Ключът на Соломон

LXXXI

Лицето на Томаш се сгърчи от болка. Без да знае защо, сърцето му внезапно прескочи и той трепна. Помисли си за Мария Флор и в същия миг го обзе странна тъга и страшно предчувствие за нещо ужасно. Все пак той се опита да се овладее дори и само защото разкриването на самоличността на убиеца на Франк Белами бе разбунило страстите в кабинета на шефа на дирекция "Наука и технологии" в Лангли. Трябваше да разясни онова, което току-що бе казал.

Макар и с усилие, все пак успя да се концентрира. Името на убиеца на Франк Белами остави Сам Дън безразличен. Беше ясно, че никога не бе чувал за него. Същото не можеше да се каже за Питър, който се бе изчервил, а лицата на Фъч и Халдерман бяха пребледнели. Реакцията им не остана незабелязана от историка, който вече се бе съвзел от внезапния и необясним шок, който бе изпитал преди секунди.

— Пит, виждам, че името не ви е непознато…

Синът на Франк Белами кимна.

— Това не е ли човекът, който…

— Точно той — отвърна историкът, без да го остави да довърши, за да не развали ефекта, който целеше за пред Фъч и Халдерман. Веднага се обърна към тях.

— Вие също сте чували това име, нали, господа? Признайте си. Вече сте попадали на Даниъл Деър, прав ли съм?

Като професионалисти, обучени да прикриват емоциите си, шефът на Националната служба за тайни операции и заместник-директорът на "Наука и технологии" бързо възвърнаха самообладанието си. Халдерман не отговори, а Фъч реши да заобиколи въпроса.

— Кажете как стигнахте до извода, че този тип е убил стареца?

Томаш се взираше в лицата на Фъч и Халдерман в продължение на една дълга секунда. Въпреки фалшивите маски, зад които се криеха, той разбра причината за смущението им. Засега ще ги остави на мира, реши той. Но не задълго.

— Франк Белами е намерил решението на една от най-големите научни загадки, въпреки че му липсвало последното доказателство — изтъкна той. — Полето на Хигс. То е невидимо за човешките възприятия и взаимодействайки с частиците, им придава маса. С други думи, полето на Хигс дава съдържание на материята. Това е важно, тъй като много учени защитават тезата, че съзнанието създава частично реалността. И след като полето на Хигс създава материята, си казал Франк Белами, значи, то може да е част от квантовото сплитане на Вселената.

— Какво означава това?

Томаш прокара пръсти през косата си, давайки си сметка, че тези открития отварят врата към неочаквани възможности, толкова невероятни, че трудно могат да се възприемат.

— Че Вселената е съзнателна.

В кабинета настъпи тишина. Американците се нуждаеха от няколко секунди, за да осмислят последните думи.

— Моля?

— Нима още не сте разбрали, че в крайна сметка това е истинското велико откритие на Франк Белами? Редицата квантови експерименти и особено експериментът с двата процепа предполагат, че реалността с частично създадена от акта на наблюдение. Тя се осъществява по един или друг начин в зависимост от това как сме избрали да я наблюдаваме. Това решение е взето от нас, от нашето съзнание, което означава, че именно съзнанието създава частично реалността.

— Това предполага експериментът с двата процепа — съгласи се Питър, все още объркан от онова, което чуваше. — Но как стигаме до тази необикновена идея, че Вселената е съзнателна?

Защото, както баща ви е заключил, Вселената постоянно се самонаблюдава. Прави го чрез вакуумните флуктуации и чрез полето на Хигс. Именно това самонаблюдение на Вселената нарушава вълновата функция и създава реалността такава, каквато я познаваме. Но тъй като, за да се наруши вълновата функция, в крайна сметка е необходимо наблюдението да бъде извършено съзнателно, очевидният извод е, че Вселената е съзнателна.

— Актът на наблюдение, който създава реалността, не трябва да бъде непременно съзнателен — възрази синът на Франк Белами. — Например, когато един гайгеров брояч измерва атомната материя, той нарушава вълната, в която се намират всички паралелни виртуалности, и създава частици. Нима ще ми кажете, че гайгеровият брояч има съзнание?

