Пощенската картичка

1

Каролайн се промъкна приведена по горската пътека към заградената със стени градина на Далраднор Лодж. Държеше кървящото си коляно, защото се беше наранила, докато се катереше по Метлата на вещицата, за която Нивън Леърд казваше, че е дело на дявола. Тя знаеше, че е само един стар огънат клон, покрит с чепове, но въпреки това се бе одрала сериозно на него и я болеше, все едно наистина бе дяволско творение. Не искаше близнаците да я виждат как плаче, така че тръгна към къщи, за да може Марта да й помогне. И умираше от глад.

Беше средата на септември и къпините бяха зрели и сочни, така че кухнята ухаеше на

конфитюр, докато мисис Айбел пълнеше стари буркани от мармалади „Дънди“ ² с рубинено желе. Сега обаче, с това болящо я коляно, Каролайн нямаше време да спира, за да събира жълъди, лешници и диворастящи гъби.

Влетя в коридора и едва не се блъсна в мъж, облечен в сако от туид и къси панталони за голф, който стоеше и се възхищаваше на снимките на стената до стълбището. Той се обърна и я изгледа - Каролайн бе с килт и с мръсни чорапи, с дебел пуловер с шарка от остров Феър ³ , опръскан с лепкави петна и с дупки на ръкавите.

- О, кой е дошъл тук, облечен в това каре? - каза мъжът, оглеждайки я с интерес.

Точно в този момент мисис Айбел се втурна в коридора и побърза да го поздрави на своя силен шотландски акцент.

- Божичко, виж се само, дете. Какво ли ще си помисли сър Лайънел? Племенницата на мис Фийби е такава хулиганка.

- Виждам, че е така - усмихна се той. - На колко години е... утре става на шест, нали така?

- На седем - тросна се Каролайн. - Сър - добави, спомнила си добрите маниери точно навреме.

Странно беше, че този старец знае кога е рожденият й ден. Може би бе дошъл, за да й донесе подарък, въпреки че никога не го бе виждала преди. Отдръпна се назад срамежливо, като забеляза, че той я оглежда.

- Бих казал, че е висока за възрастта си. Струва ми се, че е мъжкарана - засмя се той.

- И ще сте прав да го кажете. Не можеш я измъкна от гората - или от калта. Леля й винаги й носи рокли от Лондон, но да я облечеш в тях... Обаче вие не искате да чувате всичко това.

Хубаво е, че сте се върнали за Сезона⁴. Как е семейството ви?

Той се обърна към икономката.

- Както винаги. Жена ми така и не се възстанови от загубата на Артър, на сестра му Верити също й е доста трудно. Толкова малко от старите му приятели успяха да се върнат, но се радвам да видя, че Далраднор не се е променил. Нищо не може да вдъхне живот на едно място така, както детският смях. Детето изглежда се чувства тук като у дома си. Казвате, че е племенница на Фийби... Каролайн? - погледна я отново.

- Кали. Аз съм Кали и коляното ме боли - отвърна тя, сочейки към кървящото си коляно.

- Учудвам се, че е останала някаква кожа по тези колене - каза мисис Айбел. - Качвай се горе, Марта ще те почисти.

Кали неохотно го направи, а мисис Айбел се обърна към посетителя:

- Хубаво е да ви видя отново, сър Лайънел. Ужасно дълго време ви нямаше. Ако само нещата можеха да са различни за младия Артър и неговата невеста... Добре сте дошли да останете за вечеря. Нямам представа кога мис Фийби ще си дойде от Глазгоу.

- Благодаря ви, но трябва да тръгвам. Просто исках да се отбия за малко заради Auld Lang Syne⁵. Виждам, че все още държите нещата под контрол, нани⁶.

- Трябва да призная, че ми харесва да се навъртат наоколо такива малки лудетини. Тя е умно девойче и Марта, бавачката й, се държи добре с нея, като се има предвид, че е чужденка. Мис Фийби е все заета в Лондон.

- Мислех, че се е отказала от тези неща - каза той.

Кали подслушваше от върха на стълбите, готова да се намеси.

