Призрачният кораб

20

- Тан Ранг е хладнокръвен убиец и не бива безразсъд­но да му се пречкате - предупреди ги Дърк Пит по криптираната връзка през лаптопа на Джо.

- Не е безразсъдно - възрази Кърт. - Ако Сиена е жива, тя е при него. От това, което видях на онзи компютър става ясно, че той събира отряд от първокласни хакери.

- Сигурно е така - долетя гласът на Пит. - Въпросът е „защо”?

- Откъде се е взел този Тан Ранг? - попита Кърт. - Може би това ще ни даде някаква следа.

- Оглавява южнокорейски чебол, финансово-икономическа групировка, която се занимава основно с минно дело, отпадъци и енергия.

- Нещо друго?

- Роден е през 49-та година, точно преди Корейската война. Богатството на семейството му вече било намаляло, но крахът дтанал още по-голям след като Северна Корея унищожила голяма част от Сеул и околностите му. Тогава, за да не рухнат съвсем, баща му се забъркал с някакви престъпници. Когато Тан станал на шестнайсет, компанията сс занимавала преди всичко с контрабанда и пране на пари. Когато баща му починал, сред членовете на фамилията Ранг избухнала война. Тан се разправил бетмилостно с всички, които застанали на пътя му - избил враговете си, престъпниците, които го финансирали и всички членове на семейството, които не били съгласни с управлението му.

- Вътрешен преврат - отбеляза Джо.

- И то какъв! - възкликна Нит.

- А защо правителството не го е погнало?

- Заради приятели на високи позиции - обясни Пит. Повечето хора забравят, че между 51-ва и 79-та годи­на Южна Корея практически се управлява от военни и едри индустриалци. А те се интересували само от едно - растеж на икономиката на всяка цена. Нуждаели се от пари, за да изградят силна армия, готова да парира ново нападение от север. Престъпленията били замитани под килима, ако укрепвали властта им, засилвали реда и уве­личавали промишлената продукция.

- Значи Тан Ранг е просто един замогнал се уличен бандит - заключи Кърт. - Но това не ни помага да разберем защо има нужда от компютърни специалисти.

Причините биха могли да са най-различни – отвърна Пит. – Но като се има предвид структурата на чеболите и конкуренцията в модерния свят, бих заложил на корпоративния шпионаж.

- Звучи логично – замисли се Кърт. – Но странната жена и човекът, с когото говори тя по телефона, сякаш искаха хакерите за друго. Тя спомена за сриване на Американската стена. Спомена и нещо, наречено „въздушна дупка”. Имаш ли представа какво е това?

Пит погледна към някого извън обсега на камерата.

- Ирам, искаш ли да обясниш?

Ирам Йейгър се показа на екрана. Както винаги косата му беше вързана на конска опашка, а очите му бяха скрити зад бабешките му очила.

- Добро утро, господа! - поздрави ги той. - Карам на­прано. През последните няколко години терминът „Аме­риканска стена“ се използва активно в киберпространството. Става дума за сложна плетеница от защитни сте­ни, предназначени да пазят информационната инфрас- труктура на страната. Работата е там, че никой не би трябвало да знае за това. С тази система работи само Националната служба за сигурност с цел по-добра защита на правителствени институции и цивилни корпорации.

Това изненада Кърт.

- Постоянно чувам колко са уязвими. А ти ми казваш, че не е така.

- Да го кажем по следния начин - подсмихна се Ирам. - Не сме толкова слаби, на колкото се преструваме. Но това, че тази твоя приятелка е говорила за сриване на стената и на системата, говори, че планират нещо много по-голямо от обикновена хакерска атака.

- Не ми е приятелка - раздразнено каза Кърт. - макар че ми спаси живота.

- Странно - отвърна Пит.

- Повярвай ми, това не беше единственото странно нещо - каза Кърт.

Пит се засмя.

- А какво според вас е мястото на Сиена и „Фаланга” във всичко това? - попита Кърт.

Ирам му обясни съвсем простичко:

- Ако „Фаланга“ заработи, ще замени настоящата стена с Американската стена 2.0.

- Ами хакерите - включи се Джо. - Имате ли представа кои са?

- Работим по въпроса. Помага ни, но и ни пречи това, че хакерите си имат собствена култура на общуване и именуване.

