Пощенската картичка

21

Кали се загледа в отражението си в огледалото. Беше отслабнала с всички тези ранни кросове, нощни обиколки и лекции във вилата извън Лондон. Все още не можеше да повярва, че са я избрали за подготовката за работа на вражеска територия. Когато интервюиращият й обясни рисковете на тази задача, тя преглътна за секунда, но не се поколеба да поиска да бъде зачислена и обучена за дейността. Той й обясни, че ще се наложи да рискува живота си, да зависи от милостта на непознати хора, да пренебрегне близките си, които биха могли да я разпознаят, и да живее под прикритие.

- Нека да изясним нещо. Там, където отиваш, няма безопасни зони. Провалът ще означава само едно нещо. Трябва да бъда честен с теб. Това не е място за жена с малък син, но акцентът ти и познанията ти за района ще са ни полезни, за да поддържаме пътищата за бягство към Франция и други държави. Работата е изключително важна. Много смели куриери бяха предадени и убити. Не е нужно да вземаш решение сега, преспи и го обмисли добре.

Същата нощ Кали лежа на походното легло на Прими с широко отворени очи, като отчаяно искаше да сподели дилемата с приятелката си, но да проговори, би означавало, че не може да пази тайна. Как би могла дори да обмисля да остави малкия Дезмънд без майка и без баща, ако се случи най-лошото? Как би могла да живее живот, изпълнен с лъжи, и да мами всички, които я обичат?

Молеше се за напътствие, но не получи такова, изпитваше единствено непреодолимо желание да бъде полезна на страната си. Имаше отлично образование, бе живяла удобен и привилегирован живот. Сега бе време да даде нещо в замяна. Някъде там Феран също се бореше за своята страна и бе в опасност. Може би, ако двамата оцелееха, щяха да имат бъдеще, заедно с тяхното момче. Беше странно, но чувстваше пламтящата му любов към нея от разстояние, както тя гореше от любов по него. Кали трябваше да докаже на себе си, че е достойна за това бъдещо щастие, не като седи безучастно в шотландското си имение, а като се изправи лице в лице с опасността.

Тя премина през всички първоначални интервюта и тестове, за разлика от много други, и на следващия ден подписа официалния документ за опазване на държавна тайна. Едва тогава научи какво всъщност се крие зад тези тайни мисии.

Сега мускулите я боляха, но бяха по-силни и по-стегнати. Не беше особено добра в курса по предаване на радиосъобщения, но се научи как да кодира и декодира тайните послания, да работи с оръжия, да се слива с тълпата и да убягва на преследвачите си, когато се упражняваха на улицата. Изучаваше картите и се опитваше да си спомни всички места, които бе посещавала преди войната. Да бъде невидим и да не привлича внимание към себе си, е от решаващо значение за куриера, за да оцелее. А да наблюдава и да забелязва и най-малките промени наоколо, е умение, от което зависят оцеляването и свободата му.

Една жена, която обикаля сама по някаква работа, бе по-малко вероятно да бъде спряна и разпитана от млад мъж в донаборна възраст. До това заключение бяха стигнали властите и с неохота бяха дали възможност на жените да участват в тази опасна мисия. В нейната тренировъчна група имаше жени, говорещи френски като роден език, различни по възраст и типаж. Оценяваха ги и ги разпределяха на всеки етап от обучението. Тя свикна с усещането, че ги наблюдават за всяко малко нарушение, което можеше да ги издаде, дори за това как оставят празната си чиния - по френски или по английски маниер. Да не поглеждат надясно, наляво и пак надясно при пресичане на пътя, а в обратния ред, защото автомобилите се движат от другата страна. Трябваше да се превърне в нова личност: бавачка, която търси работа на път за Брюксел.

Имаше толкова много за учене и толкова малко време, за да усъвършенстват всеки детайл от облеклото и прическата й. Махнаха зъбните й пломби и ги замениха с такива, каквито правят на континента. Дрехите, които носеше, трябваше да бъдат от подходящи платове и марки. Дори шевовете трябваше да са оригинални. Бельото на куриерите идваше от чужбина или го вземаха от белгийските бежанци. Не оставяха нищо на случайността.

Кали отговаряше за безопасното предаване на важни кодирани съобщения и информация. Ако откриеха оръжия или инструкции в нея, това означаваше моментална смърт, и то ако имаше късмет, или пътуване до затвора и килията за изтезания. Трябваше да стане добра актриса като майка си, а дори и по-добра. Едно подхлъзване, един неуспех да усвои всички нови инструкции, тактики за бягство и тестове за вземане на правилни решения и тя щеше да се върне в Далраднор или да бъде изпратена на Западните острови⁵² , за да седи в някоя канцелария до края на войната и да пази тайната на обучението си. Вече сякаш живееше в два свята.