— Грешите, Пит. Когато се прави измерване с гайгеров брояч, вълната не е нарушена и следователно създава реалност. Всъщност се установява квантова връзка с вълната, с която взаимодейства, и те стават квантово сплетени. Уредът не задължава вълната да се превърне в частица. Той приема сплетено състояние с тази вълна и също се превръща във вълна. Както предположил физикът Джон фон Нойман малко след петата Солвеевска конференция, това сплетено състояние се нарушава и вълната се превръща в частица само ако съзнателно се наблюдава гайгеровия брояч. Макар да е имало много учени, например Айнщайн, а и сега ги има, които поради философски причини отказвали и отказват да приемат това, истината е, че според експериментите без наблюдение реалността не съществува.

— Хм… Разбирам.

— Затова баща ви заключил, че Вселената е съзнателна. Според него последното доказателство е полето на Хигс, което, придавайки маса на частиците, ги наблюдава и играе ролята на един вид съзнание на Вселената. ЦЕРН проектира Големия адронен ускорител именно за да докаже съществуването на полето на Хигс, провеждайки експерименти за засичането на Хигс бозона. Когато открили така наречената "божия частица", както е познат този бозон, съществуването на полето на Хигс било доказано. Баща ви приел това като доказателство за тезата си, че Вселената представлява гигантска вълнова функция, в която се събират всички паралелни възможности, докато съзнателният акт на наблюдение превърне една от тях в реалност и елиминира останалите.

Показалецът на Питър се плъзна върху загадъчното , което Томаш бе нарисувал върху листа.

— С други думи, Вселената и съзнанието са едно и също нещо — установи той. — И двете са виртуални вълнови функции, и двете са пси.

— Това е последното тълкувание на посланието, намерено в ръцете на баща ви — съгласи се историкът. — И забележете, също като Вселената мозъкът е квантов компютър. Неговата вълнова функция е въображението, където всички възможности съществуват паралелно. Колапсът на вълновата функция е взетото решение, в което се реализира една-единствена от тях. Последствията от това откритие са смайващи. Тъй като мозъкът представлява квантов компютър, обработването на информация в него създава съзнанието. Щом е така, същият процес във Вселената също създава съзнание. Следователно Вселената е съзнателна.

— Невероятно!

— Случва се така, че докато Франк Белами работил по проекта си, възникнал сериозен проблем. След медицински изследвания в Бостън на Даниъл Деър била поставена диагноза рак на панкреаса.

Като чу отново това име. Сам Дън се намръщи.

— Кой, по дяволите, е този?

Бе настъпил моментът Томаш да поизмъчи малко Хари Фъч и Уолт Халдерман. Той ги изгледа предизвикателно.

— Може би шефът ви ще може да ни каже…

Директорът на Националната служба за тайни операции разпалено поклати глава.

— Аз? В никакъв случай! Не знам кой е!

— И аз не знам — на свой ред каза Халдерман. — Никога не съм познавал човек с това име.

Португалецът ги изгледа скептично, давайки им да разберат, че не могат да го заблудят така лесно.

— Хайде сега. Не ми казвайте, че никога не сте срещали името Даниъл Деър…

Фъч прехапа устни, съзнавайки, че е разкрит и че ще е по-добре да си признае.

— Всъщност не го познавам — настоя той, — но признавам, че съм срещал името му.

— Бихте ли ми казали къде?

Преди да отговори, шефът на агентите на ЦРУ се спогледа примирено с Халдерман и скришом погледна към сина на Франк Белами, сякаш се страхуваше от реакцията му.

— В кабинета в дома на стареца.

— Били сте там?

— Да. Аз, Уолт и хората ми.

Лицето на Питър пламна.

— А, значи, все пак вие сте ходили в апартамента! Точно вие сте тършували веднага след смъртта на баща ми! Лешояди!

— Разберете, че на всяка цена трябваше да открием "Квантово око" — защити се Фъч. — Атентатът в Триполи ни свари неподготвени. В Белия дом бяха бесни, президентът крещеше, че ще изгуби изборите заради нас, и заплашваше да уволни всички ни. Ние се паникьосахме и претърсихме кабинета на баща ви щателно, но никъде нищо не открихме. По пътя на логиката решихме, че го държи в апартамента си, затова трябваше да проверим.

— Успокойте се — каза Томаш на Питър. Отново се обърна към Фъч и Халдерман. — Значи, сте претърсили кабинета в дома на Франк Белами?

— Да, така е. Там се натъкнах на епикризата с рак на панкреаса на този Даниъл Деър. Но кълна се, нямам никаква представа кой е този човек. Прегледахме досиетата в Агенцията, но не открихме никого с това име. Проверихме и регистрите на Службата за социално осигуряване и открихме двама души, но единият е бездомник в Ню Йорк, а другият — земеделец в Луизиана. Никой от тях не страдаше от рак на панкреаса, така че ударихме на камък. Истинска загадка. Никой не знае кой е мъжът от епикризата.

