Пощенската картичка

11

Когато Каролайн слезе от влака на гара Ватерло, Фийби не можа да повярва на очите си. Беше се издължила, косата й бе изсветляла от слънцето, изглеждаше по-висока и закрачи към нея с новооткрита увереност. Тромавото момиче бе заменено от стилна млада дама в елегантен ленен костюм от две части и дръзка шапка, кацнала на главата й.

- Най-накрая - извика Фийби и протегна ръце. - Бях започнала да мисля, че никога няма да се прибереш.

Двете се целунаха леко по бузите.

- Имаше толкова много работа за вършене при Марта и новото бебе. Тя е абсолютно съкровище, а аз й станах кръстница.

Фийби усети пристъп на ревност заради това, че Марта винаги бе на първо място в сърцето на Кали, но се усмихна и каза:

- Трябва да ми разкажеш всичко за тях, когато се приберем вкъщи.

- Мислех, че отиваме на север?

- Трябва да разопаковаш багажа си и да си поемеш дъх след дългото пътуване. Има малка промяна в плана, но ще ти обясня после. - Фийби не искаше да навлиза в подробности тук, на перона. - Ще имаш време, за да видиш новите си приятелки.

- Нямам нови приятелки.

- Със сигурност си се сприятелила с някого в това училище, нали?

- Нищо по-специално. Да вземем такси. Имам нужда от баня. Във влака бе толкова горещо и лепкаво - въздъхна Каролайн и се запъти към изхода на гарата.

Беше също както преди, когато Кали се връщаше от „Сейнт Маргарет“, помисли си Фийби. Ученичката мяташе куфара, влизаше в банята, после се отпускаше на леглото с книга. Но сега беше на осемнадесет и цялото й бъдеще трябваше да се планира внимателно.

След като се върнаха в апартамента, веднага извадиха дрехите за пране и подаръците, зазвуча радиото. Гостната на Фийби скоро се изпълни с танцова музика и цигарен дим.

- Не си придобила този противен навик, нали? - попита тя.

- Всички пушат. Купих си цигаре от слонова кост. Много е шик да издишваш кръгчета дим -отвърна невъзмутимо Каролайн.

- Това ли е всичко, което научи в чужбина?

- Мога да правя коктейл „Джин слинг³⁶“, да готвя средно добър омлет, да подбирам най-хубавите перли и да играя покер.

Тя видя ужаса, изписан върху лицето на майка си.

- Само се шегувам, но имахме две американски момичета, които бяха магьосници в игрите с карти. Често играехме за гримове.

Замълча за миг.

- Не си ли заета с някой филм?

- Всички помагаме на Мейси в школата. Преживявам известен спад. Агентът ми постоянно търси роли, но в момента няма нищо подходящо за мен. Организираме танци с чай за

начинаещи в следобедните часове в училището и се чудех дали ще можеш да ни помогнеш.

- Знаеш, че имам два леви крака - небрежно отхвърли предложението й Каролайн и хвана някакво списание.

- Не... просто в офиса, с телефона, таксите... Там цари пълен хаос...

- Никога не съм вършила секретарска работа - отвърна Каролайн, без да прояви и грам интерес към новините на майка си след толкова много време.

- Бързо ще свикнеш, само за няколко седмици е, докато има работа. Всички искат да научат нови танци за баловете през Сезона.

- А Далраднор? Прими трябваше да ми дойде на гости.

- Каролайн, беше в чужбина в продължение на шест месеца. Ваканцията не ти ли беше достатъчна?

Фийби не искаше да бъде остра, но момичето трябваше да научи, че има време за игра и време, когато трябва да се помага. Не беше добре за нея да се мотае наоколо, без да върши нищо.

- О, разбирам, трябва да си платя дълговете. - Каролайн се изправи и тръгна към кухнята. -Ще се върна веднага с лопатата и метлата.

Двете вече се бяха спречкали.

- Можеш да отидеш там за една седмица, ако е наложително, но наистина ще помогнеш на Мейси, ако можеш да отделиш част от времето си. Тя не е добре и Кити е доста притеснена -обясни Фийби.

Каролайн се обърна.

- Защо не ми каза веднага? Какво не е наред?