- Жената ги нарече титли - каза Кърт.

- Именно - отвърна Ирам. - Имената им не са съставени просто от произволни знаци. Всеки знак има значение И ако познаваш значенията им, по-лесно ще се свържеш с правилния човек. Например, за нас „Хеnо9Х9” е произволна последователност от букви и цифри, но всъщ­ност името показва способностите на хакера. „Хеnо” зна­чи „чужд“, а „9X9” е като в старата радиотерминология „пет-пет“, което значи „силен, ясен сигнал”. Ако трябва да предположа, бих казал, че „Хеnо9Х9“ е човек, който лесно може да прави атаки през национални граници.

Пит се намеси.

- Въз основа на огромни количества проучвания стигнахме до предположението, че това е украинец на име Гошун. Искам само да ви обърна внимание, че преди око­ло година той изчезна. Смятахме, че се е скрил, защото е бил разкрит. Сега обаче се чудим дали Акоста няма пръст в изчезването му.

Кърт си отбеляза информацията наум.

- Ами останалите?

- Смятаме, че „ZsumG” е съкратено от „zero sum game”, или „игра с нулев резултат” – започна да обяснява Ирам. Това е популярен израз в пазарните и маркетинговите теории. Той означава, че една от две страни може да спечели, само ако другата изгуби същото количество пари, време, стоки и т. н.

- Един победител, един изгубил - обобши Джо - Победа и за двамата не е възможна.

- Точно така - каза Ирам.

- Значи този тип е финансов хакер? - попита Кърт.

- Така предполагаме - рече Ирам. - Според доказателствата ни, „ZsumG” е пробил сигурността на няколко големи банки през последните пет години, откраднал е милиони номера на кредитни карти, клиентски профили и пин-кодове. След това ги е продал на криминални гру­пировки по целия свят.

- Изглежда ми страхотно момче - свирна Джо.

- Или момиче - вметна Ирам. - He сме сигурни кой стои зад този никнейм. Което ни води до последното име: „Montresor“.

- Това защо ми звучи познато? - зачуди се Джо.

И Кърт си мислеше същото сутринта, но вече беше на­мерил отговора.

- Не си внимавал в задължителните четива - каза той на приятеля си.

- В лятнтаа ваканция съм - отвърна Джо. - Ще позубря в последната минута.

Кърт се позасмя и каза:

- „Хилядите несправедливости на Фортунато поне­сох, доколкото съумях, но когато той дръзна да ме обиди, аз се зарекох да отмъстя“

- „Бъчвата с Амонтилядо” - поясни Ирам. - Името идва от разказ на Едгар Алън По.

- Значи може да е нешо свързано с отмъщение - предположи Джо.

- Или с криене на неща, които не бива да бъдат намерени - додаде Кърт, както Монтресор зазидал Фортунато в стената.

- Или е италианец и обича червено вино - намигна им Ирам.

- Може да провериш дали не е Джордино – предложи Кърт.

- Проверихме го - отвърна Пит. - Оказва се, че още се учи да играе „Космически нашественици“ на своя Комодор 642. Тъй че едва ли е международен хакер.

Кърт се ухили, макар ситуацията да беше повече сериозна.

- Значи нямаме нито един отговор - каза той, - а само още въпроси.

- Ами „Масив”? - попита Джо с надежда.

- Проследяхме я със сателит - отговори Пит. - Спряла е в Бандар Абас за поправка. Вероятно ще има нужда от нов вал. Но понеже е в ирански води, не можем да напра­вим каквото и да било, за да я огледаме както трябва.

- Предполагам, че големците на борда вече ги няма - каза Кърт.

- Което ни връща в изходна позиция - продължи Пит. – Знаем, че някъде там има някакъв хакерски дрийм-тийм за продан или под наем и поне две групировки се борич­кат за него. Не знаем обаче защо. Сигурни сме само, че нито една от групировките не би проявила милост.

- Тогава имаме само един избор - каза Кърт. - Да елиминираме и двата заплахи едновременно.

- И как смяташ да направим това? - попита Пит.

- Отиваме в Южна Корея и прибираме тази „американска” и останалите хакери. Щом те са в ръцете ни, никой не може да ги използва срещу нас.