Призрачният кораб

39

Притиснат до стената край една отворена врата, Кърт чу поредния залп, а след това и вик от болка, последван от втора експлозия на димна граната.

Кърт надникна в помещението. Калиста лежеше на една страна, а от ухото ѝ течеше кръв. Приятелят ѝ стре­ляше в изпълнената с дим стая, но един куршум го изтласка назад, а втори го улучи право в гърдите.

До тях лежеше Сиена Уестгейт.

Кърт се вцепени от изненада. Не можеше да повярва. Сиена беше жива. Или поне доскоро. Сега...

Трима севернокорейски войници сс втурнаха през дима. Кърт инстинктивно откри огън и повали първите двама, а с третия изстрел рани последния войник, който се оттегли сред дима.

- Прикривай ме! извика Кърт на Джо.

Джо зае позиция и започна да стреля. Кърт пропълзя в стаята, хвана Сиена и я извлачи. Тя простена - беше жива.

Oт другия край на стаята поредният огнен залп засипа рамката на вратата и стената.

Джо стреля още няколко пъти. Внезапно ответният огън прекъсна и Дзавала видя, че последният жив войник тича към стълбището.

- Нещо ми подсказва, че ще се върне с бандата - про­викна се Джо.

- Няма да ги чакаме - заяви Кърт. - Към асансьора.

Джо изтича натам, а Кърт подхвана Сиена.

- Кърт? - гласът ѝ беше сипкав, сякаш ѝ беше пресъх­нало гърлото.

- Добре ли си? - попита Кърт.

- Как... Какво... Какво правиш тук?

Определено беше объркана.

- Дълга история. Можеш ли да ходиш ?

Тя се опита да се изправи, но залитна.

- Не си усещам... краката.

- Преметни ръка през врата ми. Трябва да се махаме оттук.

Сиена изпълни и той ѝ помогна да стигне до асансьора. Там я подпря на стената и посочи Джо.

- Остани с него!

- Защо? Къде отиваш?

- Да върна една услуга.

Джо му хвърли нетърпелив поглед.

- Кърт, след малко тук ще гъмжи от севернокорейци.

- Още една причина да го направя.

Кърт пусна Сиена и излезе от асансьора.

Джо освободи стоп-бутона.

- Ще ти пратя асансьора обратно, когато излезем.

Кърт кимна и пое по коридора. Сиена не откъсна пог­лед от него, докато вратите не се затвориха.

Димът от престрелката и от гранатите вече беше из­пълнил коридора. Червените светлини на противодимни и противопожарни аларми пулсираха през него.

Когато Кърт стигна до Калиста, тя тъкмо се свестя­ваше. Вероятно една от димните гранати бе избухнала твърде близо до нея.

Той приклекна и я раздруса.

- Ей, помниш ли ме?

Подобно на Сиена, и на Калиста ѝ трябваха няколко мига да го познае. Тя посегна към пистолета си, но Кърт го изби от ръката ѝ.

- Няма да убиеш спасителя си, нали?

Тя се огледа.

- Егън...

- Ако имаш предвид партньора ти, мъртъв е.

Кърт не забеляза особена емоция при тази вест. Пода­де ѝ ръка да се изправи.

- Почакай - каза тя и извади един сребрист цилин­дър. - Хвърли го по стълбището, ще ни спечели няколко минути.

Кърт помогна на Калиста и двамата стигнаха до врата­та. Кърт я открехна и надникна. Севернокорейците вече трополяха по стълбите.

- Завърти върха - каза Калиста, като вече успяваше да се закрепи на краката си и без негова помощ. - И не дишай.

Цилиндърът отскочи от стената и от него засвистя ня­какъв газ. Кърт затръшна вратата и чу как от другата ѝ страна няколко тела се строполиха на пода.

- Не се тревожи, не са мъртви - каза Калиста.

- Повече се тревожа за нас - отвърна той. - Да вървим.

Тя закрачи несигурно напред, но Кърт не възнамеряваше да се приближава твърде много до нея.

- Върви по коридора - нареди ѝ той.

Калиста се оправяше далеч по-бързо, когато имаше стена, на която да се опира. Щом стигна до асансьора нетърпеливо удари с длан бутона.

Когато вратите се отвориха, тя се строполи вътре. Кърт влезе след нея и застана в противоположния ъгъл с пистолет в ръка. Натисна копчето за партера.

Калиста се засмя.

- Наистина си бял рицар. Не можеш да устоиш на де­войка в беда. Дори на такава като мен.

- Не се ласкай - каза той. - Имаш отговори, това ис­кам от теб. Коя си ти? За кого работиш? Какво искаш от Сиена и от останалите?

Калиста се нацупи театрално.

- Надявах се на нещо повече от скучен разговор.

Когато стигнаха до долу, завариха Джо и Сиена при контролния пулт на магнитната вагонетка. За изненада на Кърт, тримата хакери бяха будни и помагаха.

