Пощенската картичка

15

Любовниците лежаха в леглото на Феран в апартамента му на остров Замалек. Стаята бе с високи тавани и бръмчащ вентилатор, който освежаваше въздуха. Високите стелажи бяха пълни с книги за изкуство, интересни украси, медни чаши и древни артефакти. Капаците на прозорците бяха затворени, за да ги скрият от света, докато Феран бе отпуснал ръката си върху възглавницата, гледайки надолу към Кали.

- Никога няма да свикна с това. Всеки път е толкова специално, толкова естествено. Иска ми се да не трябваше да се обличаш и да си тръгваш. Къде всъщност се връщаш, чака те само една празна къща.

- Защото трябва да съм там, в случай че Тоби се върне неочаквано.

- Минаха седмици, откакто сте се виждали за последен път. Той не те заслужава.

- Той е съпругът ми и аз му дължа известна лоялност.

- Не му дължиш нищо. Вече не. Била си твърде млада, когато си се омъжила за него. Хората се отдалечават, случва се.

Той я целуна по устните, сякаш за да подчертае думите си, но Кали не беше убедена.

- Чувствам се толкова стара понякога, колкото Матусал⁴⁴. Уморена съм от цялото това криене. Но Тоби ми е казвал, че дискретността е всичко. Дължа му най-малкото това.

- Защо тогава той живее в Хайфа и не те е поканил да отидеш при него? Искам да бъдем заедно. Договорът ми тук приключва скоро и не съм сигурен, че искам да го подновя. Маман не е добре. Жан-Люк е зает, Карел е свещеник. Нещата у дома са напрегнати и се притеснявам. Време да се върна и искам да дойдеш с мен, Кали.

- Това е невъзможно. Майка ти никога няма да ме приеме. Разведена английска протестантка за сина й? Никога!

- Ти няма да се омъжиш за майка ми. Тя ще се научи да те обича, както аз те обичам. Не искам да те пришпорвам, но може би наближава краят на нашето време в Кайро. Градът изпълни целта си - събра ни тук, намерихме се отново. Все още не мога да повярвам на късмета си.

Феран се усмихна палаво с топлата усмивка, която разтапяше решимостта на Кали и я караше да го желае все повече с всеки изминал ден.

- Трябва да направя нещата правилно - каза тя. Искаше да обсъди всичко с Тоби лично, когато го хване трезвен, а след това да се срещне с адвокат за уреждането на постоянната раздяла. Хората тук държаха на доброто впечатление. Дискретността беше всичко. - Надявам се, че само Моника знае за нас.

- Щом смяташ така... - въздъхна той. - Това е малко селце, ma cherie. Всички знаят всичко. Прислужниците говорят, клюките разпалват повече клюки... но това не трябва да ни интересува. Трябва да сме заедно. Животът е твърде кратък, за да живеем отделно. Кой знае какво ни очаква зад ъгъла, ако Германия започне поход на Запад?

Той отново я целуна и я тласна надолу, но Кали го отмести.

- Трябва да тръгвам. Много те обичам. Мислех, че обичам Тоби, но е било само репетиция за това чудно нещо. - Облече се набързо и тръгна към вратата. - Не мисля, че щях да оцелея през изминалата година, ако не се виждах с теб всеки следобед. Трябва да има начин за излизане от ситуацията с достойнство и по взаимно съгласие. Не се сещам какъв... но ще се опитам да го намеря.

Това беше проблемът. Тоби рядко се прибираше, за да обсъдят положението, а когато си идваше, бе нервен, неспокоен и искаше само да излизат със спортния му автомобил и да ходят в „Гезира“. Това беше последното място, на което Кали се чувстваше удобно. Моника и Кен бяха на къмпинг в пустинята, правеха снимки на номадски племена. Те се чувстваха толкова добре заедно. Единствения път, когато Кали уреди с Тоби да плават нагоре по Нил на круиз, той получи пристъп на комарна треска и го приеха в болница за две седмици. Беше й бесен, че му е объркала графика.

Когато Кали се върна в бунгалото, Хасан я чакаше на верандата и кършеше ръце.

- Мадам, имате посетители. Мисля, че са от полицията.

Тя се втурна в гостната, където двама мъже в ленени костюми се изправиха веднага, за да я посрещнат.

- Мисис Лойд-Джоунс? Извинете, че ви безпокоим. Ние сме от британската легация.

- Какво има? Да не е станало нещо с Тоби? - Кали имаше чувството, че ще припадне, и приседна на един стол.

