Ключът на Соломон

LXXIX

Объркани, американците до такава степен бяха потънали в думите на Томаш, че каквото и да се случеше в този момент, трудно би ги разсеяло. Четиримата изглеждаха запленени от загадката, която Томаш им разкриваше.

— Как? — поиска да узнае Питър. — Как се обяснява фактът, че един атом може да бъде на две места едновременно, а ние, които сме изградени от атоми, не можем? Как да си обясним защо микрокосмосът се ръководи от едни закони, а макрокосмосът — от други? Как?

Томаш отпусна ръка върху досието със заглавие "Квантово око".

— Баща ви е открил, че отговорът на тези въпроси се крие в теорията на информацията — каза той. — Фактът, че наблюдението създава частично реалността, карайки една вълна, която съдържа в себе си множество възможности, да се превърне в частица с една-единствена реалност, означава, че в основата на проблема стои предаването на информация. Един електрон с неизвестно съществуване, тоест за него няма информация, е електрон, който не съществува като частица. Сякаш тази частица е виртуална и се превръща в реална само когато съберем информация за съществуването й.

— Това означава ли, че квантовата информация е свързана със законите, които регулират поведението на материята и енергията?

— Точно така. Сега обърнете внимание на следния въпрос: кое е онова нещо във Вселената, което събира информация за даден електрон и я разпространява, като нарушава по този начин вълната, съдържаща в себе си всички паралелни възможности, и превръща електрона в частица, за да се осъществи само една от тях?

Тримата американци се спогледаха, защото не знаеха отговора на въпроса, но не искаха да си признаят.

— Ами… — поколеба се Питър. — Човешките същества?

Устните на Томаш се извиха в усмивка и в очите му проблесна искра. Решението на голямата загадка за природата на реалността беше едновременно толкова сложно и толкова просто.

— Самата Вселена.

— Моля?

— Вселената постоянно се самонаблюдава! — заяви въодушевено той. — Ето това е открил Франк Белами. Тя непрекъснато извършва измервания на самата себе си, докато събира информация за своите компоненти — от гигантските звезди до миниатюрните електрони. — Той посочи към двора, който се виждаше през прозореца. — Когато поглеждаме навън и виждаме дърветата и камъните, мозъкът ни обработва информация, която е събрана от Вселената. Слънцето е излъчило фотон, който се отразява в металната повърхност на Kryptos, като така измерва скулптурата. Взаимодействието на фотона с металните молекули или с клетките на листото на дърво е начинът, но който Вселената наблюдава материята и разпространява тази информация в околната среда. Като измерва молекулите или клетките, фотонът ги наблюдава и ги превръща в частици. Онова, което нарушава молекулната вълнова функция, в която молекулата е натрупала всички възможни виртуалности, е взаимодействието на квантовата молекула с околната среда. В този случай взаимодействието на околната среда се случва чрез контакта на молекулата със светлината.

— Добре, но ако няма слънце? Как се обяснява фактът, че през нощта светът продължава да съществува?

— Вселената гъмжи от фотони и по-голямата част от тях идват не от Слънцето, а от звездите и дори от Големия взрив, създал самата Вселена. Тези частици светлина непрекъснато се разпространяват навсякъде и събират във всеки един момент информация за материята и енергията.

Питър не се предаваше.

— Добре, но ако успеем да изолираме Kryptos изцяло от всички частици, излъчвани от Вселената? Ако я поставим във вакуумна кутия, направена по такъв начин, че да не позволи на фотоните, неутрините, електроните и всички онези хиляди частици в пространството да се докосват до молекулите на Kryptos и така направим невъзможно получаването на информация за нея? Ако изолираме напълно скулптурата, ще съществува ли в реалността?

— Ако това се случи, Kryptos ще попадне в квантова суперпозиция, ще се превърне във вълна, в която се събират всички потенциални възможности. Само че дори изолирана във вакуумна кутия и защитена от досег с космическите частици, накрая скулптурата пак ще се превърне в частица.

— Защо? — попита синът на Франк Белами. — Ако Kryptos е изолирана от останалата част от Вселената, как Вселената ще може да я наблюдава?

Историкът посочи документа, който бяха извадили от сейфа.

