Призрачният кораб

26

Пол Тpayт стоеше на палубата и гледаше как хеликоптерът се отделя от кораба. На борда му беше раненият капитан. Това бе същият хеликоптер, с който Кърт и Джо бяха открили „Етернет“ преди три месеца.

Капитанът не искаше да го водят в болница, но лекарят на кораба потвърди, че била засегната една от големите артерии на крака му. Имал късмет, че не е умрял от кръвозагуба и трябвало спешно да го оперират.

Капитанът бе изгубил много кръв и бе твърде слаб, за да спори.

- Грижи се за кораба! – каза той на Пол, докато го товареха на летателната машина.

Когато хеликоптерът се скри на запад, инженерът се приближи до Пол.

- Явно вие командвате сега.

- Голям съм късметлия - отвърна Пол. - Какво е състоянието ни?

- Всички системи са офлайн. Носим се без мощност.

- Е, поне наникъде не сме тръгнали - измърмори Пол.

- А какво да правим с подводниците.

Пол погледна часовника си.

- Минаха четиресет и пет минути. Вътрешните пра­вилници на НАМIIД гласят да прекратим всички подвод­ни операции, ако изгубим връзка с подводниците и не я възстановим до половин час.

- Наредих на няколко души да се оглеждат - отвърна инженерът. - Но още не са открили никаква следа.

Пол кимна, леко разтревожен.

- Можете ли да включите системите на кораба?

Инженерът свали шапката си и се почеса по темето.

- Десният двигател оцеля след аварийното изключва­не. Можем да го рестартираме, но само ако пуснем двига­телната система и главния компютър.

Пол поклати глава.

- Намерете друг начин. Без компютри!

- Как?

- Не знам - отвърна Пол. - Как Скоти успя да рестартира „Ентърпрайз“, когато не работеха дилитиевите кристали?

Инженерът изпухтя и пое към котелното, като мърмо­реше как „Кондор“ не е космически кораб. Пол обаче вяр­ваше, че главният инженер ще измисли нещо. Сега тряб­ваше да се погрижи за подводниците. Пол обърна глава към морето, вдигна бинокъла и огледа повърхността. Никакъв знак от подводниците.

Скарабеите вече трябваше да са излезли на повърхността и да стрелят със сигналните си устройства. Значи има проблем. Пол вдигна към устата си радиостанцията, единствената електроника на борда

- Маркъс, Пол е - обади се той на инженера, който отговаряте за подводниците.

- Слушам те, Пол.

- Скарабеите се бавят. Искам да ги потърся. Какви ма­шини имаме още на борда?

- Малък безмоторен апарат и АГС-ът.

АГС означаваше „атмосферен гмуркачески скафандър”, направен от здрав метал и предназначен за спус­кане на големи дълбочини. Скафандри от този тип бяха често използвани от гмуркачи при полагане на тръбопро­води и на презокеански кабели.

Най-известните конструкции на АГС бяха огромните скафандри ДЖИМ от осемдесетте и деветдесетте години на миналия век. АГС на НАМПД бяха по-модерни, още по-големи и с вид на робот и си имаха собствени двигатели, като скафандрите за НАСА за излизане в Космоса.

- АГС има ли компютърен интерфейс? - попита Пол.

- Не. Защо?

- Само питам. Приготви го. Ще се спусна.