Ключът на Соломон

LX

Обиколи "Дюпон Съркъл" и паркира на банкета. Водачът на черния шевролет огледа пустия тротоар и доволен, изключи фаровете и мотора и слезе от автомобила. Нощта бе станала още по-студена, но това не смущаваше майор Фуентес. Прекоси тротоара с широки крачки и влезе в сградата.

Портиерът, който четеше вестник зад плота, вдигна поглед към новодошлия.

— Добър вечер — поздрави той. — Мога ли да ви помогна?

Майор Фуентес извади служебната карта на ЦРУ от джоба си и я показа на мъжа.

— Тук съм за събрание на наемателите.

Портиерът разгледа картата и се увери, че е истинска.

— Много сте активни напоследък — отбеляза иронично той. — Миналата сутрин тук дойдоха хора за друго такова събрание на наематели.

Майор Фуентес сви устни и се озъби като куче, което заплашва крадец.

— Вие също сте много активен — отвърна той и посочи якичката на събеседника си. Очевидно сте участвали в няколко срещички.

Портиерът се изчерви и му направи знак да влезе. Майор Фуентес продължи напред до зоната с асансьорите след фоайето. Натисна бутона и зачака. Тъй като някои от живеещите в сградата работеха в ЦРУ, Агенцията бе наела малък апартамент на последния етаж, който използваше за срещи. Предвид обстоятелствата около смъртта на Франк Белами, това място се бе оказало много полезно, тъй като позволяваше достъп до сградата без излишни усложнения.

Асансьорът пристигна на партера, агентът влезе и натисна бутона за етажа, където се намираше вашингтонското жилище на покойния директор на "Наука и технологии". Когато вратата се затвори и кабината потегли с леко скърцане, майор Фуентес извади пистолета от кобура, закопчан на гърдите му, и зави заглушителя на цевта. По-добре да е подготвен.

Асансьорът се разтърси и спря на етажа. Неканеният гост бутна вратата и излезе. Огледа коридора, провери номерата на апартаментите и намери жилището, което според съобщението на Хари Фъч принадлежеше на Франк Белами. Приклекна до ключалката и я разгледа. Струваше му се странно как шефовете на високотехнологична организация като ЦРУ имаха обикновени ключалки на вратите, едва ли не от петдесетте години.

Майорът извади от джоба си тел и я пъхна в ключалката. Не му отне много време да я разгадае. След като завъртя телта по определен начин, усети, че механизмът поддава, и вратата се отвори.

Ако Томаш Нороня беше тук, щеше да го изненада.