Пощенската картичка

Епилог

Кали седеше сред розите в градината на Далраднор Лодж. Носът й вече усещаше по-слабо аромата, но цветчетата още я изпълваха с гордост: Boule de neige и Albertine се виеха по стената до лавандулата, Madame Alfred Carriere¹ се увиваше като дъга над портата. Всичките й „момичета“ се справяха добре.

Тук Каролайн се чувстваше по-близо до Фийби, до Артър и Дезмънд. Всички детски спомени я чакаха на това място. Никога не се връщай назад, казват хората, но понякога трябва да го направиш, за да погледнеш с по-стари, по-мъдри очи цикъла на живота. Дезмънд не бе забравил уханието на розите и песента, която тя му бе пяла. Артър бе намирал утеха в спомена за тази къща в тясната си землянка. Тя не бе могла да върне сина си в своя живот, но бе получила следващия най-добър подарък - неговата дъщеря.

Долетяха от Лондон след последния концерт на Мел. Наложи се малко да убеждават Кали да отиде при Мел и Марк за лятната ваканция, но тя дължеше това посещение на всички, за да благодари на хората от селото, които бяха помогнали на внучката й. А имаше и още един мотив, за да се завърне.

Как бе помислила дори да продаде Далраднор на непознати? Той не беше неин, за да го дава на някого. Трябваше да го задържи временно, за да се ползва впоследствие от други. Огледа старите конюшни с интерес, а после и околните полета, които бяха идеални за нейните любими пациенти. „Котслоу“ щеше да продължи да съществува, но на друго място. Имаше стаи за младежите, множество допълнителни постройки, и то без хазяин, който да им диша във врата. Всичко можеше да се планира за бъдещето. Марк Пенроуз щеше да уреди това за нея.

Някога тя бе щастлива и в безопасност тук, спокойна и умиротворена - както се чувстваше и сега. Артър Сетън-Рос бе предусетил това, когато бе дал имението на Фийби. Сега то щеше да бъде убежище за уморените, наранените и страдалците - и хора, и животни.

„Прибрах се у дома и ще остана тук до края на отредените ми на този свят дни, усмихна се тя. Все още има време“, помисли си с надежда Кали. Искаше да помогне за пренасянето на приюта „Котслоу“ и в мига, в който стъпи отново в това благословено пространство, решението й бе незабавно.

Някога в Кайро Феран я бе утешил със старата поговорка, че грешките ни са перли, които трябва да ценим. Перлите в живота на Кали бяха много, но златокосото момиче, което тичаше сега по пътеката, за да я посрещне, ги бе нанизало в безценен накит.

¹ Имена на видове розови храсти. - б. пр.