Пощенската картичка

3

Кали нямаше търпение да започне лятната ваканция, въпреки че тя щеше да бъде и време на тъжни сбогувания. Семейство Леърд се местеше в по-голяма ферма в Бордърс, а Марта щеше да посети семейството си в Белгия през лятото. Кали щеше да прекара цялото време с леля Фий и да пътува с нея и с приятелите й до Южна Франция. Щяха да преминат през Ламанша до Булон, за да разгледат Париж, а след това щяха да вземат влак чак до място, наречено Ница, на Средиземно море. Мисис Айбел шиеше по цял ден памучни рокли и шапки и слагаше чернодробни соли¹¹ в куфара й за всеки случай, ако чуждестранната храна не й се отразеше добре. Марта я придружи във влака до Лондон, за да я предаде на леля Фий, след което щеше да вземе параход до Остенде. Бяха изучили маршрута на пътуванията на картата на стената в детската стая, докато се подготвяха. Марта говореше добре френски и бе накарала Кали да упражни някои фрази от речника.

Бавачката беше приготвила куфара си, но не говореше много. Бяха получили писмо с всички указания от леля Фий, но когато го прочете, Марта се разплака и се загледа през прозореца, докато държеше новата си пола, която бе подкъсила според модата, за да разкрива стройните й крака. Косата й беше подстригана и Кали смяташе, че така изглежда много красива.

- Лошо ли ти е? - втурна се към нея Кали и я прегърна.

- Не... просто ми е тъжно.

- Защо?

- Понякога нещата просто свършват... Но аз се държа глупаво. Хайде, нека да видим кои книги да сложим в багажа ти.

Кали се зачуди дали Марта не си е намерила приятел, който ще я отведе далеч от Далраднор.

Там и нани трябваше да поемат разходките на Кълен, защото тя не можеше да го вземе със себе си в морето. Кали знаеше, че той ужасно ще й липсва. Може би сър Лайънел щеше да се отбие по време на годишната си почивка, за да провери дали тя се грижи добре за кученцето. Той никога не водеше жена си или дъщеря си и това разстройваше мисис Айбел. „Това е толкова жалко и странно... те са само на осем километра оттук, в Балфур, а така и не се отбиха през всичките години... само ги чакам...“

Кали харесваше стария джентълмен. Той й носеше комикси за четене и бонбони във фуния, на дъното на която винаги имаше скрита половин крона за нея - да си я похарчи за каквото си иска. Винаги изглеждаше тъжен, когато се разделяха.

След като и близнаците се местеха, с кого щеше да си играе Кали, когато се върне? Тя винаги се караше с момичетата, които й се подиграваха, че е „сирачето Ани“¹². Тя не беше виновна, че няма братя или сестри, или родители. Много момичета в училище бяха загубили бащите си в Голямата война¹³. Леля Фий бе загубила годеника си и държеше в спалнята си негова снимка, сложена в сребърна рамка. Беше син на сър Лайънел, името му бе изписано и на военния мемориал. Леля Фий винаги се натъжаваше, когато гледаше снимката му.

Най-после дойде денят за пътуването с влак до Лондон. Беше горещо и прашно, докато стигнат с кола до централната гара на Глазгоу, но тя обичаше суматохата на мъкнещите куфари носачи, на тълпата изпращачи, които махаха с кърпички на пътниците от перона, и голямата сергия за вестници, откъдето купиха „Вестник за момичета“ и шоколад „Фрайс файв бойс“ за пътуването¹⁴.

Толкова много неща се виждаха през прозореца на влака, докато той поемаше на юг. В Карлайл Марта извади сандвичи и термос, докато играеха на бесеница и на морски шах. След това в Ланкастър взе плетивото си и накара Кали да почете от книгата си и да се опита да подремне. На всяка гара Кали питаше дали са стигнали. Марта се засмиваше и казваше: „Бъди търпелива.“ После си поговориха малко на фламандски, просто за забавление, но скоро Марта стана сериозна.

- Никога не го забравяй, нека бъде твоят таен език. Никой друг няма да те разбере. Това може да бъде много забавно някой ден.

Кали се усмихна и кимна. Тя разбираше много добре Марта дори когато й говореше бързо.