Колкото и да обожаваше сина си и дома си, те трябваше да минат на заден план в момента, след дълга. Те бяха това, за което се бореше. Дезмънд трябваше да расте в свобода и мир и ако тя можеше да помогне този ден да настъпи по-скоро, тогава жертвата й щеше да си е струвала. „Ще се справя, без значение какви усилия ще се наложи да положа“, помисли си Кали. Надяваше се някой ден мис Коркоран и училището й да се гордеят с нея и с дейността й на пионер.

Най-лошата част от обучението бе в Арисейг, в Северозападна Шотландия. Тук те преминаха курс по оцеляване, катериха се по стръмни скали, водиха суров живот, убиваха всичко, което ставаше за ядене, бягаха от преследвачи с кучета. Мнозина бяха повикани, но малцина бяха избрани. Целта на всичко това бе да им даде някакъв шанс за оцеляване, ако се случеше най-лошото. Кали се научи как да зашемети мъж, как да стреля, за да убие, да се пребори и да наръга с нож противника си, ако бъде нападната. Фий забеляза синините по пръстите и ръцете й след края на курса, изгледа я подозрително, но не попита нищо.

Само ако можеше да каже на майка си поне мъничко за тази мисия, но се страхуваше да не изпусне нещо, което не бива. Щеше да дойде момент, в който може би трябваше да напише завещанието си и да подготви куп весели пощенски картички, които да бъдат изпращани от нейно име. Беше увила подаръци за Дезмънд за Коледа, в случай че не може да се прибере, за да му ги даде лично. Това беше най-лошата част и тя се опита да не се разплаче при мисълта, че няма да види личицето му на сутринта на Коледа. Беше й трудно да продължи, но нямаше връщане назад, особено когато се замислеше за Феран, който навярно бе в опасност.

Беше стигнала толкова далеч, но прикритието й не бе достатъчно добре измислено, а часовникът тиктакаше. Тя трябваше да стане Марта, да си спомни как тя правеше нещата и как говореше; онези малки фрази, които бяха характерни за бавачката й. Един ден щяха да дойдат за нея и тя трябваше да ги последва, да си тръгне безшумно. Това правеше всяка секунда от посещенията й в Далраднор толкова ценна. Кали се опита да отведе Дезмънд сам на пикник, без Джеси, за да се повозят на файтон, но той искаше да дойдат и приятелчетата му и се ядоса. Четеше му приказки и го увиваше в хавлия след баня, притискаше го до гърдите си и му пееше „Песента за небесната лодка“. Лети, хубава лодке, като птица размахай криле... над морето... за да стигнеш до небето...

Самата тя скоро щеше да бъде като птица, щеше да полети високо, а после да се спусне над една чужда земя, бягайки от гнева на неприятеля като Хубавия принц Чарли⁵³ . Дезмънд я погледна и й се усмихна.

- Изпей я отново, мамо.

Как би могла дори да си помисли да го остави? Беше агония да потисне този естествен порив да зареже всичко, да забрави цялата тази работа с тайната война, но трябваше да го стори. Тя бе обещала да служи на страната си по възможно най-добрия начин.

По време на пътуването обратно към лагера обучението веднага обсебваше мислите й. Животът в Далраднор оставаше някъде надалеч, докато тя репетираше в главата си какво ще прави следващата седмица, когато й предстояха парашутните скокове. Самата мисъл да скочи от небето и да разчита на едно парче коприна да спаси живота й, караше вътрешностите й да се бунтуват, но нямаше да провали екипа на този късен етап. Провалът бе това, от което се боеше най-много.

В очите й блесна светлина и тя се пробуди от съня си.

- Ставай! Как се казваш? Говори! - Една груба ръка я измъкна от леглото. - Коя си ти? Какво правиш тук?

Въпросите бяха зададени първо на немски, след това и на френски език.

„Къде съм? Какво става?“ Кали залитна и се опита да фокусира сънените си очи. Това бе някакъв кошмар. Мъже в униформи на Гестапо⁵⁵ и с лентите на организацията на ръцете я влачеха нанякъде, бутаха я надолу по стъпала, а когато се подхлъзна на студения камък, я ритнаха и тласнаха напред през вратата на една тъмна килия.

Виждаше само ослепителна светлина, насочена към лицето й, и неясни фигури, които стояха отзад и гледаха към нея. Бяха прекалено много, за да може да избяга.

- Седни на стола... Коя си ти?

