Призрачният кораб

55

В контролната зала на най-горния етаж на имението патовата ситуация не се бе променила. Кърт бе вдигнал смъртоносната си пушка, прицелил се беше в главата на Бревар, но той пък се бе скрил зад Сиена и притискаше лъскав пистолет към челото ѝ.

Като знаеше колко точно е оръжието му, Кърт бе сигурен, че може да убие Себастиан с един-единствен из­стрел, но нервите реагираха странно при смърт. Себасти­ан можеше да се отпусне моментално или пръстът му да трепне на спусъка и да убие Сиена.

На Кърт му оставаше само още един куршум - друг повод за притеснение.

- Кърт - извика Сиена, - толкова съжалявам! За всич­ко съм виновна аз.

Той я погледна право в очите, опитвайки се да я успокои.

- Всичко ще е наред - обеща той. - Той ще те пусне.

- Така ли? - включи се Себастиан. - За да ме убиеш? Не мисля.

- Не мисля да те убивам - рече Кърт. - Има много дру­ги желаещи, които биха го направили с удоволствие. Ако Акоста не те докопа, ще го сторят севернокорейците или дори Тан Ранг, ако излезе от затвора. Маловажен си ми, жив или мъртъв. Плановете ти са съсипани. Каквото и да си измъдрил, заминава по дяволите още в този момент.

- Така ли? - попита Себастиан и изви вежди в преуве­личена изненада. - Защото, ако оставя настрана думите ти, нещата се случват точно според плана ми.

Кърт не отвърна, не го интересуваха банални разгово­ри с този тип, но можете да се прежали, ако така се уве­личаваше възможността Себастиан да направи грешка.

- Очакваш да ти повярвам, че всичко е част от някакъв твой всеобхватен план?

- Моля те - продължи Себастиан. - Няма как да не ти е ясно, че можехме да те убием на яхтата на Уестгейт. Открили сте телата сред останките, трябва да са ти го подсказали. Питал ли си се изобщо защо те пожалихме?

Кърт мислеше по въпроса от известно време насам.

- Искали сте да запазите в тайна отвличането. Искали сте да твърдя пред света, че Сиена се е удавила. За да няма разследване.

- Тогава защо ти изпратихме снимките на Сиена в Иран? - продължи Себастиан. - Защо ти върнахме вярата, че е жива?

Кърт не можеше и да предположи. Всъщност, не вяр­ваше и на една от думите му. Но му свършваше времето. Сражението отвън не се развиваше добре, а стрелбата от площадката на стълбите му подсказваше, че и Калиста едва успява да удържи фронта.

- Да не си глътна езика? - попита Себастиан. – Тогава аз ще ти кажа. Имахме нужда да задействаш всичко. От теб трябваше да започне преоценката в главите на само­доволните ти шефове. За да посеем съмнение...

- Няма значение какво си имал наум - прекъсна го Кърт, - свърши се. В началото може да си бил на крач­ка пред нас, но от Корея насам те настигнахме. Хората ни спират уязвимите си системи още сега. Когато утре започне работният ден, „Фаланга“ няма да я има. Пре­махваме я от всичките си системи.

Широка усмивка се разля по лицето на Себастиан. Нищо престорено нямаше в нея. Нито пък се усмихваше в очите на поражението. На Кърт му се струваше, чс е донесъл страхотни новини на Себастиан.

- Разбира се - рече мъжът. - Точно това очаквах.

- Лъжеш!

- Така ли? Попитай прекрасната си приятелка дали „Фаланга“ е компрометирана?

Кърт отказа да го направи, тъй че Себастиан сс обърна към Сиена.

- Кажи му!

- Истина е - рече тя. - Още е здрава. Протоколите на изкуствения ѝ интелект работят така, че не може да бъде хакната. Дори от мен.

Кърт присви очи. Сиена плачеше.

- Защо тогава е всичко това?

Себастиан каза:

- Защото от три години подготвям най-съвършеното престъпление на всички времена, а внезапната поява на „Фаланга“ почти провали всичко. Сега, благодарение на теб, на семейство Уестгейт и на предпазливите ви лиде­ри, те я неутрализират вместо мен.

Кърт започна да разбира какво става.

- И я заменят със старите системи. Които знаеш как да разбиеш.