- Нищо подобно, просто проучване. Кога ще се върне мистър Тобайъс Джоунс от работа?

- Не съм сигурна. Той е в Хайфа. Казва ми кога си идва едва в последния момент - заяви тя, озадачена от официалното използване на името му. - Мога ли да ви помогна с нещо? Да седнем. Хасан ще донесе чай.

Тя повика слугата и му даде нареждания, като полагаше усилия да не трепери.

- Има някои правни въпроси, които трябва да обсъдим със съпруга ви. Нерешени въпроси.

- Дали не е за плащането на данъци...? Той е много разсеян - каза тя извинително.

- Не, става въпрос за законността на определени документи. Наши клиенти са подали оплаквания. Те са прехвърлили суми за покупка на акции в „Делта пропърти дивелъпмънт къмпани“, но не са получили нищо. Звънили са в офисите на фирмата без резултат, а ние установихме, че въпросните офиси са опразнени, като не е оставен адрес за препращане на коре спонденцията.

- Не разбирам. Тоби каза, че открива втори офис в Хайфа, а вие твърдите, че е затворил офиса си в Кайро? Не разбирам...

Ръцете на Кали трепереха, докато се опитваше да налее чая.

- Има подозрения, че е взел пари от клиентите си и до този момент те не са получили потвърждение за покупката на акции. Освен това според нашите запитвания земята, която той предлага за инвестиции, няма никакви разрешения за строителство.

- Искате да кажете, че ги е измамил?

- Страхуваме се, че е така, мисис Джоунс. Имате ли адрес за контакт с мъжа си в Хайфа?

- Не. Той ми каза, че работи от хотелите, докато намери някакво постоянно място. Обикновено ми звъни от хотели. - Изведнъж Кали усети, че очите им са твърдо вперени в нея и я гледат с подозрение. - Знам, че звучи необичайно, но той винаги е бил в движение и аз не съм имала причина да не му вярвам.

Сърцето й биеше силно. Дали смятаха, че тя е участвала в измамите му? Сигурно се питаха как една жена може да не знае къде работи мъжът й.

- Давате ли си сметка, че фирмата му няма седалище? Мистър Джоунс има много да обяснява. Вие участвали ли сте в бизнес начинанията му?

Кали поклати глава. Трябваше да мисли трезво.

- Той никога не ме е замесвал в нищо. Аз съм също толкова озадачена, колкото сте и вие. Тоби никога не ми е позволявал да му помагам за документите. Доскоро работех в бюрото по труда „Джаролдс“.

- Не сте ли се чудили някога откъде идват всички парични средства на мъжа ви?

- Е, нищо от тях не е дошло тук, както можете да видите - посочи Кали с досада наоколо. -Това е наета обзаведена къща. Всичко останало съм купила сама. Винаги съм била ограничена с доста малък бюджет. Нямаме пари. Въпреки че той скоро си купи нова кола... зад гърба ми, както обикновено.

- Имате ли свои финансови средства, мисис Джоунс?

- Само в Англия, фонд от покойния ми баща...

- Никога ли не сте подписвали нищо за мистър Джоунс?

- Не... - Кали изведнъж замълча ужасена, докато споменът я връхлиташе. - Наскоро ме накара да подпиша някакъв документ, не го прегледах внимателно. Каза, че е нещо за данъчните. Нали не мислите...

- От колко време сте женени?

- От три години - простена тя, паниката се надигаше в гърлото й.

- Имате ли тук семейство, което да гарантира за вас?

- Нямаме деца. Семейството ми е в Лондон. Сигурно знаете, че избягах с Тоби против волята им. Никога не съм срещала неговите роднини. Имат имоти някъде в Уелс, мисля.

- Така ли ви е казал? Интересно... Според нашите данни баща му е преподобният Обадайя Джоунс, баптистки свещеник в Кардиф. Семейството му се е отрекло от него, след като е откраднал бижутата на майка си и е избягал от интерната с по-възрастна жена.

Кали се облегна назад в шок.

- Значи ме е лъгал за всичко? - извика тя. - Всичко, което ми е казал, е лъжа?

- Опасяваме се, че е така. Имаме основание да вярваме, че съпругът ви е разбрал за жалбите и е напуснал Палестина. Може би е заминал за Истанбул с фалшив паспорт. Съжалявам, че ви съобщаваме това. Трябваше да проверим доколко сте наясно с машинациите му. Съветваме ви да намерите кой да ви представлява, ако клиентите му предявят иск срещу вас за обезщетение. Това са сериозни обвинения: получаване на пари чрез измама, фалшифициране на подписи, издаване на документи с невярно съдържание -умни неща, но престъпни.

