Призрачният кораб

23

На триста метра над потъналата яхта, Пол се взираше в монитора.

Дупките от куршуми си личаха ясно.

Той приближи образа, принтира го и го изпрати по електронната поща на Дърк Пит.

После приближи микрофона до устата си.

- Продължавайте да търсите! Не пропускайте нищо! Това вече не е корабокрушение, а местопрестъпление.

Дюк потвърди веднага, че е приел нареждането. Обаждането от Гамей обаче не се чу ясно.

- Повтори, „Скарабей 1“ - каза Пол в микрофона.

Вместо отговор последва прашене и рязък писък, достатъчно силен, за да му писнат ушите.

Пол натисна бутона на микрофона.

- Гамей, чуваш ли ме?

Мълчание.

- Гамей? Елена?

Пол трескаво се провикна се през контролната зала.

- Оскар, имаш ли телеметрията им?

Оскар съшо се взираше в екрана пред себе си.

- Нищо - рече той. - Получавам сигнал от шамандурата, но не и от „Скарабей 1” .

Пол сграбчи отново микрофона.

- Дюк, чуваш ли ме?

- Съвсем ясно!

- Изгубихме телеметрията на Елена и Гамей. Може да е от кабела, но все пак би ли проверил?

- На път съм - отвърна Дюк.

Пол се опитваше да не се тревожи. Кабелът, свързваш шамандурата със скарабея, беше изключително тънък и често възникваха проблеми с връзката, но на Пол не му се искаше да губи контакт със съпругата си, докато тя се намира на триста метра под водата.

Той затропа нервно с пръсти по бюрото. Натисна буто­на за обновяване на компютъра си, надявайки се данните oт подводницата на Гамей да се покажат. Нямаше нищо.

- Хайде, Дюк! - промърмори той под носа си. - Не се мотай!

Екранът трепна и Пол се взря в него с надежда образът да се покаже отново. Вместо това екранът замръзна и угасна.

- Какво по дяволите...

В същото време светлините в залата угаснаха, както и лампичките на компютрите и клавиатурите. Вентилационната система изхърка и спря.

Включиха се няколко от резервните лампи.

- Какво става? – озърна се Оскар.

Пол вдигна очи от монитора. Без вентилаторите въздухът застина. Натисна бутона на микрофона няколко пъти, но резултат нямаше.

- Явно някой е забравил да плати сметката за тока.

В малката контролна зала бързо стана задушио.

Пол отиде при интеркома, но и той не работеше. От­крехна вратата. Коридорът също беше тъмен.

- Стой тук! - каза Пол на Оскар. - Ще проверя какво става.

Пол се измъкна през вратата и се запрокрадва по ко­ридора. Всичко наоколо тъмнееше. Светеха само редките резервни лампи. Двигателите не работеха и явно корабът се носеше безконтролно.

Пол се качи по една стълба и излезе на мостика. Там завари само кормчията.

- Какво става?

- Корабът изгуби мощност.

- Виждам - рече Пол. - Някой знае ли защо?

- Капитанът отиде при боцмана, за да провери. Главното захранване спря, след това и резервното. Всички системи отказаха.

Пол тъкмо се обръщаше, за да отиде в инженерния отсек, когато усети слаба вибрация по корпуса. Двигателите и помощните системи отново работеха.

- Слава богу! - промърмори с облекчение Пол.

Отиде до ннтеркома на руля и го натисна. Още не работеше. Нито пък радиото. Натисна копчето за осветлението. Пак нищо.

Докато Пол се питаше защо, усети, че „Кондор“ се раздвижи. Корабът не просто се съживи, а и увеличаваше скоростта си. Пол застана до командния пулт. Дисплеят светеше, но когато кормчията натискаше иконите по екрана, нищо не се случваше.