Себастиан имаше вид на човек, който се смята за гений, дори за бог. Машините и хората му печелеха битката навън, а най-добрите умове в електронната сигурност му бяха дали това, което не можеше да си вземе сам. Бяха свалили непробиваемата стена на „Фаланга“, заменяйки я на практика с вече прокопан тунел към целта му.

- Ще ограбиш световните банки - каза Кърт, спомняй­ки си върху какво бе работил Монтресор.

- Нищо чак толкова просташко. Кражба! Аз съм тво­рец. Ударът ми ще е със стил.

- Какъв удар? Какво целиш?

- Федералния резерв - извика Сиена. - Сложил е виру­си в банките от резерва.

- Млъкни! - провикна се на свой ред Себастиан, като я стисна за гърлото, за да млъкне.

Това принуди Кърт да помръдне напред и почти да стреля, но Себастиан реагира и отново постави Сиена между двама им.

- Федералния резерв? - повтори Кърт. - Не можеш да ограбиш Федералния резерв. Това е още по-глупаво от банков обир.

- Да. Ако мислех да влизам с взлом - отвърна Себасти­ан, а от думите му капеха гордост и отрова.

Кърт реши да го подразни още. Може би егото на Се­бастиан бе като на много други престъпници - тайно жа­дуваше светът да узнае колко са гениални. Несъмнено не би бил първият, който ще се хвали с престъплението си.

- Ако няма да ограбваш резерва, какво искаш тогава? Едва ли ще направиш депозит.

- Всъщност, в някакъв смисъл точно това ще направя.

Кърт не реагира.

- Имаш ли представа как резервът създава пари? - попита Себастиан.

- С печатни преси - отвърна Кърт, сещайки се за семейната история на Бревар

- Донякъде е така - кимна Себастиан - Но имат и по-ефективни начини, например обратни изкупуване на об­лигации. Когато решат, че някой инвеститор или облигационер заслужава да получи обратно парите си, просто сядат пред компютър, набират няколко числа и доларите магически се озовават в сметките на облигационера.

Себастиан се ухили широко.

- Няма да ограбя резерва. Ще използвам собствените им програми, за да създам облигации от нищото и заедно с това ше създам и доларите за изкупуването им. Няма да има липс­ващи суми. Няма да има загуби и нужда те да бъдат обясня­вани или пък да се търси откъде идват. Сметките под чертата ще са брилянтни. Няма да крадем пари. Ще ги създадем.

- Разбира се - каза Кърт с презрение. - Ти си фалши­фикатор също като предците ти. Просто си по-модерен.

- Значи знаеш за тях?

- Бандата от река Клаар.

Вместо да изпита срам, Себастиан изглеждаше почти горд.

- Прадядо ми е бил гениален. Банкнотите му са били съвършени. Не са можели да ги различат от истинските. Не и докато времето не повлияе на боите. Затова е тряб­вало да изчезне. Така и сторил. Светът го търсил, но той изчезнал без следа.

- С цената на убийството на над двеста души на „Уарата“? - попита Кърт. - Не сте творци. Вие сте бандити и убийци!

- Виждам, че си подредил пъзела - рече Себастиан, сякаш правеше комплимент на Кърт. - Още една добра причина да си вървя.

- Нали не мислиш, че ще ти се размине. Системата има безкраен брой проверки, одитори, следователи.

Себастиан дръпна Сиена към себе си.

- Толкова ли си наивен? Всеки ден има буквално ми­лиарди плащания. За месец трилиони долари сменят притежателите си. Да не мислиш, че всичко се пресмята от орди счетоводители със зелени пластмасови козирки, че се бъхтят някъде в задните стаички на някоя прави­телствена сграда? Всички проверки и одити се правят от компютърни програми. Познай кой ги контролира сега? Аз! Данните, които изплюват, ще удовлетворят дори мал­цината, които си правят труда да гледат нещо повече от най-горния и най-долния ред. Мога да те уверя.

Себастиан дръпна отново Сиена едно стъпало нагоре.

- Не можеш да си сигурен - не се предаваше Кърт.

- На този етап съм! - отвърна Себастиан. - А ако прави­телството ти в някакъв момент се усети, ще открият, че сто­тици милиарди долари са били създадени и прехвърлени в сметките на хиляди компании паравани, създадени от мен. Ще открият, че половината следи не водят доникъде, а дру­гата половина водят до фондове на политически кампании в Америка и другаде по света. Ще открият милиарди, прена­сочени през Китай, Иран, Северна Корея. И ще се изправят срешу ужасна дилема: да признаят истината и да разклатят доверието на целия свят в могъщия долар и да сринат меж­дународната финансова система, или да си замълчат, да зат­ворят пробойната и да си кажат, че са си взели поука.

