Пощенската картичка

20

Фийби се наслаждаваше на новата си роля в Националната асоциация за услуги и развлечения (НАУР⁴⁹ ), развлекателното крило на армейските сили. Беше като едно време в Булон, когато пееше в концертите на Лена Ашуел⁵⁰ за Юношеската християнска асоциация. Въпреки първоначалния присмех на театралните си приятели, които се шегуваха, че съкращението НАУР означава „Нощи на адски ужас и разочарование“, тя беше отново в униформа и даваше своя принос за армията. Хубаво беше да усети пак мириса на грим, въпреки че времето им основно преминаваше в друсане с автобуса по камънаци и кравешки пътеки до някой отдалечен военен пост, за да повдигнат поне малко духа на замръзналите войници.

Трупата „Стардроп“ бе пъстра смесица от хора: тенор с подозрително тупе, невероятно дебел почти концертиращ пианист с виещи се къдрици, три кикотещи се хористки, които мятаха толкова високо краката си, че бедните наборници изпадаха в захлас, и еврейски цигулар с тъжни очи, който ги караше да се разплакват над чашите чай. Фийби бе класическата част от представлението, четеше поезия и въодушевяващи речи и изнасяше комедийни скечове за повдигане на настроението. Всичко беше малко импровизирано, особено когато пианото бе на път да се разпадне. Сцената обикновено представляваше купчина палети, покрити със стари килими, а театърът бе студена плевня с мъждукаща светлина. Но изпълнението им винаги завършваше с възторжени аплодисменти. Тя бе нещо като майката орлица и се грижеше нейните момичета да се приберат по квартирите си с неопетнена чест.

Обикновено имаха за вечеря картофен пай със сладкиш с лой, твърд и дебел като гумена изтривалка, последван от войнишки плодов кейк и - ако имаха късмет - питиета в офицерската столова. Ако ги удостояха с честта някоя голяма музикална звезда да се присъедини в последния момент към трупата, трябваше да осигурят на дамата или на господина отделна съблекалня - поне отделена със завеса, и да изгладят костюмите на госта (или да намерят някой дневален, който да го направи), а после да го отведат в най-добрия хотел в района.

Фийби най-много обичаше да посещава болниците, където виждаше пламтящите от въодушевление лица на възстановяващите се войници и моряци, докато трупата пееше репертоара си от стари шлагери. Това й припомняше за времето, когато пееше в концертите на мис Лена, и за първата й среща с Артър в офицерската столова след представлението. Изглеждаше като полубог, завърнал се у дома от битка, изцапан с кал, уморен, но толкова красив. Като се замислеше, за малко да си отиде и да пропусне любовта на живота си... Никога нямаше да забрави онези чудни дни, когато беше млада и пълна с надежда, лежеше в ръцете му в хотел „Кавендиш“, а после той й купи пръстена от Бърлингтън аркейд. Ако само Артър бе оцелял... но дали сега щеше да бъде отново в опасност? Беше толкова изморена от войната и нещастието, която тя причиняваше.

Беше хубаво да се върне в Далраднор за няколко дни почивка - топла вана и обилна храна и се възраждаше. Животът в къщата вървеше като по часовник. Мима и мадам Лапланш се грижеха за децата, докато Джеси Диксън забавляваше Дезмънд. Каролайн постоянно изчезваше за определени периоди, облечена в чисто новата си униформа от Доброволческата служба на йоменските медицински сестри⁵¹ - с това облекло тя явно безпроблемно обикаляше постоянно из различни места. Говореше уклончиво за задълженията си, но имаше нещо общо с превода на съобщения в някаква канцелария. Промяната в нея се забеляза веднага, още щом се върна от Лондон развълнувана, че са й предложили тази работа, въпреки че Фийби изпитваше ужас.

- Как можеш дори да се замисляш да се запишеш в армията, като имаш бебе? - каза тя.

- Не съм се записала в армията... Имам работа, с която съм полезна. Не мога просто да седя тук през цялата война, когато къщата е пълна с жени, напълно способни да се грижат за домакинството. Ти най-добре би трябвало да ме разбираш след всичко, което си преживяла -погледна тя обвинително майка си.

„Защо винаги се връщаме към това“, запита се Фийби. Но как би могла да не одобри решението й, когато тя беше направила същото, оставяйки Каролайн с Марта на същото място преди години?

Джеси се грижеше добре за повереника си, но Фийби не искаше дъщеря й да пропуска детството на сина си, който растеше като гъба. Вече бе на три години и изпълнен с любопитство. Дезмънд беше интелигентен мъник, висок за възрастта си, независим и слава богу, изобщо не приличаше на Тоби. Жак беше тук за момчешка компания и четирите деца лудуваха из градините, изправяйки косата на Бърел; събираха яйца и си правеха скривалища в гората. Всеки можеше да види, че е щастливо момче. Когато Каролайн се връщаше от Лондон, носеше всевъзможни лакомства и страхотни детски сладкиши. Посвещаваше целия отпуск на сина си.

Носеха се слухове за ужасни нападения над Глазгоу, но никой не знаеше точно кои области са отцепени. Доковете на Клайд бяха редовни цели и близките жилища бяха разрушени. В Далраднор чуваха само бръмченето на самолетите през нощта, но бяха пощадени, тъй като се намираха в дълбоката провинция.

Фийби се успокояваше с мисълта, че Каролайн трябва да изпълни своята роля във войната, да се бори по своя си начин, но се питаше защо тя никога не ходи на едно и също място два пъти? Веднъж се върна насинена, с изпочупени нокти и изранени длани. Каза, че е паднала лошо при спиране на тока, но избягваше да погледне майка си в очите. Фийби се въздържа и не разпитва повече, но нещо я глождеше отвътре. Чудеше се доколко е безопасна тази нова работа на Каролайн и какво точно крие дъщеря й от нея.

⁴⁹ ENSA (Entertainments National Service Association) - организация, създадена през 1939 г, за да повдига духа на британските войници. - б. пр.

⁵⁰ Лена Ашуел (1872-1957) - британска актриса и мениджър, първа организирала мащабни концерти за забавление на войските на фронта през Първата световна война. - б. пр.

⁵¹ First Aid Nursing Yeomanry Princess Royal’s Volunteer Corps (FANY PRVC) - британска независима изцяло женска доброволческа организация, създадена през 1907 г; занимавала се с медицинска и с разузнавателна дейност по време на двете войни. - б. пр.