Пощенската картичка

13

„Мари-Соланж“ стигна до Александрия и се насочи към пристанището. Кали се бе надвесила над перилата и попиваше жадно странните гледки: мъже се суетяха, облечени в прилични на нощници дрехи, и притичваха, натоварени с навити въжета; други носеха кошници с различни стоки и се готвеха да връхлетят пътниците.

- Най-сетне! - извика Каролайн, когато Тоби сложи ръка на рамото й.

- Добре дошла сред чудесата на Ориента, мисис Лойд-Джоунс.

Кали не можеше да повярва на всичко, което се бе случило през последните седмици. Беше като някаква екзотична мечта: бягството посред нощ с вечерния ферибот до Булон, на сутринта с влак до Париж и след това нататък към Марсилия. Нямаше спокойно пътуване с кола на юг, тъй като клетият Тоби в бързината бе забравил шофьорската си книжка. Тя нямаше нищо против неуютните места за спане, които намираха. Всичко беше ново и вълнуващо с Тоби, който я водеше през Франция като отвързан бик, запътил се към свободата. Наеха евтини стаи на пристанището, докато намерят кораб и капитан, който се съгласи да ги венчае срещу заплащане. Купиха й златна венчална халка и Тоби обеща да й намери красив пръстен, когато стигнат в Кайро.

Церемонията беше кратка - само няколко думи в присъствието на неколцина служители - и те попълниха формулярите с пълните си имена. Кали се развесели, като видя, че съпругът й се подписа като Тобайъс Обадайя Лойд-Джоунс. Тоби не беше особено доволен.

- Никое дете не трябва да бъде обременено с такова име. Да не си го споменала на никого.

Средиземно море беше бурно и Кали се чувстваше зле през половината път; лежеше в малката им кабина и се държеше за корема. Не беше най-бляскавият меден месец, но луксът няма значение, когато си влюбен, мислеше си тя, докато се възхищаваше на брачната си халка. Пътуването им даваше възможност да бъдат заедно, да правят любов и да се разхождат по палубите, загледани в новото си бъдеще.

Сега, като видя оживеното пристанище, пълно с носачи и кораби, колички и пътници, Кали въздъхна от удоволствие. Всичко беше реално, не сънуваше. Предстоеше им ново дълго пътуване с влак до Кайро. Вече усещаше сутрешната жега да изгаря лицето й и тя отиде за шапката с периферия. Почти нямаха багаж. Какво имаха да вземат от Лондон освен дрехи и документи?

Скоро бяха нападнати от уличните продавачи, бутащи в лицата им стоката си, от носачите, от продавачите на напитки. Кали усети, че се паникьосва сред тълпата. Миризмите атакуваха обонянието й, мухите бомбардираха лицето й, а потта се стичаше между гърдите й. Насочиха ги към влака за Кайро, от който предупредително се вдигаше пара - явно вече се готвеше да тръгва. Гледката на големия черен локомотив бе позната и успокояваща. Виждаше се, че и тук има някаква цивилизация, но всичко бе смесица от старо и ново, трамваи и камилски кервани съжителстваха, както и автомобили и магарешки каручки. Жени, облечени от главата до петите в черни покривала, се разхождаха на сянка, а европейски момичета като нея, в къси рокли и цветни шапки, обикаляха с чадъри, за да се предпазват от слънцето.

Тоби отпрати с категоричен жест наобиколилите ги мъже.

- Ако дадеш веднъж на просяците и уличните факири, ще те залеят като потоп. Те не приемат „не“ за отговор.

Настаниха се в купето и се загледаха в морето от ниски шубраци и пясък, докато стигнаха до по-зелената делта, обрасла с високи храсти и палми, и началото на пътя към града.

- Виждаш ли как вилите превземат пустинята. Предградията с техните градини имат огромен потенциал за развитие - посочи Тоби към бунгалата, проблясващи сред жегата в пустинята.

- Тук ли ще живеем? - попита Кали, която предполагаше, че Тоби има дом, в който да се настанят.

- Опасявам се, че не... засега ще бъдем на хотел, но ще започнем да търсим къща и ти ще я обзаведеш по свой вкус - отговори той.

Кали се усмихна и се опита да прикрие разочарованието си. Пътуваха цели три седмици и всичките й дрехи бяха мръсни и смачкани. Не така си бе представяла пристигането им, но имаха достатъчно време, за да започнат новия си живот тук, а и бе твърде горещо, за да припират. В хотела щеше да има баня и пералня, както и готова вечеря. Щеше да си даде време, за да се приспособи към топлината и града. Да живееш с Тоби, не беше точно това, което бе очаквала. Той беше неспокойна душа, постоянно крачеше по палубата, пишеше писма, за да се представя на разни важни хора, палеше цигара след цигара. Никога не поглеждаше книга или вестник, с изключение на бизнес страниците, където следеше курса и новините от борсата. Останалите заглавия ги пропускаше. „Толкова е посветен на работата си“, мислеше си тя с гордост.