- Женски проблеми, малък тумор. Изрязаха всичко, но тя е много изтощена. Били прави всичко възможно, за да я покрива, но Кити се страхува, че може да се наложи и друго лечение.

- Съжалявам, клетата Мейси. Защо не ми каза? Винаги научавам последна важните неща. Разбира се, че ще помогна, но не очаквайте от мен да танцувам.

Фийби въздъхна с облекчение, че ще има още един човек на борда, за да помогне. Мейси имаше рак, и то лош - никой, с изключение на Кити, не искаше да се заеме с лечението й.

„Що се отнася до другите служители, казваме им, че просто страда от проблеми с червата. Мейси трябва да си почине и да не се движи много, бе доверила Кити на Фийби. Ще води часовете си седнала. Сигурна съм обаче, че ракът се е разпространил. Лицето й е хлътнало, кожата й е жълтеникава. Ще трябва да я прикриваме, доколкото можем.“

Фийби не можеше да понесе мисълта да загуби Мейси. Били Демейн правеше всичко възможно, за да поддържа работата, самата Фийби също бе на почти пълно работно време. Би било добре Каролайн да е част от бизнеса - имаше вероятност тя да го продължи някой ден. Ежегодното посещение в Далраднор беше лукс, който не можеха да си позволят тази година. Старата къща беше в безопасност в ръцете на нани Айбел и дъщеря й, Мима Джонстън. Имението можеше да почака. Каролайн бе прекарала цяла година в забавления и игри; сега беше време да се захване за работа.

Училището по танци „Гибънс“ беше точно до Кенсингтън хай стрийт, в голяма къща, която бе виждала и по-добри дни, но все още имаше бална зала на първия етаж до величественото стълбище. Тя се използваше като студио, стените й бяха покрити с големи огледала с позлатени рамки. Имаше дъбов под, който миришеше на байц, както и стенки покрай двете страни, така че професионални танцьори можеха да наемат помещението в сутрешните часове. Преддверието беше съблекалня, а бившата библиотека - офис и стая за персонала.

Фий не се бе шегувала, когато й каза, че цари истински хаос. Имаше сметки и писма, натъпкани в чекмеджетата на бюрото; сметки бяха закачени и по стената; преливаше от неотворена поща; купища театрални списания събираха прах; чаши за кафе бяха мухлясали; паянтовата пишеща машина и телефонът върху голямото, тапицирано с кожа бюро бяха опръскани с направо древни петна чай. Чайник и кутия с натрошени бисквити довършваха обзавеждането в офиса. От Кали се очакваха чудеса. Не би могла да се озове на по-различно място от елегантността на шато „Грутен“ и ленивото лято край езерото. Каролайн се усмихна, спомняйки си за яда, който изпитваше към флиртаджията Феран, докато не получи извинителното му писмо. За малко да го хвърли неотворено в кофата за боклук, но беше любопитна да види как ще се опита да извърти позорното си бягство.

Съжалявам, че напуснах, без да кажа и дума, но не можех да слушам маман и минута повече. Знаех, че ще те нападне хапливо. Тя не може да приеме, че имам собствен живот, както и свои приятели, които харесвам, вместо нейните. Не съм сгоден за никого, нито пък имам намерение да се женя скоро, но тя винаги иска да наложи волята си над нас. Брат ми Карел избяга от нея и влезе в Семинарията, тя накара Жан-Люк да постъпи в армията. Що се отнася до мен, аз се надявам да уча в чужбина, така че от сега нататък маман ще трябва да прави планове само за себе си. Моля те да ми простиш, че те оставих да се сблъскаш с нея и разочарованието й, но беше по-добре, че си тръгнах. Някой ден тя трябва да разбере, че един родител не може да принуди детето си да живее живота, който той иска за него. Наслаждавах се искрено на тези два прекрасни дни с теб. Надявам се да се срещнем отново.

Луи-Феран ван Грутен

Нямаше адрес, на който да отговори - а и не беше нужно. Преживяла бе малка романтична история под лъчите на лятното слънце, но сега всичко бе приключило. Кали изпита облекчение, след като научи, че Феран не се бе подиграл с чувствата й, но първите й впечатления се бяха оказали верни. Той бе просто млад студент, жадуващ да разпери криле и да полети свободно. Почти съжали графинята, която живееше в света на фантазиите си и имаше опасност да изгуби всичките си деца.

