Пощенската картичка

10

1933-1934 година

Заради тревогата и шока от откритието Кали получи награда - напусна училище и остана повече време в Далраднор и в Лондон за една удължена ваканция. После, по Великден, щеше да продължи образованието си близо до Марта и Андре в един замък в Западна Фландрия. Именно бившата й бавачка бе разведрила сърцето й, след като Кали научи истината. Марта й бе написала няколко мили думи, за да я успокои.

Винаги е по-добре да знаеш истината, отколкото да предполагаш, и сигурно вече разбираш защо мис Фей е скрила тази информация от теб - за да те предпази от общественото мнение. Не забравяй, че вече познаваш дядо си по-добре, а и мис Верити ми се струва доста чувствителна натура. Помни, че тя е загубила любимия си брат през войната. Сър Лайънел вече не е загадъчният странник и ще те напътства мъдро, за да те подготви за по-добър и смислен живот. Ученето на езици никога не е загуба на време. Ако родителите ми не бяха заминали за Англия през 1914 година, нямаше да знам какво е да живееш в чужда страна, нито да науча английски език и да имам привилегията да стана твоя добра приятелка. Не се страхувай да поемаш рискове в живота си.

Марта винаги виждаше положителните страни във всяка ситуация, също като Прими.

Леля Фий положи огромни усилия, за да заличи напрежението помежду им. Първоначално се стараеше даже твърде много, следеше я като сянка. После получи роля във филм и се отпусна малко, не я тормозеше непрекъснато. След това започна да работи повече и в училището за танци на леля Мейси, където прекарваше голяма част от времето си.

Шато „Грутен“ се намираше на северозапад от Брюксел, недалече от Брюж. Беше разположен сред просторни зелени паркове, а зад него имаше и езеро. Впечатляващ френски замък от розов камък като от приказките. Имаше кули, бойници и великолепни тавански прозорци, издадени от върха на покрива, в стил, който Кали вече знаеше, че се нарича „готически“. Имаше голямо стълбище, което водеше към входа и към гравирания белокаменен портик, който блестеше на ярката слънчева светлина. Мястото беше миниатюрен дворец.

Марта обаче не бе никак впечатлена. Беше я посрещнала на гарата и бе дошла да я придружи. Кали остана само две нощи в нейната къща в Брюксел, която се сливаше с останалите в квартала, и се забавлява, докато играеше с малката Матилда - дори й пя приспивните песнички, които още помнеше от своето детство.

- Не е ли огромен? - възкликна Кали, докато вървяха по пътеката от автобусната спирка към замъка.

- Нуждае се от малко свежа боя, а прозорците - от почистване - отбеляза критично Марта. - Покрай пътеката има плевели. Сигурна ли си, че това е правилното място?

- Принадлежи на графиня Ван Грутен - да, това е мястото.

- Ако има някакъв проблем, само ми пиши и ще дойда да те взема. Ще вляза с теб за всеки случай.

Скъпата Марта, винаги я караше да се чувства в безопасност и спокойна. „Ако можеше и с леля Фий да е така“, помисли си Кали.

Позвъниха и дребна жена на около петдесет години с елегантна прическа - очевидно направена с допълнителни чужди кичури коса - и с дълъг перлен наниз отвори вратата.

- Ah, I’Anglaise... entrez... et vous?²⁷ - втренчи се тя в Марта. - Това прислужницата ви ли е? - попита жената на английски.

- Mais non, je suis madame Kortrik²⁸. Приятелка на семейството - отвърна вместо нея Марта на английски език.

- Belge...?²⁹

- Exactement

Графинята отпрати бедната Марта със сумтене и тя трябваше да си тръгне, но преди това прошепна в ухото на Кали на фламандски:

- Пази се от този дракон.

Кали остана сама с куфара си в коридора с изящни плочки и заоглежда сребърните доспехи и мечовете, закачени по стените.

- Другите момичета вече пристигнаха. Закъсняхте. Не е вежливо да карате домакинята си да ви чака. Вървете и разопаковайте багажа си. Ще се срещнем в трапезарията в пет часа. Ще ви запозная с правилата.