Живееха от нейните спестявания. Тя бе изтеглила от банковите си сметки всяко пени, което можа, без да предизвиква подозрение. Дори се наложи сама да си купи венчалния пръстен, тъй като бяха похарчили твърде много за скъпи ястия и за престоя си в хотела в Марсилия. Тоби обеща, че ще й се реваншира, когато пристигне в офиса.

- Очаквам с нетърпение да се запозная с твоите колеги - каза тя.

- Винаги съм работил сам, но имам полезни контакти в града и по клубовете.

- И така, какво точно правиш тук? - Кали осъзна, че знае твърде малко за професионалния му живот.

- Помагам на хората да намерят добри инвестиции в имоти и земя.

Тя беше озадачена.

- Мислех, че се занимаваш с инвестиции - като брокер?

- О, аз съм брокер. Инвестирам в мечтите на хората да забогатеят, като влагат пари в земя в чужбина с обещанието за добра възвращаемост. Извършвам покупко-продажби за други хора, които не искат да се знае точно колко са богати и от какво се интересуват. Получавам комисиона, когато запознавам клиенти с други клиенти, такива неща.

- Затова ли искаше имената на приятелите ми? - попита тя, внезапно притеснена.

- Нещо такова. Контактите с богатите и известните са винаги полезни, а ако не питаш, няма да ги получиш - пренебрегна той въпроса й. - Твоята тайфа беше пълна с добри връзки.

- Те не са моята тайфа. Не познавам повечето от тях - каза Кали.

- Но всички сте си били училищни другарчета.

- Не съвсем. Срещнах само Пам и Клеми в една школа след училище. Преди това учех в девическо училище с интернат близо до Арброат. Струва ми се, че е било направо преди векове, в един друг свят. Чудя се какво ли си мислят за нашето среднощно бягство.

- Сигурен съм, че го намират за много романтично. Вие, младите момичета, търсите само романтика - засмя се Тоби. - Както и да е, на кого му пука какво мислят те? Ти ще бъдеш добре тук, а освен това си отлична придобивка за мен с великолепния си външен вид и чар. Сигурен съм, че ще си намериш много приятелки и ще ме представиш на много нови хора -усмихна се Тоби, разкривайки блестящите си прави зъби. - Кой може да устои на тази бледа английска роза, когато повечето момичета тук имат груба и загоряла кожа? Хората ще те обикнат, а ти ще ме направиш най-щастливия мъж в града.

Кали реши, че това е доста странно формулиран комплимент. Тя бе повече от стопански актив, беше неговата съпруга. Понякога долавяше в ласкателните му думи известна доза фалш. Сви рамене и се обърна, за да погледне през прозореца, изтощена от топлината и пътуването.

Тоби нае хубаво гари, файтон с един кон, за да минат бавно през Кайро и да разгледат забележителностите му

- Наричат го Париж на Нил - каза той, като посочи изящните каменни сгради, прилични на замъци: банки, театри, жилищни блокове.

Кали виждаше само множество магарешки каручки, редуващи се с големи закрити автомобили, и тичащи във всички посоки мъже, които се опитваха да продават на хората мухобойки и чаши с вода. Във въздуха се носеше остра миризма на тоалетна, тор и гнили плодове, от която й се повдигаше. За миг се уплаши от странността на всичко това. Как изобщо щеше да се придвижва и да обикаля из този екзотичен град?

Сякаш като компенсация за скромното им, лишено от блясък пътуване, те наеха стаи в елегантния хотел „Континентал“ и повечето пъти вечеряха или в градината на покрива му, или в хотел „Шефърдс“⁴⁰. Залата на трапезарията му бе облицована с керамични плочки в мавритански стил и тук Кали за пръв път видя богатите жители на Кайро - космополитна група французи, офицери от армията, и добре облечени британски жени и мъже, говорещи на висок глас и демонстриращи надменни маниери.

- Добре дошла в новия си дом, скъпа. Огледай се наоколо. Никой тук не може да се сравнява с теб. Изглеждаш толкова свежа и непорочна. - Тоби вдигна чашата си към нея за поздрав и Кали се разведри от виното и вкусните ястия. - Ще бъде прекрасно преживяване. Ще обиколим пирамидите на гърбовете на камили, ще плаваме по Нил с фелука, ще танцуваме всяка вечер в клуб „Гезира“ Ще те заведа до пазара „Хан ел-Халили“ Ще гледаме въртящите се суфистки дервиши. Обещавам ти, че ще изживееш невероятни неща.

