Пощенската картичка

12

Фийби забеляза промяната у Кали след онази първа вечер с приятелите й в „Клуб 400“. Бузите на дъщеря й бяха поруменели и тя започна да обръща по-голямо внимание на външния си вид, следваше модата. Момичето в килт и гумени ботуши беше изчезнало. Тя отиваше в града и се връщаше с изискан копринен шал в приглушени пастелни нюанси, изключително елегантен и скъп. Ходеше на вечеря с тайфата си и танцуваше в „Посолството“ и „Флорида“ - нощни клубове, за които Фий бе чувала, но никога не бе посещавала. Приятелите й бяха от добри семейства, с имения в провинцията. От вида, който винаги беше искала за дъщеря си, и знаеше, че тя не им отстъпва нито по външен вид, нито с уменията и познанията си. Инвестицията в образованието на Кали най-накрая се отплащаше, което я ободряваше в момент, в който школата „Гибънс“ бе в криза. Мейси вече беше прикована на легло и непрекъснато се нуждаеше от медицинска сестра. Шумът от балната зала трябваше да бъде заглушен, за да не я безпокои. Сърцето на Фийби беше изпълнено с ужас.

Кали работеше добре в офиса, създаваше ред от хаоса. Никой не знаеше какво ще се случи след смъртта на Мейси. Фий се надяваше, че ще успее да продължи договора за наем, тъй като класовете бяха пълни, но все още се страхуваше от загубата на старата си приятелка и от края на една епоха. Поне Каролайн не се мотаеше наоколо безцелно. Тя почти не се прибираше у дома и нещо в нея караше Фийби да подозира, че може да е влюбена.

- С кого ще бъдеш тази вечер? Не разбрах името му - опита се да подпита небрежно един път.

- Не съм казала, че е мъж, нали? - изчерви се Каролайн.

- Не бъди толкова шокирана. Нямам нищо против, ако имаш специално момче. И аз съм била млада. На твоята възраст срещнах Артър, а и все още не съм съвсем изкуфяла - засмя се Фийби, но Кали се напрегна.

- Не е момче. Казва се Тоби и е от Уелс, но скоро ще заминава в чужбина... в Египет.

- Да не е войник... офицер?

- Не, бизнесмен е. Инвестира в развитието на компании.

- Звучи важно. Защо не го поканиш на чай някой ден?

Фийби все още се опитваше да звучи небрежно, но беше наясно, че това е стъпка напред за Каролайн.

- Не съм сигурна. Той е много зает. Хубав е, добре изглежда и аз го харесвам много.

- Виждам, че си доста увлечена. На колко години е?

Каролайн извърна поглед.

- По-голям е от мен, разбира се, но възрастта не е от значение, нали?

- Зависи.

Фийби усети трепет на безпокойство. Каролайн беше уклончива за възрастта му. Тя беше млада и неопитна и Фийби се надяваше, че не се е увлякла по мъж с много по-голям житейски опит от нея.

Седмица по-късно, късно вечерта, Каролайн влетя в спалнята на Фийби с усмивка на лицето.

- Тоби ни покани в „Риц“ на обяд. Казах му, че нямам търпение да се срещнеш с него, така че той го предложи. Тоби е много щедър, но моля те, не носи онази претенциозна шапка с воалетката. Ужасна е и не подхожда на костюма ти.

Фийби винаги бе обичала тази шапка. Това беше важна среща, така че трябваше да приеме това условие. Беше любопитна да се срещне с мъжа, заради когото дъщеря й бе станала толкова критична и нервна за външния вид и на двете.

- И не казвай, че съм била безнадеждна в училище - добави Кали.

- Никога не бих казала такова нещо, а и ти не беше безнадеждна. Просто нямаше научни интереси като Примроуз. Предполагам, не искаш да му казвам и че съм родена в задните улички на Лийдс, нали? - тя не можа да сдържи подигравката си.

- И не разваляй всичко с въпроси.

Фийби замръзна за секунда.

- Искаш ли да дойда, или не? Както ми се струва, доста си притеснена за срещата ни. Той трябва да ме приеме такава, каквато съм. Нали не се интересува от мен. Аз съм само майката...

- Всъщност той смята, че си ми леля. Не исках цялата тази история да излезе наяве... все още...

Настъпи неловко мълчание.

