Ключът на Соломон

XXXIII

Истината е, че Мария Флор остана буквално стъписана от невероятното и сложно обяснение за поведението на материята на елементарно ниво. Беше стигнала до момента, в който, макар да започваше да разбира, че Вселената представлява много по-необикновена реалност, отколкото някога бе предполагала, вече нищо друго не можеше да я изненада. Но тя все пак не бе забравила основния въпрос, от който бе започнал целият разговор.

— Всичко, което ми разказа, наистина е много интересно и малко стряскащо, особено поради факта че очевидно не става дума за езотерични фантасмагории, а за наука — призна тя. — Само че нищо от това не изяснява въпроса, който ни интересува, права ли съм?

— За какво говориш?

— За посланието, оставено от онзи директор на ЦРУ, Томаш. Защо в момента на смъртта си е решил да изобрази знака за вълнова функция от уравнението на Шрьодингер с препратка към твоето име като ключ? Ключ към какво?

Това бяха два отлични въпроса. Историкът се отпусна на един стол с пълното съзнание, че това са основните проблеми, които, ако не искаше да продължи живота на беглец, трябваше бързо да разреши.

— Ами… — заекна той, размишлявайки върху въпроса. — Все още не ми е много ясно. Струва си да разгледаме загадката и да обобщим какво знаем до момента. Може би така ще разберем какво се е въртяло в главата на Белами.

Мария Флор седна до Томаш, наблюдавайки как той разгръща бележника си. Прехвърляше листовете, докато откри страницата със съобщението на покойния директор на дирекция "Наука и технологии" в ЦРУ.

— Вече знаем, че това е пси — отбеляза делово жената, посочвайки огромното , изрисувано в горната част. — Знакът за изобразяване на вълновата функция в уравнението на Шрьодингер.

Показалецът на Томаш настойчиво почука по огромната рисунка на буквата пси, за да подчертае значението й.

— Знаеш ли, че пси е много повече от обикновен символ и Франк Белами прекрасно е разбирал това. Вълновата функция, изобразена с пси, описва заобикалящия ни свят, преди да бъде наблюдаван, като ни дава ясна картина и подробна спецификация на онази ивица между съществуващото и несъществуващото, която Айнщайн описва като фантасмагорично поле. Пси е онова, което е съществувало, преди да съществува грубата материя на нещата, виртуалната реалност, преди да стане действителна, това е вълната, а не частицата. Или казано по друг начин, пси е духът на реалността.

— Добре, но то не съществува самостоятелно. Да не забравяме, че вълновата функция, която пси изобразява, е решението на уравнението на Шрьодингер, нали така?

— Разбира се. Работата е там, че вълновата функция описва не само субатомните, атомните и молекулните системи на квантовия свят преди акта на наблюдение, но и макросистемите, които са навсякъде около нас, и вероятно цялата Вселена.

— Приказките за това, че аз и луната сме вълнова функция — подхвърли Мария Флор. — Само че ако се замислим, важното в думите ти се отнася до поведението на материята на микрониво, права ли съм? — Направи неопределен жест във въздуха.

— Сам знаеш, че в ежедневието ни нещата не се случват така. — Тя посочи към стола си. — Седя тук, а не из цялата зала едновременно. — Стана и застана с гръб към прозореца. — В този момент не наблюдавам небето навън, но съм сигурна, че луната продължава да грее там горе. — Направи три крачки и заобиколи светлинния проектор отляво. — Когато обикалям това съоръжение, минавам само от лявата, а не от двете страни едновременно. — Мария Флор спря и се върна на стола си. — Опитвам се да кажа, че всички тези квантови чудеса, за които говориш, чисто и просто не съществуват в ежедневния живот. Нашият свят, макросветът, не е устроен по този начин.

Томаш потърка брадичката си и погледът му се отнесе някъде надалеч.

— Защо? — попита той.

Тя сви рамене.

— Откъде да знам?! Учените може и да са открили, че законите на микровселената предизвикват тези странни поведения на материята, но в макровселената тя се държи по различен начин. Огледай се наоколо и ще разбереш.

— Но защо? — повтори той и объркано разпери ръце. — Защо? Защо в микровселената има различни правила от тези в макровселената? Това е въпрос, който всички физици си задават, и Франк Белами със сигурност не прави изключение. — Той се ощипа по ръката. — Нали в крайна сметка сме създадени от частици, атоми и молекули? Помисли, съвкупност от частици образува атом, съвкупност от атоми се нарича молекула, молекулите формират клетките, а клетките — човешкия организъм. Щом атомите съществуват в една вълна, описана от вълновата функция, а ние сме изградени от атоми, не сме ли и ние вълни? Ако материята съществува само докато частицата е наблюдавана, това означава ли, че аз, като съвкупност от частици, също съществувам само ако ме наблюдават? Каква е причината електроните, атомите и молекулите да се подчиняват на едни закони, а клетките, живите организми и неодушевените предмети с големи размери като камъните и водата да следват други принципи? Възможно ли е законите на Вселената да се променят според мащаба на нещата?