Според проекта "Квантово око", разработен от баща ви, Вселената се самонаблюдава дори и поставена в най-дълбокия вакуум.

— Как?

— Това се случва с помощта на феномен, предвиден в принципа на неопределеността на Хайзенберг — отвърна Томаш. — Нарича се квантова, или вакуумна, флуктуация.

Фъч, Халдерман и Дън повдигнаха вежди.

— Какво, по дяволите, е това?

— Знаете ли, дори при най-дълбокия вакуум Вселената винаги създава и унищожава частици. Те възникват спонтанно и за кратко време събират информация относно случващото се в определен сектор на междузвездното пространство, и веднага след това отново изчезват в нищото.[69] Вакуумната флуктуация представлява частици, които се носят произволно между съществуващото и несъществуващото, като това е експериментално демонстрирано чрез феномен, наречен ефект на Казимир[70].

— В такъв случай не е възможно даден предмет да бъде напълно изолиран от наблюдението на Вселената…

Възможно е, но за кратко. Забележете, че колкото по-малък е този предмет, толкова по-малко вероятно е да бъде засечен от космическите или от виртуалните частици, възникнали във вакуумна флуктуация. Една от най-големите мистерии в квантовата физика е именно откритието, че микроскопичните атоми, съставящи моето тяло, могат да се намират на две места едновременно, но самото тяло не може. Как да си обясним това, след като съм направен от атоми? Отговорът, даден от Франк Белами, е смущаващо прост.

— Какъв е?

— В проекта "Квантово око" той установява, че разликата между реалностите в микро и макроска`лата съществува, тъй като частиците, които Вселената излъчва, за да наблюдава какво се случва в нея, намират трудно микрочастиците и лесно достигат до обекти с по-големи размери. Затова микрокосмосът се състои от вълни, в които са събрани всички възможни виртуалности, а класическият макрокосмос представлява една-единствена реалност. Чрез постоянното самонаблюдение Вселената превръща вълната на електрона, чиято функция е изчислена в уравнението на Шрьодингер и му позволява да бъде на няколко места едновременно и да преминава по множество пътища, в частица, която съществува само в една точка. Микро и макрокосмосът всъщност са регулирани от едни и същи закони. Онова, което ги кара да изглеждат различни, е по-трудното събиране на информация от страна на Вселената в микроска`лата, тъй като елементарните частици като кварките и електроните са изключително малки и известно време безпроблемно остават изолирани. Ето това е основната разлика между квантовия свят и макросвета.

Четиримата мъже от ЦРУ и особено Питър слушаха Томаш със зяпнали усти. Дори и без познания по квантова физика, те бяха проумели измеренията на това откритие.

— Боже! — възкликна синът на Франк Белами. — Нима е възможно? Баща ми наистина е разрешил най-голямата научна загадка!

— Всъщност той е разкрил не една, а няколко загадки. — Историкът докосна с пръст челото си. — Това откритие ни помага да разберем по-добре феномена на съзнанието. Изхождайки от класическата физика, ние гледаме на света като на механистично място, на което за всички събития има една или няколко причини, които пък имат следствия, а те се превръщат в причини за по-нататъшни следствия подобно на гигантско и безкрайно детерминистично домино. В този ред на мисли нашият мозък представлява биохимична машина за обработване на информация, в която отново всички взети решения, дори когато изглеждат като плод на свободната воля, всъщност имат механистични причини и следствия. Само че квантовата физика ни разкрива, че на по-дълбоко ниво Вселената не е детерминистична, а има произволен характер. Частиците в квантова флуктуация се появяват и изчезват без причина.

— Грешите — обади се Халдерман, който мълчаливо следеше научните обяснения, но като инженер, имаше ясна позиция по този въпрос. — Нищо не се случва без причина. Фактът, че не знаем какво поражда появата на частиците в квантова флуктуация, не означава, че няма причина. Тя съществува, но ние не я познаваме.