- Мислех, че сме преодолели това - тихо каза Фийби. Опитваше се да запази спокойствие, но бе наранена от факта, че Каролайн крие връзката им. - Защо да не му кажа, че съм вдовица от войната? По-добре е да бъдеш откровена с хората, скъпа.

- Кой го казва само - тросна се Каролайн, излезе и затвори вратата.

Очевидно това не беше просто приятел за забавление, а мъж, който наистина бе важен за нея. Страхът отново завладя Фийби, стомахът й се сви на възел. „Как да изиграя тази роля?“

Тоби Лойд-Джоунс ги чакаше на бара. Беше набит, младолик мъж в елегантен ръчно ушит костюм. Чертите на лицето му бяха правилни, имаше силна брадичка и пронизващи очи и същата тъмна къдрава коса, която бе виждала в много уелски актьори. Поразителното му лице бе загоряло от слънцето.

Той протегна ръка с усмивка.

- Мис Фей, толкова много съм слушал за вас. Едно от великолепните момичета от театъра, на които моят баща се възхищаваше много. Радвам се, че успяхте да дойдете днес.

Не беше такъв, какъвто тя очакваше. Бе много по-възрастен, отколкото й се искаше.

В блестящия салон на хотела се насладиха на прекрасен обяд: мус от пушена сьомга, poulet rdti³⁹ и добро вино. Каролайн бе нервна, изглеждаше прекрасно в светлосинята си рокля, със сакото и шапката, която подчертаваше лицето й до съвършенство. Някой й бе помогнал да избере този костюм и Фийби можеше да предположи кой.

- Кога заминавате за Египет? Каролайн ми каза, че бизнесът ви е там.

- Все още не е много сигурно. Представлявам една от компаниите за развитие на Делтата. Инвестираме в инфраструктура, имоти и сгради по протежението на река Нил. Има такъв потенциал в тази територия. В момента съм зает със създаването на контакти. Кайро е невероятно място за развитие. Суецкият канал направи пътуванията от Европа до Далечния изток много по-кратки. Сега имаме подкрепата на правителството.

Тоби Лойд-Джоунс говореше надълго и нашироко за успеха си, малко прекалено разпалено, за да се хареса на Фийби - като проповедник, който се опитва да ви убеди в новооткритата си вяра.

- Имате ли намерение да живеете там?

- За известно време, за да се проучат напълно нещата, разбира се. Не бих искал да излагам семейството си на онзи климат... когато му дойде времето - добави той, поглеждайки към Каролайн, която се изчерви.

Значи такава беше постановката. Той гледаше към дъщеря й, сякаш бе ястие, което иска да изяде, а тя се взираше в него с телешки възторг, който допълнително притесни Фийби. Какво ставаше тук? Какво бе пропуснала през тези последни седмици?

- Напълно сте прав - кимна тя. - Би било грешка да натоварите съпругата си с такава промяна в културата и с несигурност. Особено в тези тревожни времена. Размириците в Северна Испания според някои са само репетиция за по-голямата драма, която предстои.

Каролайн я погледна, без да обръща внимание на споменаването на кризата в Европа.

- Когато хората са влюбени, няма значение къде живеят, стига да са заедно. - Тя попи устните си със салфетката. - Египет звучи толкова романтично.

- Сигурна съм, че е така - за известно време. Но какво правят там жените, докато мъжете са на работа, освен да седят на сянка и да играят на карти?

- Има един прекрасен кънтри клуб на остров извън Кайро - с басейн, тенис кортове, зали за хранене, невероятни партита под звездите - отвърна Тоби. - Наистина е много цивилизовано.

- Но е много далеч от дома. Дълго пътуване, седмици на борда на кораб - напомни Фийби.

- Ах, вече се говори за редовен въздушен полет с Кралските авиолинии. Светът става все по-малък, мис Фей. Ето защо тези инвестиции са добра идея за бъдещето.

- Да не се опитвате да ми продадете нещо, млади господине? - засмя се насила тя.

- Фий! - прошепна възмутено Каролайн.

- Разбира се, че не, мис Фей. Не бих си и помислил да се възползвам от тази среща за подобно нещо. Просто ентусиазмът ми ме увлича.

Той се усмихна, но Фийби разпозна нетърпението, проблясъка на неудовлетвореност в неговата полуусмивка. Очите му бяха присвити и както примигваше, й напомни за вързаните соколи, които бе виждала в Далраднор. Стомахът й се обърна. Каролайн беше заслепена от чара му, но с Фийби не беше така. Той бе прям и учтив, но тя усещаше стоманените нокти, обвити в кожена ръкавица. Беше видяла достатъчно от мистър Лойд-Джоунс за един следобед.

