Оцеола

ГЛАВА LVIIИЗТОЧНИКЪТ НА МОИТЕ СВЕДЕНИЯ

Това научих от моя верен прислужник — от Черния Джейк. Другиму не бих повярвал, но той бе над всякакви съмнения. Макар и негър, Джейк бе умен. Настойчивостта му показваше, че вярва в това, което казва. Имаше и доводи и ми ги изложи.

Тези необикновени сведения получих по следния начин: Седях погълнат от една книга до езерото, когато чух познатия глас на Джейк:

— Масса Джордж!

— Какво има, Джейк? — отвърнах, без да вдигам очи от страницата.

— Аз цяла сутрин исках да бъда сам с вас, масса Джордж. Искам да поговорим малко сами.

Сериозният тон, така необикновен за гласа на Джейк, привлече вниманието ми. Затворих книгата и го погледнах. И видът му бе сериозен.

— Искаш да разговаряш с мене, Джейк?

— Да, масса, ако не сте зает.

— Ни най-малко, Джейк. Говори! Какво ще ми кажеш?

„Бедният, помислих си аз, той също си има тревоги. Сигурно ще се оплаче от Вайола. Безмилостната кокетка го кара да се измъчва от ревност. Но какво да направя? Не мога да я накарам да го обича. Не мога. Насила хубост не става. Колкото и да я увещавам, тя ще постъпи, както си ще.“

— Е, кажи, Джейк?

— Ех, масса Джордж, аз не искам да се бъркам в работите на семейството. Не искам, ама, масса Джордж, всичко е наопаки. Божичко, всичко е наопаки!

— В какво отношение?

— Младата мис, масса, младата мис.

„Много учтиво е от страна на Джейк, да нарича Вайола «мис»“ — помислих си аз.

— Смяташ, че тя те мами?

— Не само мене, масса Джордж, не само мене.

— Лошо момиче. Може би пък само да си въобразяваш, Джейк. Имаш ли някакви доказателства, че е невярна? Знаеш ли с положителност някой да я ухажва.

— Да, масса, много положително, никога по-рано не съм бил толкова положителен.

— Бял ли е?

— Боже, масса Джордж — възкликна Джейк учуден. — Чудни работи говорите! Разбира се, бял човек. Кой друг, ако не бял, смее да ухажва младата мис?

Не можех да сдържа усмивката си. Джейк въпреки собствения си цвят изглежда имаше превисоко мнение за неговата чаровница — смяташе, че тя е недостъпна за хората от неговата раса. Веднъж го чух да се хвали, че бил „единственият човек с такъв цвят на кожата, който ухажвал Вайола“. Значи бял човек беше виновен за неговото нещастие.

— Кой е той, Джейк? — запитах го аз.

— Масса, това е онзи дявол и злодей Аренс Рингоулд.

— Какво! Аренс Рингоулд ухажва Вайола?

— Вайола! Боже, масса Джордж — възкликна черният и се ококори така, че се видя само бялото на очите му. — Вайола! Боже мой, никога не съм казвал Вайола, никога!

— За кого говориш тогава?

— Масса, аз не казах ли младата мис? Младата мис Вирджиния.

— О! Става дума за сестра ми. Но, Джейк, това е стара история. От дълги години Аренс Рингоулд се върти около сестра ми. Няма никакви изгледи за успех. Няма защо да се тревожиш, мой верни приятелю. Няма опасност да се оженят. Тя не го харесва, Джейк. Кой ли пък би го харесал? Но даже и да е така, аз никога няма да й позволя. Няма никаква опасност, можеш да бъдеш спокоен.

Изглежда думите ми не успокоиха негъра. Той стоеше и чешеше главата си, сякаш имаше да ми каже още нещо. Почаках да продължи.

