Призрачният кораб

2

Парахода „Харлоу“ - 15 км пред „Уарата“

Подобно на капитана на „Уарата“, и капитанът на „Харлоу” стоеше на мостика. Нямаше как да е другояче при десетметрови вълни и петдесет възела вятър. Еки­пажът му постоянно коригираше курса и всички здраво се потяха, за да удържат кораба в курса му. Дори бяха наляли допълнително вода като баласт, за да не се люшка толкова параходът.

Първият помощник се появи на мостика след инспекцията си.

- Как сме, помощник?

- В идеална форма сме от носа до кърмата, сър!

- Отлично! - Капитанът направи няколко крачки по мостика и погледна назад.

На хоризонта, на няколко километра зад тях, мъждукаха светлините на друг кораб, който димеше енергично.

- Какво мислиш че става? – вгледа се капитанът. – Сменил е курсът, отдалечава се от брега.

- Може да са решили да заобиколят по-отдалеч плитчините – предположи първият помощник. – Или пък вятърът и вълнението ги тласкат навътре. Имате ли представа кои са те?

- Не съм сигурен - сви рамене капитанът. - Може да е „Уарата".

След секунди от приблизителната позиция на другия кораб изригнаха няколко ярки проблясъка, непосредствено един след друг - яркобели, а след това оранжеви, ала безшумни, като далечни фойерверки. Избледняха и хоризонтът отново угасна.

Капитанът и пьрвият помощник запримигваха към мрака.

- Какво беше това? - удиви се помощникът. - Експлозия?

Капитанът ие беше сигурен. Грабна бинокъла, трябваха му няколко мига да фокусира мястото на кораба.

Нямаше признаци на пожар, но по гръбнака му пробягна студена тръпка - светлините на неизвестния кораб също ги нямаше.

- Може да са били изригвания от никой полски пожар на брега отзад - предположи помощникът. Или светкавица без гръм.

Капитанът не отвърна и продължи да оглежда с бинокъла. Молеше се помощникът му да е прав, но ако проблясъците са дошли от небето или от брега, какво е станало с кораба тогава?

Когато спряха на пристанището, научиха, че от „Уарата” няма и следа. Корабът не беше пристигнал в Кейптаун, не се беше върнал и в Дърбан, нито пък беше хвърлил котва другаде.

Един след друг и Краският флот, и собствениците от „Блу Анкър” изпратиха кораби да търсят „Уарата”, но всички се върнаха без успех. Не бяха намерили нищо – никакви спасителни лодки, никакви останки, никакви тела.

Години наред различни плавателни общества, правителствени организации и търсачи на съкровища търсиха следи от изчезналия кораб. Използваха сонари, магнитомери и сателитни изображения. Изпращаха гмуркачи, подводници и безпилотни апарати на оглед на какви ли не разбили се съдове край брега. Напразно. Повече от век след изчезването му, от кораба „Уарата“ не бе открита и следа.