Призрачният кораб

13

Два дни по-кьсно, на здрачаване, Кърт н Джо седяха на плашиира на малка рибарска лодка, която се покла­щаше върху леките вълни на Персийския залив. На дъл­гокосата лодка имаше малка каюта в задния край, два извънбородови двигателя, купища мрежи и контейнери -последните обикновено пълни с лед, за да съхраняват улова. Oт държачите на кърмата стърчаха две въднии, а кордите им бяха потопени в морето.

- Сиуренен ли си, че искаш да го направиш? - обърна се Джо към своя приятел.

- Сигурен ли си, че искаш да помогнеш на тип, на който отскоро му похлопва дъската?

- Отскоро ли? – Джо се засмя. – Това може и да те изненада, амиго, но винаги съм смятал, че на теб ти хлопа дъската.

Кърт не можа да сдържи смеха си.

- Знаеш ли, ти си единственият, който още не ме е питал защо правя всичко това.

- Защото няма значение каква е причината - простичко отвърна Джо. - Трябва ти помощ и аз съм тук.

Кърт кимна и се загледа в извисяващия се в далечина­та Дубай, чиито здания, озарени от залязващото слънце, блестяха в златно и бронзово. Гледката беше замайваща, но Кърт имаше работа. Той взе мощния си бинокъл и го насочи към грамадния силует на „Масив“.

- Отвсякъде е добре защитен - рече Кърт.

Мохамед ел Дин се показа от малката лоцманска ка­бина.

- Като самия Акоста, нали?

Кърт се усмихна и продължи да оглежда съда.

- Каква скорост развива според вас?

- Нямам представа - рече Ел Дин. - Не майсторя ко­раби.

- Бих казал двайсет, двайсет и пет възела, най-много - предположи Джо. - Много по-бързо, отколкото ще се движим ние с това.

- Започва да дими - посочи Ел Дин. - Сигурно се гот­вят да отплават.

Кърт кимна, а после добави:

- Време за действие.

Ел Дин се настани зад руля и завъртя ключа. Двата двигателя запърпориха със синкав дим.

Джо отиде при кърмата, за да прибере въдиците, а Ел Дин лека-полека започна да увеличава скоростта. После поведе лодката в широк полукръг, който шеше да ги насочи към канала.

Кърт свали дишдаша си - под нея имаше неопренов костюм. После клекна и махна покривалото от нещо, подобно на малко торпедо с дръжки.

- Мислите ли, се самоделката ви ще работи? – гласът на Ел Дин бе пълен със съмнение.

- Разбира се! - увери го Джо. - По-голямата част аз съм я правил.

Кърт и Джо внимателно бяха извадили акумулаторите от изоставената „Тесла“ и ги бяха вързали към електрическия мотор на един от воланите ѝ. Към витлото завариха двигателя ка една състезателна лодка.

След като изпробваха двигателя и се увериха, че рабо­ти добре, покриха странната конструкция, а после я вкараха във водоустойчив корпус от фибростъкло. Шевовете залепиха със силна смола. Стана доста грозноватичко, но пък за сметка на това здраво. Накрая боядисаха странното съоръжение в тъмносиво, за да не се забелязва лесно във водата.

Самоделният скутер приличаше на детски научен проект. Кърт щеше да седне върху него. Рулят, разполо­жен в задната част, щеше да контролира с краката, а в дръжките за ръцете бяха контролерите за гмуркателните плоскости.

- Не е най-красивото нещо на света, но с Джо нямахме нито пари, нито време за нещо по-добро - рече Кърт, ог­леждайки машината...

- Поне седиш отгоре – отбеляза Ел Дин, но внезапно замълча смутено. – Отгоре седиш, нали?

Кърт кимна. Натисна превключвателя и двигателят оживя. По набързо скалъпения контролен пулт светнаха няколко лампички. Кърт натисна газта и витлото се завъртя. От пръв поглед личеше мощта му.

- Ако оцелееш – рече Джо, - може да се хввана да продавам такива неща по тротоарите.

- Едва ли ще ти излязат сметките - отвърна Кърт. – не забравяй, че взехме частите от кола за осемдесет хиляди долара.

- А как ще се качиш на яхтата, когато я настигнеш? - смени темата Ел Дин.

