Оцеола

ГЛАВА XXVIЕДИН ПОГРАНИЧЕН ФОРТ

Думата „форт“ извиква пред нас представа за здрава сграда с ъгли, пролуки, бастиони и бойници, назъбени стени, кули и насипи — с една дума непревзимаема крепост. Испанците са издигали такива постройки във Флорида и други места. Някои от тях44 все още стоят, а развалините на други свидетелстват за тяхната предишна слава и величие, когато знамето, на което е бил изобразен леопард, се е развявало гордо над стените им.

Колониалната архитектура на Испания се различава много от колониалната архитектура на другите европейски народи. В Америка испанците са строили без оглед на средства и труд сякаш са били убедени, че тяхната власт ще бъде вечна. Дори и във Флорида те едва ли са подозирали, че тяхното господство ще бъде толкова кратко. Нищо не е предсказвало, че толкова скоро ще бъдат изгонени.

В края на краищата тези масивни крепости са изиграли своята роля. Ако не е била тяхната закрила, тъмнокожите ямаси, а след това победоносните семиноли биха ги изтикали от цветущия полуостров, дълго преди индианците да бъдат покорени от други.

И Съединените щати притежават големи каменни укрепления. Но съвсем различни от тях са граничните „фортове“, които опасват територията на САЩ като гигантска верига и за които се говори в разказите за пограничните войни. Тези укрепления нямат големи бойници от изсечен камък, нито скъпи укрепления, нито каквито и да е ненужни украшения. Това са груби постройки за временна употреба, направени от окастрени трупи. Изградени са с малко средства, така че да могат да ги изоставят без загуба и да ги изграждат наново по постоянно изместващата се граница.

Оградите са идеално пригодени за целта, за която са предназначени. Те са пример за практическия дух на едно републиканско правителство.

За да издигнете укрепление срещу индианците, постъпете по следния начин: вземете неколкостотин дървета, насечете ги на дължина 18 фута, разцепете ги по средата; наредете ги едно до друго с плоските стени навън, така че да се образува квадрат, скрепете ги с дъски; изострете върховете им; изсечете места за наблюдателници на височина 8 фута от земята; поставете под наблюдателниците платформи; изкопайте ровове от външната страна; издигнете чифт бастиони в два противоположни ъгли и поставете там оръдията; сложете здрава врата и ето ви граничен форт.

Фортът в зависимост от терена може да бъде триъгълен, четириъгълен или многоъгълен.

Разбира се, необходими са ви квартири за войските и складове за припасите. Затова изградете няколко здрави къщи в ограденото място. Ако искате, може да ги поставите в ъглите; те трябва също да имат и амбразури, които ще послужат, в случай че оградата не издържи. Като направите всичко това, фортът ви е готов.

Боровите дървета са удобни за тази цел. Техните високи безклонести стебла се режат и цепят лесно по дължина. Във Флорида се намира дървен материал още подходящ за целта като например стволовете на палмата-зелка45, Те поради особената, си структура се разбиват по-мъчно от изстрелите и куршумите засядат безопасно в дървото. Форт Кинг бе направен от такъв, материал.

Представете си един такъв форт. Поставете вътре неколкостотин войници — някои от тях с избелели небесносини униформи с бели замърсени нашивки (конниците); други с по-тъмносини униформи, обшити с червено (артилерията); трети с яркожълти нашивки (драгуните) и накрая други в тъмнозелени дрехи (стрелците). Представете си всички тези хора отпуснати и размъкнати на вид да се мотаят насам-натам или да стоят на групи, а така също и неколцина по-стегнати, с бели колани и байонети, които са застанали на пост или пък са от дневния караул; представете си десетина размъкнати жени — съпругите, перачките, заедно с тях и още десетина тъмнокожи индианки, тук-таме плачливи хлапета; няколко офицери, които бързат и които се отличават с тъмносините си рубашки46; пет-шест господа в цивилни дрехи — посетители или служители във форта; двадесетина не толкова благовидни странстващи продавачи — търговци на добитък, касапи, водачи, ловци, комарджии и безделници; черни прислужници и дружелюбно разположени индианци; може да прибавите и надутия правителствен пълномощник — представете си всичко това и осеяното със звезди знаме, което се развява над главите на всички, и ще имате общия изглед, който се разкри пред очите ми, когато влизах през портата на форт Кинг.