- Не знам какво да кажа. Не съм се чувала с Тоби от две седмици, но това не е необичайно. Нашият брак не вървеше напоследък. Смятах да искам развод, но това... Дали ще го хванат? Как е могъл да направи тези неща и да ме остави да...? Извинете... - Кали започна да се тресе от ужас.

- Има ли кой да остане при вас?

Кали кимна.

- Имам приятели. Какво трябва да направя сега?

- Не предприемайте нищо. Ще ви държим в течение. Нужно е да се направят изявления до полицията, както и по-нататъшни разследвания. Дали имате някакви банкови извлечения на мъжа си?

Тя поклати глава, защото Тоби винаги държеше документите си в заключен сейф, отделно от тяхната обща сметка.

- Мога да ви дам нашата сметка - предложи тя, - но там няма нищо. Не мога да повярвам, че ми е причинил това. Вярвах му безусловно, поверих му всичките ни общи финанси. -Студен страх я вцепени. - Мислите ли, че е фалшифицирал подписа ми? Той не би откраднал от собствената си жена, нали?

- Трябва да се свържете веднага с адвокатите си в Лондон. Опасявам се, че мъжете без съвест правят много странни неща, когато са притиснати в ъгъла, мисис Джоунс.

След като си тръгнаха, Кали се срина на леглото. Беше съсипана. Вече всичко й бе станало ясно. Беше доил дойните крави в Лондон, после я доведе в Кайро като параван, а сега се бе преместил в Палестина. Той не искаше връзка или съпруга, която вече не му е полезна. А ако беше откраднал фонда от баща й и я бе оставил без пукната пара? Гневните клиенти щяха да искат възмездие за своите загуби. Бракът, който бе смятала, че се разпада, лежеше в руини пред нея. Тоби беше мошеник, възползваше се от доверието на наивниците и на тези, които искаха да забогатеят бързо с неговите изкусителни схеми. Сега беше изчезнал и я бе превърнал в заподозряна пред полицията.

Обади се на Моника, която дойде да я утеши, напи я с джин и я сложи да си легне.

- Поспи си. Всичко ще мине. Сега си свободна да бъдеш с Феран.

- Ти се шегуваш - извика Кали. - Как мога да бъда свободна с всичко това, което лежи на плещите ми? Някой трябва да се реваншира на тези хора.

- Ти си жертва, също като тях. Феран ще дойде за теб. Може да оставиш всичко това зад гърба си. Тоби ти направи услуга, освободи те. - Моника я потупа по ръката. - Всичко това ще изглежда по-добре на сутринта. Лягай да спиш...

На сутринта Кали се почувства още по-зле. Ако можеше да е толкова просто - да изчезне с любовника си към залеза и да остави зад себе си целия хаос и позор. Това едва ли означаваше нещо за някого, но тя все още бе съпруга на Тоби и имаше чест и достойнство. Нямаше да отиде при друг мъж и да чака да бъде спасена. Щеше да оправи всичко, без значение каква е цената. Само когато успееше да изкупи дълговете си и да поеме отговорност за собствения си мързел и глупост, щеше да бъде свободна да се събере с Феран. Това бе времето да си стъпи на краката веднъж завинаги и да се изправи лице в лице с действителността. Само тогава щеше да заслужава да бъде щастлива.

Три седмици по-късно Кали стоеше и махаше с ръка от палубата на кораба „Отранто“, докато приятелите й се превръщаха в точици на брега. Във вихрушката от последните дни тя се бе сблъскала с разгневени бизнесмени, убедени, че е знаела за дейността на Тоби.

Партньорът на Моника, Кен, я изведе от водовъртежа на обвиненията с помощта на добър адвокат, който доказа невинността й и предложи настоятелно тя да замине за Великобритания със следващия кораб и да остави всичко да отлежи. Дори й помогнаха да си купи билет.

Договорът на Феран беше изтекъл и той искаше да тръгне с нея, но тя бе категорична, че предпочита да се върне сама. Щяха да се срещнат веднага щом почувства, че може да го погледне отново в очите без угризения - така му обеща.

Нямаше и следа от Тоби. Беше изчезнал в Леванта заедно с парите си под ново име. Кали вече се радваше, че е постъпил така, че се е махнал от живота й и тя не му дължи нищо. Всичко, което й бе оставил, бе унижението и изтощението от този емоционален кошмар. Надяваше се, че пътуването по море ще й даде време да се успокои, да си възвърне апетита и да намери сили да посрещне разочарованието на Фий, когато се появи на прага й.

