Призрачният кораб

42

Заповедта на Пол се разпространи светкавично. Хо­рата му, които току-що се бяха хвърлили на палубата, скочиха на крака и се затичаха към въжените стълби, во­дещи към катерите долу.

- Вървете! - Пол помагаше на хората да прескачат пе­рилата. - Бързо!

Докато се спускаха, той се огледа. Хеликоптерите се връщаха, като пътьом обстрелваха влекачите, а после и „Кондор“. В същото време торпедата бавно приближава­ха кораба.

Движеха се с около трийсет възела. При тази скорост имаха на разположение почти две минути, за да напуснат кораба.

В далечината червеният корпус на моторницата на „Кондор“ сс появи в полезрението на Пол, устремена с пълна скорост към торпедата.

Пол грабна радиото.

- Дюк, какво по дяволите правиш?

- Пресичам пътя на торпедата. Много жалко ще е да оставим тая ръждива кофа да потъне сега. Особено след като току-що се е върнала от отвъдното.

Елена заслиза по стълбата, последвана от Гамей, ала главният инженер още бе долу.

- Абсолютно си прав! - рече Пол. - Направи каквото можеш.

Дюк бе на половината път до „Кондор“, когато се по­казаха хеликоптерите и започнаха нападението си. Видя ги, както и падащите торпеда, и осъзна, че по някаква причина целта им е корабът.

Вместо да продължи към „Кондор“ Дюк натисна газта докрай и се върна към “Уарата“. Първата му мисъл бе да помогне на работниците да се измъкнат от кораба, или преди, или след удара. Но бързата малка лодка настигна едно от торпедата, тъй че на Дюк му хрумна друга идея.

- Извадете оръжията от сандъците - извика на един от гмуркачите.

Пред тях „Уарата“ бавно се уголемяваше, но и те приб­лижаваха второто торпедо с всяка изминала секунда.

- Не улучвате бойната глава - извика Дюк. Ще се взриви, а това означава и ние с нея. Целете се в перките или мотора. Трябва просто да отклоним торпедото от курса.

Мъжете кимнаха и свалиха предпазителите на оръжи­ята. Имаха само пистолети, но ако Дюк се приближеше достатъчно, щяха да свършат работа.

Изравниха се с торпедото - беше светлосиво, на около метър и половина под водата.

- Обезвредете го - извика Дюк, като се стараеше да не изостава.

Гмуркачите започнаха да стрелят. Дюк би дал годишната си заплата за една пушка, но две от тях бяха на „Уарата“ с Пол, а останалите - на „Кондор“.

Макар да изпразниха и двата пълнителя, торпедото продължи. Не на не повече от трийсет секунди от кораба.

- Твърде е дълбоко - каза един от стрелците.

- Презаредете - извика Дюк. - Ще опитам нещо.

Увеличи скоростта на моторницата и мина пред тор­педото, след което повтори. След третия път снарядът за­почна да подскача в развълнуваната вода като водни ски, уловили дирята на катера, който ги дърпа. В един момент носът на торпедото се подаде от водата. Гмуркачите от­криха огън и улучиха няколко пъти. Каквото и да бяха повредили, торпедото изгуби контрол, завъртя се надяс­но и се заби в дълбините.

Дюк зави наляво и се отдалечи. В този момент под водата нещо проблясна. Последва ударна вълна и на по­върхността изригна пяна.

- Едното замина, остава второто - подвикна Дюк и отново се върна надясно, търсейки дирята на второто торпедо.

- Доста е напред- каза един от гмуркачите.

- Няма да се откажа - настоя Дюк. Но когато върна моторницата на курса, видя, че е твърде късно. Фучаха към кърмата на „Уарата“. Мястото щеше да им свърши по-бързо, отколкото щяха да настигнат торпедото.

- Дюк, отдалечи се! - чу се гласът на Пол по радиото. - Това е заповед!

Дюк се подчини и се отклони вляво, а от палубата на стария кораб пробляснаха дула.

Пол и Гамей стояха на перилата и стреляха с пушки­те си към торпедото. На трийсет метра един от тях улучи бойната глава където трябва - последва нова ударна вълна и от морето изригна гейзер от вода и пара.

На палубата на „Уарата“ ударната вълна блъсна Пол и Гамей назад. Приземиха се един до друг сред купчина плевели, които копачите още не бяха разчистили.

Пол отвори очи, премрежени от падащи капчици вода. Ушите му бучаха. Погледна към Гамей - беше добре.

- Бива си ме с пушката, нищо, че сам се хваля - въздъх­на Пол с облекчение.

Гамей се надигна на лакът и се взря в него.

- Откъде знаеш, че не е бил моят изстрел?

- Много наляво стреляш. Ог самото начало ти личеше нс сс съобразяваше с вятъра.

- Твоите куршуми отиваха вляво! - възмути се тя.

Пол се засмя и стана на крака. Огледа се, търсейки хе­ликоптерите. Надяваше се да не опитат отново - за щастие, двете машини се отдалечаваха на север.

Зад себе си оставиха две петна кипнала вода, димящ влекач и тълпа недоумяващи хора, които се питаха какво му е толкова важното на този стогодишен кораб, та някой да иска да го потопи.

Пол намери радиото си и провери дали работи.

- Благодаря за помощта, Дюк! Ненормален си, но мно­го ти благодарим за това.

- Няма защо, Пол. Съжалявам, че не прихванах и две­те торпеда. Добра стрелба.

- Благодаря! - отвърнаха заедно Пол и Гамей и се спогледаха.

Дюк даде сигнал, че се връща на „Кондор“ и Пол прие съобщението, а след това самият той се свърза с кораба.

- „Кондор“, тук е Пол. Докладвайте за щети и жертви.

- Щетите са най-вече козметични - отвърнаха от другата страна. - Двама от екипажа са ранени от шрапнели, а трети има лоша цицина на главата, хвърлил се право в една от преградите. Но нямаме тежко ранени или мъртви.

- Явно сме имали късмет - отдъхна си Пол. - Свърже­те се с влекачите и докладвайте и за тях. Виждам много дим над „Дракенсберг“.

- Прието!

- И се свържете и с главния щаб. Имаме нужда от по­мощ. Нямам представа защо някой би искал да потопи трошка като тази, но точно това се опитаха да направят. Докато не разберем кои са и какво искат, трябва да очак­ваме като нищо да опитат отново.

Когато „Кондор“ прекъсна връзката, главният инже­нер се обади отдолу.

- Какво по дяволите стана при вас?

- Ако щеш вярвай, но почти ни торпилираха.

- Торпилираха ни?

- Знам, че звучи безсмислено. Просто ми се довери. Замалко да успеят, но изглежда сме непокътнати.

Последва дълга пауза, преди главният да отвърне.

- Може би не - мрачно каза той. - Ударната вълна явно е изкривила обшивката. Отнякъде влиза вода.