Пътят ме бе уморил — отвикнал бях в последно време да яздя. Сутринта чух, че свирят заря, но не обърнах никакво внимание, тъй като още не бяха определили наряда ми и останах до късно в леглото.

Звукът на тръбата и бързите удари: на барабани нахлуха през прозореца и отново ме събудиха. Познах сигнала за преглед и скочих от леглото. В този миг влезе Джейк и ми помогна да се облека.

— Вижте, масса Джордж — извика той, като посочи през прозореца. — Вижте всички семиноли са се събрали там — всички червенокожи от цяла Флорида, уф, колко са много!

Погледнах навън. Картината бе живописна и внушителна. Войници бързаха насам-нататък. В ограденото място частите се строяваха за преглед. Те вече не бяха размъкнати като предишната вечер, а със закопчани куртки, накривени фуражки, снежнобели колани, с пушки, байонети и копчета, които лъщяха на слънцето. Те представляваха чудесна военна гледка. Между войниците се движеха офицери, които се отличаваха с разкошните си униформи и лъскави еполети. Малко настрана стоеше самият генерал, заобиколен от щаба си. Сред околните той изпъкваше с голямата си черна шапка, на която се полюшваха бели и червени пера на петел. До генерала стоеше правителственият пълномощник, също генерал, в пълна униформа.

Този внушителен парад бе предназначен да направи впечатление на индианците.

В ограденото място имаше и няколко добре облечени цивилни плантатори от околността, между които разпознах и Рингоулдовци. Зад оградата зрелището беше далеч по-живописно.

По плоската равнина, която се простираше на неколкостотин ярда, стояха на групи високи индиански вождове, облечени и най хубавите си дрехи — с тюрбани, нарисувани лица и украсени с пера. Нямаше и двама облечени по един и същи начин и все пак облеклото на всички бе в един стил. Някои носеха ловджийски ризи, гети, и мокасини от еленова кожа, богато украсени с ресни, мъниста и пискюли. Други бяха с туники от шарени басми на квадратни на цветя, с гамаши от плат сини, зелени или червени на цвят — те достигаха от бедрата до глезените и бяха пристегнати под коленете с гети, извезани с мъниста чиито пискюли висяха отстрани. Всички бяха опасани с великолепни колани, украсени с раковини, в които имаше затъкнати дълги ножове, томахавки и дори пистолети, бляскащи с богати сребърни инкрустации — това бяха предмети, наследени от испанците. Други, вместо с индиански колани се бяха опасали с испански шалове от алена коприна, чиито краища, украсени с ресни, падаха на туниките им. Това придаваше особено изящество на дрехите. Живописните украшения по главите им допълваха поразителните костюми. Тук разнообразието бе още по-голямо. Някои носеха красиви корони от пера, оцветени с блестящи багри, други носеха тюрбани, направени от копринени кърпи на ярки карета, а трети шапки, направени от кожата на черни катерички, рис или мечка, като често муцуната на животното се подаваше по фантастичен начин над лицето на индианеца. Главите на мнозина бяха опасани с широки ленти, бродирани с мъниста, от които се издигаха пера от кралски лешояди или ефирните пера на жеравите от пясъчните хълмове. Неколцина бяха украсени с големи, поклащащи се щраусови пера.

Всички носеха пушки — дългите пушки на горските ловци с рогове и паласки, преметнати през рамо. Не се виждаха нито лъкове, нито стрели, освен в ръцете на младежите, които бяха дошли заедно с бойците.