Кърт трябваше да признае, че думите на Себастиан не са лишени от логика.

- Може и да не го огласят на всеослушание, но ще те спипат.

- Ще мислят, че съм мъртъв - рече Себастиан и дръп­на Сиена нагоре до последното стъпало и я бутна към една ниша в далечния край на стаята.

Там имаше блиндирана врата. Кърт не биваше да поз­воли на Себастиан да мине през нея със Сиена.

- Още крачка и ще те убия - рече той, - независимо от последствията!

Себастиан изгледа Кърт иззад Сиена. Така плътно се беше наместил зад нея, че виждаше Кърт само с дясното си око. Но и така стапаше ясно, че Остин ще стреля. Твърде много пъти бе губил тази жена и нямаше намерение да я губи отново.

На Себастиан му оставаше само едно. Без да пуска Сиена, той бръкна в джоба си и извади малко дистаннионио.

На Кърт му се стори, че е същото, което Калиста му подаде в тунела под Демилитаризираната зона.

- Ако мислиш ди ми угасиш лампите, позакъснял си. Обезпаразитиха ме.

- Не е зa теб - каза Ссбастиан. - А за нея.

Себастиан прошепна на Сиена:

- Да направим сделка. Твоят живот или тези на децата ти. Какво избираш?

Себастиан натисна един бутон на дистанционното и от центъра на двора се вдигна огнено кълбо - толкова огромно, че строши прозорците зад Кърт и из стаята се разлетяха стъкълца.

Кърт не помръдна, докато стъклените парченца се си­пеха отгоре му.

- Това беше оръжейната - рече Себастиан на Сиена. - Ако продължаваш да се противиш или ако той се опита да ме спре, ще вдигна затворниците във въздуха и ще изпепеля децата ти.

Е, това е залог на сляпо, помисли си Кърт. Нито един от тях не знаеше дали затворниците са още в бунгалото. Бе възможно още да се крият и да чакат сражението да приключи. А може би Джо вече ги беше извел.

- Остави ме! - извика Сиена на Кърт, очите и бяха пълни със сълзи.

- Ще те убие! А после ще убие и тях.

- Моля те! - Сиена не спираше да го моли.

В този миг на вратата се показа фигура, която безпо­мощно се влачеше по пода.

- Братко! - извика фигурата. - Скъпи братко!

Появата на Калиста разсея Себастиан. Несъзнавано той премести поглед към нея. Пистолетът му се отдръпна от Сиена за миг и в този миг Кърт стреля.

Железният куршум улучи пистолета със седемстотин метра в секунда и го деформира. Чукчето падна и ряз­ко удари куршума в гнездото му. Той се изстреля, ала тъй като не можеше да излезе през деформираното дуло, взриви пистолета и наоколо се разлетяха парчета.

В момента на експлозията оръжието все още беше в ръката на Себастиан. Шрапнелите от пистолета го раз­драха като нокти на разярено животно.

Изпаднал в сляпа ярост, Себастиан блъсна Сиена към Кърт, хвана дръжката на вратата и се опита да я затвори.

Кърт хвърли пушката и се пресегна за колта в джоба си. Бутна Сиена встрани, изпъна ръка, дръпна ударника и стреля.

Трясъкът отекна в стаята.

Едрокалибреният куршум облиза края на затръшва­щата се врата и улучи Себастиан. Той залитна назад като ритнат от кон. Удари се в стената на нишата и падна на една страна, а вратата се тръшна зад него и го скри от погледа на Кърт.

Кърт се втурна напред и натисна бравата. Не беше зак­лючена. Отвори, готов да стреля, но нямаше защо. Се­бастиан лежеше мъртъв до стената.

Дистанционното падна от ръката му и Кърт се поуспо­кои, ала миг след това видя на малкия екран нещо подобно на дълга стрелка на часовник, чертаеща червен кръг.

- Бягай! - извика Кърт и се хвърли към Сиена, като я подхвана, за да я вдигне на крака.

В далечината се чуха експлозии. Първо бунгалата на затворниците, след това казармите и после двата хели­коптера в хангара.

