Призрачният кораб

12

На връщане към хотела Кърт мина през пристанището. Успя да огледа добре „Масив“ през обектива на 20-мегапикселовия си „Канон”, докато се правеше, че снима.

Яхтата бе твърде голяма за който и да било от кейо­вете, затова бе закотвена в залива. Беше тъмносиня, а надпалубните съоръжения - бели. Имаше остър нос и голям отвор за котвата. Зад него следваха обичайните съоръжения, откритата палуба над мостика, а на кърмата - хеликоптерна площадка, на която се виждаше лъскав хеликоптер с червено лого. Въздухът трептеше от изпаренията на двата комина. Приличаха на перките на свръхзвуков изтребител и на тях се мъдреше същото лого като на хеликоптера.

- Контрабандата явно е доходоносен бизнес - промърмори под носа си Кърт.

Известно време той се шля край брега, като се правеше на турист. Снимаше яхтите, дори се обърна и щракна няколко пъти панорама на Дубай. Когато отново обърна поглед към „Масив”, до нея тъкмо спираше малък катер. Кърт го снима няколко пъти и улови Акоста, който се качваше на яхтата си заедно с една руса жена. Тя свали слънчевите си очила. Без да губи време Кърт насочи обектива кьм нея. За момент имаше чувството, че жената гледа право в него с тъмните си очи. Акоста я хвана за ръка и я поведе към носа. Щом двамата се скриха, Кърт насочи внима­нието си към телохранителите. Въоръжените пазачи си личаха отдалеч. Имаше няколко и в предната, и в задната част на яхтата. Виждаха се и видеокамери. Явно с тях наблюдаваха горните палуби по цялата им дължина, как­то и всеки съд или човек, който се приближаваше отляво или отдясно. От мостика стърчаха два прожектора и два радара, единият навярно бе за следене на атмосферните условия, а другият за съдове в близост.

Всичко това значеше, че яхтата е почти непристъпна. Кърт имаше само два варианта да се окаже на нея - да се спусне отгоре или да изплува отдолу. Той си спомни как преди няколко години се бе спуснал с парашут върху движещ се супертанкер. Задачата се оказа твърде сложна, макар съдът да имаше площ колкото няколко футболни игрища и да се движеше бавно. Не му се нравеше идеята да опита същото с тази яхта, която бе една пета от размерите на танкера и три пъти по-бърза.

Явно му оставаше само един вариант. След като взе решение, Кърт излезе от пристанището и пое бавно към хотела пешком. Не можеше да се освободи от усещането, че някой го наблюдава. На няколко пъти сменя посоката и спира, оглеждайки внимателно морето от лица край себе си за някой или нещо подозрително. Стори му се, някакъв мъж c шарен дишдаш извърна глава и се шмугна припряно в тълпата.

Кърт продължи да наблюдава, ала мъжът не се показа отново.

- Страхотно! - измърмори си той под нос и продължи.

Никак не беше добре, че присъствието му в Дубай не е останало скрито. На няколко пъти се оглежда и в отраженията във витрините по булеварда засече мъжа, но се престори, че не го е забелязал.

Влезе в хотела, качи се на асансьора до седемнайсетия етаж и зачака зад ъгъла.

И разбира се, малко по-късно асансьорът прозвънтя. Вратата се отвори плавно и някой закрачи към него. Като се надяваше, че няма да налети на някой турист, Кърт из­чака мъжът да сс покаже иззад ъгъла и се хвърли отгоре му. Беше същият, с шарената роба.

Кърт запуши устата му с ръка, притисна го в стената и замахна с юмрук към слънчевия му сплит. За негова изненада, мъжът реагира незабавно, обърна се и усука тяло.

Кърт успя да го улучи косо, в коремните мускули, стегнати и готови да посрещнат удара. Мъжът отблъсна ръката на Кърт и вдигна своите.

- Леко, Кърт! Аз съм, Джо!

Кърт се стъписа и замръзна, докато умът му се опитва­ше да подреди свързана картина от гласа на приятеля му, мъжът със странните дрехи пред него и фактът, че Джо трябваше да е на десет хиляди километра оттук.

Сякаш прочел мислите му, Джо свали сивата гутра, която скриваше половината му лице.

- Какво правиш тук? - стрелна го Кърт.

- Дойдох да ти помогна.

Кьрт не знаеше дали да се радва, или да беснее, затова заведе Джо в стаята си и повтори въпроса.

- Следях те - отвърна простичко Джо. – Трудна работа е, да знаеш.

- Явно не чак толкова. Защо си се маскирал?

- Не исках да ме забележиш.

- Значи още трябва да поработиш върху методите си. Ето ти и един съвет от мен: когато целта се обърне и те погледне, не рипвай да се криеш.

- Отбелязвам си – козирува му на шега Джо.

- Добре. А сега, след като вече се разбрахме, качвай се на самолета и се махай от тук. Благодаря ти, че си се загрижел за мен, но нямам намерение да те въвличам в тази история. Проблемът е мой, а не твой.

