Призрачният кораб

14

Слабо боботене издаде приближаването на „Масив“. Кърт потърси яхтата с поглед. Най-напред забеляза пяната край носа ѝ. Скоро видя и кила. Яхтата пореше водата, вместо да се плъзга по нея.

Точно както Кърт бе предположил, тя се движеше над позволените три възела.

Кърт се подготви и зае позата на моторизиран поли­цай, готов да подгони кола-нарушител. Запали двигателя и витлото се завъртя. Машината се задвижи леко напред. Кърт се опита да прецени кога ще е най-добре да поеме след яхтата.

Нямаше да е лесно. Трябваше да излезе точно до нея, достатъчно близо, за да го скрие корпусът, но не чак толкова, че да го прегази. Най-доброто място беше относително спокойната зона зад вълната, вдигната от носа. Ако излезе малко по-напред, рискуваше да го отнесе вълната, а ако се окаже малко по-назад струята вода щеше да го запокити към витлата на яхтата.

Буботенето наближаваше и Кърт увеличи скоростта. Погледна зад рамо и видя, че яхтата се движи доста бързо. Той също увеличи скоростта и отклони леко встрани. Когато скоростта стигна седем възела, Кърг осъзна, че има огромен проблем. Силата на водата заплашваше да го отскубне от машината му. Имаше чувството, че вятър с поне сто километра в час се опитва да го издуха от мяс­тото му.

Кърт се сниши и се долепи до машината. Водата вил­нееше край него. Той с мъка обърна глава назад. „Масив“ оше набираше скорост, а килът напредваше неумолимо към него като огромно острие. В този момент великолеп­ната му идея вече никак не му се струваше великолепна.

Превключи на пълна мощност и последва яхтата. Поч­ти веднага на пулта замига предупреждение.

Така ми се пада, като взимам конфискувана таратайка от летището, помисли си Кърт и отклони очи от светлинката към приближаващия корпус. Доближи го и усети увеличаване на натиска на водата върху раменете си. Колкото повече приближаваше, толкова по-мъчител­но ставаше положението. Звукът от моторите стана оглу­шителен. Напомняше на водопад и ревящ товарен влак повременно. Блъскаше в ушите му, а налягането буквално се опитваше да го смачка. Светлинката на пулта от жълта стана оранжева.

Кърт изостана малко от яхтата и пресече килватера, като почти изгуби контрол. Успя да се измъкне и се насочи към корпуса, като лека-полека се заиздига. Щом излезе над повърхността, успя да набере малко повече скорост. Водата го увлече и го запрати в корпуса. Ударът почти изхвърли Кърт от машината, но той успя да се задържи, овладя я и с плавна траекторията отново се опита да приближи. Оранжевата светлинна примигваше и всеки момент щеше да премине в червена. Мощността на двигателя намаляваше.

Кърт отчаяно се завъртя към корпуса, протегна си и се оттласна с крака от машината. Тя отхвърча повлечена от водата, а той моментално включи магнитите по крайниците си.

Първо се задържа за корпуса с ръце, а след това прилепнаха и краката му.

Успя! Беше се закрепил точно над ватерлинията. Неканен пътник от странна разновидност.

Кърт погледна нагоре. Май никой не го беше забеля­зал. А и трудно можеха да го направят. Корпусът се изви­ваше леко и се разширяваше нагоре. За да го види някой, трябваше да се протегне поне на метър от перилата и да погледне право надолу.

Цяла минута Кърт не помръдна. Трябваше му малко време, за да събере сили. Като се почувства готов, той изключи магнита на лявата си ръка и я придвижи нагоре, после отново го активира. Направи същото и с десния крак.

Лява ръка, десен крак, дясна ръка, ляв крак... Бавно и постепенно.

По увеличаването на вълната под себе си и по пяната край нея Кърт разбра, че яхтата увеличава скоростта си. Доколкото можеше да прецени, вече гонеха двайсет възела. Продължи да се изкачва. Най-трудното мина, помисли си той окуражително. Е, поне първата трудна част.