— Това твърдят и много учени, които не са добре запознати с проблема. Но редицата експерименти и принципът на неопределеността доказват, че всъщност няма нищо, което да провокира квантовата флуктуация. Знам, че е трудно за възприемане. Спомнете си, че винаги, когато математиката и експериментите противоречат на здравия разум, както се случило например, когато Коперник открил, че не Слънцето се върти около Земята, а обратното, здравият разум губи. Знам, че няма логика във Вселената да се случват неща без определена причина, но това показват математиката и експериментите. Частиците в квантовата флуктуация се появяват, без нищо да ги задължава да бъдат на това място по това време. Това е дълбоката същност на реалността.

— Такова твърдение е… сюрреалистично.

— Затова хората, които наистина разбират квантовата физика, са изумени. Важното всъщност е да разберем влиянието на откритието на Франк Белами върху схващането за съзнанието. Според класическата физика мозъкът е сложна машина за механистично обработване на информация и в този контекст свободната воля би била просто илюзия, щом традиционната наука твърди, че всички поведения трябва да имат причина, дори и тя да е непозната. Квантовата физика обаче ни кара да преосмислим функционирането на мозъка. Все повече физици започват да подкрепят тезата, че щом мозъкът е създаден от атоми, вероятно в съзнанието ни също се случват квантови процеси.

— Какво означава това?

— Че сме изправени пред истинска революция. Забележете, квантовата суперпозиция предполага, че всички реалности са възможни и никоя от тях не е задължителна, нали така? Когато има акт на наблюдение, суперпозицията на даден електрон се нарушава и той се осъществява като частица в една от няколко възможности. По същия начин мозъкът постоянно се намира пред множество идеи и хипотези, като всички те съществуват паралелно, сякаш са в суперпозиция, и в момента на вземането на решение избира само една от тях. Ако наистина в мозъка се случват квантови процеси, възможностите, които съзнанието избира, не са непременно детерминистични, нито резултат от причинно-следствен механистичен процес, а представляват ефективни избори. Всъщност съзнанието избира между няколко различни възможности по същия начин, както един електрон в известен смисъл го прави в момента, когато е наблюдаван и суперпозицията му се нарушава. Квантовите ефекти в мозъка все още се изучават, но могат да обяснят определени характеристики на съзнанието, които невробиологията, която се ръководи от законите на класическата физика, не признава. Много невробиолози смятат, че мозъкът не е нищо повече от биохимичен компютър, поради което съзнанието е илюзия. Откритията в квантовата физика обаче ни показват, че ако наистина в мозъка протичат квантови процеси, то в крайна сметка съзнанието не е илюзия, породена от биохимичните функции.

— Не разбирам — каза Питър. — Как е възможно в мозъка да протичат квантови процеси?

Томаш разлисти досието и потърси определен абзац от текста.

— Баща ви се е занимал с този въпрос и е посочил като хипотеза място в мозъка, където може да се случват квантови скокове. Синапсите. Това са малки пространства между нервните окончания в мозъка, където се обработва информацията и възникват решенията и мислите. На това място импулсът на един неврон стимулира следващия. И ако възможността за предаване или не на един импулс се разгледа като вълнова функция, пътят за наличието на вероятностни квантови процеси е отворен.

— Добре, но как протичат те? Какъв е механизмът?

— Като квантовите скокове на тунелиране, при които един електрон изчезва от едно място и се появява на друго. Разбира се, тези квантови скокове са възможни само в пространство, съответстващо на седем атома, макар в редки случаи да могат да прескачат и на дължина от максимум сто и осемдесет атома. Всъщност, съвпадение или не, площта, съответстваща на сто и осемдесет атома, с равна точно на дължината на синаптичното пространство. Тъй като електроните са в непрекъснато движение, те могат да направят седем милиарда опита за пресичане на синаптичната мембрана за една милисекунда — времето, за което един електрически синапс предава импулс, а това дава около 50 % шанс за квантово тунелиране при дължини с такива размери. При внимателно проучване на структурата на синапса става ясно, че конструкцията му — също интересно съвпадение — е идеална за извършване на тунелен преход през синаптичния процеп. Когато един импулс достига синапса, процепът придобива електрически заряд и това мощно електрическо поле позволява квантовото тунелиране. В такъв случай може да се предполага, че вълновата функция се нарушава в синапсите, когато се произвежда мисъл, и именно в този феномен се проявява съзнанието.