През тези ужасни дни на въпроси и обвинения, докато гледаше гнева по лицата на жертвите, й се случваше да се загледа в Нил и да се запита дали не е по-добре да сложи край на всичко, като изчезне в привлекателния мрак на реката. Можеше да нагази в нея с джобове, пълни с камъчета, и просто да потъне в забвение. „Какво направих с живота си, как успях да объркам всичко“, питаше се тя. Но в тези моменти на отчаяние усещаше топлината на любовта на Феран, която я спаси и й помогна да запази здравия си разум.

Нейните приятелки не биха разбрали. Примроуз имаше отлична диплома от Оксфорд. Тя бе създадена за успех. Дори Памела се изявяваше като модел за един дизайнер. Но Кали нямаше какво да им покаже - освен неуспешен брак и празна сметка. Имаше съвсем малко ценности, които опакова и прибра в багажа си. Трудно й беше да си припомни как бе пристигнала в Кайро с един куфар, с куп младежки мечти за любов и с толкова надежди, а сега се прибираше със сандък, пълен с разбити мечти. Беше продала пръстена на Тоби. Не искаше да има нищо общо с нечестните му сделки.

Феран беше прекрасен, опита се дори да я изкуши да я изведе навън за прощална вечеря под прохладното нощно небе, но тя не можеше да се изправи пред критичното обществено внимание.

- Нямаш от какво да се срамуваш - успокои я той.

- Нямам ли? Предадох себе си и другите. Защо не го разпитвах повече, защо не се усъмних, защо не проявявах по-голям интерес към работата му?

- Спри да си блъскаш главата. Вярвала си му, а той не е бил достоен за твоето доверие. Ела тук, нека да върнем усмивката на лицето ти. - Разпери ръце, за да я прегърне. - Грешките са велики повратни моменти в живота ни. Те са като перли и трябва да ги ценим. Правят ни по-силни, ако успеем да се поучим от тях. Всички трябва да ги правим. Нека не пропиляваме последната си нощ с тъжни приказки. Ще гледаме към общото ни бъдеще. Все още можеш да смениш билета си и да останеш тук с мен - предложи й той.

Скъпите Феран, Моника и Кен... какви добри приятели й бяха те, как я подкрепяха в нещастието й. Тя трябваше да докаже на себе си, че е достойна за тяхното доверие.

Кали се вкопчи в любовника си през онази последна нощ, люби се с него до зори, притискаше се в тялото му, сякаш за да остави свой отпечатък върху него за дългите самотни нощи, които им предстояха.

Сега, сред морския бриз, който охлаждаше бузите й, тя се приготвяше за завръщането си с примирение, с немалко страх, но и с дързост. „Сама си постла това легло, въздъхна Кали, сега трябва да легнеш в него.“

Вечеряше всяка вечер сама, защото не желаеше да се присъедини към забавленията на борда. Имаше една двойка, която познаваше от клуб „Гезира“ - те постоянно се взираха с интерес в нея, така че Кали си стоеше в каютата и обмисляше какво ще каже на Фий.

В Бискайския залив морето беше бурно и все й се гадеше, когато корабът се поклащаше. Въздухът изведнъж стана влажен и мразовит и Кали потръпна от промяната в климата. С какво нетърпение бе избягала от британската земя, а сега се нуждаеше от нейното убежище. Това не бе завръщането, което си бе представяла...

Докато корабът се плъзгаше по водите на Саутхемптън, Кали усети в себе си проблясък на промяна, в душата й се промъкна съмнението, че може би не се завръща сама. Осъзна нещо, което бе пропуснала - имаше странни усещания в тялото си, гадене, въпреки че обикновено понасяше добре морското вълнение. Провери в тефтерчето с месечния си календар за потвърждение. Можеше ли да е истина, можеше ли в нея да бе поникнала надежда? Възможно ли бе в нея да расте един нов живот сред целия хаос от последните месеци? Дали в най-тъмните часове не се надигаше зората, за да обещае надежда? Ако бе така, тогава тя трябваше да вземе решение и за двамата. Време бе да изпрати телеграма, за да подготви Фий и да наруши мълчанието помежду им.

Пристигам в Саутхемптън утре. Легло за през нощта, моля. Тръгвам за Далраднор.

Каролайн. П.П. Ти беше права.

⁴⁴ Библейски герой, живял 969 години. - б. р.