- Като човека паяк - отвърна Кърт и посочи четири странни метални предмета. Двата от тях завършваха с нещо подобно на гривни. Остин ги нахлузи на ръцете си и ги пристегна под лактите. Приличаха на ръкавици от рицарска броня. Другите два предмета бяха предназначени за краката и напомняха на шини. Изглеждаха големи и неудобни, но пристегнати добре, пасваха идеално върху неопрена на Кърт.

Той се усмихваше, горд от изобретенията си. Всяко от приспособленията имаше литиева батерия и мощен електромагнит. Кърт включи устройството на дясната ръкавица и протегна ръка над кутията за риболовни при­надлежности. Тя моментално изхвръкна и се залепи за ръката му с рязко нздрънчаване.

Колкото и да дърпаше с другата ръка. Кърт не можа да отлепи кутията. Но щом изключи устройството, кутията издрънча на палубата.

- Ако „Масив“ има стоманен корпус, ще успея да се покатеря по него.

- Ами ако е от фибростъкло? - попита Ел Дин.

- Ще се наложи веднага да ме вземете обратно и да ме заведете някъде, където да се напия и да забравя всички си злочестини.

Джо и Ел Дин се позасмяха, а Кърт довърши приготовленията. След минутка бе готов. Сложи малък предавател във водоустойчивия джоб на костюма си и го затвори. В другия джоб сложи деветмилиметров пистолет „Берета”, а после закрепи към единия си прасец гмуркачески нож.

- Когато сляза от яхтата, ще намокря предавателя и той ще се активира автоматично. Ако сте на десетина метра от мен, ще видите слаба светлина, ако сте по-далеч ще ме засечете със скенера.

Джо кимна и показа малко ycтройство, което приличаше на смартфон.

- Проверих, работи - рече той.

- Следвайте ме от разстояние, но не се престаравайте. Ако Акоста увеличи скоростта, не се опитвайте да го настигате - добави Кьрт. - Ще е подозрително да се мъкнете подир него дълго време.

- Тук е пълно с рибарски лодки – каза Ел Дин.

- Да, но повечето ловят риба, а не преследват яхти.

- Добре казано - засмя се Ел Дин.

- Ако всичко мине по план - продължи Кърт, ще открия Сиена и ще я разкарам от лодката, без дори да разберат, че съм там. В този случай ги изчакайте да се отдалечат, преди да дойдете да ми вземете.

- Ами ако не мине по план? - попита Джо.

Кърт го изгледа въпросително.

- Питам, само защото досега никога не е минавало по план.

Кърт сви рамене. Не можеше да отрече, че приятелят му има право.

- В този случай преценете сами и действайте според ситуацията.

Ел Дин изглеждаше объркан.

- Иска да каже импровизирайте - обясни Джо, - което, мен ако питате, правим от самото начало.

- Крайно мъдър си за възрастта си.

- Просто го познавам твърде добре.

Наближаваха края на почти еднокилометровия канал, зоната без килватер, която водеше от пристанището към открито море. На яхтата щяха да и трябват седем-осем минути да премине разстоянието, ако спазва правилата.

- Хайде, пускайте ме – рече Кърт. – Сигурно ще надвишат ограничението преди да подминат последната шамандура. Не искам да си пропусна спирката.

- Тук е много плитко - рече Ел Дин. - Едва седем метра.

- Яхтата не може да вдигне повече от осем-девет възела - отвърна Кърт. - Ще почакам на дъното и ще я настигна, когато мине над мен.

Ел Дин намали скоростта на лодката и възви леко наляво, за да скрие Кърт от чужди погледи.

С помошта на Джо, Кърт вдигна оформената като тор­педо машина и я закрепи на перилата. Вдигна палци и си нахлузи маската. Ел Дин кимна, а Джо и Кърт избута­ха машината от ръба. Тя пльосна във водата и се потопи като мини-модел на подводница. Кърт се гмурна веднага след нея.

Заради водолазния колан с тежести, Кърт потъваше по-бързо от машината. Ето защо бързо я настигна, хвана я и я насочи към наноса на дъното. После я обкрачи и се заслуша в мотора на отдалечаващата се рибарска лодка.

Потопен в топлите води на залива, Кърт скоро не чу­ваше нищо друго, освен собственето си дишане. Аква­лангът, който използваше, не оставяше мехурчета по по­върхността. Екипажът на яхтата едва ли следеше за нещо толкова дребно - навярно гледаха само ехолокаторите и радарите, но Кърт не искаше да рискува