Националната служба за тайни операции преглътна сухо.

— Ами… "Квантово око" например.

Синът на Франк Белами се разсмя.

— Разбира се, че искате да го разпитате за "Квантово око"! Честно казано, този проект е единственото нещо от цялата история, което всъщност ви интересува. Всичко друго е просто параван, зад който криете истинските си намерения!

— Не ми пука какво мислите. — Той кимна към Томаш. — Трябва да разпитам приятеля ви.

— Добре знаете, че той няма да ви каже онова, което ви интересува. И разбирате защо, нали? Защото не ви вярва. Осъзнава, че вие чисто и просто го използвате, за да постигнете целите си, и че ще го захвърлите при първа възможност. И се досеща, че щом шефът на Националната служба за тайни операции идва в два през нощта, за да го арестува лично, значи, е много по-важен, отколкото изглежда на пръв поглед.

Хари Фъч се поколеба и неволно даде да се разбере, че нещата стоят точно така.

— Това… в крайна сметка си е ваше мнение. Но в тази история има неща, които трябва да изясня.

С всеки изминал момент Питър все повече се убеждаваше, че в поведението на шефа на агентите от ЦРУ има нещо гнило, което му убягва.

— Знаете, че тук в Лангли нямате средства да накарате Томаш да ви каже каквото и да било и че моето присъствие като негов съюзник е гаранция, че няма да извърши престъпление на територията на комплекса — отбеляза замислено той. — В такъв случай се питам какви са скритите ви намерения? Какво сте замислили с болния си мозък, за да…

Вратата се отвори и в двора нахлуха двама мъже. Синът на Франк Белами погледна към новодошлите и разпозна Уолт Халдерман — заместник на баща му в "Наука и технологии", и Сам Дън — шеф на нощната смяна в Националната служба за тайни операции, които вървяха към тях. Вторият мъж държеше мобилен телефон в ръка.

— Има обаждане за Томас Нороня — съобщи Дън, който предварително бе съгласувал появяването си с шефа си. — Някой се обади на РВХ[68] в Агенцията и поиска да разговаря с него.

Погледът му се спря върху Томаш. Казаха ми, че става дума за приятеля на Питър Белами. Предполагам, че това сте вие.

Португалецът, който, откакто Хари Фъч се бе появил, не бе обелвал думичка, погледна изненадано новодошлия.

— Обаждане за мен? — учуди се той. — Сигурно има някаква грешка…

Дън протегна ръка с телефона към него.

— Няма грешка. Отговорете.

Все още слисан, историкът взе телефона и предпазливо го приближи до ухото си.

— Ало?

— Полетът за Лондон излетя в полунощ с един пасажер по-малко — съобщи мъжки глас в слушалката, без да се представи. — Тя е при мен и времето й изтича. Остава й само един час на този свят.

— Мария Флор? — прошепна Томаш, ужасен от думите на непознатия. — Какво става? С кого говоря?

— Аз съм кошмарът, който тормози съня ви. Приятелката ви с тук до мен, ще й кажете ли здрасти? Ето, внимавайте.

Чу се странен звук, подобен на стъргане или изтръгване на лента скоч с едно-единствено бързо и грубо движение. Последва стон и Томаш разпозна женския глас, отчаян като на корабокрушенец, който се бори да се задържи на повърхността на водата в нощна буря.

— Ти ли си, Томаш? Пази се, този тип иска…

Думите й бяха прекъснати от тъп звук, последван от болезнен вик. Историкът разбра, че някой я бе накарал насила да млъкне, вероятно с удар по главата.

— Флор! — извика обезумяло Томаш. — Флор!

— Твоята приятелка задряма — каза мъжът, който отново бе взел телефона. — Както ти казах, остава й само…

— Да не си посмял и с пръст да я докоснеш! — прекъсна го португалецът извън кожата си. — Ако й сториш нещо, аз щеше те…

В отговор непознатият се разсмя.