— Все някой го познава — каза португалецът. — Например аз.

Четиримата американци се втренчиха в него.

— Знаете кой е Даниъл Деър?

— Със сигурност сте видели книгите в библиотеката на Франк Белами — отбеляза Томаш, обръщайки се отново към Фъч и Халдерман. — Спомняте ли си?

— Разбира се — потвърди заместник-директорът на "Наука и технологии". — На тема физика.

— Само физика ли?

— И научна фантастика.

— Какъв тип научна фантастика? Нещо друго, освен романи?

Халдерман смръщи вежди, докато се опитваше да си спомни.

— Имаше и комикси. Май забелязах стари броеве на "Флаш Гордън", "Орела", "Нечиста наука"…

— Някога чели ли сте "Орела"?

— Като дете живях в Англия. Знаете ли, че "Орелът" е английско списание? Имаше чудесни истории…

— Кой беше любимият ви герой от него?

— Дан Деър, разбира се. И… и…

Мъжът от ЦРУ замълча.

— Може ли да повторите?

— Дан Деър. — Халдерман впери поглед в Томаш. — По дяволите! Даниъл Деър! Какво съвпадение, а?

— Нима смятате, че е съвпадение?

— Какво искате да кажете? — попита Халдерман. — Да не намеквате, че Дан Деър от комиксите е имал рак на панкреаса и е убил Франк Белами? Нелепо е!

— Случайно да се сещате за името на най-добрия художник на поредицата за Дан Деър?

Мъжът от ЦРУ присви очи, отново опитвайки да си спомни.

— Не беше ли Франк Белами?

Томаш се усмихна.

— Сега разбрахте ли?

Американецът погледна объркано към колегите си от разузнавателната агенция.

— Не точно.

— Стигнах до някои много прости заключения — започна португалецът. — Щом като млад се е интересувал от наука, нашият Франк Белами е четял много научна фантастика. Сред предпочитаните четива очевидно е било и списанието "Орелът", което навярно е поръчвал от Англия. Докато четял за приключенията на главния герой — астронавта Дан Деър, той със сигурност е забелязал името на неговия създател. Поредицата "Дан Деър" е създадена от Франк Харкорт, но най-прочутият художник на комиксите бил талантливият Франк Белами. Най-добрият сред създателите на английската поредица за Дан Деър имат същото име като младия американски читател. Оттогава нашият Франк Белами започнал да използва името Дан Деър винаги, когато искал да остане анонимен, както се случило и при изследванията в Бостън.

— Даниел Деър е нашият Франк Белами?

— Точно така.

— Но… но защо се е изследван анонимно?

— От опита си в ЦРУ знаел, че информацията е сила, и затова споделял колкото може по-малко за личния си живот. Вероятно не е искал никой да знае, че умира. Ако се разбереше, че страда от нелечим рак на панкреаса, как би постъпила Агенцията?

— Щеше да го освободи от длъжност, разбира се — отбеляза Фъч, почти засрамен от факта, че му бе убягнала толкова съществена информация. — Тази позиция е прекалено важна, за да се заема от смъртно болен човек.

— Мисля, че той е искал да избегне именно това. Франк Белами е бил стожер от старата гвардия и е знаел, че трябва да остане на поста до смъртта си. Скрил е здравословното си състояние и е решил да се сбогува с живота по свой начин. Знаейки, че ЦЕРН подготвя нови експерименти за изследване на Хигс бозона, Франк Белами отишъл в Женева, за да присъства на събитието. Той смятал, че откриването на тази частица и на полето на Хигс доказвало неговата теория за съзнателна Вселена. Според Белами теорията за унифицирането на квантовата и макровселената, която той извел, свързвайки вълновата функция от уравнението на Шрьодингер със съзнанието и Вселената, била демонстрирана чрез този експеримент. За него това бил повод за огромна гордост. Като ръководител на дирекция "Наука и технологии" на ЦРУ, той заминал за Женева и вероятно идеята да сложи край на живота си, му хрумнала, докато се провеждали новите експерименти в Големия адронен ускорител. Само че не можел да умре, без да сподели с някого теорията си. Само че учените, които били негови доверени хора, били в Съединените щати.

— Можел, е да се свърже с тях — отбеляза Фъч. — Има телефони, имейли…

— Да, но ако им обяснял всичко, рискувал да предупредят американското посолство в Швейцария и да провалят плана му.