Кали нямаше време да направи нищо друго, освен да се затътри нагоре по стълбището и да открие откъде се чува бърборенето на момичешки гласове. Намери голяма спалня с шест легла с железни рамки, гол под и копринени завеси на прозорците - те имаха натруфени драперии в горната си част и оръфани шнурове, които се спускаха до долу.

Стаята бе почти празна и доста занемарена. Петте момичета, седнали на леглата си, се втренчиха като една в нея. Бяха оставили за нея леглото, намиращо се най-близо до големия прозорец, от който ставаше течение.

- Надявам се, че си носиш топли дрехи. Тук е студено като в хладилник - каза красива американка с черна коса. - Истинска дупка. Почакайте само папа да разбере, че съм забутана в условия като от осемнадесети век. Аз съм Софи.

- О, не знам, по-добре е, отколкото общежитието в пансиона ми в Шотландия. Ще оцелеем някак. Скоро ще дойде лятото. Къщата не е лоша... - опита се да звучи ведро Кали.

- Пълна развалина е, нуждае се от декоратор - каза друга американка, която почти плачеше. - Аз съм Ванеса.

- Скъпа, трябва да видиш някои от държавните училища, в които съм спала... Това си е истински дворец. Аз съм Клементайн, но мадам настоява да се представям като Клеманс -каза грациозна англичанка, докато й подаваше ръка за поздрав.

Друго, по-пухкаво момиче пристъпи напред.

- Мисля, че графинята преживява трудни времена. Тя е вдовица от войната и чух, че има трима синове, за чието образование трябва да плаща. Приема ни тук само заради сметките, но е добра. Сестра ми беше тук преди две години. Аз съм Памела. Как да те наричаме? -усмихна се тя на Кали.

- Аз съм Каролайн, но всички ми казват Кали. Мисля, че звучи достатъчно френско.

Внезапно от долния етаж се разнесе звън и Кали метна куфара на леглото, изпъна чорапи и приглади косата си зад ушите с надеждата, че ще издържи проверката на мадам.

Небрежният й вид не остана незабелязан и графинята я изгледа неодобрително, докато се обръщаше към новите си питомки.

- Вие сте инвестиция - родителите ви са инвестирали своите пари във вашето бъдещо добруване, в образование, подобаващо за момиче от висшето общество, и за тези от вас, които, за съжаление, трябва да изкарват сами прехраната си. Сега аз ще добавя заключителните щрихи, така че ако някоя от вас има късмета да се омъжи за уелския принц, никой да не може да каже, че й липсват маниери и изящество, достойни за съпруга на престолонаследник. Разбирате ли ме?

Огледа ги една по една с пронизващ поглед.

- Търся изящни бедра и фини кости, но уви - въздъхна тя, - не откривам нищо, освен сведени рамене и пухкавост като на малки кутрета. Трябва да приличате на състезателни коне, а не на товарни мулета. Търся перли и семпла елегантност, Ванеса, а не подрънкващи евтини бижута. Ние, французойките, майсторски изтъкваме по най-добрия начин и малкото, което притежаваме. Виждате, че съм дребничка, но изпъвам тяло, повдигам косата си, държа изправена шията си и пораствам с няколко сантиметра, а с високи токове ставам истинска газела.

Кали се опита да остане сериозна, макар да искаше да избухне в смях при мисълта, че някое от момичетата около тази маса може да е газела.

- Ще ви науча на следните три неща: как да ходите, как да се обличате и как да се държите в обществото с изящество и очарование. Не позволявам пушене в салона - то разваля кожата! Никакви белгийски шоколади и пасти - от тях ще напълнеете, а трябва да отслабнете! Изисквам прилично поведение, чист въздух и - най-вече - любознателен ум. Планирала съм много посещения, за да може да водите разговор и да го изпълвате с интересни факти. Родителите ви ще са доволни от инвестицията, която са направили, като са ви изпратили тук - усмихна се тя. - Сега може да говорите.

Всички бяха прекалено шокирани, за да кажат и думичка, така че просто станаха от местата си и се опитаха да се изнижат елегантно през вратата, преди да избухнат в приглушен кикот. Сезонът на опитомяването и излъскването бе започнал.