— Ти какво, глупав нещастнико? — предизвика го той с презрителен тон. — Слушай добре, иначе рискуваш никога повече да не видиш приятелката си. Трябва да ти задам няколко въпроса. Очи в очи. Тя ще бъде екзекутирана точно в три сутринта в залата на Дома на храма на Соломон, на тринадесет над основата на пентаграма, в самата гробница на Мавзол. Единственият начин да избегнеш тази развръзка, е да дойдеш и да ме убедиш, че отговорите на моите въпроси си струват живота й.

Връзката прекъсна, преди историкът да успее да отговори. Той дълго се взира в телефона, вцепенен, без да знае какво да прави, дори не забелязваше мъжете наоколо, които го наблюдаваха, сякаш всичко бе много далечно и нищо нямаше значение, освен Мария Флор, за която бе мислил, че е на сигурно място, а всъщност се намираше в голяма опасност.

— Какво става? — попита Питър Белами, разтревожен от изражението на португалеца и онова, което бе чул от разговора. — Да няма някакъв проблем с приятелката ви?

Томаш кимна механично като човек, който все още не може да осъзнае напълно случващото се.

— Отвлекли са я.

— Какво?

— Казаха, че ще я убият в три сутринта, ако не отида при нея и не отговоря на въпросите им.

Хари Фъч, който все още държеше пистолета в ръка, ги наблюдаваше с нарастваща изненада.

— Каква необикновена история — отбеляза той. — Ако думите ви са истина, най-добре веднага да отидем да помогнем на вашата приятелка. Тук, в Америка, заради закона за оръжията често се случват подобни инциденти. Има откачалки, които отиват в магазина, купуват си автоматична пушка, стрелят няколко пъти, за да се упражняват, и… бум! Откриват стрелба в някое училище или заплашват шофьорите по магистралите. Истинска лудост.

След като изрази готовността си да помогне на Томаш да разреши проблема, директорът на Националната служба за тайни операции прибра пистолета си и му направи знак да го последва. Все още замаян от неочаквания развой на събитията, историкът се подчини и се отправи към вратата на двора, но Питър му препречи пътя с ръка.

— Почакайте — каза той. — Тази история понамирисва…

Португалецът го погледна с празни очи; шокът бе замъглил разсъдъка му.

— Защо?

Синът на Франк Белами докосна слепоочието си.

— Помислете — посъветва го той. — Каква точно информация иска този тип? Как ще я получи? И преди всичко какво ще стори той с вас и вашата приятелка, след като му дадете онова, което иска? — Поклати глава. — Не. Всичко това ми прилича на капан.

Томаш направи жест на безсилие.

— Разбира се, че е капан — призна объркано той. — Но какво мога да сторя?

— Не правете нищо. Използват я, за да ви заловят, не разбирате ли?

— Разбирам. Но не мога да я оставя да умре…

— По-добре тя, отколкото вие — изтъкна Питър. — Сам го казахте, това момиче е просто една глупава красавица. Ужасно е, че ще умре, но няма да е от вашата ръка, нали? Щом ви е безразлична, защо ще рискувате живота си, за да я спасите?

Историкът въздъхна.

— Не е точно така — призна той. — Когато бяхме в апартамента и вие ме разпитвахте, наговорих тези неща за нея, за да не я използвате срещу мен. Истината е, че не мога да я оставя да умре. — Той посочи към Хари Фъч. — Освен това имам подкрепление, нали?

— Разбира се — потвърди директорът на Националната служба за тайни операции. — Ще изпратя човек, който да ви придружи, за да…

— Фъч не е ваш съюзник — прекъсна го Питър и разтърси Томаш за раменете. — Повярвайте ми, работя в Агенцията и познавам всички тактики и номера, всички лостове на властта тук. — Отново докосна с пръст слепоочието си. — Мислете, Томаш. Откъде мъжът, отвлякъл приятелката ви, знае, че сте в Лангли? Кой му е дал информацията? — Хвърли обвинителен поглед към Фъч. — Отговорът е очевиден, не смятате ли?

— Какво намеквате? — попита обидено директорът на Националната служба за тайни операции. Че имам нещо общо с това… с това отвличане? Как смеете! Фактът, че сте син на моя стар приятел Франк, не ви дава правото да говорите каквото ви хрумне, ясно? Не забравяйте, че аз ръководя дирекция в Агенцията и дори да не съм ваш пряк началник, ми дължите уважение!

