Призрачният кораб

56

В последните часове на нощта „Уарата“ най-после се завърна у дома. Макар да се чуха гласове да отложат пристигането ѝ до сутринта, Пол не се съгласи. Струва­ше му се, че и без това корабът достатъчно се е забавил.

Побутван от „Седжуик“, „Уарата“ влезе в почти пусто­то пристанище. Докато наближаваха пристана, Пол видя нещо, което нямаше да забрави. Сякаш половин Дърбан се бе събрал, хиляди хора стояха смълчани със свещи в ръце, опасваха и входа към пристана, и самия него.

Нямаше светкавици на фотоапарати, нямаше предста­вители на града, които да изнасят речи. Това - по-късно. Просто тази нощ народът на Южна Африка приветства­ше кораба с добре дошъл у дома.

На борда се качи високопоставен офицер от Южноафриканския флот и Пол мy предостави командването. От този миг насетне на него му се искаше само да намери Гамей и да я пре­гърне.

Вярна на думата си, тя го чакаше в края на подвижното мостче. Прегърнаха се и закрачиха към пристана. Никога в живота си Пол не беше виждал толкова много картички, цветя и венци.

Спря до една снимка - мъжът на нея му се стори поз­нат. Снимката бе черно-бяла, виждаше се едър мъж с де­бели мустаци. Отдолу беше името му, както и поста му на кораба, огняр, на борда на „Уарата”, причислен към задния котел.

Пол не вярваше в духове, но се запита дали пък не е възможно...

Хванати за ръце, той и Гамей прекосиха пристана, без да продумат.