По-нататък се виждаха палатките, дето индианците бяха построили лагера си. Те не бяха на едно място, а разпръснати на групички край гората. Пред тях се развяваха знамена, които показваха към кой род или племе принадлежат палатките.

Между тях се движеха жени с дълги рокли. Малки тъмнокожи индианчета играеха по зелената трева.

Когато погледнах, бойците се събираха пред оградата на форта. Някои бяха вече приближили и разговаряха на малки групи, а други се разхождаха от група на група и явно личеше, че се съветват.

Аз забелязах изправената стойка на тези прекрасни хора. Не можех да не се възхитя от тяхното свободно държание, което така се отличаваше от скованите движения на обучените войници. Когато човек ги сравни, не може да не му направи впечатление превъзходството на „диваците“.

Като погледнах към редиците от саксонски и келтски войници — застанали вдървено един до друг, с прибрани токове, а след това навън от оградата, към украсените с пера бойци, които гордо крачеха по родната си земя, не можех да не си помисля, че за да покорим тези хора, ние трябва да бъдем значително по-многобройни от тях.

Щяха да ми се смеят, ако гласно изразях мислите си. Те противоречаха на целия предишен опит, противоречаха на хилядите легенди на белите самохвалци от границата. Вярно е, че досега индианците винаги са отстъпвали, но дали защото белият противник е по-силен и по-смел? Не, неравенството се дължеше, на неравенството в броя и по-често на превъзходство на оръжието. Това бе тайната на нашето превъзходство. Може ли мъж да се брани с лък и копия от смъртоносните куршуми на пушката? Но сега нямаше неравенство. Червенокожите бойци носеха огнестрелни оръжия, с които си служеха не по-зле от нас.

Индианците се разположиха в полукръг пред форта. Вождовете се бяха наредили най-отпред. Те насядаха на тревата. Зад тях стояха младшите вождове и изтъкнатите бойци, а още по-нататък редици от обикновени войници от племената. Дори жените и момчетата се приближиха. Те се скриха най-отзад и мълчаливо, но с голям интерес следяха движенията на мъжете.

Те бяха сериозни и безмълвни, нещо необичайно за тях. Това не е в характера им. Обикновено семинолите се смеят и говорят шумно като клоуните от цирка. Даже и веселите негри не могат да се сравняват с тях.

Но сега всички — вождове, мъже и жени, дори и децата, които току-що бяха оставили игрите си — всички имаха тържествен вид.

Нищо чудно. Това не бе обикновено събрание свикано да разгледа някакви незначителни въпроси, а съвет, който трябваше да разреши един жизнен за тях въпрос, съвет, след който можеше завинаги да се разделят от родната земя. Нищо чудно, че не бяха весели както обикновено.

Би било неточно да се каже, че всички изглеждаха загрижени. Сред вождовете в полукръга, имаше хора, които не бяха против преселването. Това бяха хората, които по някакви лични съображения желаеха да се преселят — хора подкупени, подмамени — изменници на своето племе и на своята нация.

Те не бяха нито слаби, нито малко на брой. Някои от най-силните вождове бяха дали съгласие да продадат правата на народа. Другите подозираха или знаеха за измяната им и това бе главната причина за тяхната загриженост. Ако нямаше разделение между тях, партията на патриотите можеше лесно да победи, но те се страхуваха от отстъпничеството на изменниците.

Военната музика засвири. Войската с марш излезе навън през портата. Навлякох униформата си, бързо излязох и заех мястото си сред щабните офицери. След няколко минути стояхме лице срещу лице със събраните вождове.

Войниците бяха строени в редици. Генералът застана при знамената. До него стоеше правителственият пълномощник. Зад тях образуваха група офицерите от щаба с чиновниците, преводачите и някои цивилни — Рингоулдовци и други, на които от любезност бяха позволили да участвуват в съвета.

Офицерите и вождовете се ръкуваха. Лулата на мира обиколи всички и най-после съветът започна.