- За съжаление, имам уроци в четири часа. Обядът бе прекрасен и много се радвам, че най-накрая се запознахме. Дадохте ми много поводи за размисъл, мистър Лойд-Джоунс.

- Тоби, моля - каза той, като стана, за да я изпрати.

- Всичко с времето си... аз съм доста старомодна и не съм свикнала да преминавам толкова бързо на малки имена с хората. Ние почти не се познаваме.

Тя направи изящно излизане от сцената, като се насочи към дамската тоалетна, но Каролайн се спусна след нея.

- Как може да си толкова груба?

- Не съм била груба, просто откровена. Този човек се опита да ми продаде акции в някакви безумни схеми в пустинята.

- Няма такова нещо. Просто искаше да знаеш какво работи.

- А ти каква работа имаш с него? - тросна се Фийби.

- Аз го обичам и искам да се омъжа за него - отвърна Каролайн.

- Той предложил ли ти е?

- Не, но скоро ще го направи.

- О, Каролайн, твърде си млада за подобно обвързване. И не знаеш нищо за него.

- Знам достатъчно, за да съм наясно, че не мога да живея без него, и аз няма да...

- Нека да обсъдим това по-късно. Сега не е моментът. Ако те обича, той ще изчака, докато станеш на подходяща възраст. Трябва да придобиеш повече опит с мъжете.

- Ти не си имала такъв.

- Беше различно. Имаше война. Всичко става много по-бързо по време на война. Да бъдем разумни. Не искам да развалям първия ти опит, но бъди внимателна или тази връзка ще приключи със сълзи.

- Ти просто ревнуваш, защото имам това, което ти никога не си имала. С Тоби се обичаме и не искам друг мъж - тросна се злобно Каролайн.

- Виждам, но изчакай, скъпа, моля те. Хората се променят. Има нещо в него... Не съм сигурна, но... - Фий полагаше усилие, но не можа да се сдържи.

- Не желая да слушам повече.

Каролайн излезе от гардеробната и затръшна вратата. Фийби остана там и имаше чувството, че ще повърне. „Защо нещата между нас винаги се объркват? Дали някога ще оправим всичко това?“

- Всичко наред ли е? Изглеждаш притеснена - каза Тоби, като скочи да я посрещне. - Леля ти е доста силна жена. Надявам се, че не съм прекалил... - Той спря и изчака да види реакцията й.

- Не, тя е добре. Да не говорим за нея. Наистина ли имаше предвид всичко това - за Египет, за клубовете и съпругата?

- Защо, да не би да си доброволка за позицията? - усмихна се той.

- Ако е свободна - усмихна му се тя в отговор. Гледаше право в него, докато краката им се докосваха под масата, а ръката му бавно се обвиваше около бедрото й.

- Бих искал да изпитам кандидатката, за да видя дали отговаря на стандартите.

- Хайде да отидем тогава в стаята ти и ще ти направя демонстрация.

Част от нея се удивляваше как може да говори такива неща, но с Тоби нямаше задръжки. Не искаше да се връща в студиото и да се изправя пред лицето на леля Фий, със свитите й устни. Не искаше да губят от ценното си време заедно, особено щом имаше поставена предпазна гумена спирала. Какво би казала майка й, ако разбереше, че е ходила на Харли стрийт, за да й я сложи лекар? С Тоби не искаха да рискуват. Той беше изкючително внимателен и изчака търпеливо, докато тя не взе мерки да се предпази от забременяване. Беше толкова внимателен, купи й красиво бельо от прекрасна коприна, което да носи само за него. Пазеше го в стаята му с огромни огледала в хотел „Кавендиш“, но той не предприемаше нищо и тя вече бе започнала да мисли, че нещо не е наред.

Въпреки че биологията от училище й бе полезна, тя не би могла да я подготви за шока от ласките на силното мъжко тяло. Той я галеше и проникна в нея с такъв финес и умение, че тя почти не усети кога загуби девствеността си. Нямаше търпение да се върнат в стаичката му и да експериментират още. Мисълта, че е негова жена, бе прекрасна. Как смееше Фий да казва, че не му вярва? Беше я обсипал с подаръци, с дрехи, пиеха и вечеряха, докато тя не се опиянеше от желанието да почувства тялото му в своето.

