Призрачният кораб

27

В „Скарабей 1“ двете жени се чувстваха като в капан.

- Някой ще дойде - решително заяви Гамей. - Пол няма да ни остави тук.

Елена кимна мрачно и се взря в чернотата пред себе си.

- Не искам да умра - каза накрая тя.

- Че кой иска? - отвърна Гамей.

Елена се усмихна, но усмивката ѝ бързо посърна.

Гамей се зачуди защо екипите от кораба се бавят. Досега трябваше да са разбрали, че нещо не е наред. Връз­ва беше загубена преди повече от два часа.

За да пестят въздух, Гамей и Елена не помръдваха и едва говореха. Но тишината бе мъчение, а минутите се точеха като часове. Гамей усещаше всяко проскърцване и подрънкване и почти скочи от мястото си, когато по корпуса пробяга някакво далечно движение.

Тя вдигна глава и мерна проблясък светлина в чернотата. Нетърпеливо изтри с длан образувалия се по прозореца скреж.

Отначало не видя нищо, но после разпозна АГС-а на „Кондор”.

Грабна фенерчето и сигнализира на гмуркача, че са живи, но замръзват и им свършва въздухът.

„Не се тревожи. В списъка ми с важни неща за днес е да те спася”, дойде отговорът.

- Пол е - въздъхна облекчено Гамей.

„Гответе се да ви вдигнем. Първо вие, после Дюк.”

„Благодаря ти. Ти си моят рицар в блестящи доспехи.”

Пол задвижи механичните ръце на скафандъра и с изненадваща сръчност прикрепи кабела към скарабея.

Скарабеят се заиздига. Този път – все нагоре. След трийсет минути се показа на повърхността точно зад кърмата на „Кондор“. Радостни, че най-после могат да поемат глътка свеж въздух, Гамей и Елена се изненадаха, че вместо да вдигнат подводницата на борда, я стабили­зират от едната страна на кораба.

- Какво става? - попита Гамей, като се подаде от люка.

- Технически трудности - отвърна главният инженер. - Съжаляваме, че се забавихме, но и ние имахме пробле­ми.

Гамей подуши дим и забеляза преносимите генератори, които пърпореха до крана, с който ги бяха извадили от дъното.

- Трябваше да свържем всичко ръчно - обясни инженерът. – Действаме с един-единствен двигател и без никаква автоматика. Ако нещата вървят все така, май ще де наложи да си ушием платно от чаршафите.

Hещo подсказваше на Гамей, че чак дотам няма да стигнат, но не смяташе да мръдне от мястото си, докато Пол не се покаже със скарабея на Дюк. Скоро Пол се поя­ви и почти в същата минута от отдушниците в котелното се заизвива дим. Двама мъже от екипажа се запрепъваха през дима.

- Дотук бяхме, шефе! - викна единият. - Лагерите на предавките отдясно отказаха.

- Пожар?

- Не, само дим.

Инженерът кимна.

- Дръжте ги под око.

След няколко секунди вдигнаха Пол на борда. Щом го освободиха от АГС-а, му съобщиха лошите новини.

- Пуснете радиото. Поискайте да ни извлекат.

- Заемам се - каза инженерът.

- О, и шефе - викна Пол след него. - Кажи им да не пращат нищо ново. Искаме най-старата, най-малко авто­матизирана таратайка, която намерят.