— Извинявайте, масса Джордж, че си позволявам да кажа, ама голяма грешка правите. Вярно, имаше време, когато мис Вирджиния пет пари не даваше за тази змия в тревата. Ама сега е другояче. Неговият баща, старият разбойник, отиде на оня свят. Сега младият е богат, голям плантатор, най-голям край реката. Старата мисис е доволна от него и че той идва да вижда мис Вирджиния, защото е богат, той е добър за мъж.

— Знам всичко това, Джейк, майка ми винаги го е искала за зет. Но това още нищо не значи. Сестра ми е малко своенравна и ще постъпи, както си ще. Няма опасност да се съгласи да се ожени за Аренс Рингоулд.

— Извинявайте, масса Джордж, пак извинявайте, аз казвам, масса, че грешите. Та тя вече почти се е съгласила.

— Откъде ти дойде такова нещо наум?

— Вайола, масса, тя ми каза всичко.

— А, значи сте отново добри приятели с Вайола?

— Да, масса Джордж, по-добри приятели от всякога. То било само подозрение. Аз съм грешил. Тя е добро момиче и е вярна. Повече Джейк не се съмнява за нея. Не.

— Радвам се, но моля те, разкажи ми какво ти е разправяла Вайола за Аренс Рингоулд и сестра ми.

— Тя ми каза на мене всичко. Тя всеки ден се вижда с него!

— Всеки ден! Но от много дни Аренс Рингоулд не ни е посещавал.

— Не, масса, вие пак грешите. Масса Аренс идва в къщи всеки ден. Почти всеки ден.

— Глупости! Не съм го виждал тука. Не съм и чувал да е идвал, откакто съм си дошъл от форта.

— Но той идва, масса, аз сам го виждах! Той идва, когато вас ви няма. Идва, когато сте на лов. Аз го видях вчера, когато вие с масса Галахър бяхте при доброволците. Аз съм съвсем сигурен.

— Изненадваш ме, Джейк!

— Това не е всичко, масса. Вайола казва, че мис Вирджиния била различна от по-рано. Той й говорил за любов. Тя вече не му се сърдела. Слушала, когато той говори. О, масса Джордж, Вайола мисли, че тя се е съгласила да се жени за него. Това ще е ужасно. Много, много ужасно!

— Джейк! — казах му аз. — Слушай! Ще стоиш у дома, когато ме няма. Ще наблюдаваш кой идва и кой си отива. Щом Аренс Рингоулд дойде да посети семейството, ще ме извикаш, колкото може по-скоро.

— Боже, ще направя това, масса Джордж, не се страхувайте, ще дойда много бързо — бързо като светкавица.

След това обещание негърът се отдалечи.

Макар и да се отнесох с недоверие към думите на Джейк, не можех да пренебрегна съобщението, което той ми бе донесъл. Без съмнение в него имаше нещо вярно. Негърът ми бе предан и не вярвах да ме лъже. Освен това той бе хитър и не можеше току-така лесно да се мами. Вайола наистина имаше възможност да наблюдава всичко, което става в семейството, и защо ще си измисля такива истории?

Освен това Джейк бе видял Рингоулд да идва на посещение, нещо, за което никога не бяха ми казвали. Това потвърждаваше думите на Вайола.

Не знаех какво да мисля. Трима поклонници — индианският вожд, Галахър, Аренс Рингоулд. Дали сестра ми не е започнала да кокетира с всички?

Възможно ли е да изпитва някакви чувства към Рингоулд? Не! Не е възможно. Бих могъл да разбера чувствата й към войника, романтичното увлечение по смелия и наистина красив вожд, но към Аренс Рингоулд, този надут, креслив сноб, който не може да се похвали с нищо друго освен с богатството си? Това изглеждаше съвсем невероятно. Разбира се, майка ми сигурно оказваше влияние, но никога по-рано не ми беше идвало наум, че Вирджиния ще й се подчини. Ако Вайола казваше истината, тя беше отстъпила или се готвеше да отстъпи.

„О! Майко, майко! Не знаеш какво чудовище искаш да въведеш у дома си и да гледаш като свое дете.“