Пощенската картичка

16

Март 1939 година

Фийби си приготви багажа, веднага щом пристигна телеграмата, че бебето на Каролайн е на път. Анулира всичките си уговорки и хвана първия влак на север. Беше я умолявала да остане в Лондон за раждането, за да е наблизо в случай на усложнения. Кити й каза да спре да я тормози, защото дъщеря й е въплъщение на самото здраве и чистият въздух на Далраднор е много по-добър за бебето от градския дим.

- А ако нещо се обърка?

- Шотландските болници и лекари са едни от най-добрите в света. Просто върви и не се меси, жено! - отпрати я Кити.

По време на дългото пътуване Фийби не можа да се съсредоточи върху романа си. „Този път ще го направя както трябва“, напомни си тя и отправи молитва Каролайн да не страда твърде много. Тя бе родила лесно и бързо. Може би това бе нещо, което майките предават на дъщерите си. Ако не можеше да поеме болката на Кали вместо нея, то поне щеше да бъде там, за да я насърчава, докато ражда.

Това беше най-дългото пътуване в живота й. На всяка спирка и при всяко забавяне крачеше нервно по коридора. Надяваше се Кали да е избрала добра акушерка в клиниката в покрайнините на Глазгоу, на която се бяха спрели за раждането. Откакто дъщеря й се бе завърнала така неочаквано, Фийби забелязваше дълбока тъга в очите и поведението й. За момента знаеше само половината история: Тоби откраднал средства от други хора и я оставил да се оправя сама с обвиненията и да доказва своята невинност, след като я зарязал бременна. Сега Кали имаше само едно желание: да успее някак да събере парчетата от разбития си живот. Фийби се възхити на достойнството, с което тя отиде да провери положението при „Бенсън и Харлоу“, нейните адвокати, за да оценят щетите, които Тоби е нанесъл на финансите й. Беше по-добре, отколкото очакваха - фондът на Артър бе непокътнат и имаше уговорка за подписа на Фийби при всяко теглене от сметките. Сега тя бе на възраст и беше време да се увери, че Каролайн е подсигурена. Някой ден Далраднор щеше да бъде неин. Той беше основното им притежание, тяхната защита в тези несигурни времена. Всеки, прочел и един вестник, разбираше, че е само въпрос на време хер Хитлер да потегли на Запад. Тогава Великобритания и нейните съюзници щяха да са принудени да реагират.

Подготовката за войната, която бе спряла след кризата в Мюнхен през миналата година⁴⁵, отново бе започнала. Изграждаха се бомбени убежища на всяка улица, така че може би Лондон наистина не беше най-доброто място за едно бебе.

След двадесет години подобие на мир дали щеше да се наложи да започнат отново концерти за повдигане на духа на войниците, запита се Фийби. Разбира се, че щеше да даде своя принос, но не и за сметка на нуждите на семейството си. Ако Каролайн поискаше помощта й, трябваше да е до нея, да направи всичко правилно този път.

С приближаването до Глазгоу сърцето й се разведри. Това можеше да е ново начало и за двете. Фийби се бе постарала да не задава прекалено много въпроси, дори не изрече „Нали ти казах“. Един поглед към отслабналото тяло на Каролайн и уморените й очи и бе усетила, че момичето е преживяло достатъчно. Жалко, че детето на Тоби винаги щеше да бъде там, за да й напомня за грешката, но как можеш да обвиняваш едно бебе за провалите на баща му и за лошия му характер? То щеше да бъде първото внуче на Фийби и щеше да носи у себе си и част от Артър.

