44


Дърбан, Южна Африка


Гамей пристигна в Дърбан и разбра, че без да иска вече е станала местна атракция. Откритието на „Уарата“ все още не беше оповестено официално. Властите искаха това да остане тайна, докато корабът не стигне до южно­африкански води. Но мълвата вече се носеше. А това, че член на НАМПД е пристигнал с проби, които трябвало бъда изследвани, бе предизвикало жив интерес.

Неколцина експерти бяха пристигнали на собствени разноски в университета „Дърбан Уествил“ и посрещна­ха Гамей в кампуса. Бързо подготвиха полева лаборатория и се заеха с насекомите, мъртвите гризачи и растени­ята от „Уарата”.

Докато работеха, Гамей прескочи до библиотеката, където откри машина за микрофилми, на която можеше да разгледа старите вестници от времето на изчезването на кораба.

- Сигурна ли сте, че не искате да използвате компю­тър?- попита библиотекарят. - Цялата информация е налична и онлайн.

- Не, благодаря. Наситих се на компютри напоследък и предпочитам малко да си почина от тях.

Тя започна да преглежда статия след статия. Лека-полека се върна във времето преди сто години. Толкова бе свикнала с динамиката на съвременния свят, където са­молетни катастрофи и бедствия се отразяваха на живо и всичко се научаваше почти незабавно, че публикациите за изчезването на „Уарата“ ѝ се сториха странни. Отнача­ло се смятало, че корабът просто се бави: често се случ­вало да има закъснения от дни или дори седмици. В ня­кои статии пишеше, че „Уарата“ може да пристигне и че корабите, изпратени да го търсят, ще го докарат в някое пристанище. Изчисляваха се дори хранителните припаси н журналистите успокояваха, че корабът и пътниците му са добре подсигурени с храна и няма никаква причина за тревога.

Ала с течение на времето надеждите корабът да бъде намерен, постепенно отстъпваха място на жестоката ре­алност. Появили се тревожни слухове и догадки. Буря­та от 27-и юли била нарочена за основен виновник. Във вестниците много място бе отделено на думите на някой си Клод Сойър. Той бил единственият пасажер, тръгнал към Кейптаун, който решил да слезе в Дърбан. Изпратил иа жена си телеграма: „Уарата“ ми се стори понатежал. Слязох в Дърбан.“

Той твърдеше, че сънувал сън, малко преди корабът да пристигне в Дърбан. През вълните препускал рицар с високо вдигнат меч, който викал името на кораба. Когато Сойър слязьл в Дърбан, твьрдял, че е сънувал отново този път как „Уарата" била погълната от огромна вълна.

Капитан Фърт oт парахода „Марере” споделяше друга теория. Според него „Уарата“ е твърде голям и здрав ко­раб, зa да бъде пометен oт вълна и по-вероятно е да се е повредило някое витло или рул и корабът да се носи по течението, покрай нос Добра надежда в посока към Ат­лантическия океан.

Фърт беше сигурен, че „Уарата" ще бъде открит, подобно на „Уайкато“, друг кораб, чиито вал се счупил на път към Оукланд, а съдът се носел по теченията шест седмици, преди да го открият. Някои смятали, че „Уаратга“ ще стигне чак до Южна Америка.

Докато Гамей четеше статиите за изчезването на ко­раба, вниманието и бе привлечено и от други тогаваш­ни истории - новини за бурята, политически препирни и реклами, включително една, която препоръчваше пуше­нето като лек срещу настинка.

Но най-впечатляваш беше разказът за схватката меж­ду полицията и криминалната банда от река Клаар. След експлозия и пожар, изпепелили цяло състояние в банкно­ти, накрая било установено, че банкнотите са почти съ­вършени фалшификати. Повечето от бандитите наистина загинали, но Робърт Суон, главен инспектор от дърбанската полиция, се боял, че предводителите са избягали и ще се появят отново.

- Мда, интересни времена - прошепна на себе си Гамей.

- Извинете ме - обади се някой зад нея. - Вие ли сте Гамей Траут?

Тя се обърна и видя мъж със свстлоснн костюм и бяла ризa с отворена яка. Той протегна ръка.

- Казвам се Джейкъб Фредрикс. Дочух, че сте открили „Уарата”. Истина ли е?

Гамей сс поколеба.

- Преди години работих за НАМПД по време на една експедиция за издирване на кораба обясни той. Зa жа­лост, не го открихме.

Тя си спомняше името. Не беше сигурна дали мъжът е този, за когото се представя, но и се съмняваше, че тя или корабът са още в опасност. Истината явно сс разпростра­няваше от поне няколко места, така че реши да му каже каквото знае.

През следващите два часа обсъждаха изчезването на кораба и експедицията по време на която Фредрикс смя­тал, че го е открил, само за да се окаже накрая, че са открили товарен кораб от Втората световна война, торпилиран от германците.

- Почти се радвам, че през цялото време корабът е бил на брега. По-лесно ми е да понеса, че не го намерих на дъното.

Гамей се усмихна и му разказа за инцидентите след откриването на кораба. Фредрикс изглеждаше искрено изненадан, но спомена за странните теории и случки, които сякаш винаги спохождали кораба.