Всичко беше пред тях - целият им живот заедно - и Кали се усмихна с облекчение, че Тоби я обича заради самата нея, а не заради връзките й. Искаше тя да е щастлива, защото знаеше, че е изоставила всичко, което познава, за да бъде с него. Какво ли мислеха за това Кити и Марта или скъпата й Мейси? Фий сигурно бе бясна и разстроена от бягството й. Прим, Пам и Клеми навярно страшно й завиждаха. Щеше да изпрати картички на всички по някое време, но тази вечер просто щеше да се отпусне и да се потопи в магията на Египет.

Къщата, която намериха под наем, бе модерно бунгало в европейски стил с открита веранда отстрани. Имаше три спални, всяка с кука на тавана за мрежите против комари, които трябваше да спускат всяка вечер, за да ги предпазват. Беше обзаведено с мебели от зелена бамбукова тръстика и възглавници. Хасан вървеше с имота. Той щеше да чисти и да готви, а друг човек се грижеше за градината. В нея на сянка растяха палми, една смокиня, както и много прашни зелени растения, които Кали не познаваше. Цикади пищяха в жегата и имаше мравешка пътека в един ъгъл, който трябваше да се избягва. Хасан я предупреди, че често в храсталаците се свиват змии, но имаше един хамак, където Кали можеше да лежи спокойно и да се възхищава на варосаните стени, боядисани в цвят на бледо кафе, и на кремавите дървени капаци на прозорците на бунгалото. Това беше първият й дом и тя беше толкова горда, докато избираше килим за теракотения под и меки чаршафи за спалнята им от „Сикурел“. От известния универсален магазин купи и памучен плат, от който да си направи тънки ризи и дневни рокли. Единственото разочарование бе, че Тоби никога не беше наоколо, за да я води на всички места, за които бе говорил пред нея, когато пристигнаха в Кайро. Тя не смееше да ходи далеч сама. Нейният френски й вършеше добра работа, но се чувстваше притеснена от оживената суматоха по улиците. Европейските жени, които виждаше в магазините и ресторантите, я караха да си спомня с таен копнеж за Лондон и чаените сбирки в четвъртък.

Ходеше на утринните молитви в катедралата с надеждата да се запознае с разни хора, но Тоби никога не прекрачи вратата на църквата.

- Мразя тези места - казваше той с такава злоба, че тя не попита защо.

Един ден, на връщане от пътуване в града, Кали намери писмо за себе си у дома. Почеркът й бе познат и тя го отвори с трепет, изплашена, че Фий й е писала злъчни думи, но от новините краката й се разтрепериха и тя изтича към спалнята си, за да се опита да осмисли всичко това насаме. Същата вечер Тоби я намери разплакана да лежи на леглото им.

- Леля Мейси е починала в нощта, когато си тръгнахме, и аз така и не успях да се сбогувам с нея - изхлипа тя. - Постъпих наистина ужасно.

Тоби се изненада, когато видя писмото.

- Нали ти казах да не изпращаш адреса ни на никого, докато не се настаним за постоянно. Писмата от дома само ще те разстройват.

- По-добре прочети останалата част от него - тросна се Кали. - Какво означава това за хотел „Кавендиш“?

- Откъде леля ти знае за това? - отвърна той.

- Е, тя е отишла и се е срещнала с управителката, мис Люис. Защо не ми каза, че не си платил сметката си?

- Как смее да се намесва, миризлив стар прилеп...?

- Тоби, тя е моя... - Кали спря, като видя колко е ядосан. - Какво стана? Аз съм ти съпруга, можеш да ми кажеш.

- Всичко това е просто недоразумение. Аз им написах чек. Предполагам, че се е изгубил. Не исках да разбереш.

- Затова ли трябваше да напуснем толкова бързо. Защо не ми каза? Можех да помогна.

- Не става така, скъпа. Сметките ми бяха малко изтънели, не идваха достатъчно комисиони. Вече няма значение.

- Но това означава, че хората знаят, че имаш затруднения. Те ще говорят. Трябва да платим тази сметка.

- О, не задълбавай. Беше само временна спънка. Сега сме добре, имаме къща и всичко е готово, за да се забавляваме. Утре вечер ще имаме гости, можеш ли да организираш нещо?

- Разбира се - каза Кали и избърса очи. - Ще приготвя нещо, което научих в Белгия.

- Не миди и картофки, надявам се - засмя се той.

- Тоби! Говоря за истинска френска кухня, но ще трябва Хасан да сервира на масата и ми е нужен приличен тоалет. Нямам нищо в гардероба си освен дневни рокли.

- Ще получиш всичко, което ти трябва. Ако мине добре, ще се уредим. Облечи се така, че да ги смаеш, скъпа моя.

