Призрачният кораб

29

Корабът на НАМПД "Кондор“,

Югоизточен Индийски океан

Цял следобед „Кондор“ се носеше свободно и Пол Траут започна да се чувства като моряк на едновремешен галеон, хванат в безветрие.

Със спускането на нощта корабът потъна в тъмнина. Главният инженер и хората му бяха успели да скалъпят помощна система, която съживи вентилационната и десалинизационната¹ системи, но понеже генераторът беше малък, повечето лампи стояха угасени, а системите за отопление и други удобства бяха включени на най-ниски обороти. В резултат във вътрешността на кораба беше сауна, така че всички, които нямаха належаща работа, бяха излезли на палубата.

Пол се радваше, че е на мостика с Гамей.

- Колко красива нощ! - каза тя.

- Наистина - отвърна той и обърна лицето си към ле­кия южен вятър, който намаляваше непоносимата влаж­ност.

- Мисля, че има нещо хубаво в стария начин на пла­ване - продължи Гамей. - Не жужат машинарии и няма досадни компютри, които ти бипкат за щяло и нещяло. - Тя обгърна кръста му с ръка и го придърпа към себе си. - Ако нямаш други планове, нямам нищо против вечеря на свещи.

- Романтика ли долавям? - наклони глава Пол.

Гамей изхъмка и го избута.

- Щом питаш, значи не го правя както трябва.

Пол я дръпна отново към себе си.

- Не, добре се справяш - рече той. - Докъде бяхме стигнали?

- Твърде късно, моментът мина.

А и да не бе минал, със сигурност появата на един от моряците с потъмняла от пот тениска щеше да го развали.

- Съжалявам за прекъсването, но на радара се появи нещо.

- Радарът не беше ли изключен? - учуди се Гамей.

Пол поклати глава.

- Реших, че ще е по-добре да знаем какво се случва край нас. Главният инженер включи късообхватния апарат. Искате ли да погледнете? - попита морякът.

Пол кимна и двамата с Гамей се отправиха към полутъмния мостик.

- А дали не е влекачът? - попита Гамей.

Be, госпожо - отвърна морякът. - Целта е на изток, а влекачът трябва да дойде от запад. Според нашите преценки е на около четири часа от нас.

Пол пристъпи към радара.

- Какъв е обхватът му?

- Седемдесет километра. Максималния обсег на сис­темата при тези настройки.

- Какви са курсът и скоростта на обекта? Може пък да успеем да се свържем с тях.

- Точно това е странното - обясни морякът, - няма курс и скорост. Обектът ту се появява, ту изчезва. През последния час там нямаше нищо и мислехме, че които и да са били, са продължили по пътя си. Но после се показа отново на относително същата позиция.

- Но ние се носим по течението - учуди се Пол. - Дори да стои на едно място, сравнителните координати трябва да са различни, освен ако и той не се носи.

- Или ако не ни следи на самата граница на радарния ни обсег - отбеляза мъжът.

- Доста голям ще да е, ако се вижда толкова отдалеч - взря се в екрана Гамей. - Може би затова се държат на разстояние.

Всичко това бяха догадки. Само че след това, което преживяха, Пол нямаше намерение да отхвърля каквото и да било предположение с лека ръка.

- Кога се връща хеликоптерът?

- Това е вторият проблем - отвърна морякът. - Пило­тът съобщи, че е получил механична повреда малко след като излетял от Дърбан. Наложи се да се върне. Последно се опитваше да намери някаква резервна част. Но дори да е успял да я намери веднага, ще се върне най-рано утре сутрин.

- А влекачът е на четири часа път оттук, така ли?

- Поне четири.

Пол въздъхна. Сами в нощното море и вероятно под от непознат кораб - това никак не му харесваше.

- Свържете се с главния щаб по сателитния телефон - каза накрая той. - Докладвайте им, че изглежда си имаме компания.

- А ние какао ще правим? - попита Гамей.

Пол бе пpaгматик.

- Или ще се надяваме, че страховете ни са напразни и ще се радваме на вечерта, или ще се подготвим да от­блъснем абордаж.

Гамей скръсти ръце и се нацупи.

- Е, явно ще се наложи да отложа плановете за вечеря на свещи и ще трябва да се разтърся по палубата за камъ­ни и прашка.

¹ Десалинизация – процес на премахване на солта от морска вода и превръщането ѝ в питейна. – Б. ред.