Ключът на Соломон

XXIV

Оперативният агент откри номера, който търсеше, в списъка си с контакти в телефона. Докато следеше едновременно движението по магистралата и дисплея на апарата, той набързо преговори онова, което щеше да каже, пое си дълбоко дъх и набра номера.

Чу сигнал "свободно" в слушалката.

— Национална служба за тайни операции — отговори механичен женски глас. — С какво мога да ви помогна?

— Джеймс Кронгард от Лисабон. Мисля, че директор Хари Фъч очаква обаждането ми.

— Един момент, мистър Кронгард.

Последва музикална прелюдия, която веднага бе прекъсната от ръководителя на тайните операции на ЦРУ.

— Мистър Кронгард! — поздрави Фъч весело. Изглежда, бе в добро настроение. — Какво ново?

Моментът, от който Кронгард най-много се боеше през последните часове, бе настъпил.

Пое си отново въздух за кураж и се впусна в неприятния разговор.

— За жалост, новините не са добри, мистър Фъч — съобщи той. — Пиленцето излетя от гнездото.

От другата страна настъпи мълчание, докато ръководителят осмисляше казаното.

— Какво се случи?

Гласът му напълно се бе променил: нисък и напрегнат като измамно мъркане на дива котка, преди да се хвърли върху доверчива газела.

— Оставих нашия заподозрян да избяга, за да мога да го ликвидирам, съгласно вашите инструкции, но преследването не мина добре — обясни агентът лаконично, пропускайки фактите, които не му изнасяха. — Имаше ужасна катастрофа на едно кръстовище и… страхувам се, че изгубих следата. Мисля, че трябва да…

— По дяволите, Кронгард! — изруга Фъч, повишавайки тон.

— Що за скапани оправдания? Откога достоен агент на ЦРУ се жалва, че се е провалил в една тъпа мисия, лесна като детска игра, и не знам още какво? За глупак ли ме вземате? — Директорът на Националната служба за тайни операции на ЦРУ вече крещеше: — Не искам извинения и мрънкане, ясно ли е? Искам резултати! Резултати, разбрахте ли? А вие какво ми давате? Прочувствена реч за някаква катастрофа, вие не сте виновен, бедничкият, и така нататък. Глупости! Дръжте се като достоен оперативен работник на Агенцията, не като подвил опашка страхопъзльо! Възложих ви мисия. Изпълнете я!

По слепоочието на Кронгард се стекоха няколко капчици пот, които стигнаха чак до брадичката му.

— Да, сър.

От другата страна на линията се чуваше тежко дишане. Този изблик на ярост явно бе оставил Фъч без дъх.

— И какво сега, глупак такъв? — попита той вече по-спокойно, но раздразнението в гласа му още се усещаше. — Как ще разрешите проблема?

— Трябва да включа още агенти в операцията, сър. Ефектът на изненадата отмина. Сега птиченцето знае, че го преследват, и ще се скрие. За да го намеря, трябва да претърся голям периметър, което не става без хора.

— Много добре. Свържете се с морските пехотинци от посолството. Самият аз ще се обадя на посланика да ни сътрудничи. Нещо друго?

— Местната полиция, сър.

— Не замесвайте полицията в тази операция, идиот такъв! — отново изрева Фъч с пълен глас. — Колко пъти трябва да казвам, че нещата трябва да стават дискретно?

— Знам, сър. Проблемът е, че полицията вече е замесена…

— Какво означава това?

— Не забравяйте, че имаше катастрофа и престрелка. Мисля, че полицията разполага с описанието на колата на птиченцето. Тъй като аз не съдействах за разследването, позовавайки се на дипломатическия си имунитет, те ще искат да разпитат хората от другата кола.

Директорът на Националната служба за тайни операции обмисли тази информация.

— Хм… разбирам — измърмори той. — Все пак съществува опасност птиченцето да изприпка при полицията за закрила.

— Прав сте, сър, но не мисля, че това ще се случи.

— Така ли? Защо?

— Прочетох характеристиката му в досието и не ми прилича на човек, който ще се крие зад гърба на полицията. Напротив, ще поиска да вземе нещата в свои ръце.

Фъч отново замълча, докато се опитваше да си припомни досието на Томаш Нороня.

— Може би имате право — съгласи се той. — Щом е така, нищо не е загубено. Слушайте, следете действията на местната полиция, но не я замесвайте в операцията. Ако те хванат нашето птиченце, никога няма да отмъстим за смъртта на Белами. Проклетият старец може и да беше голям трън в задника, но бе един от директорите на Агенцията, а ние сме длъжни да се грижим един за друг. Щом някой убива човек на ЦРУ, трябва да бъде ликвидиран. Ако самите ние не се уважаваме, кой ще ни уважава?

— Да, сър.

— Направете каквото трябва, и решете проблема. Да не сте посмели да се провалите отново, ясно?

— Да, сър. Уверявам ви, че този път няма…

Кронгард млъкна по средата на изречението. Шефът му вече бе затворил.