Събеседниците на Томаш най-сетне разбраха последствията от тези открития.

— Holy shit! — въздъхна Питър, все още асимилирайки току-що чутото. — Човешкият мозък не е просто механистична билярдна маса, в която едно събитие провокира друго, и поведението ни не е резултат от сложна поредица рефлекси на Павлов. Това означава, че свободната воля наистина съществува.

Томаш взе химикалката и нарисува един символ на листа, който Дън му бе дал.

— Пси е най-могъщият символ, създаван някога заяви той. — Включен е в уравнението на Шрьодингер, за да обозначи вълновата функция, в която са събрани всички възможности на реалността. Но предвид откритията, този символ означава други две неща, които изглеждат различни, но всъщност са едно и също. — Вдигна пръст. — Едно от тях е съзнанието. Благодарение на проекта "Квантово око" е логично да приемем, че съзнанието в известна степен може да бъде представено като вълнова функция, в която всички хипотези съществуват паралелно. Също като атома, който виртуално е много неща едновременно, но се превръща в едно, когато е наблюдаван, съзнанието се занимава с множество възможности, които изведнъж се осъществяват в една идея или конкретно решение, сякаш мозъкът е компютър, а съзнанието — вълна. Тъй като то се проявява изключително в детерминистичния макрокосмос, трябва да приемем, че мозъкът наистина е механистичен биохимичен компютър, а съзнанието, което възниква от съществуващата в индетерминистичния квантов микрокосмос супер позиция, позволява правенето на ефективни избори. — Вдигна два пръста. — И второто нещо, което пси символизира, е още по-важно.

— Какво може да е по-важно от съзнанието?

Португалският учен направи широк жест с ръка.

— Вселената.

Американците се спогледаха.

— Какво?

Томаш знаеше, че тази част е трудна за възприемане. Само че бе изключително важна за проумяването на научното постижение, което представляваше проектът на Франк Белами, затова трябваше да я обясни.

— Както знаете, "Квантово око" е замислено като проект за създаването на макроскопски квантов компютър. А какво е квантовият компютър, ако не универсална машина за обработване на данни? Разликата е, че един макроскопски квантов компютър може да използва особеностите на вълновата функция и да обработва хиляди битове едновременно, като по този начин да симулира всяка система, която се подчинява на физическите закони. Всъщност времето, за което този компютър извършва симулацията, съвпада с времето на развитие на симулираната система, а необходимата памет за нея е пропорционална на броя подсистеми на симулираната система. Разбирате ли какво означава това?

— Като онзи разказ на Хорхе Луис Борхес — отбеляза Питър, спомняйки си за прочетените през юношеството си книги. — Най-точната карта е онази с мащаб 1:1, тоест истинският мащаб на реалността. Най-добрата карта на един десет километров път е десет километровата карта, която прецизно показва всичко, което се вижда по пътя, с истинските му размери, включително прахоляка и камъните.

— Точно така. Квантовите компютри са толкова мощни, че всеки, който види резултатите от техните изчисления, не може да различи симулацията и симулираната система. Всички операции, извършени от този компютър, биха дали същите резултати като тези от реалната система.

— Но какво общо има Вселената?

— Не е ли очевидно? Вселената сама по себе си е една свръхвълнова функция и може да бъде описана като физическа система, в която всяка елементарна частица, атом, молекула и всички компоненти в нея взаимодействат с останалите неща, като по този начин обработват информацията. Както знаете, обработването на информация представлява изчисление. Накратко, Вселената изчислява. И след като се занимава с квантова информация, която обработва съгласно поведението на вълновата функция, това изчисление е квантово. Вселената борави с квантови битове. Разбирате ли до какво води това?

Синът на покойния директор на "Наука и технологии" се поколеба, съмнявайки се в логичното заключение.

— Нима намеквате, че Вселената е… че тя е…

Вселената е макроскопски квантов компютър.

Американците останаха абсолютно изумени.

— Моля?