След като огледа офиса, разбра без никакво съмнение, че с един удар е свалена обратно на земята.

Кали се захвана с непосилната задача да работи по задължение в офиса и смяташе да го прави само няколко седмици, но след като видя колко е отслабнала от болестта Мейси, разбра, че не може да я разочарова.

Забеляза колко сплотени са приятелите на Фий, особено в моменти на криза. Бяха минали през войната заедно, бяха претърпели загуби и разочарования, но все пак намираха време да се смеят и да се усмихват. Как можеше да не се възхищава на тяхното поколение? Чувстваше липсата на приятелство в собствения си живот. Примроуз беше приета в Оксфорд и Кали отиде да прекара два дни с нея като гост в колежа. Приличаше на великолепен пансион със златисти каменни лекционни зали. Опита се да не завижда на Прими за новите й приятели, докато тя беше прикована към старците. Пишеха си редовно, но пътищата им вече се бяха разделили.

Един следобед група нови клиенти нахлу в студиото за уроци по бални танци. Кали беше заета да събира имена и телефони в случай на отмяна на резервациите, когато зад нея прозвуча познат от замъка глас.

- Мили боже, това е нашият таен кон фаворит - изсумтя Памела Карлък. - Кали Бордман, какво правиш тук?

- Помагам на лелите си в ръководенето на това място - изчерви се Каролайн. Пам и Клеми изглеждаха много изтънчено в зимните си палта и красиви шапки. - Изненадана съм, че ви е позволено да ходите сами - подразни ги тя, защото дебютантките не трябваше да ходят никъде без придружители.

- В безопасност сме, когато сме заедно, скъпо момиче, а и искаме да се подготвим, за да предизвикаме бурни страсти и овации на следващите партита. Трябва да подпалим дансинга, ако искаме да хванем най-добрия улов... А ти? Виждала ли си се отново с онзи красив студент?

- Ти как мислиш? - намигна Кали, щом видя, че Фий се навърта край тях. - Онзи дракон, майка му, имаше други планове за него.

Памела се обърна към приятелите си.

- Графинята беше истинска горгона медуза, но умна жена. С Кали ще ви разкажем всичко по-късно.

Джем, който бе нает да преподава бални танци, скоро започна да дава нареждания и откри урока. Накара момичетата да се хванат две по две, за да упражняват стъпките, докато Кали наблюдаваше със завист техния бърз напредък. Той знаеше какво прави и не допускаше волности.

Когато всичко свърши, Пам се втурна в офиса.

- Отиваме за чай. Ела с нас, ако можеш.

- Хайде, мила, заслужила си почивка - реагира бързо Фий. - Приятно ми е да видя, че все пак си намерила приятелки в Белгия.

Кали грабна шапката и палтото си и нервно последва дебютантките надолу по стълбите. Тя наистина не познаваше Клеми и Пам добре, не познаваше и техните приятели, но те я поканиха. Беше такова облекчение да излезе на чист въздух в компанията на момичета, а не на стари дами. Изведнъж Лондон вече не беше толкова самотно място.

Чаените партита след уроците по танци станаха редовни събития в четвъртък и Кали се записа в класа по танго. Музиката бе неустоима. Клеми бе родена танцьорка и се огъваше умело назад в позите, които Джем показваше. Месеците в замъка бяха вталили момичетата, така че след изтощителния час танци те си позволяваха да се нагостят с френски сладкиши в прекрасната чайна близо до „Хародс“

- Трябва да дойдеш с нас и да пробваш танците в „Клуб 400“. Имат най-добрите оркестри в града. Кажи, че ще дойдеш - уговаряше я Пам. - Ще се срещнеш с всички останали от тайфата. Кажи на леля си, че е напълно безопасно. Всички наши братя и братовчеди са доста безопасни в такситата³⁷ - добави тя с намигване.

- Какво трябва да облека? - попита Кали, като знаеше, че дебютантките разполагат с множество прекрасни вечерни тоалети.

- Нещо не прекалено строго - там е доста задушно. Трябва да покажеш малко плът, mais non³⁸? Накарай стария дракон да се гордее. Трябва да подсвиркват след нас - каза Клеми.

