Призрачният кораб

Пролог – Изчезването

25 юли 1909 г.

Дърбан, Южна Африка

Движеха се насред нищото или поне така се струваше на главен инспектор Робърт Суон от Дърбанското поли­цейско управление.

По тъмното като мастило небе нямаше и следа от луна. Суон седеше на седалката до шофьора в камион, конто буботеше по един прашен път северно от Дърбан. Фаровете на големия „Пакард“ хвърляха треперлива жълтеникава светлина, която шареше напосоки и почти осветяваше пътя. Суон не успяваше да зърне повече от четиресет метра напред.

- Колко остава до чифлика? - обърна се той към слабоватия жилав мъж на име Морис, който седеше до него и шофьора.

Морис погледна часовника си, приведе се към шофьора и се взря в скоростомера, после хвърли око към картата в скута си и пресметна нещо наум.

- Скоро би трябвало да сме там, инспекторе. Не повече от десетина минути.

Инспекторът кимна и се хвана за дръжката на вратата, защото пътят отново стана неравен и машината здравата се раздруса. Пакардът бе известен като „тритонка“, пос­леден модел, докаран от Америка специално за Дърбанското полицейско управление. Всъщност той беше един от първите им автомобили. Стовариха го от кораба с ръчно преправено предно стъкло и кабинка, а неколцина предприемчиви работяги от новосформирания отдел по моторизиран транспорт сглобиха рамка за каросерията и опънаха отгоре ѝ платнище. Но въпреки това камионът не стана по-удобен.

Машината се клатушкаше и трополеше по набразде­ния каруцарски път и Суон си помисли, че би предпочел да язди коня си, вместо да седи в това нешо. Не можеше да отрече обаче, че и камионът си имаше своите предим­ство. Освен него, Морис и шофьора, в каросерията отзад седяха още осем полицаи.

Суон подаде глава през прозореца и погледна назад. Следваха ги четири чифта фарове. Три автомобила и още един „Пакард“ Близо една четвърт от полицейските сили на Дърбан следваха камиона на Суон.

- Сигурен ли сте, че имаме нужда от всички тези хора - попита Морис.

Може би малко попрекалихме, помисли си Суон. Но пък престъпниците, които преследваха, известни като „Бандата от река Клаар”, също не бяха малобройни. Спо­ред слуховете наброяваха трийсет или четиресет души.

В началото бяха обикновени обирджии – взимаха каквото и от когото си поискат и изнудваха хората, които се опитваха да изкарват прехраната си по африканските равнини. Но през последните месеци нещата се промениха.

Бандата започна да опожарява чифлиците на xopата, които отказваха да си плащат за „закрила”. Миньори и пътници изчезваха безследно. Истината лъсна, когато неколцина членове на бандата биха заловени при банков обир. Полицията ги откара в Дърбан, но последна дръзко нападение, при което трима полицаи биха убити, четири­ма бяха ранени, а арестантите изчезнаха.

Суон не можеше да позволи на бандата отново да прек­рачи тази граница.

- Не ме интересуват честните съревнования! - заяви той. Трябви ли да ви напомням какво стана преди два дни?

Морис поклати глава, а Суон почука с ръка по прегра­дата между кабината и каросерията. Панелчето се отмес­ти и лицето на един едър полицай изпълни прозорчето.

- Готови ли сте? попита Суон.

- Готови сме, инспекторе!

- Добре. И запомнете - все едно е далн ще ги заловим или ще ги убием.

Мъжът кимна, а Морис изгледа косо инспектора.

- Проблем ли има? прикова го с поглед Суон.

- Не, сър - отвърна Морис и се втренчи в картата. - Просто... почти пристигнахме. Чифликът е оттатък хъл­ма.

Суон се обърна напред и пое дълбоко въздух. Внезапно усети дим. Миризмата бе странна, като от клада.

В мига, в който пакардът превали хълма, въгленочерната нощ бе озарена от пламъците на бушуващия в полето под тях пожар. Чифликът пламтеше от всички страни. Огромни огнени езици го обгръщаха отвсякъле и издигаха към небето.

- Мамицата му! - изруга Суон.

Автомобилите се спуснаха по хълма и сс разполо­жиха в редица край фермата. От тях наизскачаха мъже и заеха позиции за стрелба. Но не последва нищо. Ни­кой не стреля.

Морис махна на един от отрядите да сс приближи до къщата. Мъжете се запромъкваха срещу вятъра и сс шмугнаха в една част от обора, която още не гореше. Спасиха няколко коня и откриха труповете на некол­цина членове на бандата - обгорели и с огнестрелни рани.

Полицаите не успяха да сс преборят с огъня. Стара­та дървесина и боята горяха като луди. Горещината бе толкова силна, чс хората на Суон трябваше да отстъ­пят, ако не искаха да бъдат опечени живи.

- Какво е станало? - обърна се Суон към заместника си.

- Май са се изпозастреляли помежду си - отвърна несигурно Морис.