На следващата сутрин Кали се опита да избута писмото на Фий в дъното на съзнанието си. Щеше да има достатъчно време, за да й отговори, когато положението им стане малко по-стабилно, и щеше да настоява сметката в хотела да се плати по някакъв начин от отпусканата й издръжка.

Изпратиха Хасан на пазара за пресни зеленчуци и подправки. Кали нае гари до хранителния магазин „Лапас“, за да се сдобие с останалите продукти и със свежи цветя. После тръгна да търси подходяща рокля, но намери костюм от две части - копринен панталон и ориенталски кафтан, който й се стори много дързък и модерен. Щеше да има време за баня и да подреди косата си в хлабав кок с цвете зад ухото, докато приготвяше poulet aux fines herbes⁴⁰. Купи също прекрасни tarte aux pruneaux⁴¹ от „Гропи“, известната сладкарница. Графиня Ван Грутен щеше да се гордее с подредбата на масата за хранене. Беше толкова забавно да се държи като домакиня, че Кали почти забрави за измамата на Тоби със сметката. В писмото на Фий между редовете се четеше и репликата „аз нали ти казах“.

Майка й не би разбрала капризите на бизнеса, скъпите вечери, необходими, за да се спечелят клиенти. Поне сега тя знаеше, че трябва да следи по-внимателно сметките им. Тази вечер щеше да бъде изключителна и нямаше търпение да се срещне с нови двойки, да си намери приятели и да подкрепя Тоби във всичко, за да му помогне да постигне успех и да й създаде прекрасен живот тук.

Сега всичко беше готово, къщата блестеше, Хасан бе облечен с чудесна нова туника. Кали си наля първата напитка за вечерта, за да успокои нервите си. Щяха ли да харесат това, което е сготвила? Не трябваше да разочарова съпруга си.

Каролайн изпи джина си, а все още никой не бе пристигнал. Чака ли, чака, докато уреченият час отдавна отмина, но все още никой не идваше. Нервността й се замени с тревога и Кали закрачи из стаята, докато се чудеше какво да прави.

Тоби закъсняваше прекалено и тя се боеше от най-лошото. Най-накрая с облекчение чу да се затръшва вратата на кола. В коридора се разнесе шум и после той се появи с двама много пияни младежи, които се втренчиха в нея с интерес.

- О, хитри дяволе, къде си я крил досега? - попита единият, оглеждайки я от горе до долу.

- Скъпа, съжалявам, малко закъсняхме... отбихме се в един клуб на кораб и докато обиколим... просто за чаша коняк, времето ей така си отлетя... О, всичко мирише много вкусно.

Кали се опита да запази спокойствие. Перфектната домакиня никога не показва яростта си.

- Ястието почти изстина. Хасан ще сервира сега, преди да се е развалило съвсем - посочи тя към трапезарията, като се опитваше да не трепери от яд. - Тоби, къде са съпругите им? -прошепна тя. - Приготвих вечеря за осем...

- Съжалявам, скъпа, този път няма съпруги. Оли и Пинки все още не са си намерили, но аз съм хванал голямата риба, нали - отвърна й тихо. - Бъди мила с тях, старото ми момиче.

Говореше неясно, а когато минаха покрай нея, Оли успя да плъзне ръка надолу по бедрото й. Пинки видя ордьоврите, позеленя и се втурна към банята, за да повръща. След това седна отпуснат на масата, не успя да хапне нищо, но пък събори новите й порцеланови чинии върху плочките.

Никой не яде много, нито пък разговаряха. Сръбнаха малко уиски, после заспаха на дивана. Кали нямаше търпение да ги отпрати, когато в малките часове на нощта тръгнаха с олюляване към гарито, което щеше да ги откара по домовете им.

- Ти ми каза, че са важни клиенти - каза Кали. - Положих големи усилия, похарчих доста пари, а можех просто да сложа две бутилки уиски в ръцете им.

- Нощта бе добра. Плащах за всичко, а сега видяха и теб и знаят, че сме истинска двойка.

- А какво са очаквали да видят, харем? - попита тя, уморена и разочарована. - Дори и аз знам какво представляват клубовете на корабите по реката.

- Виж, всичко това е част от играта. Създадохме постановката, змията се надигна очарователно от коша и ги хипнотизира... те търсят място за склад за своя важен бизнес, внос и износ. Аз знам за едно, което може да се вземе евтино. Бавно, бавно трябва да се действа, за да може змията да хване маймунката... Ще имам подписите им на хартия до края на седмицата и ще се къпем в пари, ще видиш. Всичко ще си е струвало.