— Това е открил Франк Белами. Вселената е физическа система, която генерира все по-сложна информация, която може да бъде симулирана от универсален квантов компютър със същия размер. Това означава, че тя не е по-различна от един квантов компютър. Вие, американците, често казвате, че ако видим на улицата животно, което прилича на патка, върви като патка и кряка като патка, то е, защото наистина е патка. По същия начин, щом Вселената обработва кюбити и извършва операции като квантов компютър със същите размери, то това означава, че Вселената е квантов компютър.

Тези думи оставиха мъжете от ЦРУ безмълвни за няколко минути, докато асимилираха казаното. Все пак заради непреодолимото си желание да се докопа да "Квантово око" Фъч заговори пръв.

— Ами макроскопският квантов компютър, по който е работил Франк? — попита той, сочейки към досието от сейфа. — Къде са плановете за разработването му?

— Франк Белами не е създал макроскопски квантов компютър — поясни Томаш с ясното съзнание, че отговорът няма да се понрави на събеседника му. — Той е открил най-големия от всички такива компютри. Самата Вселена.

Шефът на Националната служба за тайни операции разтърси глава в опит да подреди мислите си.

— Не разбирам…

— Франк Белами е разбрал, че Вселената е макроскопски квантов компютър. "Квантово око" е проект, в който той го доказва.

Фъч пребледня и бръчките му сякаш станаха по-дълбоки, докато си даваше сметка, че проектът, на който бе възлагал толкова надежди, няма да спаси мястото му.

— Ами моят… моят макроскопски квантов компютър? — почти изкрещя той. — Къде е?

Португалецът махна с ръка във въздуха, показвайки пространството наоколо.

— Навсякъде.

Обезумял, Фъч скочи на крака.

— Fuck! Fuck! — извика той, неспособен да сдържи гнева си.

— Проклетият Белами ме изигра! Той се подигра с мен! Дано да гори в ада негодникът!

Ръководителят на агентите в ЦРУ започна да обвинява и обижда своя покоен колега заради начина, по който бе разработил "Квантово око", и така го бе лишил от изключително важен инструмент за дейността на неговата дирекция.

Томаш нервно погледна към часовника на стената. Стрелките показваха два и четиридесет сутринта.

Двадесет минути.

На Мария Флор не й оставаше много време. Трябваше да приключи всичко това навреме, за да попречи на похитителя да я убие.

— Вижте, вече изпълних моята част от уговорката — каза той.

— Обясних ви какво представлява "Квантово око", нали така? Не съм виновен, че проектът не отговаря на желанията ви. Сега се обадете на онзи човек и…

— Дума да не става! — отряза го Фъч, все още под влияние на шока. — Казахте, че ще разкриете убийството на стареца. Изпълнете обещанието си!

— Не виждате ли колко е часът? — попита Томаш и посочи часовника на стената. — Имаме само двадесет минути да я спасим.

— Напълно достатъчно.

Историкът погледна към останалите трима мъже от ЦРУ, сякаш ги молеше за помощ, но Питър, Халдерман и Дън не се отзоваха.

— Той е прав — съгласи се Дън. — Споразумяхме се да ни разясните проекта и да разкриете убийството.

— Но тя ще умре…

— Имаме двадесет минути, ще стигнат. — Той махна с ръка към Фъч. — Достатъчно е едно негово телефонно обаждане и всичко ще се разреши, не се тревожете.

Съкрушен, Томаш си пое дълбоко дъх; искаше му се да измъкне Мария Флор, но нищо не можеше да направи. Той наистина бе обещал да разкрие мистерията около смъртта на Франк Белами, а и имаше време да се свържат с похитителя и да отменят заповедта.

— Добре — примирено каза той. — Както видяхте. Франк Белами е разтълкувал най-голямата научна загадка на нашето време и е демонстрирал, че вълновата функция от уравнението на Шрьодингер не просто описва потенциала, преди той да се превърне в реалност, а и отразява същността на съзнанието и самата Вселена. Случило се така, че докато той работел по това изключително важно откритие, медицинските изследвания на Даниъл Деър показали, че страда от рак на панкреаса и му остават само шест месеца живот. Белами се паникьосал.

— Защо? — попита Питър. — Кой е Даниъл Деър?

Португалецът се взря в него, сигурен, че отговорът ще го разтърси.

— Убиецът на баща ви.