Посетиха всеки музей в Брюж, който по думите на мадам бил Северната Венеция. Наблюдаваха как работят плетачките на дантела, възхищаваха се на холандските и фламандските художници. Сутрините им бяха запълнени с най-различни дейности, но следобед графинята се скриваше в своя апартамент, като оставяше питомките си да четат на моравата, да яздят или да плуват. Храната беше вкусна, но спартанска. Кали никога не беше яла толкова много яйца и зеленчуци. Двете американски момичета се оплакваха от размера на порциите, но когато забелязаха, че талията им е намаляла и че костите им вече не са толкова обвити с месо и мазнинки, горчивото им мрънкане спря. Скоро момичетата започнаха да се отпускат и да споделят преживяванията си.

- Трябваше да отида в академията на мис Потър, най-доброто училище в Щатите за довършителни щрихи в образованието - каза Ванеса. - Но после се разбра, че не могат да ме приемат - сподели тя. - Имам неподходяща фамилия. Грийнберг или Коен не се допускат в училището, затова папа реши, че в Европа ще бъде по-добре. Тук ми харесва... е, не е съвсем...

Всички се засмяха, осъзнавайки, че тази откровеност поставя началото на сближаването им.

- Мислите ли, че ще успеем да се дипломираме? - попита Ванеса.

Другите момичета погледнаха към Кали като към извор на знания, сякаш беше техен водач -често ставаше така, особено когато имаха проблеми в езиковите курсове. Сякаш отново бе в „Сейнт Маргарет“

- Първо ще трябва да вземем изпита за газели - каза тя и всички се разсмяха.

Няколко седмици по-късно поувехналото величие на замъка получи нова преоценка с неочакваното пристигане на един от синовете на графинята. Той се появи на масата за хранене в смокинг и буквално плени всички момичета с галския си чар. Имаше тъмна къдрава коса, огромни сиви очи и заразителна усмивка, която наелектризира въздуха. Шест чифта очи се втренчиха в този Адонис с обща въздишка.

- Mes enfants³⁰ , това е моят син, Луи-Феран, за когото знаех, че е в Ардените, но сега е във ваканция. Учи в университета. - Той се усмихна на всяка от тях и Кали се постара да не се изчервява. - Ванеса, Адел, Софи, Клеманс, Памела и Каролин... - продължи графинята, като представи всички по ред.

- Enchante³¹ - каза той с дълбокия си глас.

Когато се върнаха в стаята си, Ванеса се престори, че припада.

- О, какъв невероятен мъжкар!

- Мисля, че тя го направи нарочно, за да ни предизвика. Нищо не поражда толкова много вълнение в кокошарника, като появата на красив мъжки индивид. Погледнете се само, пърхате с мигли, изчервявате се... Той е само един студент - каза Кали.

- Е, и? - попита Памела. - Какво лошо има в това да упражним чара си върху него?

- Обзалагам се, че ще го докопам първа - прошепна Клеми.

- Всички можем да пробваме и да видим коя ще го спечели - добави Ванеса.

На Кали й дожаля за Феран. Беше се върнал у дома за ваканцията само за да попадне сред групичка изгладнели за любов и внимание момичета, които тръпнеха в очакване да бъдат забелязани.

- Гласувам да оставим клетото момче само. Той изглежда така, сякаш иска тишина и спокойствие, а не да му се досажда. Доверете ми се.

- Не бъди толкова тесногръда, Кали... Мис Добро момиче. Както и да е, една по-малко за състезанието - изсмя се Ванеса. - Върви да си четеш книжката.

Кали нямаше нищо против да бъде излишната. Момичетата бяха гладни за внимание и Феран щеше да е единственият обект на интереса им. Прииска й се да го защити. Мадам имаше навсякъде позлатени сребърни рамки със снимки на синовете си. Всеки можеше да се досети, че тя не би оставила чуждестранните момичета да крадат от времето, което би могла да прекара с прекрасното си момче.

Два дни по-късно Кали оседла един от конете на училището и излезе навън да поязди в горичката и по пътя към другата страна на езерото, намиращо се в задната част на имота. Стана топло, така че тя върза Алфонс и свали обувките и чорапите си, за да се разхлади във водата, и запляска с крака, както правеше някога в Далраднор. Внезапно движение зад едно дърво я стресна. Ако някой я бе последвал? За миг се закова на място, но след това Феран излезе от сянката, следван от коня си, като носеше нещо в ръка.

