Пощенската картичка

53

Това беше най-странната Коледа за Кали, която бе като гост в къщата си. Гост, който чака други да се грижат за него, на когото носеха чая в леглото. Постоянно я обслужваха и й правеха прическа, приемаха телефонни обаждания вместо нея и й пазаруваха, сякаш бе безпомощен инвалид. Кали не бе свикнала с цялото това внимание, но когато се опита да се върне към старите си задължения, много скоро остана без дъх.

Обичаше да гледа как Мелиса се суети из кухнята и тренира гласа си в конюшнята, когато конете бяха навън. Достигаше високи тонове, които можеха да разбият стъкло на парченца -гласът й очевидно бе „подарък“, наследство от Фийби. Колко много би се радвала Фий да види това момиче, този огледален образ на нея самата в разцвета на силите й, каквато беше на старите си картички и снимки. Мелиса бе открита и борбена, грациозна и същевременно с хлапашко, момчешко излъчване. Кали нямаше търпение да я види нагласена. Момичетата в днешно време караха само по дънки и ботуши.

Веднъж, леко подпийнала, Мелиса сподели, че наскоро е зарязала последния си кавалер -онзи, с когото бе предприела това издирване, който й бе помагал да открие историята на семейството. Впоследствие бе размислила, но беше твърде горда, за да му го каже. „На кого ли ми прилича“, помисли си Кали.

Трудно бе да се повярва колко много неща могат да се променят за една година. Миналата Коледа се бе състояла от свински котлет, гледане на телевизия и разходка из полето. Кали винаги бе отказвала поканите за ходене на гости, само че когато всичко приключеше, щяха да й липсват всички тези деца от компанията на Мелиса. Никога не се уморяваше да слуша историите на Мел за Сандра и Лю от добрия им период заедно. Те разведряваха сърцето й. Синът й се бе опитал да бъде добър баща, но борбата му с демона на алкохола го бе изтощила и в крайна сметка бе причина за фаталното му заболяване.

Бе намерил любов и смисъл в жена си, преди да му я отнемат, както бяха отнели Дез от нея. Беше хубаво да знае истината - и хубавите, и лошите неща. Въпреки всички проблеми синът й и Сандра бяха създали това златокосо момиче и го бяха върнали в семейството й.

Концертът в абатството се очертаваше да бъде истинска сензация. Акустиката вътре бе прекрасна и Кали нямаше търпение да настъпи денят на събитието. Но все още се безпокоеше за бъдещето на фонда. От тревогата се поболяваше. Знаеше, че времето й тук вече е взето назаем, но искаше да се възползва максимално от това, което й бе останало, и да приведе дома си в ред, точно както Мадж бе правила през всички тези години. Как би могла да забрави добротата на тези две непознати жени, които я бяха приютили, когато бе истинска развалина, и я бяха върнали към живота. Мелиса бе направила същото, когато само преди месец се яви до леглото й, и все пак в сърцето си Кали чувстваше, че е познавала това дете цял живот.

На втория ден от Коледа, когато с Мелиса бяха сами вечерта край огъня, момичето извади голям плик.

- Спестих ти някои новини, бабо. От няколко дни това писмо прогаря дупка в чантата ми, така че, моля те, прочети го. - Тя пъхна листа в ръката на Кали и й даде очилата, които бяха

паднали на стола. - Нали ти казах, че отидох при адвокат в Лондон, за да разбера коя си? Е, той ми изпрати това.

Кали прочете името на бланката.

- Божичко, нима все още ги има?

- Чети нататък

Във връзка с последния ни разговор за наследството на покойната Фийби Ани Бордман.

Получихме уведомление преди известно време от „Петигрю и Копланд“, адвокати в Глазгоу, че настоящите наематели на Далраднор Лодж в графство Стърлингшър имат желание да закупят имота и прилежащите му земи, подлежащи на текущи оценки и т.н., ако собственикът е съгласен да продаде горепосочения имот.

Сега, когато имаме настоящия адрес на Каролайн Рослин Джоунс, по баща Бордман, прилагаме на нейното внимание копие от офертата.

- Осъзнаваш ли, че ако продадеш Далраднор - добави Мелиса, - ще разполагаш с достатъчно средства и ще подпомогнеш фонда „Котслоу“, ще ремонтираш това място, за да ти е по-удобно: тоалетна и душ на долния етаж... допълнителна изолация, ремонт на покрива. Ще можеш да си позволиш постоянна помощ. Какво мислиш?

Мелиса беше развълнувана от мисълта за всички тези варианти и очите й блестяха от въодушевление.

Кали усети, че сърцето й се свива за миг. Пое си дълбоко дъх, за да се освободи от болката.

