Призрачният кораб

53

Не само хаосът навън се увеличаваше. Вътре в име­нието Кърт и Калиста бяха в смъртоносна надпревара с хората на Бревар. Двамата почти успяха да се доберат до края на коридора, благодарение на това, че Кърт не спи­раше да стреля назад, за да държи на разстояние прес­ледвачите им, когато се сблъскаха с нова група хора на Бревар.

На половината път до контролната зала Кърт и Калис­та се озоваха под кръстосан огън - от двата края на кори­дора към тях летяха куршуми.

- Застани зад мен - рече Кърт на Калиста, докато от­връщаше на стрелбата.

- Трябваше да ми дадеш пистолет - каза тя.

- Имах причини да не го правя.

- Oще ли ти се струват разуми тези причини?

- Не толкова, колкото преди малко - призна той.

Старият дървен бюфет не им осигуряваше особе­но добро прикритие. Кърт не спираше да стреля, за да държи враговете им на разстояние. На върха на пушката имаше дисплей, на който се и зписваше оше колко изстрелa остават. Доста бързо там се появи нула. Кърт смени пълнителя.

Знаеше, че битката трябва да приключи, преди да е използвал и втория пълнител, така че пръсна лампите по тавана една по една, докато централната част на коридо­ра не потъна в мрак. Нападателите на свои ред стреляха в главното табло и в останалата част от коридора съшо се възцари мрак. Това бе само от полза за Кърт.

- Влез вътре - рече той на Калиста и ѝ посочи вратата зад гърбовете им.

Тя се подчини безропотно.

Кърт се надяваше да подлъже двете групички да се изпозастрелят една друга и затова стреля няколко пъти към единия край на коридора, а после - към другия. После направи крачка назад и затвори вратата. Коридорът се изпълни с безразборна стрелба. Известно време щеше да им е трудно да различат собствените си изстрели от тези на Кърт, но той знаеше, че единственото, което успя да постигне, е да спечели малко време за себе си и Калиста.

Докато Кърт обмисляше следващия си ход, Калиста изтика един голям диван към вратата, така че страничната му облегалка да е под дръжката.

- Добра идея - каза той.

- Колко време мислиш, че имаме? - попита Калиста, докато влачеше и една тоалетка към дивана.

- Доста бързо ще се досетят, че не аз стрелям по тях. Но ще минат още минута-две, преди да съберат смелост и да се втурнат по коридора.

- А после?

Преди Кърт да отговори, над имението пропищя ра­кета. Кърт се обърна и видя бялата диря на още една да цепи нощния въздух.

- Себастиан - рече Калиста. - Все крие някое асо в ръкава. Тези ракети останаха от Акоста. Той движеше сделките с оръжие.

- Трябва да спрем това. Иначе никои няма да си тръгне жив оттук - заяви Кърт, след като направи бърза равно­сметка на случващото се.

- Трябва да стигнем до контролната зала. Всичко се контролира оттам.

Нямаше как обаче да прекосят коридора. Трябваше да намерят друг начин.

- Какво има още на този етаж? - попита той.

- Нищо, просто още стаи като тази. Все едно някой ден сме щели да ги пълним с придворни.

Очите на Кърт блеснаха.

- Това може и да ни е от полза - промърмори той под носа си.

Приближи се до стената, опипа я и заби юмрука си в мекия гипс. Повтори това упражнение няколко пъти. Конструкцията беше стандартна - дърво и гипс. Отстъпи назад и с отмерена прецизност насочи пушката и проби осем дупки от горе надолу.

- Какво правиш? - погледна го удивена Калиста.

- Харесвам преходни стаи - рече той. Засили се с ня­колко крачки, заби рамо в надупчената част от стената и мина от другата страна.

Калиста го последва. На бърза ръка повториха съшото упражнение и със следващите три стаи.

Ако стреляше с обикновена пушка, вероятно мъжете отвън щяха да го чуят, но електромагнитната не издава­ше звук. Единствено, когато куршумите минаваха през гипса, се чуваха звуци, които на Кърт му напомняха библиотекар, работещ твърде енергично с печата си.

- Това е последната стая - каза Калиста.

Кърт провери зарядите на пушката. Десет. Само десет. За всеки случай отвори ципа на диагоналния джоб, кьдето държеше колта.

Като се надяваше да не срещнат съпротива, Кърт отиде до вратата, пооткрехна я и погледна навън. Хората на Бревар се бяха събрали при вратата на стаята, където бяха влетели двамата с Калиста, и се опитваха да я съборят.

- Приготви се - пошепна той на Калиста.

Точно когато мъжете в коридора успяха да разбият вратата и нахълтаха в стаята, Кърт и Калиста изтичаха тихо през коридора до стълбището.

- Два етажа по-нагоре - посочи Калиста.

Кърт се затича нагоре, взимайки по няколко стъпала наведнъж.

Тъкмо да стигне на посочения от Калиста етаж, когато се сблъска с трима мъже, които идваха отгоре. Кърт ня­маше избор. Натисна спусъка. Железните куршуми ми­наха през първия и се забиха във втория. И двамата се строполиха на стълбите, като повлякоха и третия, който откри огън с узито си.

Няколко куршума улучиха нагръдника на Кърт и го блъснаха назад. Поне един бе улучил и Калиста, защото тя извика и падна по стълбите.

Кърт натисна долния спусък и заби тейзъра във врата на мъжа. Мъжът се изпъна на пода и се затресе.

Кърт задържа спусъка натиснат известно време, после се изправи и изтича напред, като ритна мъжа в лицето, все едно беше футболна топка. Главата на мъжа се отмет­на назад и той застина.

Овладял ситуацията, Кърт грабна узито и се върна при Калиста.

- Улучиха ли те?

- В крака - отвърна тя.

Кърт я издърпа нагоре към площадката. Бе ранена в бедрото. Кървеше, но не много, значи не беше засегната артерия. Toй бързо свали колана ѝ и го пристегна около крака ѝ като турникет.

- Мисля, че е счупен - каза тя. Опита се да се изправи, но дори с помощта на Кърт не можеше да стъпи на ране­ния си крак.

- Върви - каза тя. - Скоро ще заприиждат още. Ще ти пазя гърба.

Кърт се поколеба и ѝ подаде узито. Реши, че го е зас­лужила.

- Не го оставяй жив - рече тя. - Няма право да живее.

Кърт мълчаливо помогна на Калиста да се опре на сте­ната, където щеше да има добро прикритие и удобен ъгъл за стрелба.

- Не ходи никъде - рече ѝ той. - Ще се върна.

- Всички така приказват - отвърна горчиво тя.

Той хукна към горната площадка. На пътя му се изпре­чи врата от стомана, заключена.

Кърт провери колко заряда има. Седем. Надяваше се да му стигнат.

Отстъпи назад и стреля в ключалката. Железният кур­шум я потроши като порцеланова чашка и Кърт влетя в залата.

Пред него скочиха двама пазачи. Той стреля в единия и бързо се прикри от куршумите на втория.

Без бавене се претърколи по гръб и отвърна на огъня. Смъртоносният изстрел проби един от компютрите на Себастиан и уби гарда на място.

Кърт се изправи и се огледа за Сиена. Зърна я в далеч­ния край на залата. Себастиан я държеше пред себе си, опрял пистолет в слепоочието ѝ.