- Не съм аз! - огледа се объркан кормчията. Той държеше стабилен малкия волан, които контролираше руля. Корабът продължаваше да увеличава скоростта си и да промоня посоката си. Движеше се право на юг. Набираха все повече и повече скорост. След миг корабът вече пореше спокойното море, все по-далеч от двете подводници и яхтата в дълбините.

Една предупредителна светлинка на пулта показваше, че оборотите на витлата са достигнали максимума си.

- Трябва да намалиш скоростта - обърна се Пол към кормчията.

- Опитвам се! - отвърна разтревожен мъжът. - Нищо не помага.

Оборотите вече бяха на три процента над червената зона за максимална мощност.

- Защо не работи ограничителят?

Към двамата се присъедини още един член от екипажа и застана при пулта за ръчен блокаж.

- Натисни големия бутон! - извика Пол. - Аварийна спирачка!

Кормчията удари с длан по жълто-червения бутон. Никакъв ефект.

Пол се сети, че аварийната спирачка е просто поредния бутон, който казва на компютъра да спре. Но ако цялата система е повредена, няма как и аварийната спирач­ка да работи.

Ако оборотите продължаваха да растат, можеше да се счупи валът или двигателите да не издържат.

- Продължавай да опитваш! – нареди Пол. – Аз ще сляза в котелното!

От „Скарабей 1” Гамей не спираше да вика „Кондор”.

- Дюк, как си с радиопредаването?

Никакъв отговор. Секунди по-кьсно обаче „Скарабей 2” се подаде изад далечния край на яхтата като изгряващо слънце. Машината бавно пое към тях. Движеше се едва-едва, насочил прожекторите си право надолу, вместо напред

- Явно радиото не работи - каза Гамей на Елена

- Ще му пратя свстлинен сигнал - отвърна Елена.

Елена изпрати бързо морзово съобщение: „Радио из­ключено“.

„Скарабей 2“ продължи по пътя си. Подмина надстрой­ките на яхтата и започна да се спуска към тях. Светлини­те му най-после сс кръстосаха върху тях, но съобщение не последва.

- Мерси, че ни ослепи, Дюк - заслони очи Елена.

- Много бързо приближава - притесни се Гамей.

- Твърде бързо - съгласи се Елена. Включи на задна и се опита да се отдръпне, но подводницата на Дюк ги връхлетя. Ударът беше кос, ала достатъчно силен, за да ги отблъсне встрани. Гамей подскочи в седалката си.

- Какво му става? - извика Елена, докато се опитваше да си върне контрола върху машината.

Гамей се огледа. Доколкото виждаше, пробойни няма­ше. Нито пукнатини. Скарабеите можеха да се спускат ло седемстотин метра и корпусите им бяха невероятно здрави, но Гамей предпочиташе да си играе на блъскащи се колички в лунапарка, а не под водата.

Тя хвърли поглед през прозрачния купол на кабината. „Скарабей 2“ завиваше и отново се насочваше към тях, този път с още по-висока скорост.

- Нещо не е наред - рече тя.

- Какво има?

- Не знам. Тръгвай!

Елена насочи подводницата напред и натисна контролната ръчка надолу и наляво. Жълтият силует на подводницата на Дюк ги подмина отгоре и зави наляво.

- Какво прави?! Да не се с побъркал? - не вярваше на очите си Елена.

- Нямам представа. Просто не спирай.

- Двигателите са на максимум. Но машинката на Дюк е по-нов модел, има по-добри двигатели и по-нови батерий. Не ми се ще да го кажа, но не сме ѝ в категорията.

Гамей виждаше това и без да ѝ казва Елена. Този път Дюк ги удари странично и се опита да ги притисне към корпуса на „Етернет“.

Елена забави движението на оранжевата подводница Дюк отново се изстреля покрай тях.

- А сега какво?

- Вдигни ни!

- Ще ни настигне, ако опитаме да изплаваме.

- Няма да изплаваме до горе. Само ще минем от дру­гата страна на яхтата.

