Дърбан, Южна Африка
Гамей пристигна в Дърбан и разбра, че без да иска вече е станала местна атракция. Откритието на „Уарата“ все още не беше оповестено официално. Властите искаха това да остане тайна, докато корабът не стигне до южноафрикански води. Но мълвата вече се носеше. А това, че член на НАМПД е пристигнал с проби, които трябвало бъда изследвани, бе предизвикало жив интерес.
Неколцина експерти бяха пристигнали на собствени разноски в университета „Дърбан Уествил“ и посрещнаха Гамей в кампуса. Бързо подготвиха полева лаборатория и се заеха с насекомите, мъртвите гризачи и растенията от „Уарата”.
Докато работеха, Гамей прескочи до библиотеката, където откри машина за микрофилми, на която можеше да разгледа старите вестници от времето на изчезването на кораба.
- Сигурна ли сте, че не искате да използвате компютър?- попита библиотекарят. - Цялата информация е налична и онлайн.
- Не, благодаря. Наситих се на компютри напоследък и предпочитам малко да си почина от тях.
Тя започна да преглежда статия след статия. Лека-полека се върна във времето преди сто години. Толкова бе свикнала с динамиката на съвременния свят, където самолетни катастрофи и бедствия се отразяваха на живо и всичко се научаваше почти незабавно, че публикациите за изчезването на „Уарата“ ѝ се сториха странни. Отначало се смятало, че корабът просто се бави: често се случвало да има закъснения от дни или дори седмици. В някои статии пишеше, че „Уарата“ може да пристигне и че корабите, изпратени да го търсят, ще го докарат в някое пристанище. Изчисляваха се дори хранителните припаси н журналистите успокояваха, че корабът и пътниците му са добре подсигурени с храна и няма никаква причина за тревога.
Ала с течение на времето надеждите корабът да бъде намерен, постепенно отстъпваха място на жестоката реалност. Появили се тревожни слухове и догадки. Бурята от 27-и юли била нарочена за основен виновник. Във вестниците много място бе отделено на думите на някой си Клод Сойър. Той бил единственият пасажер, тръгнал към Кейптаун, който решил да слезе в Дърбан. Изпратил иа жена си телеграма: „Уарата“ ми се стори понатежал. Слязох в Дърбан.“
Той твърдеше, че сънувал сън, малко преди корабът да пристигне в Дърбан. През вълните препускал рицар с високо вдигнат меч, който викал името на кораба. Когато Сойър слязьл в Дърбан, твьрдял, че е сънувал отново този път как „Уарата" била погълната от огромна вълна.
Капитан Фърт oт парахода „Марере” споделяше друга теория. Според него „Уарата“ е твърде голям и здрав кораб, зa да бъде пометен oт вълна и по-вероятно е да се е повредило някое витло или рул и корабът да се носи по течението, покрай нос Добра надежда в посока към Атлантическия океан.
Фърт беше сигурен, че „Уарата" ще бъде открит, подобно на „Уайкато“, друг кораб, чиито вал се счупил на път към Оукланд, а съдът се носел по теченията шест седмици, преди да го открият. Някои смятали, че „Уаратга“ ще стигне чак до Южна Америка.
Докато Гамей четеше статиите за изчезването на кораба, вниманието и бе привлечено и от други тогавашни истории - новини за бурята, политически препирни и реклами, включително една, която препоръчваше пушенето като лек срещу настинка.
Но най-впечатляваш беше разказът за схватката между полицията и криминалната банда от река Клаар. След експлозия и пожар, изпепелили цяло състояние в банкноти, накрая било установено, че банкнотите са почти съвършени фалшификати. Повечето от бандитите наистина загинали, но Робърт Суон, главен инспектор от дърбанската полиция, се боял, че предводителите са избягали и ще се появят отново.
- Мда, интересни времена - прошепна на себе си Гамей.
- Извинете ме - обади се някой зад нея. - Вие ли сте Гамей Траут?
Тя се обърна и видя мъж със свстлоснн костюм и бяла ризa с отворена яка. Той протегна ръка.
- Казвам се Джейкъб Фредрикс. Дочух, че сте открили „Уарата”. Истина ли е?
Гамей сс поколеба.
- Преди години работих за НАМПД по време на една експедиция за издирване на кораба обясни той. Зa жалост, не го открихме.
Тя си спомняше името. Не беше сигурна дали мъжът е този, за когото се представя, но и се съмняваше, че тя или корабът са още в опасност. Истината явно сс разпространяваше от поне няколко места, така че реши да му каже каквото знае.
През следващите два часа обсъждаха изчезването на кораба и експедицията по време на която Фредрикс смятал, че го е открил, само за да се окаже накрая, че са открили товарен кораб от Втората световна война, торпилиран от германците.
- Почти се радвам, че през цялото време корабът е бил на брега. По-лесно ми е да понеса, че не го намерих на дъното.
Гамей се усмихна и му разказа за инцидентите след откриването на кораба. Фредрикс изглеждаше искрено изненадан, но спомена за странните теории и случки, които сякаш винаги спохождали кораба.
