Оцеола

ГЛАВА XXXVIНУЖДАЯ СЕ ОТ ПРИЯТЕЛ

Не е приятно да прекараш нощта под един и същ покрив, с човека който възнамерява да те убие, а да си отпочинеш при такива обстоятелства е почти невъзможно. Спах малко и сънят ми бе неспокоен.

Не видях Рингоулдовци, преди да си легна, нито бащата, нито сина. Но знаех, че те са във форта, където щяха да гостуват още един-два дни. Те или си бяха легнали, преди да се върна, или се забавляваха в квартирата на някой техен приятел офицер. Всеки случай не ги видях през останалата част на нощта.

Не видях също Спенс и Уилямс. Ако тези почтени господа бяха във форта, сигурно спяха при войниците, но аз не ги потърсих.

По-голямата част от нощта лежах буден и блъсках главата си над странните събития от миналия ден или по-скоро над нощната среща с моите смъртни врагове.

Не знаех какво да предприема. Цяла нощ ме измъчваше несигурност. Когато дневната светлина проникна през капаците на прозорците, аз все още не бях решил нищо.

Първата ми мисъл беше да разкрия цялата работа в главната квартира, да поискам разследване и наказание.

Но като размислих, видях, че това няма да разреши въпроса. Какви доказателства можех да приведа в подкрепа на такива сериозни обвинения? Само моите твърдения, неподкрепени от никого, щяха да изглеждат невероятни. Та кой би повярвал, че се готви такова нечувано престъпление?

Макар и да бях сигурен, че убийците замисляха да отнемат живота ми, не можех дори да потвърдя, че са споменали името ми. Щяха да посрещнат разказа ми с насмешка, а към мене може би щяха да се отнесат още по-зле. Рингоулдовци бяха влиятелни хора — лични приятели и на генерала, и на правителствения пълномощник. И макар че всички ги познаваха като доста нечестни и безскрупулни в сделките си, на тях все още гледаха като на джентълмени. Трябваха ми по-убедителни доказателства, за да обвиня Аренс Рингоулд, че възнамерява да извърши убийство.

Съзнавах всичките трудности и затова запазих тайната си.

Друг, по-приемлив план ми дойде на ум — да обвиня Аренс Рингоулд открито пред всички и да го предизвикам на смъртен двубой. Това поне щеше да докаже, че съм откровен в твърденията си.

Но дуелите във войската бяха забранени от законите. Ако разкриех намеренията си, имаше опасност да ме арестуват. А това, разбира се, щеше да осуети плана ми, преди да получа удовлетворение. Познавах характера на мистър Аренс Рингоулд! Знаех, че винаги когато трябва да прояви смелост, той доста умело се измъква. Сигурно и сега щеше да се покаже страхливец. Във всеки случай откритото обвинение и предизвикателство щяха да ми помогнат да го изоблича.

Аз бях склонен да възприема този план за действие, но утрото настъпи, преди да взема окончателно решение. Чувствах голяма нужда от приятел. Не просто секундант — секундант лесно можеше да се намери, а приятел, на когото да се доверя, който можеше да ми помогне със съвет. Но за нещастие всички офицери във форта ми бяха чужди. Единствени Рингоулдовци познавах от по-рано.

При това затруднение си спомних за човека, чийто съвет можеше да ми помогне и реших да го потърся. Този човек бе Черният Джейк.

Скоро след разсъмване смелият ми приятел бе при мене. Разказах му всичко. Той не се изненада много. У него се били породили подозрения за подобен заговор и имал намерение да ми го открие точно тази сутрин. Най-малко се изненада за Жълтия Джейк. Аз само потвърдих това, в което той бе убеден. Той знаел с положителност, че мулатът е жив. Нещо повече, Джейк твърдеше, че знае как мулатът се е спасил като по чудо.

Обяснението бе съвсем просто. Както всички предполагаха, алигаторът го сграбчил, но той умело го ранил в очите с ножа си и го заставил да го пусне. Той бе последвал примера на младия индианец, използвайки неговия нож. Всичко това се е случило под водата, а мулатът бе добър плувец. Краката му били издраскани, а оттук и кръвта. Но раните не били тежки и не попречили на бягството му.

Мулатът се постарал да не се показва на повърхността на водата, докато доплува до брега. Там, потулен под провисналите клони, се измъкнал от водата и се качил на един дъб, където мъхът го скрил от очите на отмъстителите. Бидейки съвсем гол, той не оставил следи от мокри дрехи. Освен това кръвта във водата му бе направила приятелска услуга. Когато я видели, преследвачите повярвали, че е загинал, и преустановили старателното търсене.

Така Черния Джейк обясняваше цялата работа. Той бе научил всичко това предната вечер от един приятелски настроен индианец във форта, който твърдял, че сам чул разказа от устата на мулата.

В цялата история нямаше нищо неправдоподобно. По всяка вероятност всичко се беше случило точно така. Разказът на Черния Джейк разбули всички загадки, които се тълпяха в главата ми.

Негърът бе получил и други сведения. Беглецът се бил приютил при едно от полунегърските племена, установили се сред мочурищата, които обграждат изворите на река Амазура. Новите му приятели погледнали с добро око на него и той се издигнал до положението на вожд. Сега бил известен под името Мулата Мико.

Все пак оставаше още една загадка — как той и Аренс Рингоулд се бяха сближили.

Но в края на краищата не бе мъчно да се обясни и това. Плантаторът нямаше особени причини да мрази беглеца. Той бе проявил усърдие по време на несъстоялата се екзекуция, просто за да се покаже. Мулатът имаше по-сериозно основание да го ненавижда. Но такива хора лесно забравят чувствата на обич или омраза, когато се намеси интересът. Техните чувства могат да бъдат купени по всяко време срещу злато.

Без съмнение белият злодей бе използвал и по-рано жълтия в някое долно предприятие и сам му бе услужвал. Както и да е, явно бе, че те бяха „заровили томахавката на войната“ и сега се намираха в най-приятелски отношения.

— Джейк — казах аз, задавайки въпроса, по който желаех да чуя мнението му. — Какво ще кажеш за Аренс Рингоулд? Да го предизвикам ли?

— Боже, масса Джордж, защо ще го извиквате, той е навън отдавна. Аз го видях преди два часа. Май че спи недобре. Мисля, съвестта му не е спокойна.

— Ти не разбра въпроса ми. Не това имам предвид, драги.

— А какво, масса?

— Да го предизвикам на дуел.

— Какво? Масса иска да каже дуел със сабя или пистолет?

— Саби, пистолети или пушки. Все ми е едно какво оръжие ще избере.

— Боже, масса Джордж, да не говорите такова нещо. О, Господи! Вие имате майка, имате сестра. Ами ако ви убие! Някога волът убива касапина. Тогава, масса Джордж, кой ще се грижи за майка ви? Кой ще закриля мис Вирджиния? Кой ще пази Вайола и нас от всички лоши хора? Божичко, масса, не го викайте!

В този миг самият аз бях извикан. Настойчивите молби на негъра бяха прекъснати от зова на тръбите и биенето на барабаните, които съобщиха, че съветът се събира. Нямаше време да разговарям с моя предан другар. Аз бързо се отправих към мястото, където ме зовеше дългът.