Елена завъртя ръчката нагоре. Подводницата се издиг­на покрай надстройките и мина над тях. Щом стигнаха до другия край, Елена скри подводницата зад кърмата.

- Угаси прожекторите - каза Гамей, докато настиска­ше няколко бутона от своята страна.

Елена изпълни и подводницата потъна в мрак. Гамей въздъхна.

- Сега стискай палци да не ни открие!

На „Кондор” Пол също имаше грижи. Той слезе на главната палуба и се затича към кърмата. Корабът пореше водата като огромен състезателен катер и почти подскачаше по повърхността на океана.

На половината път до котелното Пол почти се сблъска с капитана, който пък търчеше към мостика.

- Какво правят там горе, Посейдон да ги вземе? – извика мъжът.

- Не са те. Нещо не е наред със системата.

- Трябваше хубавичко да помисля, преди да приема да командвам компютъризиран кораб.

- Трябва да се върнем в котелното. Корабът надвишава скоростта. Двигателите ще изгърмят, ако не ги спрем.

Двамата отново сс затичаха към котелното. Шумът бе почти непоносим, а разговорите невъзможни.

Главният инженер и неговият помощник отчаяно се мъчеха да забавят двигателите. Капитанът даде знак да ги спрат напълно.

Инженерът поклати глава.

- Ами горивните помпи?! - извика Пол, колкото му глас държи.

Изгледаха го неразбиращо.

Той се приведе към инженера.

- Горивните помпи! Трябва да има механизъм за спи­ране, ако избухне пожар!

Инженерът кимна и ги поведе. Подобно на много мо­дерни кораби, „Кондор“ не се захранваше от тежки дизе­лови двигатели, а от високотехнологичена система с га­зови турбини. На практика те бяха подобни на самолетни двигатели, свързани с мощна скоростна система, а оттам с валовете.

Когато напуснаха котелното, шумът намаля достатъчно, за да се чуват, ако викат.

- Има две турбини - започна да обяснява инженерът. - Следователно и две горивни помпи. Изкачете онази стълба и се пресегнете зад измервателните уреди. Червената ръчка ще изключи подаването на гориво. Аз ще се справя с дясната помпа, а вие поемете лявата.

Пол кимна и тръгна към стълбата. Корабът се тресеше и клатушкаше. Горещината от турбините беше като от топилня. С премрежени от пот очи, Пол се покачи и намери измервателните уреди. Индикаторът за оборотите показваше 139%! Много над чеpвената линия.

Без да се бавиу Пол хвана ръчката за спиране на горивото и я натисна здраво.

Турбината моментално започна ла намалява оборотите. Само че системата не можа да понесе рязкото спиране.

С мощен грохот и стържене на разкъсващ се метал нещо се взриви. Пол се хвърли на палубата и скри глава с ръце, докато из отсека хвърчаха шрапнели.

Летящите парчета разкъсаха няколко кабела и тръби, включително една за охлаждането. Цялото отделение се изпълни с пара.

Когато суматохата поутихна, Пол вдигна глава. Усещаше как скоростта на кораба намалява. Изправи се, плувнал в пот, и потърси с поглед капитана и инженера.

Капитанът беше паднал, а на крака му една дълбока на вид рана кървеше обилно.

- Помогнете ми да стана - нареди капитанът. - Трябва да видя дали всички са добре.

Инженерът отвори люковете, за да излезе парата от помещението.

Корабът продължаваше да се движи.

- Определено спираме - рече Пол.

- Какво стана? - недоумяваше капитанът.

- Нещо сс случи с главния контролен пулт - каза Пол. - Сякаш оживя и отказваше да реагира на команди. Проучваме компютърни хакери, а този кораб е най-новият в цялата ни флотилия и на практика е един голям компютър.

Капитанът кимна немощно. Думите на Пол бавно стигнаха до съзнанието му и той пребледня.

- Разглобете компютрите. Ако трябва, ще гребем, но няма да изгубя отново контрол над кораба си.