Ключът на Соломон

LV

Рязката промяна в поведението на Питър събуди подозрения у Томаш. Ако мъжът, който го бе разпитал, наистина бе син на Белами, неговите мотиви изглеждаха очевидни — със сигурност искаше да знае кой е убил баща му. Но дали наистина стоеше пред сина на стария агент? Какво му гарантираше, че отново не участваше в игричките на шпионските агенции, в които симулираха различни ситуации, за да манипулират жертвите си? Как можеше да е сигурен, че Питър не е агент на ЦРУ, който се представя за такъв, какъвто не е? И дали това е истинското му име?

Историкът съзнаваше, че може би е замесен в някоя инсценировка, в която никой и нищо не беше това, което изглежда или казва, че е. Той не можеше да различи истината от лъжата и затова прецени да подходи предпазливо и резервирано. И в същото време — незабелязано. Затова, когато Питър го покани да седне зад бюрото и му каза, че отива в килера да освободи Мария Флор, Томаш поклати глава.

— Оставете я там — предложи той, верен на стратегията си да принизи връзката си с нея, за да я защити. — Тя не знае много за тази история и както ви казах, просто ме придружава. Да речем, че силните й черти се изразяват във физическите й атрибути.

Питър се поколеба, но накрая се съгласи и се отправи към стола с възглавници зад бюрото.

— Както предпочитате — отвърна той и се настани удобно. — Знаете ли, мисля, че вие нямате нищо общо със смъртта на баща ми. Прочетох доклада на Агенцията по случая и ми се стори странно как учен би успял да проникне тайно в зоната на детектора на частици в ЦЕРН и да пусне течен хелий, за да задуши някого толкова опитен и обигран като директор на ЦРУ, пък бил той и на възраст. — Поклати глава. — Не, аматьор не може да извърши подобно нещо. Това е дело на професионалист. Освен това липсва и мотив. Защо, по дяволите, ще убивате баща ми?

— Казахте, че сте прочели доклада на Агенцията — отбеляза Томаш. — Имате предвид ЦРУ, нали?

— Разбира се.

— Как получихте достъп до него?

Събеседникът му пъхна ръка в джоба на сакото си.

— Работя там, приятелю — отговори Питър, показвайки му служебната си карта. — Аз съм политически анализатор в отдел "Стратегически анализи" към дирекция "Информация" — една от четирите дирекции в Лангли.

— О, значи, наистина работите в ЦРУ. — Томаш направи жест с ръка във въздуха, показвайки апартамента. — Тук ли живеете?

— Не. Имам малък апартамент във Фоги Ботъм — от другата страна на улицата, където се намира комплексът "Уотъргейт". Наблизо е.

— А как се озовахте в апартамента? Не ви чухме да влизате…

— Вече бях тук, когато пристигнахте. Не забравяйте, че баща ми беше шеф на дирекция на Агенцията. Сред обичайните мерки за сигурност за човек на такава длъжност е наличието на паникстая в дома му — помещение с блиндирани стени, оборудвано с директна комуникация с външната среда, достъп до видеонаблюдението в апартамента, храна, напитки и огромен арсенал от оръжия. Скрих се там и ви наблюдавах.

Томаш пребледня.

— Значи, сте видели и чули всичко, което направихме и казахме?

— Всичко. — Той се разсмя. — Не разбрах нищо, разбира се. Малко съм позабравил португалския. Мога да казвам само caipirinha[60] и tudo legal[61].

Но ние се обадихме по телефона, преди да дойдем, и никой не отговори…

— Чух телефона да звъни — призна Питър и погледна към стационарния апарат на бюрото. — Само че имах причини да не вдигна.

— Какво искате да кажете?

— Знам добре, че крадците използват тази тактика — обясни той. — Звънят по телефона преди удара, за да разберат дали има някой в жилището. Ако никой не отговори, това означава, че домът е празен, и пристигат.

— Добре, но как разбрахте, че се обаждат точно крадци? Нормално е някой да се обади и да пита за баща ви, не съм ли прав? Последното, което човек си мисли, когато звънне телефонът, според мен, е, че се обаждат крадци да проверят дали има някой…

Това бе уместен въпрос, който принуди Питър да обясни по-подробно. Пое си дълбоко дъх, преди да отговори.

— Вижте, вашето влизане с взлом в апартамента на баща ми не е първото, разбирате ли? Когато дойдох тук сутринта, за да прибера пощата, забелязах, че някой е идвал през нощта. Проверих записите от камерите в паник стаята и видях, че са били изключени. Знаете какво означава това, нали?

Събеседникът му го гледаше неразбиращо.

— Нямам ни най-малка представа.

— Натрапниците са били информирани за съществуването на паник стаята и най-важното — знаели са как да изключат системата за видеонаблюдение. Обикновените крадци не разполагат с подобна информация, не мислите ли?