- Шарлот Бланкен, мосю - каза тя и откри, че шепне.

- Говори. Тези документи са фалшиви. Ти си британска шпионка.

- Не, мосю, аз съм бавачка. Документите ми са редовни. Какво става?

Тя усети един шамар през лицето си и очите й се насълзиха.

- Ние задаваме въпросите. Знаем коя си. Британска курва. Тук си, за да създадеш проблеми на нашите хора. Съблечете я...

Разкъсаха горната част на пижамата и на долната й фланела, унизително разкривайки гърдите й пред всички тези втренчени лица. Какво, за бога, се случваше? Дали вече се бе приземила в Белгия? В паметта й имаше бели петна. А ако се бе приземила и бе получила тежко мозъчно сътресение? Как бе попаднала тук? Това реално ли беше?

- Уверявам ви, че аз съм Шарлот Бланкен. Тръгнала съм към агенция за наемане на персонал в Брюксел. Те имат работа за мен - в дом за сираци, в детската градина...

- Стига с тези лъжи. Смяташ ли, че вярваме на историята ти? Ти си куриер, изпратен да намери враговете ни отвъд границата, във Франция. Кой те изпрати? Дай ни имената на твоите контакти. Стани. Вижте, тя има бебе - зърната на гърдите й са тъмни. Тя лъже. Не е невинна госпожица. - Някой разкъса пижамата й. - Вижте стриите по корема й. Лъжеш, ти си курва. Британците ни изпращат своите курви, за да съблазняват нашите хора.

- Имах бебе, но то почина. Семейството ми се отказа от мен. Майка ми е мъртва. Баща ми ме прогони.

Защо им казваше всичко това? За да се опита да спечели съчувствието им, да се опита да се оправдае за погрешното представяне, че е госпожица?

Накараха я да стои права часове наред. Кали пресипна, докато безспирно настояваше, че е невинна.

- Лъжеш ни, за да спасиш кожата си. Има по-добри начини да спрем да те разпитваме. Кажи ни това, което и без това вече знаем. Ти си британски агент. Долетяла си от военновъздушната база „Темпсфорд“, а преди това си преминала подготовка в Палас хаус в абатство Больо. Знаем всичко...

- Не разбирам. Това са безсмислици. Аз съм белгийска гражданка. Майка ми беше французойка, баща ми е фламандец. Как може да казвате, че съм англичанка?

Смъкнаха я на един стол и вързаха ръцете зад гърба й.

- Кажи ни истината и това ще ти спести baignoire⁵⁴.

Нейният обвинител посочи една вана, пълна с мръсна вода и изцапана с кървави петна. Тя не искаше да я гледа, но го направи, а след това им хвърли поглед на чисто презрение. Беше й нужна всяка частица воля, за да не се разкрещи на английски. „Придържай се към историята си, не се плаши.“ Кой я бе предал и я бе пратил като затворничка тук? Не можеше да си спомни, а виковете им я объркваха. Това сигурно бе някакъв сън, от който скоро щеше да се събуди.

Разпитът продължи, ушите й пареха от ударите, ръцете я боляха от впилото се в китките й въже. Не можа да сдържи мехура си и се подмокри. Те й се присмяха, но тя се бе вкопчила в историята си.

- Аз съм Шарлот Бланкен. Аз съм бавачка, аз пея на децата Slaap, kindje, slaap...

В един момент откри, че наистина си пее на глас.

- Не ви чувам. Искам да се прибера вкъщи - плачеше тя. - Нямате право да ме държите тук.

Изведнъж лъчът на фенерчето, насочен към очите й, изчезна, някой дръпна паравана и светлината я заля. Видя войниците да свалят шапките си и да се усмихват един на друг; познати лица, които бе виждала по време на обучението си. Завиха я с одеяло, но тя не можеше да спре да трепери.

- Ах, вие, копелета! - извика Кали, когато я изведоха в коридора.

Някой бутна питие в ръката й, но тя бе твърде слаба, за да го задържи, и чашата се разби на каменния под. Това бе тест, през който всички агенти трябваше да преминат, преди да им разрешат да продължат по-нататък. Беше твърде реално, за да я утешават сега, твърде унизително. Как се бе справила с теста? В момента беше прекалено уморена, за да й пука, освен това й казаха да отиде и да се наспи. Щеше да дойде за разбора по-късно.

А ако беше наистина? Нямаше да има почивка на легло, просто гола затворническа килия и повтаряне на същия кошмар ден след ден, докато духът й бъде сломен. Кали се отпусна на възглавницата си, опита се да залича страха, болката и унижението. Никой не я бе предупредил колко зле ще се почувства. Как би могла да се справи с това, ако се случи наистина?