- Pardon, mademoiselle... je vous en pris...³² Мисля, че това принадлежи на Алфонс. - В ръката си държеше подкова. Тръгна към чакащия на сянка кон. - Bien sw. Разбира се... Загубил я е по пътя.

- По-добре да го прибера обратно в конюшнята... съжалявам.

Кали бе смутена, че са я хванали да си играе във водата като дете.

- Надявам се, че не е пострадал?

- Не, той е добре - заслепи я с усмивката си Феран. - Наслаждавате ли се на престоя си тук? Маман може да бъде много... как да се изразя... взискателна.

- Не се притеснявайте, имам план за бягство - разсмя се, като се сети колко близо беше до семейство Ван Хуг. Разказа за Марта и как тя е била нейна бавачка. - Баща ми е загинал по време на войната, в битката при Лебьоф.

За пръв път говореше открито за Артър Сетън-Рос, особено с непознат, но някак й дойде естествено, отвътре.

Феран говореше отлично английски, а тя го шокира, като упражни малко своя фламандски.

- Не позволявайте маман да ви чуе, Каролин. Тя е толкова горда, че е французойка. Баща ми беше фламандец. Аз предпочитам да се определям като белгиец.

Освен че следваше в университета, той се подготвяше и за офицер от кавалерията.

- Не че използваме конете така, както някога са го правили, а и предпочитам да уча, вместо да продължа семейната военна традиция.

- Майка ми е работила в театъра и в момента участва във филми, но няма да я последвам в тази кариера. Не мога да изпея и една правилна нота.

Кали тръгна към пътечката за езда, а той я последва на коня си, като й показа посоката към ковачницата, където оставиха Алфонс, за да му сменят подковата.

- Става прекалено късно - въздъхна Кали, - а графинята мрази да я караме да ни чака.

- Тогава елате при мен. Конят ми Актеон може да ни носи и двамата километър-два.

И стана така, че Кали пристигна, прегърнала Феран през кръста, пред очите на останалите ученички, които зяпнаха от завист. Тя слезе от коня и благодари на спасителя си. Усещаше, че бузите й горят, но не от слънцето.

- Ясно, тайният финалист спечели състезанието. Тате винаги е казвал, че англичаните са опасна конкуренция.

- О, моля ви, нищо такова няма. Клетият Алфонс си загуби подковата.

- И сър Галахад се притече на помощ, ах, умно момиче - засмя се Памела.

- Заради липса на пирон подковата беше изгубена. Заради липса на подкова конят беше изгубен. Заради липса на кон... битката беше спечелена^{33 -} подразни я Клеми и я побутна нагоре по стъпалата. - Чудя се какво ли ще каже графинята за това.

Как би могла да каже нещо, след като нямаше за какво да се говори? Но когато Феран тръгна внезапно за Брюксел, Кали се почувства така, сякаш слънцето се е скрило.

След това, две седмици по-късно, получи писмо с непознат почерк. Беше от Феран, който й пишеше колко много се е забавлявал по време на тяхното приключение. Щеше да се прибере у дома следващия уикенд и се чудеше дали тя би искала да го придружи на пикник.

Кали скри писмото от любопитни очи, тайно развълнувана, че ще го види отново. Никога не се беше занимавала с момчета или с братята на приятелките си и винаги бе стояла настрана от всички глупави приказки за Валентино и другите филмови звезди. Но сега откри непозната за себе си страна - страна, копнееща за нова среща, бленуваща тайничко посред бял ден, в очакване на появата на Феран. Усещаше пърхащ трепет в цялото си тяло. Нямаше търпение да остане насаме с него и когато знаменателният уикенд дойде и той пъхна бележка в ръката й, за да уточнят рандевуто, Кали усети, че е разтърсена от странно вълнение.

Яздиха поотделно извън гората, чак до границите на имота на графинята, защото на Кали не беше позволено да излиза от територията на замъка без разрешение. Тя беше убедена, че никой не е забелязал нещо необичайно в изчезването й, тъй като често излизаше на самотни разходки. Слязоха от конете и се разположиха под сянката на голям дъб. Феран свали раницата си и извади от нея франзели, сирене крема, малки плодови тарталетки и бутилка изстудено бяло вино. Беше донесъл дори салфетки и чаши за вино. Истински пикник. Седнаха да похапнат мълчаливо, като всеки знаеше, че другият тайничко го оглежда.

