Призрачният кораб

11

Обединени арабски емирства, Дубай

Кърт Остин наблюдаваше през бинокъла си прашната вихрушка край копитата на кафеникавия чистокръвен ат, който препускаше вихрено на хиподрума в Мейдан. След него препускаха още седем коня, но всички бяха толкова назад, че нямаше съмнение кой ще е победител в серията. Някои от хората на хиподрума ликуваха, а други стенеха.

- Нещо не е това, което изглежда, че е. Това е първото, което трябва да разберете – заяви почти шепнешком възрастният мъж до Кърт. Гласът му бе по-скоро благ и излъчваше мъдрост и опит.

Конят пресече финалната линия. Жокеят се изправи на стремената и отпусна бавно юздите, за да може животното постепенно да намали устрема си и да спре.

Кърт свали бинокъла и погледна мъжа до себе си.

Мохамед ел Дин беше облечен в снежнобял дишдаш - традиционна дреха, подобна на роба, която скриваше тялото му от врата до глезените. А главата му беше покрита с гутра, специалната арабска кърпа за глава, прикрепена с карирана лента. Под кърпата лицето му изглеждаше ня­как смалено, а раменете - тесни.

Кърт реши, че мъжът е поне на седемдесет години. Остави бинокъла на масичката пред себе си.

- За състезанието ли говорите, или за нещо друго?

Мъжът с усмихна и край очите му се появи мрежа от бръчици.

- За всичко - и ръката му посочи пистата. - Това не е състезание, а нагласена реклама. Наоколо е пълно с ку­пувачи, а стоката е победителят. На останалите жокеи е платено да загубят. Така победата е много по-впечатлява­ща. Дори почвата на пистата е изкуствена - пясък, гума и восък. Всичко е една добре измайсторена измама. Също като целия град наоколо.

Кърт кимна замислено. Отделянето на истината от из­мислицата напоследък се бе превърнало в лайтмотив на живота му.

- Значи градът е нещо като мираж? - попита Кърт.

- Може и така да се каже.

Кърт посегна към майсторски изработения стъклен чайник, изписан със сребристи арабски символи.

- Чай?

- Ако обичате.

Кърт напълни чашата на домакина си, а след това сипа и на себе си.

В момента Ел Дин бе богат бизнесмен, но преди време бе започнал с търгуване на информация. Разправяха, че по време на Студената война продавал информация и на американците, и на руснаците, като и двете страни знаели за това. Но никога не си позволявал твърде много, доколкото можели ла преценят. А и качествената информация се намирала трудно, тъй че Ел Дин бил удобен и за двете държави.

Кой знае къде се бяха запознали с Дърк Пит, но мъжът бе изразил възхишението си от американеца, а той на свой ред беше уверил Кърт, че може да се довери на възрастния арабин. За Кърт думите на Пит бяха достатъчна гаранция.

Кърт остави чайника на масата и отново насочи очи към хиподрума.

- И така, защо се срещнахме? За да обсъдим изменчивото лице на реалността ли? Или сме тук за нещо по-конкретно? - попита внезапно Кърт.

Ел Дин отпи от чая си.

- Дърк ме предупреди, че сте доста нетърпелив. Погледнете към ливадата, където обтриват победителя.

Кърт отново взе бинокъла и го насочи към далечния край на пистата. Край коня се бяха събрали неколцина мъже, двама в арабски дрехи и трима - в костюми, въп­реки жегата.

- Кого да гледам? - попита Кърт.

- Онзи без вратовръзката.

- Кой е той?

- Нарича се Рене Акоста, но не е нито португалец, нито испанец. Говори добър френски, но никой не знае истинското му име, нито пък откъде идва.

Това беше имато, което се споменаваше във файла, който Кърт получи от Пит. Внимателно огледа Акоста – нямаше съмнение, че това е мъжът от снимката. Широкоплещест, макар и нисък, с гръден кош като буре и врат като дънер. Носът му бе сплескан като на боксьор, отнесъл твърде много удари. Акуратно подстригана сива касо покриваше главата му отстрани и отзад, а плешивото му теме лъщеше на слънцето. Според Кьрт мъжът бе на около четиресет.

- Купува или продава? - попита Kърт и хвърли бьрз поглед към двамата мъже зaд Акоста. И двамата бяха по-високи и по-стройни, но също толкова яки. По стойките им Кьрт реши, че са телохранители.

- И двете - отвърна Ел Дин. - Акоста обича лукса. За да си го осигури, търгува с недотам луксозни стоки.

- Бартер?

- Не точно - отвърна ел Дин. - Триъгълник. Доставя стоки на трети лица, ако на свой ред те му доставят това, което той иска. Сложен, но пък лишен от данъци начин на живот.

- Значи е контрабандист.

- Определено. Отскоро има ново начинание, което бързи се разраства: контрабанда на човешка стока, по-точно на експерти в областта на фината електроника.

- Сигурен ли сте?

- За жалост, да.

Кърт отново обърна глава към ливадата.

- Иска коня.

- Много! - подсмихна се Ел Дин. - Това животно е фа­ворит за Дубайската купа и може да му донесе награда от десет милиона. Ако конят победи, цената му ще се качи на петдесет милиона или повече за разплод.

- Сериозна сума. Акоста явно има нещо голямо за продан.

Ел Дин кимна.

- И ако предлага липсващата ви приятелка, може да си сигурен, че мнозина биха платили прескъпо за позна­нията ѝ.

Кърт научи повече, отколкото се беше надявал. Закратко се зачуди дали това, което Сиена знае, наистина би могло да струва милиони. След това спря да се чуди. Само проектът „Фаланга“ струваше милиарди. Ако Сиена може да осигури на иранците тяхна версия на разработката, те шяха да са в безопасност зад електронната си стена, нещо, към което се стремяха от години. Петдесет милиона бяха нищо за подобна сигурност.

- Има ли възможност да ме представите на Акоста на някоя среща?

- Не - поклати глава Ел Дин. - Работата ми не ми позволява.

Кърт знаеше за „работата“ на Ел Дин от файловете на ЦРУ. Един от тъжните факти зад бляскавия силует на Дубай бе, че е построен на гърба на съвременни роби - чуж­денци от Индия и Филипините, подлъгани с обещания за богатство. Всъщност тези хора не бяха същински роби, но работеха много повече, отколкото им се плащаше. Ел Дин н оше неколцина негови съмишленици се опитваха да променят това.

- Спечелил сте си врагове, задето искате да дадете по­вече свобода на работниците.

- За жалост вече съм твърде „популярен“, за да ви осигуря достъп до Акоста.

Кърт се възхищаваше на борбата на Ел Дин.

- Как да се добера до него тогава? Изглежда добре го охраняват.

- Има яхта на пристанището - обясни Ел Дин. – Казва се „Масив”. Вероятно нещо като паметник на егото му. Вдругиден вечерта на яхтата ще има прием за всичките му продавачи и купувачи. Ще направят малък круиз покрай брега.

- Ще разглеждат забележителностите - усмихна се Кърт.

- Точно така – кимна Ел Дин. - Нещо ми подсказва, че човек като вас може да намери начин да се качи на борда.