Изведнъж зелените поля бяха заменени от тухлени къщи и фабрики, от комини и тунели и те най-сетне навлязоха в гара Юстън. В края на перона ги чакаше леля Фий и махаше с ръка. Изглеждаше доста по-различно от последния път, когато Кали я бе виждала - с трайно накъдрена коса и малка барета, килната на една страна. Носеше къса памучна рокля тип туника, която й стигаше само до коляното, копринени чорапи и обувки с високи токчета и каишки.

- Виж се само, приличаш на варен омар в този килт. Не можа ли да я облечеш в нещо по-леко? - тросна се тя на Марта.

- Беше студено, когато тръгнахме, а и по-добре да запази новите си дрехи за почивката -каза Марта и я изгледа сърдито.

- Предполагам, че е така. Хайде, ще вземем такси.

Фий се обърна към Марта.

- В колко часа е параходът ти? Може да се разделим и тук. Аз ще поема нещата. Може би ще искаш да се освежиш.

Кали се почувства като пакет, който предават от едни ръце на други.

- Не може ли Марта да дойде с нас? - попита тя, но Фий не й обърна внимание.

- По-добре да се разделим сега. Имам купища неща да свърша преди отпътуването ни утре. Е, Марта, пожелавам ти чудесна почивка... и безопасно пътуване. О, Кити каза да предадеш поздрави на всички от семейството си; надява се, че вече са се установили добре отново в родината - добави тя.

Марта се наведе да целуне Кали.

- Бъди добро момиче и се забавлявай. Ще ми липсваш.

Гласът й трепереше.

- Ние ще се отбием при теб на връщане, нали? - Кали се обърна въпросително към Фий, когато забеляза колко разстроена е Марта.

- Разбира се, ако има време. Сигурна съм, че ще успеем да я посетим.

- Иска ми се да дойдеш с нас. - Кали се притисна плътно в Марта. Тя беше най-важният човек в живота й, нейна единствена опора и денем, и нощем. - Не искам да отивам - каза й тя на фламандски, а Марта й прошепна в ухото: - Не се притеснявай... винаги ще бъда тук за теб, ще те чакам.

- Да не вдигаме много шум - прекъсна ги Фий. - Марта има свой собствен живот. Тя не иска да правиш сцени пред хората. Ще я видиш отново...

Кали маха ли, маха, докато Фийби я влачеше напред и Марта изчезваше сред тълпата. Изведнъж се озоваха под ярка слънчева светлина и сред оживен трафик, свирещи клаксони, товарни коли, автобуси, леки автомобили. Беше като Глазгоу, но три пъти по-шумно, с вървящи забързано хора по тротоарите. Откъде идваха всички те?

Седнала в таксито, сякаш бе в балон, Кали се загледа в извисяващите се над нея сгради и в хората, които се взираха навън през прозорците на автобусите. Почувства се много малка сред цялото това оживление и суматоха.

Леля Фий обаче се облегна назад, вече изглеждаше по-спокойна.

- Вълнуваш ли се? - усмихна се тя.

- Малко - отвърна смутено Кали. - Ти къде живееш?

- В апартамент на Мерилбоун Хай стрийт. Ще ти хареса. Обзаведох стаята ти по последна мода. Утре ще станем рано, за да тръгнем за Дувър и да хванем ферибота. Ще отплаваме за Франция точно както направих аз, когато тръгнах да обикалям бойното поле и да изнасям концерти с оркестъра.

- Но френският ми не е много добър - каза Кали.

- Знаеш повече от мен, а и всички говорят английски. Искам да ти покажа множество прекрасни места. Ще си прекараме чудесно заедно. Това ще бъде специално пътуване, което ще запомним.

Кали не каза нищо, но й се прииска да си е у дома, край езерото, и да мята пръчки на Кълен. Би трябвало да се чувства развълнувана, но не беше така. Вместо това имаше едно неприятно усещане в стомаха, предчувствие, че вече никога нищо няма да е както преди.

¹¹ Соли със слабителен и антиациден ефект. - б. р.

¹² Има се предвид героинята на романа „Анн от „Зелените покриви“ от канадската писателка Луси Монтгомъри. - б. пр.

¹³ Така са наричали Първата световна война преди избухването на Втората световна война. - б. пр.

¹⁴ Girl’s Own - британски вестник с литературен подлистник за момичета и млади жени, излизал в периода 1880-1956 г; Fry’s Five Boys - някога най-популярният млечен шоколад в света; продавал се от 1902 до 1976 г. - б. пр.