Призрачният кораб

18

Докато напредваха към предавателя, Джо поглеждаше ту към яхтата, ту към мястото, където очакваше да намери Кърт. Делеше ги не повече от половин километър.

- Може би сме го пропуснали - каза Джо. – трябва да побързаме.

- Ами ако ни забележат? - попита Ел Дин.

- Ще се изненадам, ако вече не са ни видели - отвърна Джо. - Но няма да оставим Кърт там, за да стрелят по него или да го прегазят.

- Светят като коледно дърво, както се казва – отбеляза Ел Дин. - Може би не могат да ни видят в тъмното.

- Да се надяваме.

Ел Дин продължаваше да поддържа скоростта, а Джо се разтършува в един от сандъците.

- Какво търсиш?

- Струва ми се, че ще вършим нещата бързо. Трябва не нещо, за което да се залови Кърт - и извади една от мрежите. - Това ще свърши работа.

Ел Дин кимна.

- Триста метра - каза той и хвърли поглед към скенера.

- Забави малко - рече Джо.

- Двеста.

Джо взе един инфрачервен бинокъл и огледа водите. Повърхността продължаваше да тъмнее. Но топлината от тялото на Кърт би трябвало да го издава ясно.

- Към целта ли плаваме? - попита през рамо Джо.

- Право към предавателя - отвърна Ел Дин. - На сто метра сме.

Джо свали бинокъла и замижа в опит да види каквото и да било от Кърт.

- Петдесет метра - каза Ел Дин, намали скоростта и промени курса леко вляво. - Би трябвало да сме точно при него.

Джо потръпна. Когато двигателите на лодката спряха, нощта утихна зловещо.

Джо хвърли неспокоен поглед към яхтата. И тя плава­ше свободно на трийсет градуса от тях.

Ситуацията приличаше на пат между хищник и пляч­ка. Яхтата - хищна котка, седнала на задните си крака, а лодката - газела, готова да се втурне надалеч при най-малкото трепване. Засега и двете не помръдваха и чакаха.

- Знаят, че го търсим - прошепна Джо.

- Чакат ни да го намерим. Бъди готов.

- Още щом го открием, поемаме право към брега.

Джо вдигна инфрачервения бинокъл и огледа яхтата. Ясно се виждаше топлината от комините ѝ. Значи бинокълът не е повреден. Защо тогава не улавя топлината на Кърт?

Подозирайки най-лошото, той се взра в скенера и точното положение на предавателя. Кърт не беше там, но в мрака Джо улови мътен проблясък, твърде мътен, за да се вижда от повече от десетина метра.

- Там - посочи той.

Ел Дин включи отново двигателите и веднага го из­ключи.

Лодката се приближи.

Когато нещото проблесна отново, Джо хвърли мрежа­та и го улови. Беше добре познатият цилиндър.

- Какво мислиш, че е? - попита Ел Дин.

- Предавателят иа Кърт - отвърна Джо.

- А къде е мъжът към него?

Внезапният грохот иа яхтата удави всички звуци нао­коло. Водата в задния и край сс разпениа а носът се завъртя бързо. Почти веднага двата прожектора на мостика се събраха върху малката рибарска лодка.

След миг огромния съд се понесе срещу тях.

- Тръгвай! - изкрещя Джо.

Ел Дин увеличи скоростта докрай и пое право към брега. Още в началото на преследването Джо видя голям проблем в плана им. Яхтата ги догонваше бързо

- Не можем да ѝ избягаме - извика той. - Обърни към нея.

- Сигурен ли си?

- Побързай! - извика отново Джо.

Бързината, с която „Масив” увеличаваше скоростта го изуми. Яхтата наближаваше като огромен гръмотевичен великан.

Ел Дин завъртя руля наляво. Извънбордовите двигатели се завъртяха в гнездата си и пъргавата лодка се обърна към яхтата. Джо трябваше да се хване за борда, за да не падне. „Масив” опита да повтори маневрата им, но не успя да смени посоката достатъчно бързо. Лодката беше на по-малко от сто метра от яхтата.

Проехтяха изстрели и Джо се просна на палубата. Проследи яхтата с поглед, докато ги подминаваше.

- Имаме проблем - каза той.

- Ако имаш предвид, че ше ни надупчат - рече Ел Дин, - съгласен съм с теб.

- За жалост не говорех за този проблем. Боя се, че трябва да се приближим.

- Да се приближим? И защо да го правим?

- Зашото Кърт се е залепил за корпуса им.