Само че те не подписаха и Тоби щурмува бунгалото в лошо настроение, тръшка врати и се цупи като разглезено дете, докато Кали се притесняваше как ще изкарат седмицата. Всичко беше много сложно в света на финансите. От омъжените жени се очакваше да прекарват сами часове наред, което я изнервяше до крайна степен. Трябваше да намери нещо, което да прави, или щеше да полудее на това малко място в тази жега. Тоби все още не я бе завел в нито един от британските клубове и тя се чудеше дали няма някакъв проблем. Дали и там не си бе платил таксите? Смъмри се за нелоялната мисъл, но се чувстваше разочарована.

Къде беше цялата романтика, която й бе обещал? Всичко, което бе видяла, бяха улици, пълни с мухи и боклуци, мръсотия и бедност, босоноги деца, яхнали раменете на своите забулени майки, просяци, уморени магарета, миризливи камили и коне, изнемогващи от преумора. Как би могла да продължи да изпраща весели пощенски картички и да се преструва, че води живот, какъвто няма?

Нищо не беше такова, каквото бе мечтала, че ще бъде. И най-лошото от всичко бе, че с всеки ден, в който живееше с Тоби, откриваше, че не знае почти нищо за него. Какво бе истина и какво - измислица? Дали лъжеше и нея? Точно това я плашеше най-много. Питаше се за кого всъщност се е омъжила.

Точно когато бе започнала да се отчайва, Тоби изкупи лекомислието си с акт на разкаяние. Той пристигна у дома с корсаж с орхидеи и й каза да си облече най-новия тоалет.

- Отиваме в клуб „Гезира“ за вечеря. Не казвай, че не спазвам обещанията си. Хасан може да си вземе свободна вечер. Ще минем по Лъвовия мост и ще отидем в кънтри клуба. И за да не помислиш, че съм забравил... - Усмихна се и постави кутия в ръката й.

Вътре имаше още една кутия - беше от естествена кожа, а в нея блестеше красив старинен златен пръстен с големи сини камъни.

- Не са истински, но отиват на очите ти, а и знам, че пръстенът ще ти стане.

Кали ахна от изненада.

- Толкова е необичаен. Мога да го нося тази вечер. О, благодаря ти! - Целуна го по устните. - Можем ли да си го позволим?

- Получих една комисиона днес... Не може да се появиш там без бижута, така че върви и се направи красива. Имам намерение да те покажа на всички тази вечер и се чувствам късметлия...

Клуб „Гезира“ беше всичко, за което си бе мечтала. Разположен в парк с хиподрум и градини, с голф игрище и тенис кортове, плувен басейн с тюркоазени плочки и голяма веранда, на която преселниците вдигаха наздравици на светлината на свещи. Жените изглеждаха много елегантни в блестящите си вечерни рокли и диаманти по шиите и ръцете. Имаше и други, облечени в по-къси рокли и с коктейлни шапки, както и армейски офицери в униформа. Сервитьорите си проправяха път между тях мълчаливо, разнасяха табли с кристални чаши, пълни с пенливо шампанско.

Кали се притесни от елегантното множество свои сънародници. Тоби обикаляше из залата с увереност.

- Запознайте се със съпругата ми, Каролайн, току-що слезе от кораба и все още не познава никого.

Жените я оглеждаха от горе до долу с интерес, усмихваха й се и след това се връщаха към разговорите си, оставяйки я смутена и безпомощна.

- Не се притеснявай, има и други. Те могат да бъдат малко студени, затворен кръг са. Трябва да разбереш, има йерархия в тукашната британска общност според ранг, богатство и връзки. Ние трябва да се придвижим нагоре, да бъдем забелязани, да си изиграем добре ходовете, да ги смаем с игра на бридж или с поведение на примерно семейство. Всички си знаят мястото, но, слава богу, има и неколцина бунтовници, които нямат нищо против да посрещнат непознати сред редиците си. Ще ги намерим край бара.

Кали остана на балкона, за да подиша нощния въздух; възхищаваше се на грижливо оформените градини, на оградите, покрити с бял жасмин и розов олеандър, на лехите с огромни оранжеви лилии и на сините цветя, спускащи се по стените, които блещукаха на фона на залязващото слънце. Някои от хората навън носеха смешни тюлени мрежи върху ръцете и краката си. „Значи така спират насекомите, които непрестанно пируват по крайниците им. И това е най-известният клуб тук, въздъхна Кали. Отшелнически пашкул на елегантност и комфорт, оазис за богатите и важните сред мръсния претъпкан град.“ Тук чужденците можеха да забравят това, покрай което преминаваха всеки ден в своите таксита. След като минеха през охраняваните порти, те навлизаха в по-познат свят, където се чувстваха в безопасност, защото бяха повече на брой.

- Добре ли си? - Глас с ясен британски акцент я извади от нейния блян.