Кърт помогна на Сиена, а след това и на Калиста.

Обърна се към вратата, но беше късно. Поредица от експлозии ризтърси имението. Взривовете се приближа­ваха кьм тях като ревящ товарен влак.

Kърт осъзна, че няма друг изход и бутна Сиена към счупените прозорци и верандата зад тях.

- Скачай! - извика ѝ той.

Сиена скочи, без да задава въпроси, а Кърт се засили заедно с Калиста през ръба секунда по-късно. Във възду­ха уссти как експлозиите приближават. Части от имението отляво и отдясно бяха взривени едновременно. Кон­тролната зала лумна в пламъци миг след като Кърт, Сиена и Калиста потънаха към дъното на олимпийския басейн .

Краката на Кърт докоснаха дъното на четири метра и той вдигна глава. През кристалните води на басейна ог­нените езици изглеждаха почти красиви.

Последва буря от отломки, включително капки напалм, които останаха да горят на повърхността на водата, както и камъни от къщата, които западаха край тях като метеори.

Кърт сграбчи Сиена, за да не ѝ позволи да излезе над водата. Втора огнена вълна блъвна над тях, а после всич­ко стихна.

Кърт можеше да остане на дъното още минута, но Калиста се мъчеше да се отскубне. Едва ли бе готова за скока. Той я притисна здраво и се оттласна по-далеч от къщата. Показаха се на повърхността, а около тях все още се сипеха последните отломки.

Докато помагаше на Калиста да се държи над водата, Кърт се огледа наоколо. Сякаш света се беше запалил. По-високите етажи на имението бяха взривени без оста­тък, а по-ниските бяха погълнати от пламъци.

- Натам! - Кърт посочи към далечния край на басейна.

Сиена заплува натам, а Кърг се обърна по гръб и я пос­ледва, като влачеше Калиста. Когато дълбочината намаля, стъпиха на дъното и извървяха последните няколко метра.

Кърт мерна приближаването на някакви хора. Той завъртя барабана на стария пистолет и се подготви за по­редната схватка, но го спря познат глас.

- Леко, каубой! - извика Джо Дзавала, докато излиза­ше от мрака.

Кърт свали оръжието, а иззад Джо се показаха некол­цина тюлени.

- Кърт, това е лейтенант Брукс - рече Джо. - Лейте­нант Брукс, представям ви Кърт Остин.

Брукс се усмихна на Кърт, но разпозна Калиста и вдиг­на оръжието си.

- Спокойно! Няма проблем! - каза Кърт и вдигна ръка.

- Тя е една от тях - настоя Брукс.

- Не е - отвърна Кърт. - Оказа се, че не е една от тях.

Брукс взе бързо решение. Свали оръжието и включи радиото.

- Доведете медиците! - нареди той. - Имаме още един ранен.

Още преди да пристигне екипът, Брукс приклекна до Калиста и започна да превързва раните ѝ.

- Ами децата ми? - попита Сиена. - И останалите?

- Живи и здрави са - успокои я Джо. - Изпратих ги за сладолед, още щом започна престрелката.

Брукс допълни:

- Прескочили са стената и са се намерили с двама от момчетата от „Дракон 3“

- Къде са сега?

- „Дракон 4” отиде да ги вземе - обясни Брукс. - Вече са на път към „Батаан“.

Сиена си пое дълбоко въздух и отново се разплака, но този път от облекчение.

- Значи победихме? - усмихна се Кърт.

- Победихме - отвърна Джо. - Докато си си правил нощно къпане с две красавици, ние, останалите се мъчех­ме да обърнем битката в наша полза.

- Радвам се да го чуя - каза Кърт. - А как, господа „останали“, ще се измъкнем оттук. Май че не ни стигат хеликоптерите.

- Ще натоварим докрай „Дракон 3“ с ранените - обясни Брукс. - Останалите ще тръгнем пеша към брега. Военна­та мощ на Малагаскар с доста ограничена, а и сме на ки­лометри от важните им места, но не искам да се натъкнем на някои превъзбудени членове на съседската команда.

Кърт кимна.

- Пеш ли ще вървим?

- Не. Хората ми спасиха цяло стадо коне от конюшни­те на долната тераса. Ще яздим.

Калиста вдигна глава.

- И аз ще яздя!

Брукс поклати глава.

- Не сте във форма за яздене, госпожо. Ще ви качим на хеликоптер.