Анализаторът от дирекция "Информация" поклати глава.

— Какъв театър! — отвърна презрително Питър. — Мен няма да ме измамите, Фъч. Познавам прекалено добре гнусните ви номера, за да се хвана на лъжите ви! — Той отново се обърна към португалеца. — Повтарям въпроса си: откъде похитителят е разбрал, че сте тук, в Лангли? Едва след като ми дадете смислен отговор на този въпрос, може да вземете своето решение.

Въпросът наистина засягаше много важен момент, осъзна Томаш, който се бе посъвзел. Как, по дяволите, похитителят знаеше местоположението му? Погледът на историка се местеше между лицата на Фъч, Дън, Халдерман и Питър в опит да ги разгадае. Спомни си, че се намира в ЦРУ — място, където никой и нищо не беше това, което изглежда, и всеки манипулираше другия, сякаш цялата сграда бе изградена от огледала, в които се смесваха илюзия и реалност, така здраво преплетени, че бе невъзможно да се разбере къде свършва едното и започва другото.

Осъзна, че ако иска да спаси Мария Флор, трябва да излезе от този лабиринт. Това изискваше бистър ум и железни нерви.

— Очевидно е, че искате да ме накарате да напусна сградата, за да можете да ме разпитате свободно и да постъпите с мен, както сте решили, без свидетели — каза той с вече готов план. — Но това няма да стане. — Погледна часовника си. — Похитителят каза, че ще убие Мария Флор в три сутринта, нали така? Това означава, че разполагам с един час, за да намеря "Квантово око". — Обърна се към Питър, посочвайки Сам Дън. — Може ли да се вярва на този човек?

Синът на Франк Белами се поколеба.

— Сам работи за Фъч — напомни той, — но не принадлежи към приближения му кръг. Ето защо са го заточили в нощната смяна. — Накрая кимна. — Да, може да разчитате, че извън строго служебните му задължения той не е в комбина с шефа.

Томаш се взря в Дън.

— Слушайте, когато ви предам проекта и ви кажа кой, как и защо е убил Франк Белами, вие ще ми върнете ли невредима Мария Флор? Мога ли да разчитам на вас?

Подчиненият на Фъч го погледна изненадано.

— На мен ли говорите? — попита той. — Вижте, нямам нищо общо с отвличането на приятелката ви…

— Разбира се, че имате — отвърна португалецът толкова убедително, че не оставяше място за съмнение. — Похищението й е ваше дело. Питам ви имаме ли сделка, или не?

Дън погледна към Фъч, сякаш чакаше инструкции.

— Ами аз…

— Не слушайте заповедите на шефа си, защото той е заподозрян за убийството на Франк Белами — прекъсна го Томаш. — Затова може би е последният човек, който се интересува от разрешаването на случая и разкриването на истината. — Историкът посочи към заместник-директора на "Наука и технологии". — Добре е да знаете, че господин Халдерман също е заподозрян. — Той се взря в Дън. — Затова се обръщам към вас. Искам да знам дали имам думата ви, че ако успея да разкрия загадката, ще върнете приятелката ми жива и невредима. — Тонът му стана по-мек, опитвайки се да го изкуши. — Вижте, сделката е добра за всички, освен за онези, които имат какво да крият. Да или не?

— Говорите, сякаш сте в силната позиция…

— Аз съм. Предвид онова, което вече знам, мога да разреша случая в следващия час, но ще го направя само ако приятелката ми бъде спасена. Ако все пак я убият, повярвайте, че никога няма да разберете кой уби Франк Белами и преди всичко къде се намира и какво представлява "Квантово око" — проектът, за който се предполага, че ще избави Америка от тероризма. Разменям тайната на Франк Белами, която е жизненоважна за сигурността на страната ви, срещу живота на приятелката ми. — Томаш повдигна вежди. — Отлична сделка, не мислите ли?

Дън устоя на изкушението да поиска инструкции от Хари Фъч и съзнавайки, че косвено ще признае участието на своята дирекция в отвличането на португалката, си пое дълбоко дъх и протегна ръка, за да стисне тази на Томаш.

— Имаме сделка.