Ключът на Соломон

LXXX

Без да губи време, майор Фуентес отвори куфарчето си и извади къса черна тръба. Агентът от ЦРУ напъха показалеца си в нея и огледа мръсотията по кожата си. Взе парцал и избърса тръбичката от край до край, търкайки я внимателно. След като се увери, че е чиста, я монтира на своя полуавтоматичен "Зиг Про". Заглушителят бе поставен.

Погледна часовника си.

Деветнадесет минути.

Часът наближаваше, макар може би прекалено бавно за неговия вкус. Вдигна поглед и се взря в женската фигура, която бе завързал върху мраморната маса в центъра на залата. Защо да чака до три сутринта? Щом тя е обречена, щом решението за убийството й вече е взето, за да подсигурят операцията, за какво е този театър да чака часа, в който изтича срокът? Що за цирк? В крайна сметка вече бе извадил батерията от мобилния телефон и нямаше как да се свържат с него.

Взе пълнителя и извади куршумите един по един. По върховете им искреше златисто сияние — истинско произведение на изкуството. Лъсна ги внимателно до блясък. Сетне ги прибра и пъхна пълнителя в любимия си пистолет. Беше готов.

Изправи се вдървено, сякаш бе изпаднал в транс, но всъщност се чувстваше завладян от символиката на мястото, което бе избрал, за да пожертва заложницата си. Бавно прекоси залага и се приближи до жертвената маса.

Ужасените очи на Мария Флор се втренчиха в нейния палач и погледът й попадна върху оръжието в ръката му.

— Ммм! Мммммм!

Фуентес отново погледна часовника си.

Седемнадесет минути.

Защо да чака до три сутринта, запита се отново той. Защо да отлага насладата от екзекуцията, щом според заповедта смъртта на жертвеното агне бе неизбежна? Наистина нямаше никакъв смисъл. Щом трябваше да я убие, защо да не го направи сега?

— Часът настъпи, хубавице — промълви той с дрезгав глас. В очите на психопата блестеше налудничавата искра от сладостния момент на убийството. — Не се тревожи, няма да боли.

Вдигна полуавтоматичния "Зиг Про" и опря дулото в дясното слепоочие на жертвата си. Осъзнавайки, че това са последните й мигове живот, португалката разтърси глава в отчаяно усилие да се отърве от дулото, но без успех.

— Ммм! Ммм!

Жалният стон прекъсна в момента, в който убиецът натисна спусъка.