Последните седмици в абатство Больо на брега на Хемпшир бяха напрегнати, живееха в малки къщички сред красивата околност, колегите агенти бяха настанени заедно, но никой не използваше истинското си име, нито намекваше накъде ще поеме оттук. Обучаваха ги как да разпознават вражеските униформи и рангове, да правят разлика между званията и униформите на Абвера— и на Гестапо. Всички контакти трябваше да минават през посредници със сигнали и пароли; необходимо бе да се научат да различават признаците за опасност по знаците на вратите и прозорците. Ролята на Кали като куриер бе проста и ясна: да декодира съобщения и да ги изпраща на агента с радиопредавателя; да набелязва места, подходящи за приземяване. Трябваше да се научат как да се придвижват безопасно през нощта, като избягват полицейския час. След месеци на усилена подготовка Кали знаеше, че истинската война бушува извън техните стени, но битката, която те трябваше да водят, бе специална.

Победата при Ел Аламейн⁵⁶ бе знак за бъдещи успехи. Тя се успокои, че Кайро е в безопасност. Колко далечен й се струваше животът й там сега. Чудеше се дали Моника и Кен все още живеят в Египет. Тези мисли й припомниха следобедните сиести с Феран, преди светът да полудее напълно. Ех, ако бе отишла при него, когато той я покани, сега двамата щяха да споделят заедно опасността.

Само мисълта, че Дезмънд е с малките си приятели и с Джеси, я утешаваше. Войници от целия свят жертваха детството на децата си по същия начин, но макар да осъзнаваше това, болката от раздялата с нейното момченце не намаляваше. Фийби сигурно смяташе, че тя постъпва егоистично и поставя своите интереси пред неговите. Само ако можеше да й прошепне какво прави. Но обучаваните агенти се бяха заклели да не казват нищо на никого и клетвата бе свещена. Можеше да каже истината едва след като получи разрешение да сподели тайната си. Близките й може би щяха да се досетят в един момент, но тя никога не би нарушила обета си.

Разборът на разпита й беше задълбочен, но тя не се бе справила твърде зле. Само едно или две трепвания, освен това трябваше да мисли на френски. Фламандската приспивна песен и плачът, преминаващ в хленч, били убедителни, казаха инструкторите - сякаш умът й не можеше да понесе обвиненията.

- Отговорът за стриите бе добър. Показа, че можеш да запазиш самообладание и да мислиш в такава ситуация. Прикритието ти трябва да бъде гъвкаво и искрено. Впечатляващо, но не очаквай съчувствие от мъчителите си. Видя банята и какво може да те очаква. За да оцелееш при водното изтезание, трябва да запазиш спокойствие. Те няма да те удавят, ако не им кажеш нищо.

Кали се радваше на спокойствието в градините на абатството, където се опитваше да се възстанови от теста. Напомняха й за Далраднор и за розовата градина; тих оазис на спокойствие в размирния свят. Ако бе преминала, шяха да я изпратят на място за последно уточняване на всички необходими действия. Там щеше да стои, докато я повикат. Ако не се бе справила, щяха да я изпратят някъде надалеч, за да изчака края на войната на място, където нямаше да има възможност да разказва за провала си. Този тест бе само репетиция, но може би преживяването някой ден щеше да й помогне да спаси живота си, ако късметът й изневери.

Ароматите на рози и билки, сливащи се едни с други, й напомни за онези първи месеци, когато бе кърмила Дезмънд и му бе пяла песнички. Дали някога щеше да види сина си отново? Как щеше да му обясни отсъствието си? Молеше се това, което върши, да е за добро -да ускори края на войната, така че всички деца да живеят в мир.

⁵² Западните острови, известни и като Външни Хебриди, разположени в северозападната част на Шотландия. - б. пр.

⁵³ Чарлз Едуард Стюарт (1720-1788) - наричан също Чарлз III, Хубавия принц Чарли и Младия претендент - е претендент за короната на Англия, Шотландия и Ирландия. Водач е на неуспешно якобитско въстание през 1745 г, след което е принуден да избяга на континента. - б. пр.

⁵⁴ Ваната (фр.). - б. пр.

⁵⁵ Военното разузнаване на Германия в периода 1919-1944 г. - б. р.

⁵⁶ Битката в Ел Аламейн, Египет, между силите на Оста и Съюзниците (октомври-ноември 1942 г) е повратна точка в Северноафриканската кампания по време на Втората световна война. Победата на Съюзниците слага край на експанзията на Оста в Африка. - б. пр.