Оцеола

ГЛАВА XIIIПРЕСЛЕДВАНЕТО

Обърнах се. Наистина мулатът бягаше.

Вниманието на всички бе погълнато от стълкновението между Рингоулд и индианеца и за известно време всички бяха забравили престъпника. Ножът, избит от ръката на Пауел, бе паднал в краката на Жълтия Джейк. Като се възползва от бъркотията, той го сграбчи, преряза въжетата около краката си и се измъкна, без някой да успее да го задържи. Неколцина се помъчиха да го хванат, когато се промъкваше през групата, но тъй като беше гол, успя лесно да се изплъзне, с десетина скока излезе от тълпата и побягна към брега на езерото.

Опитът му за бягство изглеждаше безумен. Щяха или да го застрелят, или да го настигнат. Но нима е безумие да бягаш от сигурна смърт, и то каква смърт!

Проехтяха изстрели. Отначало стреляха с пистолети. Всички бяха оставили пушките си подпрени на дърветата или на близката ограда. Собствениците им се втурнаха към тях. Един след друг стрелците започнаха да се прицелват. Последва бърза пукотевица, която напомняше стрелба на отряд пехотинци.

Сред белите имаше добри стрелци. Но не е лесно да се улучи човек, който бяга, за да спаси живота си, и който скача ту насам, ту натам, за да заобикаля пъновете и храстите. След като изгърмя и последната пушка, беглецът все още тичаше, явно незасегнат. След малко той се хвърли във водата и смело заплува към отсрещния бряг.

Някои започнаха да зареждат пушките си отново. Други, като сметнаха, че няма време за губене, ги захвърлиха, свалиха набързо шапки, палта и ботуши, втурнаха се към езерото и се хвърлиха подир беглеца.

Само след няколко минути картината се измени. Мястото, където щеше да се извърши екзекуцията, се обезлюди. Половината от хората се намираха на брега, те крещяха и размахваха ръце. Другата половина — двадесетина на брой — бяха във водата. Те плуваха мълчаливо — само главите им се показваха на повърхността. Далеч пред тях, на около петдесет крачки от първия преследвач бе самотният плувец, когото гонеха. Неговата глава с черни гъсти къдри ясно личеше над водата. От време на време се показваха жълтият му врат и рамене. В отчаяната си борба за живот той полагаше неимоверни усилия да увеличи разстоянието между себе си и преследвачите.

Това беше странна сцена! Напомняше лов на елени, когато отчаяното животно се хвърля във водата и хрътките с лай се спущат след него. Но сега цареше още по-голяма възбуждение, защото и жертвата, и преследвачите бяха хора.

Но в разгорещеното преследване участвуваха и кучета! Хрътки и булдози участвуваха заедно с господарите си в трескавата гонитба. Наистина странна сцена.!

От брега все още се чуваха случайни изстрели. Тези, които останаха, бяха заредили пушките си. Отделни куршуми плясваха във водата далеч зад беглеца. Той вече нямаше защо да се страхува, че ще го улучат — бе извън обсега на пушките.

Всичко ми се струваше като насън. Така неочаквано събитията следваха едно след друго, че не можах да повярвам на сетивата си и се съмнявах дали всичко това е действителност. Само преди малко престъпникът лежеше, вързан и безпомощен, а до него се издигаше кладата, на която щеше да изгори. Сега той плуваше свободен. Палачите му бяха безнадеждно далеч зад него. Толкова бърза бе промяната, че изглеждаше нереална. И все пак всичко бе станало пред очите ни.

Преследването във водата е различно от преследването по суша. Макар да ставаше въпрос за живот и смърт, и преследвачите и беглецът напредваха бавно. Ние, които останахме на брега, в продължение на половин час наблюдавахме необикновеното състезание.

Първоначалното възбуждение бе преминало, но интересът на тези, които наблюдаваха, не отслабваше. Някои продължаваха да викат и махат с ръце, макар с това да не можеха да повлияят на изхода. Никакви окуражителни думи не можеха да увеличат скоростта на преследвачите. И без заплахи беглецът се стремеше неудържимо напред.

Докато стояхме на брега и бездействахме, имахме достатъчно време за размишления. Стана ни ясно защо мулатът бе потърсил убежище във водата. Ако се беше опитал да избяга през полята, кучетата щяха да го разкъсат или пък преследвачите щяха да го настигнат, тъй като мнозина бягаха по-бързо от него. Малцина обаче плуваха по-бързо от Жълтия Джейк и той добре знаеше това. Поради тази причина бе предпочел водата пред гората. И наистина сега имаше по-големи възможности да избяга. Но в края на краищата струваше ни се, че той няма да успее да се спаси. Островът, към който се бе отправил, се намира на около половин миля от брега, но зад него се простира водно пространство, широко повече от миля. Той щеше да достигне до него преди преследвачите. А после? Дали възнамеряваше да остане там с надеждата да се укрие в храстите? Островът, голям няколко акра, бе покрит с гъста гора от големи дървета. Някои растяха близо до брега. Клоните им, украсени със сребриста тиландзия20 се свеждаха над водата. Но какво от това? Мечка или подгонен вълк можеха да намерят убежище там, но не и роб, извадил нож срещу господаря си. Не! Не! Ще претърсят всяка педя от храсталака. На острова нямаше къде да се скрие.