- Бил ли си в Англия? - попита Кали, след като се разбраха да не са толкова официални.

- Да, няколко пъти с маман.

- Майка ти много се гордее с теб. Така поне ми се струва.

- Тя има планове. За Карел е семинарията. За Жан-Люк, най-големия брат, остава ръководенето на имението. Така аз съм свободен да продължа обучението си по древни цивилизации, но всички трябва да имаме подходящо военно обучение, в случай че избухне още една война. Трудно й е без съпруга й... А на майка ти?

Кали не искаше да разваля момента, отдавайки се на мисли за леля Фий. Усмихна се и сви рамене. Излегна се по гръб, за да усети лъчите на слънцето по лицето си.

- Не може да има нова война - каза тя.

- Кой знае? Казват, че Германия изгражда нови пътища и тайно подготвя армия. Ще отмъсти за поражението си...

- Но нали няма право да се въоръжава... Това няма да се случи отново, поне в нашия живот, нали?

- Не се притеснявай, белгийската армия ще бъде тук, за да те защити - засмя се той. Изведнъж се наведе над нея и я целуна нежно по бузата. Кали усети как цялото й тяло се взриви от вълнение. - Нямаш нищо против, че те целунах, нали? - прошепна Феран и тя усети аромата на вино в дъха му.

- Никой никога не ме е целувал преди - усмихна се. - Нямам нищо против.

- Защо не? Ти си прекрасна. И другите момичета са красиви, но са като деца. На колко години си?

- Почти на осемнадесет.

- Тогава ще те целуна като жена.

Устните му се притиснаха силно до нейните, впиха се алчно в тях, докато Кали започна да се страхува от страстта, която тази целувка предизвикваше.

Тя се надигна смаяна и го отблъсна.

- Различно е да се целуваш така - каза Феран. - Но аз не трябва да се възползвам от теб. Не е честно... ти си наша гостенка и... - Извърна се настрани, докато говореше.

- Защо да не е честно? - Сега Кали не искаше да спрат да се целуват.

- Хайде, нека да се връщаме. Не искаме да разкрият нашата тайна.

Яздиха заедно мълчешком, като се разделиха точно преди да влязат в обсега на замъка.

- Утре ще се поцелуваме още малко, нали? - усмихна й се той и махна с ръка, докато я оставяше да се прибере сама.

Кали имаше чувството, че се носи върху облак от топъл въздух, преживяваше отново и отново в съзнанието си страстната целувка, първата й целувка, и си мислеше, че иска да се целува с него завинаги.

- Пак закъсняхте, мис Бордман. Къде бяхте? - скастри я графинята, когато Кали се прибра в замъка, но Феран, който тъкмо влизаше през вратата, й се притече на помощ.

- Тя беше на езда с мен.

- Така ли? Отидете и се преоблечете за вечеря - нареди мадам, после се обърна към сина си. - Искам да говоря с теб...

Кали се втурна нагоре по стълбището. Тази вечер щеше да се облече внимателно, нищо прекалено дръзко или твърде оскъдно. А като жена, току-що целуната от красив мъж. Останалите бяха заети да се контят и за пръв път банята беше празна. Тя се надяваше, че ще има достатъчно количество топла вода, за да се накисне бързо във ваната и да вземе назаем от розовото масло, което стоеше отстрани на перваза.

Ползването на ваната беше лукс и Кали се отпусна, очаквайки с нетърпение да види Феран отново. Този мъж бе променил нейния свят на момичешки мечти и бе събудил женските й желания. Ако я целунеше отново на лунната светлина и обвиеше с ръце тялото й, как щеше тя да устои на страстта?

Последва кратко почукване на вратата и графинята влезе с буреносно изражение.

- Облечете се, Каролин. Ще говоря с вас. Сега.

Кали скочи от ваната и грабна една хавлия с ясното съзнание, че жената се е втренчила в голото й тяло. Увита само в кърпата, я последва по коридора към кабинета й.

- Млада госпожице, това трябва да спре... тази глупост! - Графинята посочи един стол зад бюрото си. - Вие сте млади, и двамата сте все още деца, твърде млади за тази глупост. Не ще допусна да правите мили очи на сина ми и да го карате да дава обещания, които той не може да спази.

