Ключът на Соломон

XLII

Алармената лампичка на екрана привлече вниманието на Дон Снайдър точно когато, с крака, качени върху бюрото, захапваше парче от пицата, поръчана за вечеря. Заинтригуван, той се изправи на стола, остави храната в кутията, облиза пръсти и се наведе над монитора, за да разбере какво става.

— What the fuck?[37] — изруга тихо той, докато се опитваше да разгадае мигащата линия на екрана. — Какво е това?

Съобщението беше от онези предупреждения, които Снайдър не можеше да пренебрегне. Работеше в Националната служба за тайни операции към ЦРУ от петнадесет години като анализатор по антитерористичните въпроси и сигналът, изпратен до компютъра му, бе свързан именно със съответната информация, която би могла да даде съществена следа. Може би нови сведения за вчерашния атентат в Триполи?

Кликна върху предупредителната икона и бе отпратен към портал с ограничен достъп. Въведе паролата си и поверителната уебстраница изпълни екрана. Прочете текста и се консултира с още два сайта, за да потвърди информацията, прецени нивото на приоритет за агентите, натоварени с разследването, и убеден, че е открил нещо важно, разпечата страниците.

Събра страниците, избълвани от принтера, хукна по коридора и спря чак пред кабинета на шефа на Националната служба за тайни операции.

— Трябва да говоря с мистър Фъч.

Секретарката пишеше някакво писмо на компютъра и дори не вдигна поглед.

— Опасявам се, че господин директорът е в среща — отвърна механично тя. — Елате пак след…

— Трябва да говоря с него сега.

Вече ви казах, че…

Като видя, че секретарката не му помага, той отвори вратата на кабинета и надникна вътре. Шефът му седеше на една маса заедно с хората от екипа, натоварен да събира сведения за атентата в Триполи.

Като чу отварянето на вратата, Фъч се обърна и се взря в неканения гост.

— По дяволите, Дон, не виждаш ли, че съм зает?

Секретарката се втурна към вратата и се опита да издърпа анализатора навън.

— Извинете, директоре — каза тя със смутена усмивка. — Казах му, че има събрание, но той…

Снайдър я избута и размаха листовете от принтера.

— Пристигна информация, която може да се окаже важна, сър.

— Има ли нещо общо с атентата в Триполи?

Неканеният гост поклати глава.

— Не, сър — призна той. — Но имам сведения, които биха ни насочили към "Квантово око".

Секретарката се върна на поста си и отново се опита да издърпа Снайдър навън.

— Ако обичате, излезте — настоя тя. — Не виждате ли, че…

Щом подчиненият му спомена за проекта на Франк Белами, който никой не можа да открие в "Наука и технологии", Фъч вдигна ръка, за да я спре.

— Оставете го — нареди той, като стана от мястото си начело на конферентната маса и се отправи към анализатора по антитерористичните въпроси. — Спомена "Квантово око", Дон. Какво се е случило?

След като изгледа победоносно секретарката, която се оттегли с мърморене, Снайдър подаде листовете на шефа си.

— Получих сигнал от системата преди минути, сър — обясни той. — След рутинна проверка на системата за обмен на информация с базата данни на Имиграционна и митническа служба програмата засече нещо. — Той показа единия от документите. — Това е сигнал за влизане в страната на заподозрян, който, както разбрах, би могъл да има нещо общо с изчезването на "Квантово око". — Размаха друг лист. — Това е заглавната страница на оперативното досие за издирване на проекта, което аз не мога да видя, но забелязах, че достъпът е възможен само на ниво директор. Не знам дали съм прав, но веднага се досетих, че въпросът е изключително важен.

— Правилно — потвърди Фъч. — Само аз и още няколко души имаме достъп до това досие. И какво?

Анализаторът показа третия лист.

— Това е списък, изготвен от Имиграционна и митническа служба на влезлите лица в страната през летище "Дълес" днес, сър. Предлагам ви да хвърлите един поглед на името на двадесет и третия ред.

Шефът на Националната служба за тайни операции преброи имената и се взря в посочените сведения.

— I’ll be damned![38] — възкликна смаяно той.

Вдигна поглед към подчинения си.

— Списъкът от днес ли е?

— Тъй вярно, сър.

Хари Фъч се изправи и се разсмя.

— Направо не е за вярване. Проклетият Томас Нороня е в Америка.