Призрачният кораб

50

На борда на главния хеликоптер с кодово име „Дракон 1” лейтенант Брукс оглеждаше хората си, докато ударни­ят отряд приближаваше към целта. Някои разговаряха и се шегуваха, други преглеждаха оръжията и екипировка­та си почти ритуално, а трети се взираха напред с лица от камък. Различните характери посрещаха предстоящо­то сражение различно, но всички бяха готови да се бият.

Бяха изминали петстотин километра на юг и бяха приключили сложната нощна операция по презарежда­нето без инциденти. Оттам нататък бяха завили на юго­изток и сега следваха извивките на брега, построени във формация, със скорост сто и трийсет възела едва на двай­сет метра над повърхността на Мозамбикския пролив.

- Влизаме в мадагаскарското въздушно пространство след седем минути - информира го пилотът.

- Някакви новини от „Батаан"?

- Засега нищо - отвърна пилотът. - Ако след като преминем границата нямаме потвърждение, ще отменим операцията.

Брукс разбираше. Той командваше мисията, но всички се подчиняваха на общото правило - няма информация, няма и операция.

- Намали леко скоростта - предложи той. - И ни пре­карай няколко минути успоредно на въздушната граница.

- Сър?

- Ще си спестим малко гориво - каза Брукс, - и ще дадем време на онези морски биолози да изпратят вест.

- Наистина ли мислите, че ще се справят? - скептично попита пилотът.

- Не съм сигурен - отвърна Брукс, - но хич не ми се ще да сме поели към къщи, когато ни викнат за помощ.

Пилотът кимна, свърза се набързо с останалите и след това зави надясно и намали скоростта. Останалите хе­ликоптери го последваха и надпреварата към границата на мадагаскарското въздушно пространство се превърна в бавен полет край него. Нямаше почти никакъв опас­ност да бъдат засечени - Мадагаскар разполагаше с мно­го примитивна система за засичане. Горивото и времето бяха основните съображения.

- Добре, лейтенант - рече пилотът, - в икономичен ре­жим сме, но не можем да го поддържаме дълго.

Както се оказа, не им се и наложи. Петнайсет минути по-късно пристигна сигнал по сателитната връзка.

- „Дракон 1”, тук е Съдът. Приемаш ли?

“Съдът“ беше кодовото название на „Батаан”. Брукс натисна копчето за свръзка.

- Съд, ту е „Дракон 1”, говорете!

- Имате зелена светлина към целта. Статусът е зелена светлина. Приятелските единици са идентифи­цирани. Общо петнайсет, може би шестнайсет. Место­положението им ще бъде обозначено със зелена сигнална ракета и димен сигнал. В останалите сгради по насто­ящи данни има двайсет неприятелски единици. Забеляза­ни са малокалибрени оръжия.

По вените на Брукс се разля адреналин. Той обърна глава към пилота и посочи с поглед брега. Пилотът раз­бра, отново се насочи към към брега и възвърна първоначалната скорост на хеликоптера.

- Разбрано, Съд! На две минути сме от континентал­ната разделителна линия, насочваме се към целта. Ще се свържем с вас на път за дома.

Когато отговорника по мисията от „Батаан“ приключи връзката, Брукс обмисли ситуацията. В свят, свикнал да наблюдава операциите им в реално време, тази бе изцяло инкогнито. Нямаше пряко предаване към Белия дом, ня­маше генерали и политици пред екраните, сякаш гледаха филм или голям мач. Никой в правителството не бе си­гурен кои системи са безопасни и кои не. Затова никой не рискуваше. Властимащите щяха да чакат, затаили дъх. Накрая щяха да получат кратко обаждане от командира на „Батаан“, за да разберат дали мисията се е провалила, или е успяла.

Докато ударният отряд летеше към имението, Кърт за­обикаляше стените му. Светлините край палатът на Бревар бяха насочени нагоре - последните три-четири метра костюмът му нямаше да може да го скрие. Затова вместо да минава покрай тях, Кърт описа широк полукръг, под­мина олимпийския басейн и стигна до задната част на сградата, където имаше широка веранда.

Кърт се качи на един стол, прехвърли се на верандата и се затича напред. Успя да отвори вратата и да се вмъкне вътре.

Благодарен, че не е включил алармите, той влезе в един коридор и се оказа сред произведения на изкуство­то, изкусно изработени гоблени и статуи - сякаш бе в музей.

Трябваше да открие стълбище, което води нагоре. Пое напред, но спря, зашото чу стъпки от един от съседните коридори.

Отдръпна се назад и се скри зад статуята на някакъв гръцки герой с лавров венец на главата. Притисна се възможно най-назад в сенките, докато фигурата отмине.

Беше Калиста. Раздаваше заповеди по радиото. Не видя Кърт, дори не погледна в неговата посока. Стигна до далечния край на коридора и влезе в някаква стая.

В дом с толкова много стаи Кърт знаеше, че ще му е трудно да открие вярната навреме, но Калиста му даде идея.

Кърт се огледа дали не идва още някой, излезе иззад статуята и се прокрадна към стаята, в която Калиста току що влезе.