Кали седна, без да разбира напълно яростния ураган на скорострелния френски.

- Моля? - осмели се да попита тя.

- О, забравих, че говорите френски като белгийска селянка. Синовете ми не са за хора като вас. Вие сте англичанка и протестантка. Ние сме католици. Той е от благороден произход, а вие, доколкото знам, сте дъщеря на актриса, без баща или знатно семейство. Недопустимо! Трябва веднага да се сложи край на това. Феран е сгоден за дъщерята на братовчед ми, Албертина д’Орлан. Той знае какъв е дългът към семейството му. Не мислете, че това е първият път, когато очите му го подмамват. Аз не водя млади момичета в тази къща, за да се опитват да съблазняват синовете ми. Водя ви тук, в своя дом, защото покривът е за ремонт и имам сметки за плащане. А не защото искам да съм изложена на шумното ви бъбрене и неприятното ви поведение. Разбирате ли какво ви казвам? - изкряка тя, докато размахваше ръце във въздуха.

Кали кимна шокирана, не можеше да изрече и дума, за да се защити или да отрече обвиненията, отправени към нея с такава отровна злоба. Значи той бе играл тази игричка с всяка групичка нови ученички? За него тя беше само момиче за забавление, просто играчка? Как можеше да предава годеницата си, ако това бе истина? Прилоша й от неговата жестокост.

- Вървете и се облечете - изсъска графинята.

- Може би ще е по-добре, ако не идвам на вечеря - предложи Кали.

- Ще дойдете и ще се държите като истинска непоклатима англичанка. Не казвайте нищо и не правете сцени, за които по-късно ще съжалявате.

Кали побягна обратно към спалнята. Всички момичета бяха изчезнали и тя сама оправи роклята си, с треперещи ръце разпусна плитките, така че косата й да падне свободно върху раменете на меки, виещи се златисти къдрици, изсветлели на места от слънцето. Преглътна сълзите, все още неосъзнала напълно какво точно е станало в кабинета. Сега трябваше да слезе по стълбището с високо вдигната глава и да не дава възможност на Феран да разбере, че знае за неговата малка игра. Събра всичките си сили, изпъна назад рамене и излезе от стаята.

Всички вдигнаха глава към нея при влизането й. Графинята седеше начело на масата. Както обикновено бе самото очарование.

- Alors, cherie³⁴ . Виждам, че имате тен на лицето.

Кали забеляза един празен стол до графинята. Феран закъсняваше твърде много. Попечителката им не пропусна погледа й и посочи празния стол.

- Уви, синът ми трябваше да се върне към следването си в последния момент. Той изпраща своите извинения... Il est tres desole, но, разбира се, дългът е на първо място. N’est-ce pas?³⁵

- Гледаше право в Кали, докато говореше.

Каролайн изяде вечерята си, зашеметена от объркване и смущение. Неговата маман го бе отпратила и той бе изпълнил заповедта й, без да се извини на Кали, без никакво обяснение. Какъв страхливец!

Тя не представляваше нищо особено за него, просто приятно развлечение в един хубав следобед. Беше ужасно разочарована. Едва сега разбираше какво бе имал предвид Тед Бордман, когато й каза, че крушата не пада по-далеч от дървото. Може би приличаше на майка си повече, отколкото предполагаше. Усети актрисата в себе си. Събра цялата си смелост, за да продължи да се усмихва и да разговаря с другите момичета, без да покаже по никакъв начин колко е наранена. „Нека това да ти е за урок, помисли си тя. Да се пазиш от глупави млади мъже, все още завързани за полата на майка си.“

²⁷ А, англичанката... влезте... а вие коя сте? (фр.) - б. пр.

²⁸ Не, аз съм мадам Кортрик (фр.). - б. пр.

²⁹ Белгийка? Точно така (фр.). - б. пр.

³⁰ Деца мои... (фр.) - б. пр.

³¹ Очарован съм (фр.). - б. пр.

³² Извинете ме, госпожице... моля ви... (фр.) - б. пр.

³³ Заигравка с цитат от Бенджамин Франклин. Смисълът е, че дребни на пръв поглед неща имат сериозни последици.

³⁴ Хайде, скъпа (фр.). - б. пр.

³⁵ Той много съжалява... Нали? (фр.) - б. пр.