Понякога той се връщаше от работа с бутилка шампанско. „Имах успех“, смееше се гръмко. Друг път се прибираше с угрижена гримаса на челото. „Загуба на време, не можах да помръдна мръсника.“ В такива случаи я обладаваше грубо, като животно, с дива страст, след което тя бе насинена и изтощена.

Той я промени по начин, който другите забелязваха. Памела отбеляза, че изглежда уморена.

- Да не те преуморява? - изкикоти се тя. - Знаем всичко за вашия голям романс, знаем и че си го направила с него. Изписано е по лицето ти, лошо момиче.

Кали вече не излизаше с момичетата. Изключение правеха чаените партита в четвъртък, когато те клюкарстваха безспирно.

- Магьосника от Уелс си има и своите тъмни страни... така че внимавай. Почти не те виждаме напоследък. Къде е пещерата, в която те отнася?

Кали смяташе, че всички те ревнуват, но не искаше да разваля магията, като им споделя подробности от връзката си. Сега я очакваше нов, вълнуващ живот в чужбина. Трябваше ли да каже на Тоби истината за Фий, когато я попита за семейството й? Защо? Той й бе казал доста малко за своето. Кали беше споменала сър Лайънел няколко пъти в разговор и че притежават къща в Тросакс, както и че ще получава малка издръжка, докато стане на двадесет и една.

- Никога не съм те молил и за едно пени - каза й той. - Но имената на приятели на семейството ти, които биха проявили интерес към инвестиции, ще ми бъдат полезни.

Кали не можа да се сети за други хора освен онези, които той вече познаваше от „Клуб 400“. Тоби никога не я помоли отново за нещо подобно.

Напуснаха „Риц“ и закрачиха надолу по Джермин стрийт към стаята му в хотел „Кавендиш“. На вратата той се поколеба за миг.

- Знаеш, че ще заминавам скоро. Има ли някакъв шанс да дойдеш с мен на това пътуване? -Замълча за миг. - Ще бъде такова удоволствие да се шофира през Франция до Марсилия, а след това ще се качим на кораб през Средиземно море. Или ще останеш тук да правиш чай за лелите си?

- Не съм сигурна. Трябва да ги предупредя. Една от лелите ми е болна.

Въпреки че бе много ядосана на Фий, не можеше просто да ги зареже така, нали... или пък можеше?

- Не мога да стоя още дълго тук, скъпа... имам разни неща за вършене. След като прекосим Канала, ще наемем отново кола. Нека да избягаме, така ще се отървем и от цялата суетня покрай сватбата. Ела с мен през следващата седмица или ще трябва да чакаме с месеци.

- Много е изкушаващо - усмихна се тя, но изведнъж се почувства неуверена. Всичко

изглеждаше твърде прибързано.

- Тогава ела вътре и нека те съблазня още. Време е за малко активно убеждаване... Може и да знам някой номер - или два, които ще те накарат да молиш за още.

Сграбчи я здраво за ръката и я поведе към стаята си. Тя нямаше търпение да опита от вкусните изкушения, с които разполагаше Тоби.

Каролайн не се прибра вкъщи онази нощ, нито на следващата. Фийби беше бясна, поболя се от притеснение. Кали никога не бе правила такова нещо преди, а сега дори не бе казала на майка си къде е. Фийби вече се канеше да се обади в полицията. А ако този човек я бе похитил или дори по-лошо? Тя бе сигурна, че Тоби Лойд-Джоунс е измамник, завъртял главата на дъщеря й. Беше се възползвал от едно наивно момиче и щеше да я изостави, когато му доскучае. Беше виждала това да се случва в театъра, когато стоящите пред вратата контета ухажваха момичетата от хора, сваляха им звезди от небето, а после ги зарязваха. Само ако можеше да разбере повече за него и за семейството му, но с класовете в студиото и срещите за новия филм, който й предстоеше, точно сега нямаше време за разследване.

И после Каролайн се прибра, предизвикателно намусена. Фийби й каза колко се е притеснила за нея. Заяждаха се една с друга, докато Фий вече не можа да издържи.

- Не разбираш ли, че си просто най-новата му играчка? Той иска само едно нещо от теб.

- Той иска да се ожени за мен - прекъсна я спокойно Каролайн, сякаш бе чакала точно тази реплика.