Калиста изпъна гръб и го стрелна мрачно.

- Казах, ще яздя! Освен това някой трябва да ви води.

- Мисля, че и сами можем да намерим океана - не се предаваше Брукс.

- Повярвайте ми - включи се Кърт, - няма смисъл да спорите с нея.

- Както искате - сви рамене Брукс.

След няколко минути стигнаха до конюшните. Послед­ните хеликоптери бяха кацнали на едно пасбище наблизо.

Сиена прегърна Кърт.

- Дължа ти всичко - прошепна в ухото му тя. - Живо­та си, семейството си... Как мога да ти се отплатя?

- Живей - отвърна Кърт. - И кажи на съпруга си, че съжалявам, задето го ударих.

Сиена го погледна объркано.

- Дълга история. Но като знам какво е преживял, може и да не си го спомня.

Тя кимна, отново сс разплака, но и се усмихна през сълзи. Прегърна го и се качи на хеликоптера.

Когато машината се отлепи от земята, Кърт влезе в ко­нюшните. Калиста вече бе яхнала един кон, останалите около нея също се подготвяха.

Кърт се покатери на едно яко животно и хвана юздите.

- Гледай ти - каза Джо, - наистина съм кавалерията. Даже яздя кон!

Само Кърт се засмя, защото никой друг не схвана шегата.

Излязоха навън в колона по един, минаха по главната пътека и излязоха сред тревистите равнини, а зад тях па­латът на Бревар и лудите му мечти изгаряха до основи.

Кърт забеляза, че Калиста дори не поглежда назад. Вместо това ги води по една пътека, която самата тя бе проправила през годините.

Едва сега тя осъзна защо винаги я теглеше към странната могила, където бе заровен корабът. Едва сега си спомни как истинските ѝ братя бяха говорили за спасителна лодка. След това си спомни и Себастиан, още момче, с Еган и Лорен, как скриваха това, което майка ѝ и братята ѝ бяха изкопали.

Два часа по-късно стигнаха до брега, където широкият плаж посрещаше бавните вълни. Там лейтенант Брукс наре­ди да спрат, обади се по радиото и запали слаб прожектор.

Не след дълго от тъмнината се показаха две високоско­ростни надуваеми лодки, с по двама души в камуфлажни униформи и с боядисани лица. Навлязоха в плитчините, изключиха двигателите и спряха до ниския вълнолом.

- Някой да е поръчвал водно такси? - попита един от мъжете.

Докато морските пехотинци наблюдаваха брега и в двете посоки, Кърт помогна на Калиста да слезе от коня. Беше премръзнала и пребледняла. Потърка звездата на носа на животното и му прошепна нещо - да бяга на свобода. Конят се отдалечи в галоп по брега, а Калиста почти се строполи. Кърт я вдигна на ръце и я отнесе до прибоя, а тя се хвана здраво за врата му.

- Трябваше да съм се махнала оттук преди двайсет и седем години - прошепна тя.

- По-добре късно, отколкото никога.

Отнесе я до най-близката лодка и внимателно я остави там. Качи се след нея, а след него се качи и Джо. Мор­ските пехотинци пък напълниха втората. След секунди двете лодки пореха вълните.

Само Калиста се изненада, когато от водата сс издигна огромен черен силует и позволи на лодките да се качат на гърба му.

Групичка моряци им помогна да слязат от лодките и ги упътиха към люка, откъдето да влязат. Отведоха Калиста в лазарета, а командирът на кораба се здрависа с Кърт и Джо.

- Добре дошли на „Охайо“ - каза той. - Разбрах, че работите за Дърк Пит в старата организация на Джим Сандекър, НАМПД.

Те кимнаха.

- Предавам поздравите им и на двама ви - каза коман­дирът. - Освободете си време за брифинг утре сутрин. Значи след час и четиресет минути.

- Такъв ни бил късметът - измърмори Кърт.

- Ти поне поспа три дни в Корея. Представи си какво ми е на мен - оплака се Джо.

Кърт се засмя.

- Аз ще отида на брифинга - каза той, - но искам да предам криптирано съобщение, преди да се гмурнем. Възможно ли е?

- Разбира се - каза командирът. - Какво да напишем в съобщението?

- Сложно е. В общи линии, искам някой да обяви по­чивен ден на всички банки утре. Може би дори до края на седмицата. За всеки случай.