Сър Лайънел се зарадва на новината. Той лежеше в старчески дом, прикован към инвалидна количка след инсулт, но показа както винаги, че е приятел на Каролайн. Кали имаше и Примроуз, също надеждно присъствие някъде на заден план, с нейния спокоен здрав разум. Разполагаше с добри приятели и в Египет, ако се съдеше по пощата, която чакаше пристигането й у дома: Моника Батърсби и приятно звучащият преподавател Феран, чиито писма караха Кали да се усмихва, а бузите й - да поруменяват. Той я бе поканил да остане близо до Брюксел, но тя нямаше да помръдне от Далраднор, след като отново се бе настанила сред хълмовете. Беше си създала добри съюзници, точно както Фийби бе направила с Кити, Мейси и Били през годините. Дори Верити Сетън-Рос вече не беше така враждебно настроена след онзи стар инцидент в Шотландия. Да съумееш да съхраниш приятелствата си здрави, бе признак за добро сърце и човешка топлина. Може би, помисли си Фий, и тя би могла да си припише някакви леки заслуги за това...

Когато пристигна в къщата, Мима Джонстън, дъщерята на нани Айбел, бе приготвила вечерята.

- Все още няма новини, мис Фей, но не мисля, че ще чакаме дълго. От клиниката обещаха да ни звъннат веднага след като бебето се роди. Тя ще се справи, не се тревожете...

Това беше една безкрайна безсънна нощ, Фий кръстосваше из стаята и се молеше телефонът да звънне. Преживяваше всеки момент от собственото си раждане и сърцето й се изпълваше с паника: „Какво ще стане, ако... ами ако...?“

Беше призори, когато телефонът иззвъня. Тя се втурна надолу по стълбището боса и вдигна слушалката с треперещи ръце.

- Доктор Маклийн се обажда. Само да ви съобщя, че всичко е добре, когато свършва добре. Малко се помъчихме, но бебето излезе и е добре... Момче, „един мъничък разбойник“, както акушерките тук казват за момчетата. Почти четири килограма - изглежда, си имаме чудесен бъдещ играч на ръгби.

- А Каролайн?

- Уморена, но усмихната. Не беше най-лесното ни раждане, така че тя ще трябва да си почива тук няколко седмици.

- Кога мога да ги видя? - Фийби искаше да заподскача из стаята от вълнение.

- Може би утре вечер. Сега я приспах, за да може да си почине.

- О, благодаря ви - отвърна Фийби и окачи слушалката. После се отпусна на стъпалото и заплака от облекчение.

„Имам внук“, усмихна се тя и започна да прави списъци с подходящи имена, докато слушаше само с едно ухо съобщението по радиото, в което се казваше нещо за това, че германските войски са навлезли в Судетската област в Чехословакия.

Каролайн гледаше люлката с учудване и удивление. Как бе възможно този нов човек с това розово пълничко личице да е излязъл от тялото й толкова съвършено оформен?

- Ти си моят син, моето красиво момче - прошепна тя и й се прииска да го гушне, да помирише уханието на ново създание, но сестра Хислоп не й позволи.

- Време е бебето да поспи след дългото си приключение. Той не бързаше и имаш доста шевове, които го доказват. Ще се събуди, когато имаш достатъчно мляко, за да го нахраниш. Природата си знае работата.

„Защо трябва да ни разделят“, въздъхна Кали. Ако момчето й беше жребче, тя щеше да го е облизала и накърмила досега. Олекна й, че всичко свърши. Ако само Феран можеше да види резултата от тяхната любов. Но това нямаше как да стане още дълго време...

За всички околни това бе синът на Тоби, роден в законен брак. Слава богу, че имаше венчална халка на пръста си. Това, което Фий не знаеше, нямаше как да я разстрои. Случилото се не засягаше никого, а само нея. Дори Феран не беше част от тази тайна. Щеше да има достатъчно време за откровения, когато успееха да се съберат. Тя живееше за писмата му, но не бе направила никакъв намек за бременността си. Това само щеше да усложни нещата, а Кали се нуждаеше от време, за да се възстанови от Катастрофата в Кайро - КВК, както сега наричаше Тоби. Не се знаеше нищо за местонахождението му, но тя предполагаше, че се спотайва в някой турски бар и планира следващите си схеми.

След като се върна от Египет в любимата прегръдка на Далраднор Лодж, животът с Тоби в Кайро бързо започна да й се струва като далечен кошмар. Възстанови силите си с дълги разходки и спокойна езда. Бебето беше неочаквана награда за всички разочарования и тревоги; неочакван подарък, който принадлежеше на нея и на Далраднор.