— Очевидно да.

— Но как точно се променят? Съществува ли някаква граница, от която квантовите закони изведнъж престават да действат и законите на класическата физика влизат в действие? Какъв е механизмът? Къде е разположена тази граница?

Мария Флор го погледна безпомощно.

— Нямам представа — призна тя. — Ти си ученият тук. Като историк, ти изучаваш науката и нейната история. Какъв е отговорът на всички тези въпроси?

Този път Томаш сви рамене.

Това е загадка — призна той. — Проблемът е бил анализиран от физиците хиляди пъти, без да е намерено разумно обяснение. Най-близо до отговора стигнал австрийски физик на име Пол Еренфест — автор на теорема, която ни позволява да заключим, че квантовите скокове на частиците на атомно ниво стават все по-малки с увеличаването на размера на обектите, докато се стигне до момента, в който тези скокове напълно изчезват.

— Ето ти го обяснението.

— Добре, но в кой точно момент се случва това? И преди всичко каква е причината квантовото поведение да спре да се проявява? Теоремата на Еренфест констатира, че то постепенно изчезва при навлизане в макроска`лата, но това ние вече го знаем. Достатъчно е да се огледаме наоколо. Само че теоремата не обяснява причината, поради която се случва.

Мария Флор се замисли.

Има начин да открием границата, отвъд която правилата се променят — отбеляза тя. — Въпрос на експерименти с все по-големи предмети, за да разберем при какъв мащаб квантовите закони престават да важат.

— Добра идея, но честно казано, подобни опити вече са се провели в различни лаборатории по света. Учените успели да поставят големи молекули, съставени от седемдесет и два атома, в квантово състояние и тези молекули се намирали на две места едновременно. Освен това направили възможно едновременното движение на милиарди електрони в различни посоки. Експериментите се разширявали и през 1997 г. физиците от МТИ[32] успели да пробият път към макровселената, поставяйки милиони натриеви атоми на две места едновременно, намиращи се на разстояние, по-голямо от човешки косъм. Разбира се, подобно разстояние ни се струва много малко, но е факт, че се наблюдава с невъоръжено око, следователно квантовите чудеса присъстват в макровселената. През 2009 г. калифорнийски учени поставили две малки, но видими с просто око пластини от компютърен чип, вплетени една в друга, в квантово състояние. Съществуват дори проекти, в които протеини и вирус съществуват на две места едновременно. Провеждането на тези експерименти с живи клетки, както сигурно се досещаш, е само въпрос на време.

— По дяволите! — възкликна тя, впечатлена. — Това означава, че квантовите чудесии започват да се проявяват и извън микросвета.

Тъй като му беше омръзнало да седи на стола, Томаш стана, приближи се до прозореца и вдигна поглед към светлата луна, която блестеше в звездното небе.

— Така е — съгласи се той. — Щом Франк Белами е решил да нарисува пси — символа на вълновата функция в уравнението на Шрьодингер — в последното си послание, аз съм убеден, че си е задавал същите въпроси. Но защо ги поставя в момента, когато е настъпвал краят? Все пак предполагам, че човек, изправен пред ужасяващата неизбежност на смъртта, надали ще се тревожи за въпроси от научен характер, не мислиш ли? Какво ли си е мислел в този фатален момент?

— Дали е бил запознат с експериментите, доказващи, че квантови закони могат да действат и в макровселената?

— Разбира се! — отвърна разпалено Томаш. — Казах ти, че Белами беше физик. Като млад е работил по проекта "Манхатън", който по време на Втората световна война създава първата атомна бомба. Разполагал е с богата информация за новостите в тази сфера, още повече заради длъжността, която заемаше в ЦРУ. Знаеш ли, когато преди малко казах, че ако никой не гледа към луната, тя чисто и просто няма да съществува, не се шегувах. Белами със сигурност е знаел, че квантовите аномалии започват да се наблюдават и в ежедневния живот, а…

Томаш замълча, без да довърши, като се взираше смаяно в тъмното пространство зад стъклото.

— И какво? — поиска да узнае Мария Флор, която не бе забелязала колебанието му. — Какво става?

Историкът внезапно се обърна. На лицето му бе изписан страх, а в погледа му се четеше тревога.

— ЦРУ! — извика той. — Типовете от ЦРУ са долу!