Призрачният кораб

54

От мястото си Джо виждаше и чуваше сражението, вихрещо се по двете най-долни тераси на имението. В слушалките звучеше гласът на лейтенант Брукс, който даваше указания на хората си и търсеше възможности за атака, но всъщност отстъпваше. В тъмнината се виждаше горящият хеликоптер и червените дири на трасиращите куршуми, събиращи се на едно място от три посоки.

Джо натисна бутона за свръзка.

- „Дракон 1”, тук е Дзавала - започна той. - Обграде­ни сте. Предлагам да изоставите позицията си и да тръг­нете надолу по хълма.

Притиснат в скалната стена, лейтенант Брукс прие обаждането и за секунда млъкна сащисан. Никой от хо­рата му не се казваше Дзавала. Тогава се досети, че така се казваше единия от океанографите.

- Дзавала, не можем да отстъпим, петима са ранени, двама критично. По-надолу няма прикритие. Ако не удържим стената, мъртви сме.

Белият шум бе сменен от гласа на океанографа.

- Ще мина отстрани и ще се опитам да облекча натиска по десния ви фланг.

Това определено щеше да помогне. Но наемниците на Бревар там бяха твърде много за сам човек, дори и да ги изненада.

- Изключено! - рече Брукс. - Враговете са поне двай­сет. Ако искаш да помогнеш, справи се с картечниците и установката. Единственият ни шанс е да свалим и оста­налите си хора на терена, но не могат да се доближат на километър оттук, докато машините работят.

Отговорът се забави сякаш цяла вечност и Брукс се запита дали не са неутрализирали Дзавала, но след това гласът му отново се появи в слушалките:

- Ще видя какво мога да направя.

Брукс стреля иззад ниската стена и приклекна неза­бавно, а ответният огън посипа няколко парченца камък върху главата му.

Ефрейтор Уилям Долтън се примъкна към него и под­сили позицията му.

- Какви са новините, лейтенант?

- Може би ще получим помощ - отвърна Брукс, - ма­кар че никога няма да се примиря със срама, че ни спася­ва морски биолог.

- Е, поне е морски - каза Долтън.

- Имаш право - рече Брукс, стреля отново и пак прик­лекна до стената.

Джо се придвижи приведен към мястото, където пред­полагаше, че е установката. Ала вместо на установката, попадна на двете картечници.

Движеха се от ляво надясно, сякаш търсеха хеликоп­терите в далечината. Той опря електромагнитната пушка на рамото си и стреля по стойката, където бяха качени картечниците. В миг наоколо пръсна хидравлична теч­ност и картечниците застинаха.

- Първите петдесеткалиброви са обезвредени – рече той.

- Отлично! - отвърна лейтенант Брукс. - Виж дали не можеш да се справиш и с ракетната установка.

- Не я виждам - каза Джо.

- По-нагоре. Вероятно някъде в средата на лабирин­та.

Джо се озърна. Виждаше стената на плета, но нямаше как да стигне до входа. А и лабиринтът бе сложен - съм­няваше се, че ще стигне навреме до центъра му.

Пукотът на вторите картечници привлече вниманието на Джо и му хрумна друго.

Като се ослушваше за звука, той прекоси една малка градина, пълна със странни цветни храсти. В далечния ѝ край бе второто картечно гнездо. Джо се затича натам, но вместо да следят хеликоптерите в небето, картечниците внезапно се обърнаха към него и цевите им хлътнаха.

Джо се досети, че навярно охладителният компресор е вече празен и топлината му го издава, но нямаше връ­щане назад. Хвърли се в основата на стойката и се плъз­на под нея, докато картечниците разкъсваха пръстта зад него.

Джо се хвана здраво за основата на стойката и стрел­бата спря, макар картечниците да продължиха да се въртят ту насам, ту натам, отчаяно търсейки ъгъл, под който да го хванат на мушка. Нямаше смисъл, не можеха да застанат в този странен ъгъл на стрелба.

Джо кимна с благодарност на неизвестния конструктор на системата и обмисли възможностите си. Вместо да унищожи механизма, който насочваше и активираше картечниците, той реши да го разглоби.

И двете картечници подновиха обстрела и пръстта около него отново кипна, но нямаше как да го достигнат. Джо се намести до механизма и започна да къса жиците.

Оръжията в крайна сметка спряха да се въртят.

Джо остави пушката и се зае да оголва жиците. Вече беше свършил с голяма част от тях, когато радиото из­пращя.

- Дзавала?

- Работя по въпроса!

- Каквото и да си намислил, действай бързо.

Опитвайки различни съчетания на жиците, Джо успя да принуди картечниците да се обърнат към центъра на лабиринта.

След още няколко опита, успя да ги повдигне. Сега само трябваше да стрелят. Вдигна глава към спусъчния механизъм. Самите оръжия бяха стандартни 50-калиброви картечници. Нищо екзотично - спусъците обаче бяха скрити под метален корпус.

Използвайки приклада на пушката си като сопа, Джо успя да разкърти корпуса. На спусъците беше инсталира­на хидравлика, която се задействаше дистанционно. Джо нямаше време да я демонтира, затова просто хвана спу­съчния механизъм и натисна.

И двете картечници затрещяха. Всеки четвърти кур­шум бе трасиращ, по което Джо прецени, че се цели мал­ко високо. Сниши леко цевите и поднови стрелбата. Този път куршумите улучиха целта и разкъсаха батареята. Една от ракетите се взриви, а другата се изстреля, след което бързо свали нос и се заби в пасбищата оттатък стените.

Джо още стреляше, когато чу Брукс да вика останали­те хеликоптери.

- Дракон 1” до всички! Зоната за спускане е чиста. Повтарям, зоната за спускане е чиста!

- „Дракон 3" пристига.

- „Дракон 4" пристига.

Джо скочи обратно на земята, вдигна пушката и зачака морскитс пехотинци.