Кали се обърна и видя поразителна, много по-възрастна от нея жена, която й се усмихваше. Беше облечена в копринена електриковосиня рокля, която обвиваше добре пълната й фигура, с прозрачен копринен шал на раменете. На шията й имаше златна огърлица с особена геометрична форма, която блестеше на светлината на свещите.

- Изглеждаш като мен, когато за пръв път дойдох тук. Аз съм Моника... Моника Батърсби. -Жената й протегна ръка.

- Каролайн, Кали Лойд-Джоунс, съпругата на Тоби.

- Ах, скъпият Тоби, той се старае толкова много да се впише в тази среда. Как, за бога, те е убедил да напуснеш зелената и приятна Англия, за да скочиш в този басейн с пирани?

- Не харесваш ли клуба?

- Добре е, ако искаш да яздиш или да плуваш, но жените тук могат да са страхотни кучки. Трябва да бъдеш специално поканена в техния кръг. Послушай съвета ми, стой настрани от сборището им. Толкова е жалко да ги гледаш как се скупчват около съпругата на посланика като петокласнички около отговорничката на общежитието.

Кали се засмя.

- Все още не познавам никого. Малко ми е трудно.

Тя усети, че Моника е от жените, свикнали да им споделят.

- О, горкичката. Предполагам, че Тоби го няма по цели дни и нощи, докато се опитва да изгради империята си... Кенет е същият. Ще трябва да те взема под крилото си. Рисуваш ли?

Кали поклати глава.

- Като че ли не правя много неща тук, прекалено е горещо, но обичам да чета.

- Ще свикнеш. Трябва да си създадеш свой собствен живот, да имаш интереси, или ще полудееш. Светът тук е прекрасен, пълен с живот и цвят. Може би бих могла да ти помогна, да ти покажа някои места? Запалена съм по фотографията и светлината тук е невероятна. Да се срещнем отново. Пробвала ли си деликатесите в чайната на „Гропи“?

Висок мъж застана зад новооткритата приятелка на Кали.

- Скъпа, искам да те запозная със семейство Падмор... Добър вечер - усмихна се той на Кали.

- Това е Каролайн и тя се нуждае от малко помощ. Ще ти се обадя...

Кали бързо написа техния номер на визитката на Моника, преди съпругът й да я отведе.

- Кой беше това? - появи се малко по-късно Тоби, взирайки се в отдалечаващата се двойка.

- Моника Батърсби, съпругата на Кенет Батърсби.

- Не му е жена, скъпа, тя е любовницата на Кен Бромуел, така поне съм чувал. Той е доста дързък, но е главен изпълнителен директор на петролна компания... полезно е да го познаваме. Тя е доста хубава за възрастта си. Привличането им си личи. Сигурно има кожа на носорог, за да се появи на това място.

- Къде е мисис Бромуел?

- Забравям, че си невинна по отношение на тези уговорки. Тя е в Лондон, с децата. Това, което се случва тук, ако съпругите се приберат вкъщи... е съвсем естествено. - Тоби запали цигара и се усмихна. Вечерта вървеше добре.

- Но ако съпругата има афера, какво става тогава? - Кали беше любопитна.

- Това е друг въпрос. Има правила, неписани, разбира се. Дискретността е едно от тях. Какво става в един брак е винаги лично. Страничните уговорки никога не се обсъждат и освен ако не е много богат и могъщ, човек крие своите малки лудории от очите на обществото.

Звънна гонг и ги поканиха в залата за официалната вечеря, където се оказаха почти до вратата, настанени до една странна двойка - мъжът бе със занемарено вечерно сако, а жената - със смачкана рокля, и те бяха или много глухи, или ужасно груби, защото през цялата вечер не им обърнаха внимание. Кали се усмихна, когато Моника й махна с ръка от дискретната си маса в ъгъла. Това беше единственото приятелско лице в залата. Колко ли години щяха да са необходими, за да стигнат до най-представителната маса? Колко ли хиляди благотворителни дейности и подмазвания трябваше да осъществят новаците, за да си издействат покана за тук? „Не ми пука, помисли си тя уверено. Аз съм млада, имам Тоби и това е всичко, което е от значение.“ Но Моника бе права, беше време да направи нещо за себе си. Така щеше да запълни свободните си часове, когато нямаше кой да й прави компания освен бутилката джин.

Моника удържа на думата си и й звънна, за да я покани на обяд в хотел „Мена хаус“. Бе втрещена, че Кали все още не е виждала пирамидите.

- Ще те взема и ще обиколим гробниците. Приготви си банския, в хотела има хубав басейн.

