Ключът на Соломон

LXI

С ниско електронно жужене вратата на гаража бавно се вдигна до тавана. Зад волана Питър Белами натисна съединителя и неговият джип "Гранд Чероки" в цвят металик се плъзна по рампата и излезе от паркинга на сградата. В този час в района нямаше много автомобили. Джипът спокойно обиколи ротондата на "Дюпон Съркъл" и излезе на Ню Хемпшир авеню към Фоги Ботъм и Потомак, тъй като отвъд тях се намираше летището.

Имаме половин час да стигнем до "Дълес" — каза американецът, като хвърли поглед към светещите стрелки на часовника в колата. Няма движение, така че ще пристигнем навреме.

Седнал на мястото до шофьора, Томаш се обърна назад и се усмихна окуражаващо на Мария Флор.

— Чудесно е, че се връщаш вкъщи — подхвърли той в желанието си да я разведри. — Струва ми се най-разумното решение. Тук не се чувстваш сигурна и е прекалено рисковано.

— Аха.

Тя дори не го удостои с поглед; взираше се в нощните улици и светлини, сякаш умът й бе някъде другаде. Историкът се вгледа в лицето й и прочете в очите й нещо обезпокоително, което го смути. Нещо му убягваше. Подобно поведение не му изглеждаше нормално.

— Добре ли си?

— Аха.

Определено нещо не беше наред. Мария Флор бе дистанцирана и студена, много различна от радостната, жизнена и спонтанна жена, с която бе прекарал последните четиридесет и осем часа. Какво се бе случило? Дали Питър не бе употребил насилие при разпита? Той дискретно огледа лицето й и откритите части на тялото й, шията и ръцете. Не се виждаха следи от насилие. Все пак Томаш знаеше, че има начини да нараниш човек, без да оставяш белези, и тревогата му не утихна.

Той се взря в американеца, който се бе съсредоточил в шофирането.

— Кажете ми нещо, Пит — заговори го тихо историкът, стараейки се Мария Флор да не чува разговора им. — Какво се случи по време на разпита, който проведохте с приятелката ми?

Водачът сви рамене.

— Нищо особено. Задавах въпроси, а тя отговаряше. След това разговарях с вас, за да разбера дали отговорите ще съвпаднат с нейните, и съвпаднаха. Това е всичко.

— Значи, не сте я наранили?

Мъжът на ЦРУ повдигна учудено вежди и се втренчи в португалеца.

— Сериозно ли ми задавате този въпрос?

— Разбира се — отвърна Томаш, по лицето му се четеше неприязън. — Бяхте ли жесток с нея?

Американецът въздъхна.

— Само психологически, за да я накарам да каже истината — обясни той. — Разбира се, насочих оръжие срещу нея и я заплаших, но нямаше нужда да злоупотребявам, защото тя изглеждаше достатъчно ужасена и ми разказа цялата история, която след това вие потвърдихте. Убеден съм, че бе откровена и ми разказа всичко, което знае.

— И не я наранихте физически? Сигурен ли сте?

— Предполагам, че заключването с белезници за дръжката на вратата в известен смисъл може да се тълкува като акт на физическо насилие. Ако имате предвид плесници, юмруци и подобни, мога да ви уверя, че нищо такова не съм правил. А и нямаше как, тъй като, както знаете, аз не съм агент, а просто политически анализатор в дирекция "Информация". Насилието от страна на Агенцията се практикува само от Националната служба за тайни операции, ръководена от Хари Фъч. Останалият персонал в Лангли е обучен да се защитава, разбира се. Това включва боравене с оръжия, но никой от нас не може да се нарече професионален побойник.

В колата настъпи неловка тишина. Джипът пресече моста на остров Теодор Рузвелт в река Потомак, продължи по магистрала 66 и след десетина минути пътниците съзряха от лявата си страна светлините на летището. Внезапно чуха силен грохот и колата се разтресе. Изненадани, те погледнаха нагоре към нощното небе. Един самолет бе прелетял много ниско над тях, подготвяйки се да кацне на пистата на "Дълес".

