Ключът на Соломон

X

От привършването на бирата вниманието на Джеймс Кронгард бе привлечено от пластовете прах по масите и мебелите в апартамента. Приближи се до ниската масичка, прокара пръст по нея и се загледа в него. Пръстът му бе по-мръсен, отколкото можеше да се очаква.

— Или този Нороня е невероятен мърляч — измърмори той, докато разсъждаваше над покрития си с прах пръст, — или…

Как не се бе сетил по-рано? — запита се той в мига, в който го осени идеята. Целият този прах говореше, че домакинът не прекарваше много време в дома си. Вероятно се прибираше само вечер. Ако въобще се прибираше. Откъде да знае дали този тип си няма приятелка, при която смята да прекара няколко дни, за да се възстанови от пътуването си до Женева? В крайна сметка бе отсъствал известно време и сигурно му се бе приискало да се позабавлява.

Не, чакането можеше да се окаже неприемливо дълго, помисли си агентът от ЦРУ. Трябваше да прояви по-голяма инициативност в издирването на обекта.

Извади документите от джоба си и внимателно зачете. Държеше досието на Томаш Нороня, което шефът на агентите на терен, директорът на Националната служба за тайни операции към ЦРУ, му бе изпратил преди час заедно със заповедта за задържане и транспортиране на заподозрения в Лангли. Освен бележката, оставена от Франк Белами, която уличаваше Томаш Нороня, и обичайната информация за самоличността на заподозрения, включително три негови снимки, в документите се посочваше и номерът на мобилния му телефон, който бе изключен, и адресът на апартамента — мястото, където самият Кронгард се намираше в момента. Но имаше и други възможности. Според досието мъжът, когото търсеше, бе преподавал в Нов лисабонски университет, макар и вече да не бе на щат там, и бе консултант на фондация "Гулбенкян", където работеше и в момента.

Ето ти следа.

С помощта на мобилния интернет на телефона си Кронгард намери номера на фондацията и се обади.

— Фондация "Гулбенкян", добър ден — отзова се мелодичен женски глас. — С какво мога да ви помогна?

— Професор Томаш Нороня там ли е?

— Ще ви свържа с кабинета му. Моля, изчакайте.

Чу се сигнал "свободно", след което отговори друг женски глас, този път по-глух.

— Ало?

— Добър ден, обаждам се от университета в Харвард — излъга Кронгард, за да оправдае американския си акцент. — Професор Томаш Нороня там ли е?

— Страхувам се, че не. Беше тук сутринта, но излезе.

— Знаете ли къде мога да го намеря? Много е важно.

— Не ми казвайте, че става въпрос за… ах, как се казваше това… Табула Смигри… Сагмари… някаква таблица беше…

Агентът от ЦРУ се намръщи. Не разбра последните думи, но знаеше, че след като се бе престорил на човек от Харвард, най-добрия университет в Америка, подобно признание можеше да събуди подозрение. От друга страна, бе обучен да лъже само при крайна необходимост, каквато в момента нямаше.

— По друг въпрос.

— Вижте, за съжаление, ще бъде трудно да го откриете днес, тъй като професорът бе повикан по спешност в Коимбра. Майка му, която е настанена в старчески дом там, е получила сърдечен удар и е в кома. Аз самата се опитах да се свържа с него, за да разбера как е тя, но телефонът му е изключен. Може би е по-добре да се обадите утре.

— О, горкият! — промърмори Кронгард, преструвайки се на загрижен. — При това положение непременно ще се обадя, не само заради въпроса, по който го търся, но и за да му кажа няколко утешителни думи и ако мога, да помогна с нещо. В нашия университет преподават едни от най-добрите кардиолози и хирурзи в целия свят.

— А, да, Харвардският университет е прочут! Някои от вашите преподаватели са носители на Нобелова награда, нали?

— Точно така, скъпа госпожо. Само че в такива ситуации трябва да се действа възможно най-бързо, както знаете. Времето не чака. Може ли да ми кажете името на дома, в който е настанена майката на професора?

— "Лугар ду Репоузо" — побърза да отговори секретарката. — Убедена съм, че професор Нороня ще ви е много благодарен за всяка помощ, която можете да му окажете.

— Не се тревожете. Много благодаря.

Мъжът от ЦРУ затвори. Вече знаеше, че обектът няма да се върне вкъщи тази вечер, и се отправи с широки крачки към изхода. Мисията му вече имаше точно място и адрес.

Коимбра.