- Можеш ли да я пуснеш?

Джо погледна Кърт и поклати глава.

- На китайски е - каза той. - Имам предвид, на корейски.

- Може би аз мога да помогна - приближи се Калиста.

Кърт не ѝ се доверяваше, но тя със сигурност също не искаше да остава тук.

Калиста сс съсредоточи върху пулта и прехвърли ня­колко изображения.

- Отрязали са захранването отгоре. Ще опитам да от­меня командата.

Докато тя се опитваше да реши проблема, Кърт хвърли поглед към няколкото монитора в контролния пункт. Единият показваше коридора на престрелката. Другият - стълбището. Явно имаше камери на всеки етаж. Кърт огледа всички монитори. На всяка от горните площадки се виждаха войници нападали като цепеници в несвяст. На най-горният етаж обаче се тълпяха нови, с противо­гази.

- По-добре побързай.

- Мисля, че успях - вдигна очи Калиста. – Качвайте се!

Тримата хакери веднага се раздвижиха. Джо помогна на Сиена, а Кърт стоеше край Калиста, в очакване на не­избежния мръсен трик.

- Спокойно - каза тя. - По-скоро бих лежала в западен затвор, отколкото в севернокорейски.

Натисна една ръчка и захранването се възстанови, чу се жуженето на електричество и свистенето на високо­волтови генератори.

- Качвай се! - нареди ѝ Кърт.

- Трябва да прехвърлим управлението към дистанционното - каза тя и посегна към нещо в джоба си.

Кърт набързо я сръчка с пистолета си.

- Просто дистанционно - каза тя и извади малко ус­тройство със светещ екран. - Ще ни трябва, освен ако не искаш да останеш и да натиснеш старта.

Той грабна устройството от нея и я бутна към ваго­нетката. Щом всички бяха вътре, Кърт натисна светещия зелен бутон. Вместо обаче вагонетката да тръгне, в очите и през мозъка на Кърт премина мълния, а в тялото му се отприщи вълна от болка. Имаше чувството, че пропада от огромна височина.

Калиста го бутна и той се изтърколи на земята до ва­гонетката, вече в безсъзнание.

- Казах ти, че ще съм готова, когато се видим отново - прошепна Калиста.

Джо, стъписан, наблюдаваше случващото се. Нямаше никакво предупреждение за опасност - Кърт изведнъж се строполи, сякаш някой бе угасил лампите в мозъка му.

Сиена изпищя, а Джо инстинктивно скочи от вагонет­ката и задърпа Кърт. Приличаше на стокилограмова кук­ла с прерязани конци.

Настана суетня.

- Сиена! - каза Калиста. Не беше вик, а сгълчаване, сякаш говореше на провинило се дете.

Джо се обърна. Сиена държеше пистолет, насочен към Калиста. Добра работа, отбеляза Джо.

Калиста обаче явно не беше съгласна.

- Ако искаш някога да видиш децата си, насочи това в друга посока.

Бавно, сякаш в унес, Сиена обърна оръжието към Джо.

Лоша работа, помисли си той.

Уверена, че контролира ситуацията, Калиста му каза:

- Вдигни дистанцнонното и ми го подхвърли.

Джо поклати глава.

- Моля те - успя да промълви Сиена със сълзи в очи­те. - Хванала е децата ми. Децата на всички ни. Ако не се върнем, ще ги убие.

- Можем да ги спасим - настоя Джо. - Тя знае къде са. Дайте ни двайсет и четири часа.

Сиена се поколеба, но Калиста продължи:

- Ако не ви върна у дома - каза тя, - никой от родни­ните ви няма да доживее до сутринта.

Сиена отново насочи пистолета към Джо, този път по-решително.

- Съжалявам, утре ще е твърде късно! Моля те, дай ми дистанционното.

Джо не помръдна, но един от хакерите с мъка слезе от вагонетката, грабна устройството и се върна обратно. По­даде го на Калиста, а тя натисна по екрана няколко пъти и се усмихна доволно на Джо.

- Оревоар! - рече тя и вагонетката бавно пое. - Прати поздрави на приятелчето си, кoгато се събуди.

Вагонетката увеличи скоростта и се стопи в здрача на тунела.

- Знаех си, че трябва да повикаме кавалерията - про­мърмори Джо и се наведе над приятеля си. Раздруса го два пъти с надеждата да го разбуди, но без успех. Кърт беше неконтактен, точно както преди три мессца, когато Джо го извади от водата. Сходството бе зловещо и Джо се замисли дали е случайност.

- Лоша, лоша работа - рече той на ссбе си.

Това бе най-сдържаната оценка в живота на Джо. Беше в капан, в тайна база от грешната страна на Демилита­ризираната зона, приятелят му беше в безсъзнание, а в пистолета му имаше не повече от пет куршума. На всич­кото отгоре приближаваше отряд бесни севернокорейски войници.

„Лошо“ беше твърде меко изказване.