Самолетът, който бе прелетял така близо, ги подсети, че скоро ще се сбогуват с Мария Флор и ще останат сами.

Трябваше да вземат някои решения.

— Почти пристигнахме — отбеляза Питър, съобщавайки очевидното. — Какво ще правим след това?

— Ще потърсим "Квантово око".

— Халдерман и Фъч използваха всички налични ресурси и през последните дни претърсиха всичко, за да намерят проекта на баща ми — припомни американецът. — Досега не са открили нищо. След като те се провалиха, какво ви кара да мислите, че ние ще успеем?

— За разлика от тях, аз имам доверен информатор.

— Кой?

— Баща ви.

Шокиран, Питър се взря в него.

— Моля?

Томаш бръкна в джоба си и извади големия пентаграм.

Спомняте ли си артефакта, който баща ви ми изпрати? — попита той и показа амулета с размерите на йо-йо, който бе пристигнал в "Гулбенкян" по пощата. — Както вече ви показах, от едната страна на този магически амулет има сложни изображения с препратка на иврит към Mafteah Shelomoh, или Ключът на Соломон — ръководство по магия, приписвано на цар Соломон.

Така е, показахте ми този старинен предмет, когато разговаряхме. Всъщност именно препратката към Ключа на Соломон ме убеди, че баща ми, като е посочил името ви като Ключ, е имал предвид амулета, а не участието ви в убийството му.

— Радвам се, че мислите така, защото съм убеден, че точно това е била идеята му — съгласи се Томаш. — Всъщност между седемте лъча на хептаграма, изобразен на големия пентаграм, са изписани различни знаци. Разгледах ги внимателно и установих, че подредени по определен начин, те представляват географски координати. Координати на какво обаче?

Американецът схвана смисъла и разшири очи.

— Нима намеквате, че така баща ми ви е изпратил местоположението на "Квантово око"?

— Виждате ли? Вие сте fucking genius[64]!

Питър се разсмя.

— Сякаш слушам баща си — пошегува се той. Прокашля се и отново стана сериозен. — Случайно да сте проверили кое място в света сочат тези координати?

Джипът влезе в зоната за паркиране пред "Заминаващи полети" и спря до редица колички за багаж. Томаш включи лампата на тавана, за да може да разчете гравираните символи върху едната страна на големия пентаграм.

— Разбира се потвърди той. — Въведете данните в джипиеса на колата и ще видим къде ще ни заведе картата.

— Добра идея.

Питър докосна интерактивния екран на джипиеса и се появи виртуална клавиатура. Установи връзка със системата и се обърна към португалеца в очакване на информация. Томаш се съсредоточи върху цифрите и знаците, разпръснати в рамките на хептаграма и извън него.

— Тридесет и осем градуса, петдесет и седем, шест цяло и пет, север продиктува той географските ширина и дължина, указани върху големия пентаграм. — Седемдесет и седем градуса, осем, четиридесет и четири, запад.

Анализаторът въведе географските координати в компютъра на джипиеса и на екрана се появи карта на Вашингтон. Питър увеличи изображението и то се фиксира в района на южния бряг на Потомак. Отново увеличи и се появиха контурите на някаква страда.

— Господи! — възкликна той. — Лангли.

— Както виждате, след като тръгнем от летището, трябва да се отправим към ЦРУ — каза Томаш. — "Квантово око" е скрито там.

Португалецът отвори вратата, за да слезе от колата и да помогне на Мария Флор преди заминаването, но Питър вдигна ръка в знак да изчака.

— Почакайте — каза той. — Ще увелича картата още, за да локализирам точката, посочена от координатите.

Натисна бутона за увеличаване и образът на сградата се уголеми. Повтори командата още няколко пъти, докато комплексът изпълни екрана, и накрая програмата фиксира определено помещение в седалището на ЦРУ.

— В коя част на сградата с?

Американецът гледаше втрещено мястото в сградата, на което въведените координати го бяха отвели. След като осмисли видяното и се овладя, той се обърна към Томаш, убеден, че историкът бе уцелил в десетката.

— Кабинетът на баща ми.