За първото излизане на Кали с тях бяха нужни доста приготовления. Дадоха й една от вечерните рокли на Мейси, плътно прилепнала, от син сатен, скроена на верев и така променена от Фий, че й пасна като ръкавица. Косата й беше на вълни и оформена с фиби по последна мода. Взе назаем и старата кожена пелерина на Кити, която миришеше на нафталин.

- Носех я вечерта, когато се срещнах с баща ти - каза Фий с уста, пълна с карфици. - Ще изглеждаш много добре с нея.

Опитваха се да изгладят нещата помежду си, но беше много трудно. Кали знаеше, че Фий иска тя да я попита за романтичната им връзка, но не й се играеше тази игра. Не се интересуваше как са се запознали майка й и баща й.

Качиха Кали в таксито, дадоха й пари за връщане до дома, червило и резервни чорапи, гребен и допълнителни фиби. С приближаването към целта ставаше все по-нервна. „Ами ако никой не поиска да танцува с мен? Какво ще стане, ако момичетата не дойдат?“ Искаше й се да не се е съгласявала да ходи с тях.

Срещнаха се в приземния бар на „Риц“ Цяла орда от нови лица се втренчиха в нея, когато се появи: момчета с имена като Джок и Биф, Найджъл, Понго и Пади; върлинести млади мъже, придружаващи сестрите и приятелките си, които се казваха Хърмаяни, Сесилия или Анабел. Пам бе със сестра си Попи, а Клеми бе довела братовчедка си Белинда.

Пам я изгледа от главата до петите с усмивка.

- Божичко, Кали, изглеждаш великолепно. Тъмносиньото ти стои прекрасно.

Всички си казваха „наздраве“ с джин и шампанско. Внезапно в ръката й попадна чаша и скоро Кали усети как сияйна топлина изпълва тялото й. Беше късно, когато тръгнаха за Лестър скуеър. Клубът бе близо до театър „Алхамбра“. Помещаваше се в мазе, което разкриваше цял нов подземен свят с приглушена светлина и дим, където можеха да танцуват цяла нощ.

Стените бяха покрити с червени копринени и кадифени завеси. Имаше плюшени сепарета отстрани, позлатени лампиони и отделни свещи по масите. Клубът беше препълнен. Кали бе очаквала бална зала с полилеи, но това място бе много по-интересно и обаятелно. Оркестърът свиреше на сцената, а двойките кръжаха в кръг на дансинга. Млади, стари, всички сякаш се познаваха. „Може би момчетата са ходили в едно училище, а момичетата са имали едни и същи детегледачки и са се разхождали заедно в парка“, помисли си Кали.

- Божичко, надявам се, че татко не е тук с приятелката си - прошепна Белинда. - Не бих искала мама да разбере. Той каза, че трябва да работи до късно в Камарата на общините.

След като се настаниха, започнаха да се събират по двойки и да танцуват суинг, който цветнокожите музиканти свиреха толкова добре.

- Може да направим едно кръгче, ако искаш - каза Найджъл, предлагайки ръката си на Кали. - Но трябва да те предупредя, че не съм много добър в тези неща.

„Тези думи никога не са отговаряли повече на истината“, помисли си Кали, докато накуцваше обратно към местата им с изпонастъпани пръсти. Може би беше по-добре да остане седнала за следващия танц, но се оказа, че е танго.

- Хайде, Кали, нека им покажем какво сме научили - изкрещя Пам, надвиквайки шума. -Ти бъди мъжът, по-висока си.

Опитаха се да си припомнят указанията на Джем, но без неговото насърчение се получи някакъв фарс. После към дансинга се отправи двойка, която наистина знаеше какво прави. Той изглеждаше елегантен във фрака си, дамата му бе в плътно прилепнала червена рокля и цепката отстрани разкриваше съвършените й бедра.

- Това танцьори от клуба ли са? - попита Кали.

- Не, това е Тоби, който просто се фука. Голям играч е. Магьосника от Уелс, така го наричаме. Е, с него определено не е безопасно да се прибираш в такси - подсмихна се Пам. -Само гледай как ръката му се отправя на юг...