Излязоха от предградията и потеглиха към пустинята и хотела, който бе разположен срещу световноизвестното място. Беше странна смесица от мавританска и английска архитектура, но обядът беше невероятен. Моника качи Кали на гърба на камила, за да я снима, после подбраха най-добрите коне и пояздиха по пътеките и в пустинята. Кали бе поразена от великолепието на златистите плочи, сочещи към прашното розово небе, но в подножието на пирамидите се виждаха само дребен чакъл, боклук, тор и отпадъци. Купиха си пощенски картички с величествения сфинкс, който лежеше в своето заграждение, а изваяните му черти бяха изгладени от пустинните ветрове.

Плуваха в басейна на хотела, след това полегнаха на шезлонги и ядоха кайсиев сладолед. Топлината направи Кали сънлива. Моника лежеше, облечена в красивия си многоцветен саронг, и се криеше от слънцето.

- Никога не излагай лицето си на слънце или ще се окажеш с крокодилска кожа -предупреди я тя.

- От колко време си тук? - попита Кали.

- Искаш да кажеш как се оказах без брак и нечия любовница? Достатъчно дълго, за да се влюбя в това мистериозно място и да ми стане скучно. Достатъчно дълго съм тук, за да си намеря приятен симпатяга. Имаме изгодна уговорка. - Погледна нагоре и свали слънчевите си очила, за да провери реакцията на Кали. - Не си ли шокирана?

- Защо трябва да съм? Аз избягах от къщи с Тоби само преди няколко месеца. Оженихме се на борда на кораба.

- Британски или чужд?

- Има ли значение? Френски, мисля - отвърна Кали с усмивка.

- Има значение, ако искаш бракът ви да е законен. И все пак, виждам, че помежду ви има искра. Получава ли се?

- Какво искаш да кажеш? - Кали зае отбранителна позиция.

- Изживявате любовната мечта на младите в бунгало с градина в предградията. Как се справяте?

- Добре сме - каза Кали, като прогони летящите покрай нея мухи. Как смееше Моника да допуска, че имат някакви проблеми?

- Просто не ми приличаш на типичната съпруга на бизнесмен. Разкажи ми за себе си. На колко си години?

В следващия разговор някак си Моника успя да измъкне всичко от нея, без да разкрива нещо повече за себе си.

- Значи говориш и фламандски, и белгийски френски. Браво на теб. Сигурна ли си, че искаш да си намериш с какво да се занимаваш? А какво мислиш за топуркането на малки краченца?

- Тоби не е много въодушевен... все още. Има много време. А ти имаш ли деца?

- Твърде късно ми е вече. Кен има семейство, почти пораснали деца. Годеникът ми бе убит по време на войната. Аз бях медицинска сестра и попаднах тук. Когато войната приключи, не можах да се върна. Намерих си място като бавачка. Така се запознах с Кен. Беше неловко, разбира се, но имаме приятелско споразумение, което се спазва, надявам се.

Плуваха и после се преоблякоха за вечеря. За пръв път Тоби дойде навреме, за да се присъедини към тях, но Кен закъсня, така че те се прибраха обратно към бунгалото за чаша коняк, а Моника обеща да им върне жеста, като ги покани на гости в апартамента си на остров Замелек.

- Тя е странна, много ярка личност, но и доста сдържана. Не можах да измъкна много информация от нея - каза Тоби.

- Моника ми харесва. От Манчестър е. Уверена е в себе си, но и малко самотна.

- Е, какво очакваш, когато бавачката е отмъкнала капитана от съпругата му? - провикна се Тоби от банята. - Идвай в леглото, скъпа.

- Една минутка само - извика Кали. Искаше й се да се разтъпче в хладния нощен въздух. Моника беше добра и интересна, но имаше една черупка около себе си, която бе трудно да разчупиш; преграда, която я защитаваше от социалното отхвърляне, на което сигурно бе подложена тук. Тя беше самотна жена, любовница, независима, чувствителна, но не и огорчена от живота. Имаше нещо загадъчно около Моника Батърсби, заради което Кали й се възхищаваше. Беше страхотно, че най-накрая си намери приятелка.

* * *

Фийби се загледа в картичките от Кайро. Вече имаше голяма колекция от тях: пирамидите в Гиза, Мемфис, ветроходни лодки по река Нил, гробницата на халифите и плажовете на Александрия, където Каролайн си отдъхваше в горещото лято с приятелката си Моника, която, ако се съдеше по снимките, не беше много по-млада от Фийби.

Бяха радостни картички, които не издаваха много, само разкриваха, че дъщеря й си прекарва добре със съпруга си. Примроуз изпрати коледна картичка, в която казваше, че получава писма от Кали, същото пишеше и Марта от Брюксел. Кити получи от Каролайн прекрасно съболезнователно писмо за Мейси с извинение за отсъствието. В него Кали се опитваше да обясни как бягството й с Тоби е било, за да си спестят суматохата и цялата врява покрай една голяма сватба.