Суон се замисли. Преди арестите в Дърбан се носеха слухове, чс бандата била пред разпадане.

- Колко са мъртвите?

- Открихме петима. Момчетата казват, че са видели още двама вътре, но не са успели да стигнат до тях.

Внезапно затрещяха изстрели.

Суон и Морис сс хвърлиха зад пакарда. Неколцина от полицаите се подадоха итзад прикритията си и от­криха нестройна стрелба към огнения ад.

Стрелбата от фермата продължи - странно откъслечна и равномерна. Суон се огледа. Не виждаше следи от куршуми наоколо.

- Спрете огъня! - извика той. - Но стойте скрити!

- Стрелят по нас! - възкликна един от хората му.

Суон поклати глава, макар наоколо да продължаваха да припукват изстрели.

- Не стрелят, огънят е стигнал до сандъци с боепри­паси.

Предадоха заповедта на главния инспектор по вери­гата.

Въпреки че сам нареди на полицаите да не излизат от укритията си, Суон се понадигна и надзърна над капака на камиона.

Пожарът бе обхванал цялата ферма. Напречните греди на постройките приличаха на великански кости във викингско погребение. Пламъците се усукваха около тях, странно наситени, бели и оранжеви, но от време на време проблясваха в зелено и синкаво. Сякаш самата преизподня се бе надигнала и бе погълнала бандата и скривали­щето ѝ.

Някъде дълбоко в къщата избоботи мощна експлозия и пред очите на Суон зданието се разлетя във всички посоки. Взривната вълна събори инспектора по гръб, а парчета с различна големина затрополиха по капака на пакарда.

Миг по-късно от небето заваляха горящи конфети - хиляди късчета тлееща хартия, които оставяха след себе си димна следа и фина пепел. Щом хартийките докоснеха сухата трева, тя лумваше като факла.

Хората на Суон моментално се пръснаха наоколо и започнаха да тъпчат начеващите пожари, за да не се окажат в огнен капан.

Няколко от късчетата паднаха близо до Суон. Той се претърколи, пресегна се и взе едно от тях. Угаси го в дланта си. За своя изненада видя числа и букви и строгото лице на крал Джордж, вперило очи в него.

- Десетачки! - въодушевено възкликна Морис. - Десетпаундови банкноти. Хиляди от тях!

Когато полицаите разбраха какво вали от небето, удвоиха усилията си и се разтичаха да събират обгорените парчета банкноти, опиянени от ентусиазъм, какъвто никога не показваха при събирането на други улики. Някои от банкнотите бяха в пачки и се бяха запазили сравни­телно добре. Други обаче бяха смачкани и овъглени до неузнаваемост.

- Ей това се казва да счупиш касичката! - опита се да се пошегува Морис.

Суон се подсмихна, но не слушаше внимателно коле­гата си. Мисълта му бе заета с друго - оглеждаше огъня, броеше телата и подреждаше ситуацията в главата си, както се полага на един истински инспектор.

Нещо не беше наред, ама никак не беше наред. Отначало си мислеше, че това чувство е породено от неочаквания обрат на събитията. Беше дошъл да се сра­жава, а вместо това бандитите се бяха саморазправили и бяха свършили работата вместо него. Но не това го трево­жеше. Изглеждаше достоверно. И преди го беше виждал. Престъпниците често се сдърпваха за плячката, особено когато бяха многобройна банда и нямаха строга йерар­хия, както се знаеше за тези.

Не, чувството за нередност не идваше от това. Има­ше нещо друго, нещо, което събуждаше подозренията на инспектора. Морис забеляза, чс шефът му се е умислил.

- Какво има?

- Няма логика - промърмори замислено Суон.

- Кое от всичко?

- Всичко! - отсече Суон. Рискованият обир посред бял ден, нападението, за да измъкнат хората си, прес­трелката по улиците...

Морис го гледаше неразбиращо.

- Не мога да проследя мисълта ви...

- Огледай се - разпери ръце Суон. - Виж какъв дъжд oт пачки ни засипа. Тези бандити са имали цяло състоя­ние.

- Да. Е, и?

- Защо ще ограбваш банка посред бял ден, ако си пълен до гушата с пари? Защо рискуваш с онзи екшън в Дърбан, за да измъкнеш дружките си, само за да ги зас­треляш тук?

Морис примигна веднъж-дваж срещу Суон и накрая кимна.

- Нямам представа... Но сте прав. Няма логика.

Огънят бушува цялата нощ и утихна едва на сутрин­та. Цялата ферма бе изпепелена. Акцията приключи без полицейски жертви, а бандата от река Клаар ни се чу, ни се видя повече.

Хората се радваха на благополучното стечение на об­стоятелствата, но Суон не беше убеден, че случилото сс е толкова просто, колкото изглежда. Двамата с Морис об­съждаха събитията от тази нощ години наред, чак докато се пенсионираха. Въпреки множеството им теории и до­гадки, така и не успях да стигнат до категоричен отговор на въпроса.