- Това ли ти каза, за да влезеш в леглото му?

- Нямаше нужда да го прави. Вече съм била там. Защо не го харесваш?

- Има нещо, нещо фалшиво в него. Не мога още да го определя, но ще го направя.

- О, прави каквото искаш Просто не желаеш да съм щастлива. Как можеш да разбереш какво чувствам към него?

- Мисля, че схванах идеята. Той просто те използва, глупаво момиче. Нужни са много повече неща за брак освен секса.

- А ти откъде можеш да знаеш това? - Каролайн изстреля обичайната си атака и се отправи към стаята си. - Излизам.

- Нямам време да споря с теб сега. Ако ще излизаш, се увери, че си заключила, и не забравяй да посетиш Мейси.

Не последва отговор.

Когато по-късно Фийби отиде в школата, за да смени Кити до леглото на Мейси, откри всички, събрани там и взрени разтревожено в лекаря.

- Няма да издържи още дълго. Отслабва с всеки изминал час. Краката й са студени. Дадох й още една доза от лекарството. Време е да се сбогувате - посъветва ги той.

Всички приседнаха един по един на леглото на Мейси, разговаряха с нея така, сякаш тя можеше да ги чуе. Били беше облян в сълзи, а и Джем явно също бе плакал. Кити се държеше с обичайната си професионална сдържаност, но лицето й бе пребледняло и напрегнато от емоция.

Фийби си припомни колко мила бе Мейси с нея, когато бе дошла в апартамента й, гърчеща се от силни родилни болки, в деня, след като чу, че Артър е бил убит. Как приятелката й я бе опознала в онези най-мрачни времена, как бе държала бебето и бе опазила тайната й. Кити и Мейси й бяха като сестри, сестрите, които тя никога не бе имала.

- Дали Каролайн се е обаждала днес? - попита тя.

- Ако го е направила, не се е отбивала тук. Може би ще се обади по-късно - предположи Кити. - Тя винаги е била много привързана към Мейси.

Не беше типично за Каролайн да пренебрегва задълженията си, но тя не беше на себе си, помисли си Фийби. И все пак щеше да съжалява, че не се е сбогувала с Мейси.

Мейси си отиде в ранните часове на нощта, без много шум и суетня, само едно внезапно и дълго издихание - и след това нищо. Кити направи всичко, което бе необходимо. Приготви я нежно така, както само медицинските сестри знаят. Седяха в стаята на персонала, пиеха чай и си спомняха. Били и Джем закараха Фийби до дома й и тя влезе вътре, като внимаваше да не събуди неблагодарната си дъщеря. Просна се напълно облечена в леглото и проспа оживените и шумни от движението навън сутрешни часове. Едва когато вдигна щорите, видя плика върху тоалетката си. Вътре беше една от нейните стари рекламни пощенски картички със снимка от театъра.

С Тоби решихме да се оженим в чужбина - със или без твоето съгласие. Взех това,

което ми трябва, така че не идвай да ни търсиш. Така е най-добре за всички. Не се

притеснявай, ще ти изпратя картичка от пирамидите.

Кали

Фийби влетя шокирано в стаята на Каролайн. Леглото й бе оправено, гардеробът -полуотворен и разкриващ празни закачалки. Кожения й куфар го нямаше, чекмеджетата бяха изпразнени припряно, паспортът й липсваше от инкрустираното със седеф ковчеже. Това бе демонстративно бягство, предназначено да предизвика максимална болка. Коя майка би искала да й бъде отказана възможността да участва в подготовката за сватбата на собствената й дъщеря? Каролайн не би могла да заяви по-ясно позицията си и факта, че се отрича от нея. Може би, ако Фийби бе проявила повече такт, ако разполагаше с повече време, всичко това би могло да бъде предотвратено. Сега вече бе твърде късно. Зачуди се дали някога ще изплати в пълен размер цената за това, че е прикрила раждането на дъщеря си. „Така е, когато няма баща, който да я защити и да я посъветва.“ Беше объркала всичко, грижейки се сама за нея.

Фийби се отпусна на пода и се разплака, отпуснала глава на студеното легло на Каролайн. Ръцете й мачкаха с копнеж копринената завивка.

- О, ти глупаво, глупаво момиче - проплака тя. - Не след дълго ще откриеш, че лежиш в легло с пирони. Кой ще ти помогне тогава?

³⁹ Печено пиле (фр.). - б. пр.