Сега имаше две седмици след раждането, за да се възстанови; време, в което да помисли за бъдещето си и да избере име за малкия си принц. Никой нямаше да оспори произхода му и така трябваше да си остане.

- Защо Дезмънд? - Фийби държеше внука си, люлееше го и търсеше очите на Артър или някаква прилика с него. За малко да каже „Сигурна ли си?“, но си прехапа езика точно навреме.

- Просто ми харесва как звучи. Дезмънд Луи Лайънел Лойд-Джоунс. Знам, че е малко по-дълго, но така ми дойде на езика.

Фийби се усмихна. Старият сър Лайънел щеше да е доволен, но защо Луи?

- Не исках да има нищо общо с Тобайъс Обадайя Джоунс, но има толкова много „Джоунс“, че запазих „Лойд“ в името му

- Мислех, че може да има нещо шотландско - предложи Фийби.

- Не, това е името му и той вече е записан, така че още едно нещо от списъка ми е отметнато. Донесе ли шоколад, за да благодарим на сестрите?

Каролайн беше много ефективна със своите поръчки и списъци, седнала в леглото в клиниката като пчела майка. Пишеше пощенски картички, получаваше честитки и подаръци: гащеризончета, плетени жилетки и чорапки. Кити изпрати красив ватиран комплект за старата количка, която бяха открили на тавана. Мима я дезинфекцира и уши нови чаршафи и калъфки за възглавници. Сега всички се бяха подредили в коридора и чакаха „негова светлост“ да пристигне у дома следобед.

Фийби трябваше да признае, че Дезмънд е добре изглеждащ бебок с дълги крайници, с пухкава тъмна коса и сини очи. Каролайн гукаше над бебешката жилетка и бархетената му нощничка, сякаш той бе кукла. Сложи му ръкавички с едно пръстче на ръцете, за да му попречи да си драска лицето. После го уви във финия вълнен шал, който нани Айбел бе изплела, въпреки че зрението й бе отслабнало. Накрая му сложи и бебешка шотландска барета на сини квадратчета, за да завърши тоалета му за прибирането у дома. Дори кралски принц не можеше да бъде облечен по-добре, усмихна се Фийби, когато се отправиха към колата, която ги чакаше, и към градинаря им Бърел, който щеше да ги закара вкъщи.

През месеците преди раждането Каролайн се бе научила да шофира и сама си купи малка кола на фирмата „Морис“, подходяща за селските пътища. Опитваше се да планира всичко. Кайро определено я бе променил - от замаяно момиче в решителна млада жена, която сега щеше да се грижи сама за детето си. Фийби я гледаше с истинска възхита и удивление.

Не можеше да не си припомни собственото си потайно пристигане в Далраднор преди години с Марта и бебето, когато носеше бремето на своята срамна тайна под наметалото на мрака. На това място обаче бе намерила само топлина и разбиране. Как би могла да не е благодарна, че след като научи за бременността й, Артър се погрижи семейството му да ги осигури, без значение какво се случи с него самия. Спомни си смразяващата среща с адвокатите, когато Верити и съпругата на сър Лайънел побесняха, щом чуха за детето на Артър и за промяната в завещанието му Сега друго сираче пристигаше в имението, но този път с радостни фанфари. Нямаше да го обвинят за престъпните действия на баща му и името му не трябваше никога да бъде опетнявано заради репутацията на Тоби. Каролайн щеше да го предпази от това, което бе станало не по негова вина, така, както Фийби някога се бе опитала да защити Каролайн от нейния произход. Поне дъщеря й щеше да се справи по-добре от нея. Тук, в Далраднор, без значение какво ставаше в света навън, малкият Дезмънд щеше да бъде на сигурно място.

⁴⁵ Става дума за Мюнхенското споразумение от 1938 г - договор между Великобритания, Франция, Германия и Италия за предаването на Судетската област от Чехословакия на Германия. - б. пр.