Кали не можеше да откъсне очи от двойката, която танцуваше в центъра на дансинга. Те бяха като магнит за останалите - с горди, горящи погледи и драматични пози.

- Как така танцува толкова добре?

- Тоби идва и си отива, живее в чужбина. Виж загарялото му лице и тези рамене... истински мистериозен мъж. Искаш ли да се запознаеш с него?

- О, не!

Той плашеше Кали със своя омагьосващ поглед, особено когато въртеше вихрено партньорката си в кръг, напълно забравил - както изглеждаше, за всички останали. Момичетата се отдръпнаха, за да отидат при другите, но след това тангото свърши и изведнъж Памела тръгна към красивата двойка и се върна с тях.

- Моята приятелка иска да се запознаете - усмихна се тя, самата невинност. - Мистър Тоби Лойд-Джоунс... мис Каролайн Бордман.

Кали си спомняше срамно лошия си танц и беше бясна.

- Ние просто се възхищавахме на техниката ви - заекна тя. - Опитваме се да се научим, но дори да бях ходила на сто урока, никога не бих успяла да постигна такова съвършенство в танца като вашето.

Тя се обърна за помощ към приятелките си, но момичетата бяха изчезнали.

- Не съм те виждал тук преди - отвърна Тоби, оглеждайки я с интерес.

- Срещнах Клеми и Пам в училище в Белгия. Това място е невероятно, а музиката е страхотна.

Кали се опита да звучи небрежно, но не й се получи. Тоби изглеждаше като у дома си в затъмнената обстановка на клуба, докато тя се чувстваше като натрапник. Беше по-възрастен от хората в нейната компания - най-малко на тридесет, ако се съдеше по бръчките на лицето му.

- Това е Пърл, тя е част от оркестъра.

Момичето с кожа с цвят на кафе и големи черни очи се усмихна на Кали.

- По-добре да тръгвам. Скоро ще пея - извини се тя. - Чао, скъпи Тоби. - Целуна го по устните.

Кали се опита да се отдръпне, но Тоби й препречи пътя.

- Ще танцуваш ли с мен? Изглежда, че партньорът ти те изостави.

Без да дочака отговор, я поведе в куикстеп и обувките й се плъзнаха по пода. Водеше я с лекота и тя се отпусна, когато осъзна, че той знае какво прави.

- Значи не си свикнала с блясъка на Лондон, така ли? - попита Тоби.

- Предпочитам Шотландия, имаме къща там. Но леля ми е зле, тя има училище за танци, така че се опитвам да помагам в офиса по малко.

Знаеше, че дърдори нервно, като същевременно се опитваше да не се спъне. Тоби миришеше на афтършейв, на тютюн и на нещо богато и вълнуващо, което тя не можеше да определи.

- Музиката тук е най-добрата в града и клубът е страхотно място за срещи. Жалко, че не мога да идвам много често.

- Памела каза, че работиш в чужбина - вметна Кали.

- Така ли каза? Идвам и си отивам, помагам на хората да инвестират в разработването на проекти. Всъщност в момента се опитвам да дам тласък на развитието в Кайро, по поречието на река Нил. Надяваме се да се разраснем. Трябва да поговоря с братята й...

- Египет - колко прекрасно. Чела съм много за Тутанкамон и гробниците на фараоните -опита се да го впечатли Кали с ограничените си познания по темата.

- Трябва да яздиш камила и да видиш пирамидите по изгрев, когато слънцето е надвиснало над пустинята, за да получиш реална представа за гробниците - отвърна Тоби, загледан в нея.

- Наистина бих искала да се насладя на това. Виждала съм Монблан и Айфеловата кула, но не и нещо подобно. Ти си късметлия.

Кали се наслаждаваше на всяка секунда от танца в силните му ръце. Беше жалко, че музиката трябваше да свърши.

- Нека се настаним и ще получиш питие - предложи той.

- Наистина трябва да се върна при другите - каза тя, осъзнала, че е въпрос на възпитание да остане с групата си. Но вниманието, което той й оказваше, бе много съблазнително. Почувства се поласкана, че такъв мъж иска да си говори с нея. - Добре, но само едно питие. Благодаря.