- Веднъж един медиум твърдеше, че са стигнали до суша и са започнали нова цивилизация.

- Бил е по-прав, отколкото бихме могли да предпо­ложим - отвърна Гамей, макар да бе ясно, че пътниците никога не са стигнали до суша.

- Една от най-странните истории се случила през 1987 г. - започна Фредрикс.

- Когато сте мислили, че сте го открили?

- Не, ние го търсихме години по-късно. Но през 87-ма година една стара спасителна лодка била открита край бреговете на залива Мапуто в Мозамбик. Някакъв рибар, мисля, се натъкнал на нея. В нея имало трима души - жена и две момчета. Жената имала лека огнестрелна рана, но нищо сериозно. За нещастие обезводняването се оказало фатално и за тримата. Разпознати били като част oт семейство, отвлечено преди години. Властите смята­ли, че са дошли най-вероятно от района на Сомалия.

- Звучи ужасно - рече Гамей. - Но какво общо има това с „Уарата“?

- Лодката им била прогнила. Била набързо скърпена и запушена с подръчни средства. Нямало да плава още дълго, ако не я били намерили. Неколцина експерти били на мнение, че подобни лодки се използвали между 1904 и 1939 година. Години по-късно направили компютърен анализ на снимките и открили останки от име на най-горната дъска, тъй като пластовете боя ограничили еро­зията. Не мога да си спомня как точно бяха изчистили об­раза, но написаното можело да се прочете като „Уарата“.

Гамей се облегна стъписана на стола си.

- Шегувате се!

Фредерикс поклати глава.

- По онова време всички мислели, че е измама. Като онзи запис с аутопсията на извънземни. Но след вашето откритие, нещата изглеждат по друг начин. Напълно е възможно да е вярно. - След това смени темата: - А да не забравяме и бандата от река Клаар.

- Тъкмо четях за тях.

- Някои смятат, че са се качили на кораба нелегално.

- Наистина ли?

- Да. А после се издавили, когато потънал.

- Само че не е потънал - отбеляза Гамей. - Дали те не са отвлекли кораба?

- От това, което съм чел, знам, че са били безмилост­ни. Да превземат кораб, би било точно в техен стил.

Гамей почти се замая. Искаше да проучи подробно това, което ѝ разказа мъжът. Но преди да реши откъде да започне, телефонът ѝ изжужа. В есемеса пишеше да отиде веднага в лабораторията, където анализираха про­бите.

- Трябва да вървя - рече тя. - Ще се радвам да погово­рим отново, когато имам време.

- Всичко за НАМПД - отвърна Фредерикс с усмивка и ѝ подаде визитка с телефоните си, след което се ръкуваха и се разделиха.

- Успяхте ли разберете къде може да е бил корабът? - попита Гамей, щом влезе в лабораторията.

- Имате късмет, госпожо Траут - отвърна главният биолог. - Открила сте няколко вида, които съществуват само на едно място в света.

Показа ѝ скелета на малко животно, което един от ко­пачите на Пол беше открил.

- Какво е това?

- Фоса - отвърна биологът и ѝ показа снимка на жи­вотното.

- Прилича на кръстоска между котка и кенгуру - от­върна Гамей.

- Всъщност е вид мангуста.

След това биологът ѝ показа големия молец, който Елена бе забелязала, тъкмо като излизаше от какавидата си. Беше огромен.

- Това е лунен молец - обясни биологът, а после преми­на към паяците, на които бяха попаднали още първата ве­чер. - Златосферни паяци-плетачи. Има подобни паяци из целия свят, но в паяжината му открихме нето уникално.

Той посочи към някакво насекомо, оплетено в паяжина.

- Житоядец-жираф - каза мъжът и ѝ подаде една лупа.

Гамей се вгледа - буболечката изглеждаше обикнове­на, с изключение на дългия, тънък врат и щръкналата от телцето глава. Приличаше на маркуч за прахосмукачка.

Не можеше да повярва, че са извадили такъв късмет. Но предположи, че следват лошите новини.

- Нека позная. Сомалия?

- Не. Много по-наблизо. Западния бряг на Мадагаскар.

- Мадагаскар ли? - Гамей беше объркана.

Той кимна.

- Островът се е откъснал от Африка преди сто и шейсет милиона години - обясни ученият. - Тогава Индия още е била част от него. Но преди още осемдесет милиона години и тя се е отделила. Колкото повече се отдалечава­ли трите земни маси, толкова по-различно се развил жи­вотът на тях. Подобно на Австралия, в Мадагаскар има стотици видове, които се срещат само там. Открили сте три от тях на плаващата си съборетииа. Значи е прекара­ла дълго време в Мадагаскар, преди да се върне в морето.

- А крокодилът? - попита тя.

- И от тях има много на острова.

Гамей кимна. Доказателствата бяха ясни. „Уарата“ бе прекарал сто години на сушата някъде по бреговете на Мадагаскар. Оставаха само още няколко въпроса - къде точно и защо някой иска да го потопи.

Загрузка...