- Леля Фий ще участва във филми и ще ни заведе във филмовата къща в Глазгоу за рождения ми ден. Донесохте ли ми подарък за рождения ден?

- Каролайн! - изсъска мисис Айбел, но старият джентълмен само се засмя.

- Ако не поискаш, няма да получиш - заяви той и погледна нагоре към нея. - Ще видя какво мога да направя по въпроса, млада госпожице.

- По мое време беше: „Ако поискаш, няма да получиш!“ - каза икономката и скръсти ръце на гърдите си. - А сега върви и направи каквото ти казах или изобщо няма да имаш рожден ден. Моля да ме извините за тази нахална госпожица.

Кали изтича в стаята си и намери Марта в люлеещия се стол да шие скъсаната й риза за училище.

Откакто се помнеше, Марта бе винаги до нея, за да й помага за дрехите (да се увери, че има чисто долно елече, закърпени чорапи, кърпа в джоба на панталонките за училище) и да й разказва приказки, когато не можеше да заспи. Марта, нани Айбел и Там от градината бяха нейният свят; Нерн и Нивън бяха най-добрите й приятели и единственото лошо нещо в живота й бе, че е момиче, а не момче.

Марта почисти окървавеното коляно на Кали с такава нежност, че то вече не я болеше. Бинтова го, изми я цялата и я сложи да си легне.

- Време е да подремнеш. Ако спиш сега, можеш да останеш будна до по-късно, когато мис Фийби се върне.

Кали беше твърде развълнувана, за да спи. Когато леля Фийби идваше, винаги имаше подаръци за отваряне - нови книжки с картинки и дребни сладки в красиви кутии - и много неща за разказване. Мисис Айбел изпичаше пресни кифли с малинов конфитюр и сметана, пандишпан и пай с месо. Масата в трапезарията вече беше покрита с дантелена покривка, бяха подредени сребърните прибори и красивите чаши и чинии от китайски порцелан. Леля Фийби идваше за рождения й ден, както правеше винаги, а Кали беше в почивка от училището си - академията на мис Камерън, така че ги очакваха много хубави дни. Утре сутринта щяха да отидат с влака в града, както бе обещала леля Фий в картичката си.

Марта и нани бяха насъщният й хляб, а леля Фий беше като кифличка с глазура: специален деликатес само за най-важните случаи. Толкова много неща имаше да й разказва: за гнездото на совите в гората; за специалните цветя, които бе притиснала между страниците на една книга; за песните от Белгия, на които я бе научила Марта; за новите шевове, които бе усвоила в училище; и за това, че вече може да напише името си, без да излиза от реда.

На стената имаше специална рамка с всички картички, които леля Фий й бе изпращала от далечни места (Биариц, Париж, Малта), преди църковните камбани в село Далраднор да оповестят края на Първата световна война. Имаше картичка и от Лондонския Тауър, и от място, наречено Хавър, след пристигането на които леля Фий се бе появила, загоряла от слънцето, с кукли в костюми (с раирани поли и дантелени шапки), за да ги постави Кали във витрината си. Те не бяха кукли за игра - не че Кали си играеше с кукли. Тя имаше плюшено магаре със седло от естествена кожа, истински чифт холандско сабо и огърлица от блестящи сини мъниста.

Нито един от приятелите й в академията на мис Камерън нямаше такава известна леля, която да играе на сцената и да носи красиви рокли, кожи и шапки. Каролайн знаеше, че това е домът на мис Фей и че собствените й родители са починали много отдавна, така че трябваше да е благодарна, задето живее тук. Мис Фей беше служила на страната си, като бе помагала на войниците във време на нужда, казваше Марта, но вече нямаше война, просто един голям кръст на селския площад с издълбани в злато имена - имена, които тя почти можеше да прочете. Все още четеше и пишеше бавно, но можеше да назове всички цветя в градината и в гората, както и птиците по дърветата. Там я беше научил да разпознава песните им. Тя знаеше къде има попови лъжички през пролетта, къде гнезди косът. Марта я водеше на езерото и двете си правеха пикници на каменистия плаж - похапваха месен пай, сандвичи и парчета плодов кейк, носеха си и термос с горещ чай.