Историкът присви очи, заинтригуван от възможното тълкувание на последните думи на събеседника му.

— Да не намеквате, че… натрапниците, влезли тук, са били от ЦРУ?

— Не намеквам, а го твърдя. Сметнах обстоятелствата за подозрителни и когато отидох на работа в Агенцията тази сутрин, се престорих, че съм открил нови материали за баща си, които вечерта ще донеса в апартамента. Затова реших да пренощувам тук. Исках да видя дали някой ще се появи. Така съмненията ми, че някой в Лангли праща тайно хора тук, ще се потвърдят. Признавам, че тъй като познавам операционните процедури на Агенцията, очаквах, че ще дойдат малко по-късно, някъде рано сутринта. Затова се учудих, че телефонът звънна, докато вечерях, и малко след това пристигнахте вие. Останах още по-изненадан, когато чух, че разговаряте на език, различен от английски.

По лицето на Томаш се четеше изумление и той се опитваше да осмисли току-що чутото.

— ЦРУ влиза с взлом в апартамента на баща ви? — попита той. — Но защо? Каква е целта им?

— Не е Агенцията — поправи го Питър. — Някой от Агенцията, което е доста по-различно.

— Кой?

Събеседникът му замълча, сякаш обмисляше дали да отговори на въпроса.

— Човекът, наредил убийството на баща ми.

Историкът зяпна.

— Франк Белами е убит от самото ЦРУ? — смая се той. — Какво ви навежда на това абсурдно твърдение?

— Преди баща ми да замине за Женева, се случи нещо странно — започна Питър. — Стори ми се много развълнуван, което не беше типично за него. Знам, че беше подложен на напрежение и че в Агенцията има хора, които искат да го разкарат оттам, ако е възможно с добро, но ако се налага — с лошо. За него работата беше дълг към обществото и често повтаряше, че само смъртта може да го уволни. — Той въздъхна дълбоко. — Съмнявам се, че точно така е станало.

— Подозирате ли някого?

Питър се наведе наляво, отвори второто чекмедже на бюрото и извади една снимка.

— Вижте това — каза той, като показа фотографията на събеседника си. Това са петимата директори на Агенцията и техните заместници. В средата е директорът, до него — заместникът, следват другите ръководители на дирекции и помощниците им. Баща ми е в левия край, както виждате.

Томаш разгледа снимката на десетимата мъже, сред които Белами в края, които позираха пред стълбището на някаква сграда. Беше забелязал фотографията, докато претърсваше чекмеджетата.

— Тази снимка в Лангли ли е правена?

Точно така.

— И вие подозирате всички тези хора?

Питър се наведе през бюрото и посочи мъжа, застанал до Белами.

— Подозирам двама — уточни той. — Един от тях е този човек. Казва се Уолтър Халдерман и беше заместник на баща ми. Неприятен тип, способен на всичко, за да се издигне в Агенцията. Идва от петролния бизнес и са го назначили по времето на Никсън. Вероятно заради връзките му с големите петролни компании, които финансират президентските кампании, администрацията го е покривала.

— Защо той ще иска смъртта на баща ви?

— За да заеме мястото му, разбира се! Уолт Халдерман е безскрупулен кариерист, интригант и манипулатор, който не подбира средства, за да се издигне, в която и да е организация. Щом баща ми е вън от играта, логично той ще поеме ръководството на "Наука и технологии". Подозирам обаче, че крайната му цел е да стане директор на самото ЦРУ. Толкова е коварен, че има огромни шансове да успее.

— Наистина ми се струва доста опасен — съгласи се Томаш. — А кой е вторият заподозрян?

Пръстът на Питър се плъзна към намръщеното лице вдясно от директора на ЦРУ.

— Хенри Фъч — представи го той. — Познат още като Проклетия Фъч или Мръсния Хари. Той завежда Националната служба за тайни операции — дирекцията, която се занимава със секретните мисии на Агенцията. Отговаря за агентите, които работят на терен, а това прави Проклетия Фъч вторият най-влиятелен човек в организацията след самия директор. Своенравен и жесток тип. Със сигурност той е изпратил хората, които влязоха тук миналата нощ. — Питър посочи Томаш. — Както и онези, които са се опитали да ви убият в Португалия. Хари Фъч ръководи всички операции на терен.

— Защо го подозирате?

— Както вече ви обясних, баща ми е убит от професионалист. Не всеки прониква в детектора на частици на ЦЕРН, убива директор на ЦРУ и се измъква безследно. А щом баща ми е убит от агент, заповедта за това може да бъде издадена само от Фъч или с негово знание. Директорът на Националната служба за тайни операции ръководи всички агенти на ЦРУ.

— Да, но с какъв мотив е наредил убийството на баща ви?

Американецът забарабани с пръсти по полираното махагоново писалище, сякаш обмисляше дали да свали картите си.

— Проект, наречен "Квантово око".