Той намери тих ъгъл и празно сепаре, след това отиде до бара за бутилка шампанско. Клеми се възползва от случая, за да се отбие при нея.

- Ето пак, грабна най-добрия улов в залата тази вечер. Как го направи?

- Какво съм направила? - прошепна Кали. - Само ще пием по едно питие. Той е малко стар за мен.

- Глупости. Хубаво е да има някой, който знае какво прави. Не сме го виждали тук от векове. Удари джакпот. Днес е тук, утре го няма - такъв е Тоби, така че му се наслади, докато можеш... и ще ни разкажеш всичко в четвъртък.

Кали не знаеше какво става. Тя беше дошла само да танцува, а не да си хваща първия мъж, който я покани на танц, но Клеми беше права. Тоби умееше да я кара да се чувства специална. Сети се за малката си романтична връзка през лятото. Този мъж едва ли имаше майка, която да му диша във врата. Но пък можеше да е женен. Лойд-Джоунс изглеждаше твърде идеален, за да е истински, и тя трябваше да открие недостатъците му. Когато той се върна с шампанското и чашите, Кали започна с усмивка разпита си.

- Имаш ли семейство в Лондон?

- В Уелс. Моите родители се пенсионираха и се оттеглиха в къщата си в провинцията, за да водят по-спокоен живот. Аз съм единственото им дете - каза той и потупа цигарата си в златната табакера.

- Значи още нямаш собствено семейство?

- Мили боже, женен, аз... все още не. Трябва да намеря подходящото момиче. Те продължават да ми бягат - разсмя се с плътния си гърлен смях, докато я гледаше право в очите.

Кали добави, като се чувстваше глупава, задето е задала твърде очевидни въпроси:

- Не исках да кажа...

- Права си, хората трябва да се проверяват. - Огледа се. - Кой знае какви мрачни малки тайни се крият в тълпата тази вечер? Сега сигурно някой млад жребец те следи с поглед.

- Божичко, не - отвърна тя малко прекалено бързо. - Има достатъчно време за всички тези неща с пръстените и обвързването... Аз съм само на осемнадесет години.

- Ето ни тогава - и двамата сме със свободни сърца и търсим забавление. - Този път той улови погледа й и остана така доста дълго. - Ти си много привлекателна млада дама и мисля, че знаеш какво искаш... И как да го получиш.

Кали усети, че й става горещо, и тръпка на напрежение премина през тялото й, когато той се протегна, за да докосне ръката й.

- Трябва да те видя отново. Не тук, на вечеря. Има едно място, където знам, че можем да хапнем на спокойствие, без да следят всяко наше движение.

- Трябва да попитам леля Фий. Живея с нея на „Мерилбоун“ - отвърна тя.

- Тогава ще дойда и ще се срещна с нея. Тя може да провери документите ми, дори банковия ми баланс, ако нещо я притеснява.

Сега той я притесни.

- Сигурна съм, че тя ще се съгласи, и да - бих искала да вечерям с теб.

- Значи е уредено. Ще се срещнем и можем да отидем да напазаруваме. Би могла да ми помогнеш да избера някои неща за новия ми апартамент. Той все още не е готов, така че засега съм наел стая в хотел. Не съм сигурен кога ще се върна обратно към жегата и праха на Кайро. Зависи... имам още няколко срещи. Хайде, нека да танцуваме, имаме цяла нощ...

По-късно я качи в таксито с обещание да се срещне с нея в сряда на Бърлингтън аркейд.

- Лека нощ и бъди добро момиче. - Усмихна се и я целуна по бузата. - И просто за твоя информация... Много се радвам, че дойде тази вечер.

Кали се прибра у дома като в сън. Никога не беше срещала мъж като Тоби: изискан, богат, светски, но и очарователен. Той не й се бе натрапвал по никакъв начин. Беше я накарал да се почувства специална и желана и тя нямаше търпение да го види отново.

³⁶ Коктейл с джин, черешово бренди и сода. - б. р.

³⁷ Забележка, свързана с английския израз Not Safe in Taxis (N.S.I.T.). Използван е от дебютантките и майките им за мъжете, които не са имали добро поведение с младите дами и не е можело да им се вярва да ги придружават до домовете им с такси. - б. пр.

³⁸ Нали така? (фр.) - б. пр.