— Прав сте.

Не можел да допусне подобно нещо. И така, аз случайно се намирах в Женева в командировка, за да купя древен ръкопис, и също така случайно бях отседнал в същия хотел, в който беше и Белами. Тогава той ме е видял и ме е познал от мисиите, в които ме бе принудил да участвам преди години. Белами знаеше на какво съм способен, дори ме наричаше fucking genius и…

— Не само вас — отбеляза Питър Белами с носталгична усмивка. — Баща ми наричаше така всеки, когото смяташе за интелигентен…

— Е, добре — примири се историкът. — Така или иначе той сигурно е преценил, че съм идеалният човек за плана, който подготвял. Открил в коя стая съм и пъхнал бележка под вратата, представяйки се за антикварен търговец, с молба на следващия ден да го намеря в ЦЕРН, защото искал да ми покаже изключително важен исторически артефакт. Какъвто съм глупав, веднага повярвах.

— Но защо ви е повикал в ЦЕРН?

— За да ме компрометира, разбира се. Очевидно е искал да гарантира присъствието ми в комплекса по времето на своята смърт.

— Ето това не разбирам — настоя Фъч. — Защо ще иска да ви компрометира? И откъде е знаел, че ще го убият?

— Като служител в ЦРУ, Франк Белами имаше откачени хрумвалия, както добре знаете, и обичаше игричките. Познаваше ме добре, тъй като бяхме работили заедно, и затова вярваше в умението ми да импровизирам, за да се измъкна от преследвачите си. Знаел е, че за да избегна обвинението в убийство, ще трябва да открия този сейф. Останалото е просто. Изпратил ми е големия пентаграм по пощата, за да успея да открия всички необходими следи, и на следващия ден отишъл да ме чака в ЦЕРН. Тогава подготвил и последното си послание — нарисувал голяма буква пси и посочил името ми като Ключа. Така си гарантирал, че сериозно ще ме натопи. Сетне се отправил към детектора ATLAS за финалното представление.

В този момент Питър Белами вече трудно сдържаше мъката си. Очите му се насълзиха и брадичката му се разтрепери, но той се опита да се овладее.

— Бедният ми баща! — каза той, подсмърчайки. — Не е позволил на рака да го убие!

— Той бе господар на съдбата си. Избрал е да умре в ускорителя, където бил възпроизведен Големия взрив, и в един от детекторите, засякъл Хигс бозона. Намерил начин да проникне в детектора ATLAS, пробил тръбите с хелий на охладителната система и… останалото го знаете. Смъртта му настъпила почти мигновено.

В кабинета настана мъчителна тишина.

— По дяволите! — промърмори Хари Фъч. — Старецът се е самоубил!

Загадката за смъртта на Франк Белами беше разкрита, но проблемът на Мария Флор оставаше нерешен. Томаш тъжно вдигна поглед към часовника на стената.

Тринадесет минути.

— Вижте, аз изпълних своята част от уговорката каза той. — Сега е ваш ред. Моля ви, обадете се на онзи човек и му кажете да освободи приятелката ми.

Сам Дън се обърна към Хари Фъч, за да го подтикне да сложи край на играта.

— Добре, добре — изсумтя шефът на Националната служба за тайни операции и извади мобилния си телефон от джоба. — Ще се обадя. — Намери номера в списъка с контакти и натисна зеления бутон. Свърза се и след секунда придоби объркано изражение.

— Какво става — попита Томаш, който едва си поемаше дъх от напрежение. — Обадете се, по дяволите!

— Телефонът му е изключен — оправда се Фъч. — Батерията се е изтощила или няма обхват. — Орязването на бюджета на Агенцията ни принуди да раздадем евтини телефони на служителите си и…

Томаш изтръгна телефона от ръцете му и отново натисна бутона за набиране. Чу изщракване, след което проговори женски глас:

— Номерът, който набрахте, е недостъпен. Моля, оставете съобщение след сигнала.

— По дяволите! — изкрещя той, побеснял, и впери отчаян поглед в четиримата американци. — Ами сега? Какво ще правим?

Мъжете от ЦРУ изглеждаха объркани, особено Питър Белами и Сам Дън, които ясно осъзнаваха сериозността на проблема. Халдерман нямаше особено впечатлен вид, а Фъч изглеждаше спокоен. Шефът на агентите разпери ръце в знак на безсилие и примирено се взря в португалския учен.

— Опасявам се, че приятелката ви е загубена.