Станалото в хотел „Кавендиш“ бе шокирало Фийби, когато разбра за него по заобиколен път, чрез танцовата школа. Памела Карлък бе тази, която намекна за неплатената сметка на

Тоби. Фийби реши, че трябва да се върне на мястото, на което бе изпитвала само щастие в онези кратки дни с Артър, за да плати сметката на Тоби. Как би могла да забрави онази прекрасна малка стая с огледала на стената, където бяха вечеряли след представлението и където беше заченато собственото й дете? Как би могла да забрави радостта от усещането да е в прегръдката на Артър и да мисли, че целият им живот е пред тях? Колко странно, че това бе същото място, на което Каролайн... Но тя не трябваше да мисли за това съвпадение. Измамата на Тоби бе опетнила това свещено за нея място и Фийби отиде да се срещне с Роуз Люис, за да се реваншира.

- Позволете ми да ви компенсирам.

Роуз махна с ръка и отхвърли предложението й.

- Вече няма смисъл. Но този мъж никога няма да мине през вратата ми отново. Някой път печелиш, друг път губиш. Мисля, че клетата му съпруга скоро също ще го разбере. Този, който е верен в дребните неща, е верен и за важните, това прочетох веднъж, а не мисля, че такава е философията на този измамник, нали? Кажете й да следи внимателно банковата си сметка, след като живее с такъв играч.

Тези думи смразиха Фийби до мозъка на костите. Как би могла да предупреди Каролайн? Тя щеше да възприеме всяка критика към своя любим като злобна и завистлива клюка. По-добре да изчака и да види какво ще се случи, като остави притесненията за себе си. Слава богу, че бе заета във филмовите компании „Елстрий“ и „Пайнуд“, които произвеждаха купища игрални филми. Търсеха я за характерни типажи - домакините, дамите от провинцията в спортни костюми от туид и собственичките на пансиони й бяха запазена марка. Не биваше да се оплаква, но когато се прибираше у дома всяка вечер и затваряше вратата зад себе си, имаше чувството, че част от нея липсва.

Лондон се променяше и се надигаха слухове за война. Първо Италия бе нападнала Етиопия, а сега в Испания се водеше Гражданска война. От Германия идваха тревожни новини за еврейските й приятели в театъра, чиито семейства бяха заплашени от преследване. Кога щеше да свърши всичко това? Нима не се биха във война, която трябваше да сложи край на всички войни? Всички тези смели млади мъже се бяха жертвали, а сега бедствието можеше да се повтори отново, ако се вярваше на песимистите, които все предричаха катастрофи.

Поне Каролайн бе в безопасност в Египет и водеше живот като Райли⁴³. Може би скоро щеше да чуе новини и за появата на бебе, макар че никога нямаше да го види, освен ако не предприемеше дългото пътуване до Египет. Нито веднъж не я поканиха.

Първоначалната ярост към дъщеря й не трая дълго, особено след като шокът й премина. Беше просто тъжна, че Каролайн е толкова наивна, за да избере първия впечатляващ мъж, който бе проявил интерес към нея - и то мъж, за когото бе чула, че има лоша репутация с момичетата. Дали бе осъзнала, че се е омъжила за ненадежден измамник? Беше й толкова трудно да седи и да гледа как някой, когото обича, пада в капана, несъзнателно подготвен от нея самата. Притесняваше се, че тя е виновна за всичко, защото бе толкова потайна за собственото си минало. Кали беше общувала с брат й Тед по-скоро, отколкото самата Фийби го бе правила, и ето какво недоразумение се бе получило от това. Ако само й беше давала Артър за пример за смелост и саможертва, за истински джентълмен с морал и добродетели, може би Каролайн щеше да има по-добър пример за подражание. Собственото й мълчание беше виновно за недоверието на дъщеря й към нея.

Сега бедното момиче щеше да научи урока си по трудния начин, щеше да бъде наранено и разочаровано. Всеки поема по тази пътека по някое време в живота си. Тръните край нея ни правят по-силни, когато я извървим до края, така казваха хората. Фийби не беше сигурна. Трябваше да се довери на провидението да напътства дъщеря й и да я опази невредима.

⁴⁰ Хотел „Шефърдс“ е един от най-прочутите хотели в Кайро, средище на европейския живот и един от най-известните в света от средата на Х1Х в. до изгарянето му през 1952 г. По-късно наблизо е построен нов хотел със същото име. - б. пр.

⁴¹ Пиле с билки (фр.). - б. пр.

⁴² Сладкиш със сини сливи (фр.). - б. пр.

⁴³ Да живееш като Райли - израз, предполагащ, че някой живее на чужд гръб, че се възползва от някого. Изразът има спорен произход, но през 40-те години на ХХ в. става особено популярен заради прочута американска радиокомедия, превърната по-късно в тв сериал и филм. - б. пр.