- Но Далраднор винаги е принадлежал на семейството... Един ден ще бъде твой. Аз нямам нужда от нищо.

- Той не ми принадлежи. Не съм свързана по никакъв начин с мястото. Дори не съм влизала вътре. Важното е какво искаш ти сега. - Мелиса се усмихна и разръчка огъня в камината. - Баща ми ме осигури добре, така че не се тревожи за мен.

Новината за възможността за продажба на имението беше чудесна, помисли си Кали. Щеше да й бъде трудно да вземе решение, но нямаше по-подходящ момент.

- Предполагам, че тогава убежището „Мадж Котслоу“ ще има сигурно бъдеще. Бихме могли да приемем повече коне, да построим по-добри конюшни, да обучим местни служители. Аз вече няма да съм от голяма полза.

- Явно имотът на Фийби се състои не само от къщата. Ще бъдеш богата жена. - Мелиса изглеждаше развълнувана от мисълта, но Кали само сви рамене.

- Бих се отказала от всичко, за да имам възможността да се помиря с нея. Парите никога не могат да ни купят щастие, просто ни дават сигурност и удобства, но не и това, което наистина е от значение в живота. Не мога да взема нищо повече от нея.

- Защо не? Ако не предявиш претенции за имуществото, всичко това може да стане собственост на държавата.

- Не ме притискай, млада госпожице. Твърде много информация е, за да я осмисля наведнъж. А и сега е време с теб да си поговорим по един друг въпрос - сега беше ред на Кали да й каже някои неща.

- За какво? - попита Мелиса и я погледна леко отбранително.

- За един млад мъж, който е изиграл значителна роля в твоето издирване. Много бих искала да се срещна с него.

- Вече няма смисъл. Между нас всичко свърши. Трябва да разбереш, че когато си музикант, в живота ти няма излишно време за романтика.

- За бога, това са пълни глупости. Много творци имат чудесни връзки. Вземи си поука от живота ми: не позволявай на това, което наистина е важно, да се измъкне между пръстите ти, докато търсиш нещо, което така или иначе ще дойде при теб с късмет и упорит труд. Имаш цял живот пред себе си, за да постигнеш успех. Предполагам, че издирването ми те е разсеяло за малко, но аз няма да съм тук вечно. Бих искала да благодаря на този Марк за всичко, което е направил, за да ни помогне да се намерим. Струва ми се, че той е влюбен в теб, иначе нямаше да те търпи с всичките ти песнички и игрички толкова дълго време.

- О, не говори така. Той не влиза в плановете ми - отвърна Мелиса и отказа да срещне погледа на баба си.

- Мисля, че съдбата го е избрала за теб в мига, в който моята картичка е попаднала в ръцете ти. Тя ви е събрала. Събра всички ни. Повярвай ми, знам какво е да откриеш специалния човек в неподходящо време и на неподходящо място. Никога няма да има идеален момент, но следвай сърцето си, не само амбицията, Мелиса. Погледни и се поучи от човек, който знае какво е да загубиш всичко. Обещай ми, че ще помислиш за това.

Мъдрите думи на Кали бяха попаднали право в целта, ако се съдеше по изражението на Мелиса.

- Всеки заслужава втори шанс, дори и ти, млада госпожице - добави Кали. - Вие, младите, днес имате възможности, с каквито ние не разполагахме. Всичко е пред вас. Не се чувствай виновна - наслаждавай се едновременно и на дарбата си, и на своя любим. И аз имах любов в живота си, но тя бе погубена от войната. Колко ли различен щеше да е животът ми, ако с Феран бяхме заедно? - въздъхна тя и поклати глава. - Не е имало и ден, в който да не съм съжалявала за някои от решенията си. Загубата на моя Дезмънд ме доведе до нещо като лудост, болката никога не ме напусна. Всички тези години, в които можехме да сме заедно... Майка ми, която чакаше да се помиря с нея, а аз така и не го направих... Разбих сърцето й. Защо не разбираме родителите си, докато не стане твърде късно? Всички намираме начини за облекчаване на болката, но аз имах късмет, защото тук Мадж и Алфи ми дадоха втори шанс.

След малко Кали продължи:

- Трябва да простиш на баща си, че се е опитвал да заличи мъката си с гуляи. Алкохолът е утеха за самотните и опечалените, бавно самоубийство за хора, потънали в отчаяние. Не всички можем да бъдем силни и праволинейни, Мелиса. Знам, че ти е причинил дълбока болка с отсъствието си. Това, което понякога родителите забравят, е, че най-важният дар, който можем да дадем на децата си, е времето, което прекарваме заедно, времето да ги изслушаме. Ужасно разочаровах сина си по толкова много начини... Приютът „Котслоу“ ми даде причина да ставам сутрин от леглото. Любовта и верността на няколко наранени и безмълвни животни бяха моята награда, а сега това, че те виждам и в теб откривам частица от Дезмънд и Феран, е много повече, отколкото някога съм се надявала да получа в живота си. Не се страхувай да отвориш сърцето си за любовта. Тя е това, което ни помага да се превърнем в най-добрите версии на самите себе си.