- Веднъж един медиум твърдеше, че са стигнали до суша и са започнали нова цивилизация.
- Бил е по-прав, отколкото бихме могли да предположим - отвърна Гамей, макар да бе ясно, че пътниците никога не са стигнали до суша.
- Една от най-странните истории се случила през 1987 г. - започна Фредрикс.
- Когато сте мислили, че сте го открили?
- Не, ние го търсихме години по-късно. Но през 87-ма година една стара спасителна лодка била открита край бреговете на залива Мапуто в Мозамбик. Някакъв рибар, мисля, се натъкнал на нея. В нея имало трима души - жена и две момчета. Жената имала лека огнестрелна рана, но нищо сериозно. За нещастие обезводняването се оказало фатално и за тримата. Разпознати били като част oт семейство, отвлечено преди години. Властите смятали, че са дошли най-вероятно от района на Сомалия.
- Звучи ужасно - рече Гамей. - Но какво общо има това с „Уарата“?
- Лодката им била прогнила. Била набързо скърпена и запушена с подръчни средства. Нямало да плава още дълго, ако не я били намерили. Неколцина експерти били на мнение, че подобни лодки се използвали между 1904 и 1939 година. Години по-късно направили компютърен анализ на снимките и открили останки от име на най-горната дъска, тъй като пластовете боя ограничили ерозията. Не мога да си спомня как точно бяха изчистили образа, но написаното можело да се прочете като „Уарата“.
Гамей се облегна стъписана на стола си.
- Шегувате се!
Фредерикс поклати глава.
- По онова време всички мислели, че е измама. Като онзи запис с аутопсията на извънземни. Но след вашето откритие, нещата изглеждат по друг начин. Напълно е възможно да е вярно. - След това смени темата: - А да не забравяме и бандата от река Клаар.
- Тъкмо четях за тях.
- Някои смятат, че са се качили на кораба нелегално.
- Наистина ли?
- Да. А после се издавили, когато потънал.
- Само че не е потънал - отбеляза Гамей. - Дали те не са отвлекли кораба?
- От това, което съм чел, знам, че са били безмилостни. Да превземат кораб, би било точно в техен стил.
Гамей почти се замая. Искаше да проучи подробно това, което ѝ разказа мъжът. Но преди да реши откъде да започне, телефонът ѝ изжужа. В есемеса пишеше да отиде веднага в лабораторията, където анализираха пробите.
- Трябва да вървя - рече тя. - Ще се радвам да поговорим отново, когато имам време.
- Всичко за НАМПД - отвърна Фредерикс с усмивка и ѝ подаде визитка с телефоните си, след което се ръкуваха и се разделиха.
- Успяхте ли разберете къде може да е бил корабът? - попита Гамей, щом влезе в лабораторията.
- Имате късмет, госпожо Траут - отвърна главният биолог. - Открила сте няколко вида, които съществуват само на едно място в света.
Показа ѝ скелета на малко животно, което един от копачите на Пол беше открил.
- Какво е това?
- Фоса - отвърна биологът и ѝ показа снимка на животното.
- Прилича на кръстоска между котка и кенгуру - отвърна Гамей.
- Всъщност е вид мангуста.
След това биологът ѝ показа големия молец, който Елена бе забелязала, тъкмо като излизаше от какавидата си. Беше огромен.
- Това е лунен молец - обясни биологът, а после премина към паяците, на които бяха попаднали още първата вечер. - Златосферни паяци-плетачи. Има подобни паяци из целия свят, но в паяжината му открихме нето уникално.
Той посочи към някакво насекомо, оплетено в паяжина.
- Житоядец-жираф - каза мъжът и ѝ подаде една лупа.
Гамей се вгледа - буболечката изглеждаше обикновена, с изключение на дългия, тънък врат и щръкналата от телцето глава. Приличаше на маркуч за прахосмукачка.
Не можеше да повярва, че са извадили такъв късмет. Но предположи, че следват лошите новини.
- Нека позная. Сомалия?
- Не. Много по-наблизо. Западния бряг на Мадагаскар.
- Мадагаскар ли? - Гамей беше объркана.
Той кимна.
- Островът се е откъснал от Африка преди сто и шейсет милиона години - обясни ученият. - Тогава Индия още е била част от него. Но преди още осемдесет милиона години и тя се е отделила. Колкото повече се отдалечавали трите земни маси, толкова по-различно се развил животът на тях. Подобно на Австралия, в Мадагаскар има стотици видове, които се срещат само там. Открили сте три от тях на плаващата си съборетииа. Значи е прекарала дълго време в Мадагаскар, преди да се върне в морето.
- А крокодилът? - попита тя.
- И от тях има много на острова.
Гамей кимна. Доказателствата бяха ясни. „Уарата“ бе прекарал сто години на сушата някъде по бреговете на Мадагаскар. Оставаха само още няколко въпроса - къде точно и защо някой иска да го потопи.