Кали мразеше да стои на закрито при дъжд, но когато през зимата ги засипваше снегът, бе като в приказка - бой със снежни топки, правене на снежни човеци и спускане с шейни по стръмния склон. Понякога помагаше в голямата кухня с нани и прислужницата, Ефи Дръмонд, която знаеше цял куп истории за водни духове и страшни призраци в мъглата. На Кали й позволяваха да оближе купата за печене и да си отреже парче от тестените сладкиши или пък да рисува с цветни моливи в книжките за оцветяване. Но днес трябваше да затвори очи и да се преструва, че спи, така че Марта да напусне детската стая на тавана - със зарешетени прозорци и оградена с предпазна месингова решетка камина на въглища - и да остави мистър Дапъл, кончето люлка, да пази вратата, която винаги бе открехната, в случай че Кали се уплаши от нещо през нощта.

Кали обичаше спалнята си с месинговия креват и завивката в стил „пачуърк“. Имаше своя собствена тоалетка с чекмеджета, ароматизирани с клончета от лавандула, в които роклите й бяха подредени върху хартиени листове. През повечето време носеше зелената си училищна униформа - престилка без ръкави и риза със златисти ивици - заедно със зелена жилетка, украсена в златисто, дебели зелени три четвърти чорапи (много я сърбеше от тях) и голяма зелена филцова шапка с панделката на училището. Нямаше търпение да се преоблече отново в килта си, ръчно изработен от вълнения кариран плат на нейния клан, клана Рос - червен със зелено и синьо каре. Леля Фий й бе казала, че второто й име е Рослин, така че може да носи носията на клана. Бе направена от майсторите производители на килтове Лоури в Глазгоу.

Само ако можеше винаги да е с килта и пуловера си... Тогава щеше да се състезава с близнаците като момче, а не като някоя лигла, задушаваща се в роклята с набори, с бели чорапи и сандали, които трябваше да слага задължително в неделя. Молеше да я подстрижат късо като леля Фий, но Марта каза, че не бива да си реже косата, преди да е навършила дванадесет години. Било на лош късмет, предупреждаваше я тя, докато всяка сутрин, преди училище, сплиташе гъстата коса на Кали.

Каролайн се сгуши под завивката, без изобщо да й се спи. За последен път бе видяла леля Фий по Великден, когато събираха яйцата, и с нея бе дошла и приятелката й леля Кити. Тя бе медицинска сестра в голяма болница и бе доста строга. Марта беше толкова развълнувана от идването й. Бащата на леля Кити, преподобният мистър Фарел, бе спасил семейството й по време на войната и им бе дал жилище. Гостенката щеше да донесе новини за семейството на Марта. Сестрите и родителите на Марта се бяха върнали в Белгия, в един град, наречен Брюж, където бяха учители, но един от братята й бе заминал за Канада. Кали не можеше да понесе мисълта, че един ден Марта може да ги напусне и да се събере със семейството си, особено ако е преди рождения й ден... Дали онзи стар мъж в коридора наистина й бе донесъл подарък? Протегна ръка за малкото си коте играчка, Смоуки, затвори плътно очи и си затананика любимата белгийска приспивна песен: Slaap, kindje, slaap. Daar Buiten Loopt EEN Schaap...⁷

² Известна марка мармалади. Според популярна версия в края на XVIII век шотландски търговец от град Дънди внесъл от Севиля голямо количество портокали, които обаче се оказали твърде горчиви. Съпругата му ги сварила със захар и така се появил мармаладът в сегашния му вид. - б. пр.

³ Пуловери, наречени по името на шотландския остров, с който се свързва тази техника, характерна със съчетаването на много цветове. - б. пр.

⁴ Период, в който се провеждат балове и официални събития. - б. пр.

⁵ Песен за старата любов и старото приятелство, написана от Робърт Бърнс през 1788 г Буквално фразата се превежда от стар шотландски диалект като „старите, миналите времена“. Пее се като коледна песен. - б. пр.

⁶ Галено обръщение за бавачка. - б. пр.

⁷ „Спи, бебе, спи. Навън се разхожда овца...“ (белгийски ез.) - б. р.