Мел не спа много след това предупреждение. Беше й трудно да признае страховете си. Държеше на Марк повече, отколкото й се искаше да признае. Последните месеци бяха самотни и пусти без него. И все пак, реши тя, грешките са като предупредителни знаци и следващия път щеше да бъде по-внимателна към партньора си. Откри, че си тананика старата народна песен „Знам къде отивам“. „Ако само знаех къде отивам след всичко това“, въздъхна тя.

Чу микробуса, който пристигаше на църковния паркинг. Беше облякла новата си рокля и се огледа в огледалото на импровизираната съблекалня сред расата в църковния вестиарий. Роклята беше от тъмнолилаво кадифе, без презрамки, с плътно елече и с болеро с дълъг ръкав, с панделка по краищата. На шията си носеше наниз от перли, който Кали бе взела от вещите на Фийби. В кутията имаше и перлени обеци с капковидна форма. Чувстваше се бляскава, сякаш беше Мария Калас и й предстоеше да пее в Ла Скала, вълнуваше се по онзи специален начин, както винаги преди изпълнение. Време бе да пожелае на останалите музиканти toi, toi, toi - фразата за късмет, която си казваха един на друг преди излизане на сцената. Може и да не беше „Ковънт Гардън“, но Мел имаше чувството, че това е най-важният рецитал в живота й досега.

Стана й леко на душата, като видя църквата толкова пълна. Кали се усмихна със задоволство. Най-видните представители на окръга се бяха наконтили за концерта в най-хубавите си дрехи. Радваше се, че е избрала да облече дълга черна пола и кадифено сако и че е прибрала в прическа изтънялата си коса. Както и че се бе напъхала в обувки с високи токове. Стрелкаше поглед към вратата за всеки случай.

Концертът започна навреме със струнен квартет, чиято музика се извиси до тавана. Имаше красиво изпълнение на флейта и след това Мелиса тръгна към стъпалата на олтара, великолепна и величествена, толкова смайваща и красива.

Когато гласът й се извиси, Кали беше изумена от богатството на нюансите му Хората в публиката се спогледаха, изненадани от тази сила и контрол. Кали не беше експерт, но дори и тя разбираше, че това момиче е бъдеща звезда. „И като си помисля, че е дете на моето дете, че е наследила тази дарба от нас...“

Мелиса се огледа из залата с усмивка.

- В чест на шотландските ми предци избрах да изпея мелодия от Робърт Бърнс: „О, любовта ми е като червена, червена роза.“

Как бе възможно целият този талант да се роди от такава любов и загуба, от Фийби, Артър, Феран, Дезмънд, от целия хаос на техните раздели? Това наистина бе едно ново начало. Момичето донесе отново такава радост, гордост и смисъл в живота й. Кали се надяваше да успее да й върне услугата по някакъв начин. След гръмките ръкопляскания Мелиса поде „Овчарската песен“ от „Песни от Оверн“¹⁶. Кали бръкна в джоба си за кърпичка, докато с просълзени очи оглеждаше публиката - млади и стари, всички събрани заедно от любовта към музиката.

Откакто бе получила писмото с предложението за продажба на Далраднор Лодж, почти не бе спала. Беше се заклела никога да не се връща там без Дезмънд. Звучеше логично да се постарае да осигури подслон тук на своите животни, но хората от фонда знаеха, че договорът за наем на фермата изтича. Беше само въпрос на време положението да се промени.

Продажбата щеше да реши всичките им проблеми. И все пак... Но не, сега не беше моментът да се тревожи за бъдещето.

Само едно нещо липсваше. Кали огледа лицата на хората в търсене на някого и накрая забеляза висок млад мъж, покрит със снежинки, да се промъква през вратата, без да откъсва очи от Мелиса. „Изглежда обещаващо“, усмихна се доволно Кали. Поканата в последната минута, която бе помолила Вера да отправи, явно бе свършила работа... Всеки заслужава втори шанс в живота. Само ако можеше да бъде сигурна, че решенията, които ще вземе оттук нататък, ще са правилни както за доброто на убежището, така и на всички, които обича...

¹⁶ Сбирка народни песни от Оверн, Франция, аранжирани за сопрано и оркестър от Жозеф Кантелуб в началото на ХХ век.- Текстовете са на окситански. - б. пр.