- Не можеш да ми нареждаш какво да правя – каза Джо.

- Защо да не мога? Аз съм ти шеф.

- В отпуск си – напомни му Джо. – На практика не си ничий шеф в момента.

- Въпреки това ти се връщаш у дома!

- Извинявай, амиго, няма как – поклати глава Джо, извади от джоба си плик и го подаде на приятеля си с весело блясъче в очите.

Кърт го отвори, а Джо се настани на дивана и вдигна краката си на масата...

В плика имаше бележка с почерка на Дърк Пит. Нямаше заповеди, само няколко думи и цитат от Ръдиард Киплинг.

- Какво пише? - попита Джо. - Не мога да спя от любопитство, откакто Дърк ми го даде.

Кьрт помисли върху думите на шефа си.

- Пише, че не мога да се отърва от теб... И че имам късмет с такива приятели - отвърна той накрая.

- А нещо за повишение и за молбата ми за допълни­телни вредни, докато работя с теб?

- Боя се, че не - рече Кърт, прибра бележката в джоба си и погледна Джо.

Радваше се да види най-добрия си приятел, въпреки всичко.

Джо бе от приятелите, които никога не биха те преда­ли. Той се хвърляше с главата напред, без да скъпи уси­лията си и дори задачата да беше трудна, Кърт знаеше, че Джо няма да се откаже, докато не доведат работата до край.

Не беше за подценяване и фактът, че Джо беше истин­ски технически гений. Той беше човекът, който конструираше и поддържаше повечето сложни подводни устрой­ства на НАМПД. Заниманията му с автомобили също бяха легендарни — един от неговите модели летеше, а друг плаваше. Дори беше превърнал обикновена количка за голф в състезателен автомобил с мощност петстотин коня.

- Добре де - рече Кърт накрая, - може би ще си ми полезен. Трябва някак да се кача на една яхта на име „Масив”. Закотвена е на пристанището, охраняват я денонощно и е пълна с въоръжени бандити. А, забравих – трябва да го направя, без да смутя някаква лъскава забава на хора, които може да са, а може и да не са закоравели престъпници.

Джо го изгледа, сякаш си е изгубил ума. През последните няколко месеца Кърт беше свикнал с този поглед.

Но след не повече от десет секунди приятелят му се оживи.

- Предполагам, няма как да се присламчиш към кетъринга.

- Не и ако не науча арабски за рекордно кратко време - отвърна Кърт. Нито пък мога да се приближа откъм брега или пък да се кача, докато е закотвена. Мисля, че най-добър шанс имаме да го направим от водата, докато плава.

- Ще ти трябва подводница.

- Именно.

- Малко късничко ми казваш - рече Джо. - Не мога да скова подводница за няколко часа.

- А нещо, на което само аз да се кача?

- Подводен скутер?

- Става - кимна Кърт. - Можеш ли да го направиш достатъчно бърз, за да настигне яхта?

- Разбира се. Откъде обаче ще намерим части?

- Имам идея – ухили се Кърт.

Около час по-късно, докато Ел Дин търсеше рибарска лодка, която да не привлича много внимание, Кърт н Джо бяха на летището и оглеждаха един огромен паркинг, пълен с прашни автомобили.

- Все едно съм умрял и съм се озовал в рая на свръхколите - огледа се възхитено Джо.

- Или поне в Чистилището - смигна му Кърт.

Пред очите им имаше стотици ферарите, ламборгини, мазерати, бентли... Бяха наблъскани една до друга край детско футболно игрище, та чак вратите им се докосваха. Не можеше да се каже откога са тук, но върху повечето имаше толкова много прах и пяськ, че цветовете им не си личаха. Гумите на повечето бяха спаднати, а корпусите им нажежени на слънцето.

- Някъде мъж на име Енцо плаче - рече Джо. - Да не говорим за петимата братя от Модена.²

Продавачът, който ги бе довел, им каза:

- Има оше пет гаража като този.

- Откъде идва всичко това? - попита Джо.

- Задлъжнелите чужденци ги оставят, когато бягат от Дубай. У нас няма банкрут. Който не може да плати на кредиторите си, отива в затвора и си получава наказа­нието.

Кърт вдигна вежди.

- Ще се погрижим да платим в аванс.

- Мъдро решение - каза мъжът. Какво ви трябва?

- Една от най-редките - отвърна Кьрг. - Новия седан от „Тесла“.

След час, олекнали с петдесет хиляди долара, Кърт и Джо разфасоваха прашната „Тесла“ в един гараж, осигу­рен им от Мохамед ел Дин. Самият той пристигна малко след тях с цял камион припаси от морския склад за скрап - парчета фибростъкло, няколко потрошени джета и три мощни извънбордови двигателя. Два от тях изглеждаха безнадеждно очукани, но третият бе в добро състояние.

- Ще свършат работа - одобри ги Кърт.

- За какво? - попита Ел Дин.

- Ще видите.

¹ Превод Стоян Медникаров – Бел. прев.

² Има се предвид Енцо Ферари, основателят на „Ферари“ – Бел. пр.