Може би имаше намерение само да отпочине там и като си поотдъхне, да поеме отново по водата към отсрещния бряг. Един добър плувец би могъл да направи това, но мулатът едва ли щеше да успее. Нагоре и надолу по реката сновяха лодки и пироги. Бяха отишли вече да ги викат и много преди той да успее да пресече голямото разстояние, поне половин дузина лодки щяха да порят водите след него. Не, не можеше да избяга нито на острова, нито по водата зад острова. Щяха да го хванат. Така си мислеха зрителите, които наблюдаваха преследването от брега.

Напрежението нарасна, когато плувците наближиха острова. Така е винаги, когато приближава развръзка. Развръзката наистина наближаваше, но тя се оказа съвсем различна от тази, която очаквахме.

Всички очакваха да видят как беглецът ще достигне острова, как ще се изкачи на брега и ще изчезне сред дърветата. Очакваха да видят как преследвачите ще излязат на сушата по петите му и може би да разберат по виковете им, че са го хванали, преди да успее да прекоси гората и да навлезе във водата от другата страна на острова.

Зрителите очакваха такава развръзка, която не можеше да закъснее, тъй като сега мулатът бе наближил брега. Няколко замаха и той щеше да бъде на острова. Той плуваше с черната сянка на дърветата. Клоните сякаш надвисваха над главата му. Струваше ни се, че е достатъчно да вдигне ръце, за да се хване за тях.

Главната група на преследвачите бе все още на петдесет ярда след него, но неколцина, минали напред, се намираха на половината на това разстояние. От мястото, гдето гледахме, ни се струваше, че те бяха още по-близо до беглеца. Смятахме, че плуват вече до него и че всеки миг ще го хванат.

Развръзката наближаваше, но тя не бе такава, каквато я очаквахме. Преследването свърши по съвсем друг начин. Едва ли бе минало и през ума на беглеца, че съдбата му готви такъв близък и ужасен край — край, какъвто напълно заслужаваше.

Плувецът прекосяваше вече тъмния сенчест пояс край брега. Мислехме, че следващия миг ще навлезе сред дърветата, когато внезапно той се обърна. Пое курс край брега на острова. С учудване наблюдавахме тази маневра. Не можехме да си я обясним. Явно, това даваше предимство на преследвачите, които заплуваха напряко, за да го пресрещнат. Какви бяха причините? Дали не бе успял да намери подходящо място да излезе на сушата? Дори и да беше така, можеше да се хване на клоните и да се добере до брега.

Изведнъж разбрахме отговора на нашите въпроси. Оказа се, че кафявият дървен ствол, който плуваше по водата близо до брега, не е неодушевен, че той е жив и се движи. Пред очите ни той доби форма на голям гущер — това беше отвратителен алигатор!

Кокалестите му челюсти се отваряха широко. Той вдигаше високо назъбената си опашка. Само туловището му беше във водата. Той се накланяше ту на едната, ту на другата страна, вдигнатата опашка удряше водата от време на време, вдигайки пръски като водоскок. Дрезгавият му рев отекваше от далечните брегове и езерото потрепваше от него. Горските птици пърхаха и тревожно писукаха. Бели жерави излитаха с писъци във въздуха. Зрителите стояха ужасени. Преследвачите се спряха във водата. Само един самотен плувец продължаваше да се бори — човекът, който плуваше, за да спаси живота си. На него се спряха очите на алигатора. Защо именно на него, а не на другите? Те всички се намираха на еднакво разстояние от алигатора.

Огромното влечуго се извъртя, замахна отново с опашката си и се втурна към жертвата.

Забравих всичките престъпления на мулата, в този миг почти го съжалявах. Няма ли никаква надежда да се спаси?

Ето той е сграбчил един дъбов клон. Опитва се да се издигне над водата и да се избави от ужасната опасност. Но вече е късно… Чудовището разтваря челюстите си. Чува се трясък — клонът, за който се държеше мулатът, се счупва. Мулатът пада и потъва. Той отива към дъното и изчезва от погледа, а подире му с отворени челюсти алчно се стрелва огромният гущер. И двамата изчезват.

Пяната плава по водата и обгръща листата на счупения клон. Гледаме със затаен дъх. Но нищо не смущава повърхността на водата. Нито мулатът, нито алигаторът излизат на повърхността и водите на езерото скоро се успокояват.

Без съмнение влечугото бе свършило своето дело.

Не беше ли това Божие отмъщение?

Така говореха хората около мене. Преследвачите се обърнаха и поеха обратно към нас. Никой от тях не желаеше да навлезе в злокобната черна сянка на дъбовете по брега на острова. Предстоеше им дълго плуване до брега. Някои от тях едва ли щяха да издържат, ако не бяха пристигнали навреме лодките и пирогите.

Преследвачите видяха лодките и плуваха бавно, докато ги прибраха един по един. След това лодките закараха на острова хората и кучетата. Бяха решили да продължат търсенето, тъй като все още не беше сигурно каква е била съдбата на беглеца. Слязоха на сушата. Кучетата се втурнаха в храстите, а хората се промъкнаха до брега, дето бе станала борбата. Не откриха никакви следи от Жълтия Джейк на сушата. Но по водата имаше следи. Все още плаваше пяна, обагрена червено. Решиха, че без съмнение това бе кръвта на мулата.

— Всичко е наред, момчета! — провикна се грубо един от ловците. — Това е неговата кръв, няма що. Свършено е с него! Проклета гадинка, само ни развали забавлението!

Посрещнаха шегата с шумен смях.

В такъв дух разговаряха ловците на хора, когато се връщаха от преследването.